Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 вр. чл. 266, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Т. Д. /ТД/ М. С. срещу Решение № ПИ-129/ 01.04.2022г. на Д. на ТД на Н. - С., с което е оставена без уважение жалбата на ТД М. С. срещу Разпореждане изх. № С220001-035-0037549/ 17.03.2022г. на Публичен изпълнител в Д. “Събиране“ при ТД на Н. - С., издадено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, с което е прекратено производството по изпълнително дело № 160120944/ 2016г. срещу “Д.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес за управление : гр. С., кв. “Промишлена зона“, поземлен имот № 1273, обл. Благоевград, представлявано от Д.К., за събиране на публични задължения в общ размер на 156 778. 98 лв., от които : 15 899. 14 лв.- главница лихвоносна; 126 962. 00 лв.- главница нелихвоносна; 13 914. 50 лв.- лихви и 3. 34 лв. разноски, от които публични задължения, с взискател- ТД М. С. - 126 962. 00 лв.- главница нелихвоносна.

В жалбата се твърди, че разпореждането и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, доколкото макар и да е констатирана липса на имущество, спрямо което да се насочи изпълнителното производство към момента, това не е достатъчно основание за прекратяване на изпълнителното производство, на посоченото основание, тъй като е налице възможност, в бъдеще длъжникът да придобие ново имущество. Освен това се твърди, че не са използвани всички възможни изпълнителни способи за събиране на вземането. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез проц. си представител – юрк. С., поддържа жалбата. Доразвива допълнителни доводи за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане в писмени бележки. Навежда се и довод за липса на ангажирани по делото доказателства за извършените от публичния изпълнител изпълнителни действия. Желае се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Директорът на ТД на Н. – С., в съдебно заседание, чрез проц. си представител – юрк. М., моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и в полза на ответника, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното :

В ТД на Н. - С. е образувано изпълнително дело № 160120944/ 2016г. срещу длъжника “Д.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес за управление : гр. С., кв. “Промишлена зона“, поземлен имот № 1273, обл. Благоевград, представлявано от Д.К., за събиране на публични вземания на Национална агенция за приходите /Н./, за корпоративен данък, деклариран с годишна данъчна декларация вх. № *249/ 06.03.2014г. и за ДДС, установен с Ревизионен акт № Р-01-*-001/ 11.02.2015г.

Публичният изпълнител е изпратил до длъжника Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, с изх. № С160001-048-0079930/ 08.12.2016г.

Към образуваното изпълнително дело, впоследствие, с Разпореждане за присъединяване изх. № С180001-105-0116340/ 08.05.2018г. е присъединено и вземането в размер на 126 962. 00 лв., на ТД М. С., като правоприемник на ТД М. Югозападна, по Наказателно постановление /НП/ № 557/ 22.12.2017г.

В хода на изпълнителното производство, от Публичния изпълнител, са предприети изпълнителни действия за събиране на публичните задължения на длъжника “Д.“ ЕООД, както следва : издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С170001-022-0010003/ 25.02.2017г., с което е наложен запор върху МПС; ПНОМ изх. № С180001-022-0028592/ 08.05.2018г., с което е наложена обезпечителна мярка запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки в страната и ПНОМ изх. № С180001-022-0075518/ 09.10.2018г., с което е наложен запор върху притежаваните от длъжника ценни книги.

От извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника е установено, че не притежава движимо или недвижимо имущество, към което да се насочи изпълнението, както и не извършва стопанска дейност - извършена е справка в БНБ регистър, от която е видно, че към 11.03.2022г., длъжникът не притежава банкови сметки; от получената информация от Община С. се установява, че няма данни за декларирани недвижими имоти и превозни средства; от справка в Имотния регистър при Агенцията по вписванията е установено, че няма вписвания, отбелязвания и заличавания на недвижими и имоти и вещни права; от извършената справка за притежавани МПС в информационния масив на Н. се установява, че на името на длъжника, няма регистрирани ППС; от изискана информация от Министерство на земеделието се установява, че длъжникът няма собствени недвижими имоти, както и регистрирана земеделска и горска техника; от извършена проверка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е установено, че длъжникът не притежава дялове и акции в дружества; от получен отговор от Централен депозитар е видно, че длъжникът не притежава безналични ценни книжа; по изпратеното до длъжника искане за попълване на справки за доходи, имущество и активи, не е получен отговор.

След като са извършени гореописаните процесуални действия в производството по събиране на публичното задължение по изпълнително дело № 160120944/ 2016г., публичният изпълнител е издал процесното Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № С220001-035-0037549/ 17.03.2022г.- л. 18 и 19 от делото. За да разпореди, на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания в общ размер на 156 778. 98 лв., в т. ч. главница- лихвоносна и нелихвоносна, лихва и разноски, публичният изпълнител е приел, че цялото публично вземане по посоченото изпълнително дело е несъбираемо, тъй като всички изпълнителни способи са изчерпани, и не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК.

Срещу разпореждането в срок е подадена Жалба рег. № 32-91503/ 21.03.2022г. /вх. № 14-00-48/ 22.03.2022г. по описа на ТД на Н. – С./ от Д. на ТД М. С. до Д. на ТД на Н. - С., в която се твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съществува възможност, в бъдещ момент, дружеството да придобие ново имущество, което да послужи за удовлетворение на кредитора- л. 15- 17 от делото.

С Решение № ПИ-129/ 01.04.2022г., Директорът на ТД на Н. – С., е оставил жалбата без уважение, като неоснователна. Решението е връчено на адресата, видно от известие за доставяне № *121, на 19.04.2022г., а жалбата срещу него, е подадена чрез ответника, на 20.04.2022г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от взискателя, който е легитимиран, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК да обжалва решения на Д. на съответната ТД на Н., с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК.

Обжалваното пред Д. на ТД на Н. - С. разпореждане на публичния изпълнител, е с правно основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Чл. 225 от ДОПК се намира в глава двадесет и пета “Принудително изпълнение“, раздел ІV “Действия“, поради което обжалването на тези действия се извършва по реда на обжалването на действията на публичния изпълнител по чл. 266 и сл. от ДОПК.

Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, на контрол в производството пред административния съд, подлежи решението на решаващия орган, по жалба по чл. 266 от ДОПК срещу действията на публичния изпълнител.

Съдът приема, че обжалваното решение на Д. на ТД на Н. – С., е постановено от компетентен решаващ орган, но по недопустима жалба.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват пред Д. на съответната ТД на Н., само от длъжника или от третото задължено лице, но не и от взискателя. Това означава, че взискателят, какъвто в случая се явява жалбоподателят - ТД М. С., не е правнолегитимиран да обжалва действията на публичния изпълнител, вкл. тези по прекратяване на изпълнителното дело. Така законодателят е преценил, че за взискателя липсва правен интерес от този вид защита, предвид естеството на вземанията /публични/, характеристиките на взискателя /публичен взискател/ и на органа по принудителното изпълнение /публичен изпълнител в системата на приходната администрация/. Това може да се обясни и с факта, че прекратяването на изпълнителното производство не погасява правото на вземане на взискателя, който с предявяване на изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, може да поиска отново налагане на обезпечителни мерки, и да инициира ново изпълнително производство за събиране на публичното вземане. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, липсата на която лишава решаващия орган от правомощието да разгледа и да се произнесе по жалбата срещу действията на публичния изпълнител. Предвид това, произнасяйки се по недопустима жалба, вместо да я остави без разглеждане, на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, Директорът на ТД на Н. – С., е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

При този изход на делото, разноски не се следват на страните.

Предвид изложеното, и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд - Благоевград,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № ПИ-129/ 01.04.2022г. на Д. на ТД на Н. - С., с което е оставена без уважение жалбата на Т. Д. М. С., срещу действия на Публичен изпълнител в Д. “Събиране“ при ТД на Н. - С., обективирани в Разпореждане изх. № С220001-035-0037549/ 17.03.2022г.

На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ