и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Л. М.
Г., М. А. Т. и А. А. Т., всички с адрес в гр.С., срещу Заповед № 245/11.03.2013
г. на К. на О. Б..
С жалбата и в хода на делото жалбоподателите са поддържали становище, че
заповедта е немотивирана и противоречи на закона, в частност на разпоредбата на
чл.135 от ЗУТ.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
След анализ и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
Производството е започнало по инициатива на жалбоподателите и заинтересованите
страни със заявление вх.№ 0120Б-112/09.10.2012 г. /л.18/ за допускане
изработването на ПУП за изменение на ПРЗ за имоти с идентификатори
04279.608.473, 04279.608.474 и 04279.608.475, кв. 187 по плана на Б.. Към
заявлението е приложен проект – предложение за частично изменение на ПУП-ПЗ.
Във връзка със заявлението, Главният архитект на О. Б. е изразил отрицателно
становище на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ /л.16/, с мотиви, че към
предложението по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ не е представен проект в части “Пътна” и
“Организация на движението” и предложение за изменение на плана за улична
регулация. С решение № 21 по протокол №7/19.02.2013 г. Общинският експертен
съвет по устройство на територията при О. Б. е отказал да одобри предложението
за изработване на ПУП-ПРЗ със съображения, че не е представен проект в части
“Пътна” и “Организация на движението” за пътен възел на входа на кв.Грамада.
Производството е приключило с издаване на оспорената заповед № 245/11.03.2013
г., с която Кметът на О. Б. е отказал да допусне изработване на ПУП по
заявлението на жалбоподателите. Отказът е издаден на основание разпоредбата на
чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ и мотивиран със съображения, че към внесеното
предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ не е представен проект в части “Пътна” и
“Организация на движението” и предложение за изменение на плана за улична
регулация.
Заповедта е съобщена на жалбоподателката Л. Г. на 16.03.2013 г. /обратна
разписка на л.10/, на А. Т. и М. Т. на 20.03.2013 г. /обратни разписки на л.12
и л.14 от делото/.
При тези факти и след преценка по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК
съдът прие следното:
Подадената жалба е процесуално допустима. Изхожда от заявителите пред органа,
по чиято инициатива е започнало административното производство, завършило с
изричен отказ за допускане изработването на ПУП – ПР и ПЗ, който има
неблагоприятни последици за правата и интересите на жалбоподателите. Правото на
оспорване е упражнено в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, считан от
съобщаването на заповедта на жалбоподателите.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От компетентността на К. и общинските съвети е да определят политиката и
осъществяват дейности по устройството на територията на съответната О., като
нормата на чл. 124 ал. 3 от ЗУТ е императивна по своя характер и при наличие на
редовно направено заявление кметът на съответната О., съобразно делегираните му
от закона правомощия - чл. 5 ал. 1, чл. 135, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗУТ, е
компетентен да издаде или откаже исканото разрешение, но във всички случаи е
обвързан от императивните правила и нормативи за устройство на териториите.
За издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е необходимо не само
представянето на скица с предложение за изменението му – чл. 135, ал. 2 от ЗУТ,
но и съществуването на основание по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и
съответствие с предвижданията на ОУП – арг. от чл. 134, ал. 3 от ЗУТ.
С оглед посочените разпоредби изложените в заповедта фактически съображения не
са основание за отказ да се допусне изработването на ПУП. На фазата на
предварително искане за разрешение за проектиране, когато заявлението не е
комплектовано, така че еднозначно да указва дали противоречи или не на
установения за съответния имот/имоти режим, органът не може да мотивира отказ
по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Органът е длъжен да даде указания на заявителя какви
документи следва да представи към искането си, за да прецени допустимостта му с
оглед действащия в момента режим и ограничения – чл. 30, ал. 2 вр. чл. 35 от
АПК. Затова и съдът намира, че постановеният отказ е необоснован и не почива на
приложения от органа текст на закона, поради което се явява издаден при
неизясненост на относимите факти и в противоречие с материалния закон и следва
да бъде отменен. След отмяната преписката следва да бъде върната на органа за
продължаване на процедирането по заявлението на жалбоподателите поради
спецификата на повдигнатия с него въпрос, която не позволяване решаването му от
съда по същество.
По изложените съображения и на основание чл. 172, пр.2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 245/11.03.2013 г. на К. на О. Б..
ВРЪЩА преписката на К. на О. Б. за продължаване на производството по заявление
вх. № 0120-Б-112/09.10.2012 г. на М. Т., А. Т. и Л. Г..
Решението е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
ИГ