и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от „.-2011“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Я., област Б., ул. „. А.“ № 30, представлявано от управителя Г. Х. Д., срещу Националната А. по П. – гр. С., бул. „. А. Д.“ № 52, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:
- сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог, с решението по което е отменено Наказателно постановление № F373486/22.03.2018 г. на Заместник-директора на ТД на НАП – С.;
- сумата от 500.00 /петстотин/ лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по к.н.а.х.д. № 147/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с решението по което е оставено в сила решението на Районен съд – Разлог по горецитираното дело;
- ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд - Разлог – 12.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции. Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Националната А. по П., в писмен отговор на исковата молба, оспорва исковете изцяло по основание и размер. Твърди, че дружеството не е разполагало със свободни средства към датите на плащанията на съответните адвокатски възнаграждения, респ. че не е доказало претърпени имуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по делата на Районен съд – Разлог и Административен съд – Б., както и на възнаграждението по настоящото дело.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на предявените искове и пледира за уважаването на същите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С Наказателно постановление № F373486/22.03.2018 г. на Заместник-директора на ТД на НАП – С. /на л. 6 – л. 8 от н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог/, на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд - Разлог, като по жалбата му било образувано н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Разлог, дружеството-ищец било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Загорка Георгиева Иванова от Адвокатска колегия – Б. /пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 16 от н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог/. От протоколите за проведените три открити съдебни заседания по делото пред Районен съд – Разлог се удостоверява участието на процесуалния представител при разглеждане на делото, като за адвокатската защита ищецът е заплатил сумата от 500.00 /петстотин/ лева.
С Решение № 72/07.01.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 561/2018 г., Районен съд – Разлог е отменил като незаконосъобразно процесното наказателно постановление.
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Б., като по касационната жалба е образувано к.н.а.х.д. № 147/2019 г. по описа на същия съд. Производството по това дело е приключило с Решение № 857/24.04.2019 г., с което е оставено в сила решението на районния съд. В производството пред касационната инстанция настоящият ищец е заплатил за адвокатската защита сумата от 500.00 /петстотин/ лева /пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 14 от делото/. От протокола за проведеното открито съдебно заседание по делото пред Административен съд – Б. се удостоверява и участието на процесуалния представител при разглеждане на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – С.. По отношение на характера на дейността по административното наказване, с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2014 г., се приема, че независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В случая се установява също по безспорен начин, че процесното наказателно постановление е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявените искове за обезщетяване за имуществени вреди от него, следва да се приемат за допустими за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Относно основателността на исковите претенции, съдът намира следното:
Предявените искове за обезщетение се основават на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне правото на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т.е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2014 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е била ангажирана отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. При това положение, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление, отменен с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че се доказват и причинени на ищеца имуществени вреди от отменения акт на Заместник-директора на ТД на НАП – С.; както и причинна връзка между причинените вреди и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в общ размер на 1 000.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред Районен съд – Разлог и в касационното производство пред Административен съд – Б.. Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, като е договорил и му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева за производството пред районния съд и 500.00 лева в производството пред касационната инстанция, т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на съответните адвокатски възнаграждения, безспорно е резултат и следствие на издаването на наказателното постановление.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административно-наказателния спор и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения и отменен като незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон не се предвижда ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ТД на НАП – С. дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая в приложените договори тези обстоятелства са отразени. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения и отменения санкционен акт, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка с административно-наказателното производство. Поради тази причина и редът, по който следва да бъде възстановена сумата, е този по специалния закон - ЗОДОВ. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по жалбата за липса на пряка връзка между отмененото НП и претърпените от дружеството вреди, както и доводите, че последното не е разполагало с необходимите средства за заплащане на адвокатските възнаграждения. Затова съдът приема, че липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно-наказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Т.е. изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ - Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 2/2016 г.
Що се отнася до възражението на ответника за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, същото е процесуално недопустимо в настоящото производство, поради което съдът счита, че не следва да го разглежда. Независимо от това, дори и да се приеме, че възражението е допустимо, то същото е неоснователно, защото заплатените възнаграждения в размер на 500.00 лева всяко, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се явяват прекомерно завишени по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер на 1 000.00 лева, представляващи заплатени от него адвокатски възнаграждения по н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог и по к.н.а.х.д. № 147/2019 г. по описа на Административен съд – Б., поради което предявените искове за тези вреди се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени за сумите от 500.00 лева /по всеки от двата иска/.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираните суми. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Затова основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва върху посочената сума, която започва да тече от датата на влизане в сила на Решение № 72/07.01.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на РС – Разлог /с оставянето му в сила от Административен съд – Б./, с което процесното наказателно постановление е отменено, а именно - от 24.04.2019 г., до окончателното изплащане /в исковата молба неправилно е посочена датата 12.04.2019 г. – същата е датата, на която е проведено откритото съдебно заседание по делото, в което е даден ход на същото по същество/. Както бе посочено и по-горе, в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 525.00 лева, от които: 25.00 лева за внесена държавна такса и 500.00 лева – за заплатеното адвокатско възнаграждение
Ответникът е релевирал и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Съгласно визираната норма на ГПК, субсидиарно приложима по препращането с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес, се определя по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай делото е с материален интерес в размер на 1 000.00 лева, поради което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300.00 лева. Макар и определено над минималния размер по наредбата, адвокатското възнаграждение по настоящото дело в размер на 500.00 лева не подлежи на редуциране, тъй като не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелствата, че са предявени два обективно съединени иска.

Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Националната А. по П. – гр. С., бул. „. А. Д.“ № 52, да заплати на „.-2011“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „. А.“ № 30, представлявано от управителя Г. Х. Д., следните суми:
- сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог, с решението по което е отменено Наказателно постановление № F373486/22.03.2018 г. на Заместник-директора на ТД на НАП – С.;
- сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по к.н.а.х.д. № 147/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с решението по което е оставено в сила решението на районния съд;
- ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на влизане в сила на Решение № 72/07.01.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 561/2018 г. по описа на РС – Разлог - 24.04.2019 г., до окончателното заплащане на сумите.

ОСЪЖДА Националната А. по П. – гр. С., бул. „. А. Д.“ № 52, да заплати на „.-2011“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „. А.“ № 30, представлявано от управителя Г. Х. Д., сумата от 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ОМ