И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на О. Б., подадена чрез кмета на общината Р.Т., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/28.04.2020 г. на Д. на Р. И. по О. С. и В. /РИОСВ/ - Б., с който са установени по основание и размер публични задължения на О. Б. в общ размер на 8 804 164.91 лв. (осем милиона осемстотин и четири хиляди сто шестдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), от които : главница – 7 281 579.70 лв.; законна лихва за забава – 1 522 585.21 лева, за периода 2011 г. – 2017 г.
В жалбата се твърди, че атакуваният АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.5 от АПК.Претендира се отмяната му.
Административен съд – Б., след като обсъди доказателствата в преписката по издаването на оспорения акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена.
С АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ - Б., са установени по основание и размер публични държавни задължения на О. Б. в общ размер на 8 804 164.91 лв. (осем милиона осемстотин и четири хиляди сто шестдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), от които : главница – 7 281 579.70 лв.; законна лихва за забава – 1 522 585.21 лева, за периода 2011 г. – 2017 г.
Този акт е бил съобщен на О. Б. на 28.04.2020 г., видно от Уведомително писмо с изх.№ 221/28.04.2020 г., което е входирано в общината с вх.№ П-00-858/28.04.2020 г.
АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ – Б., е бил обжалван от О. Б. по административен ред пред Министъра на О. С. и В., видно от жалба с вх.№ 143(3)/13.05.2020 г. в РИОСВ – Б., като жалбата е получена в МОСВ на 20.05.2020 г., видно от известие за доставяне от същата дата, а е входирана с вх.№ Ж-61/26.05.2020 г. в МОСВ.
С Писмо изх.№ Ж-61/02.06.2020 г. О. Б. е била уведомена, че жалбата срещу АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ – Б., е постъпила в МОСВ на 26.05.2020 г.
Следователно, от 26.05.2020 г. започва да тече 2-седмичният срок по чл.97, ал.1 от АПК за произнасяне на Министъра на О. С. и В. по жалбата на О. Б. срещу АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ – Б.. Този срок е изтекъл на 09.06.2020 г. – вторник, присъствен ден, като в този срок няма произнасяне от Министъра на О. С. и В..
Срокът за оспорване по съдебен ред по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с ал.3 на чл.149 от АПК, е 14–дневен и започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе контролният административен орган, а именно – 09.06.2020 г. В настоящия казус преклузивният срок за обжалване на общината на оспорения АУПДВ по съдебен ред по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с ал.3 на чл.149 от АПК, е изтекъл на 23.06.2020 г. - вторник, присъствен ден. Жалбата на О. Б. срещу АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ – Б., е подадена на 01.07.2020 г., видно от издадения служебен бон от куриерска фирма „СПИДИ“ , и е входирана в РИОСВ – Б., с вх.№ 2101/01.07.2020 г. Ето защо е налице просрочие на жалбата на общината в случая с една седмица.
Това, че Министърът на О. С. и В. се е произнесъл по жалбата на О. Б. срещу акта със свое Решение № 86/02.07.2020 г., т.е. след изтичане на срока по чл.97, ал.1 от АПК, не санира просрочието на жалбата на общината срещу АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ – Б., тъй като както се каза по-горе срокът по чл.149, ал.3 от АПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на обжалване. С Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВАС е прието, че произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Това е посочено изрично в т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. №4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, според която съдебното оспорване по чл.149, ал.3 от АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл.97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.
Освен това, след тълкувателното решение законодателят измени чл.97, ал.1 от АПК, като в неговото трето изречение се предвиди задължение компетентният орган незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. Това в случая е спазено с получаването от жалбоподателя на Писмо изх. № Ж-61/02.06.2020 г. Затова оспорващата страна е могла да съобрази сроковете за подаване на жалбата си срещу АУПДВ № 01/28.04.2020 г. на Д. на РИОСВ – Б..
По изложените съображения БлАС счита, че жалбата на О. Б. е просрочена, налице са условията по чл.159, т.5 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед на обстоятелството, че страните по делото не претендират разноски, то съдът не дължи произнасяне за присъждането им.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.5 от АПК, Благоевградският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О. Б., подадена чрез кмета на общината Р.мен Т.омов, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/28.04.2020 г. на Д. на Р. И. по О. С. и В. – Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 587/2020 г. по описа на Административен съд – Б..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ