и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.118 от КСО вр. чл.145 – чл.178 от АПК е образувано
по жалба на М. И. М. от с.Б. срещу Решение на Д. на ТП на Н. – Б. №12/12.
04.2012 г., с което е потвърдено Разпореждане № */27.01.2012 г. на Началник
“Пенсии” – Б..
Жалбоподателят е оспорил извода, че положеният труд в ДСО “Редки метали” ЕООД
Бухово, МДП “Дружба” – с.Елешница в периода 27.04.1984 г. – 04.05.1985 г. е от
втора категория, а не от първа, с искане отказът за отпускане за пенсия да бъде
отменен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил основателността на
жалбата, като е поддържал становището, че трудът като шлосер за посочения
период е от втора категория.
Въз основа на събрани писмени доказателства съдът прие следното:
Административното производство е образувано по заявление на жалбоподателя вх.№
МП-21087/30.12.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № */27.01.2012
г. пенсионният орган е изчислил по представените документи общ осигурителен
стаж превърнат в трета категория 42 год. 11 мес. 28 дни, като е признал от
първа категория при условията на чл.104, ал.3 от КСО – 09г.02м.00д., и приел,
че въпреки навършените 53 години няма изискуемите 10 години осигурителен стаж
от първа категория труд, поради което и на основание § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР
на КСО е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оспореното решение Директорът на ТП на Н. –Б. е потвърдил разпореждането на
Началник “Пенсии”, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като осигурителният стаж в “Редки метали” ЕООД Бухово, МДП
“Дружба” с.Елешница за времето от 27.04.1984 г. – 04.05.1985 г. е зачел от
втора категория по т.61 “а” от отм. Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране /ПКТП/. Мотивирал се е въз основа на представения обр. УП – 13 от
ТП на Н. – Кюстендил, че длъжността, която е заемал жалбоподателя в този период
– шлосер, не се обхваща от длъжностите първа категория труд.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 19.04.2012 г. по пощата с обратна
разписка /л.5/. Жалбата срещу него е постъпила пред органа на 02.05.2012 г.
При разпита си свидетелите К. и Д. са посочили, че в периода от м.
април 1984 г. до м.май 1985 г. са работили заедно с жалбоподателя в Рудник
Дружба – Елешница, като последният е бил шлосер със задължения по поддръжка на
машините под земята. Основно са работили под земята.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл.118 от КСО и от
адресата на оспорения акт с интерес от търсената съдебна защита.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган за
отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени от
компетентните по закон органи, съгласно чл.117, ал.1 и чл.98, ал.1 КСО, в
предписаната писмена форма и съдържание /чл.117, ал.3 от КСО/, както и при
спазване на производствените правила по чл.98, ал.1 и чл.117, ал.1, ал.3 и ал.5
КСО - при надлежно сезиране на издалия разпореждането за отпускане на пенсия
орган и на горестоящия с жалба срещу отказа.
Същевременно в пределите на проверката си по чл.168, ал.1 от АПК съдът не
намери основания за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
Съгласно §4, ал.1 от ПЗР на КСО, до 31 декември 2014 г. включително лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години
при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 1. за мъжете и са: 1. навършили
възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при
първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора
категория труд, респективно - до 31 декември 2014 г. включително лицата, които
имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл.104, ал.3, могат
да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл.68, при условие че имат
сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и
47-годишна възраст за жените – §4, ал.2.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е навършил 52 години. Спори се по
третата от предпоставките за пенсиониране по §4, ал.2 от ПЗР, а именно да е
работил 10 години при условията на първа категория труд. Пенсионният орган е
признал за първа категория 09 години, 02 месеца и 00 дни, като е отказал да
зачете трудът в “Редки метали” ЕООД Бухово, МДП “Дружба” с.Елешница за времето
от 27.04.1984 г. – 04.05.1985 г. от първа категория, тъй като не в
представените документи не е отбелязано, че е подземен “шлосер” и не попада в
обхвата на т.1 от отм. ПКТП. Съгласно разпоредбата на т.1 от отм. ПКТП, от
първа категория е трудът на инженерно-технически работници до началник
(ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник
(ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична
структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други
подземни обекти; началници и зам.-началници на минноспасителните станции и
минноспасителните пунктове. За заеманата от жалбоподателя длъжност в МДП
“Дружба” с.Елешница в периода м.04.1984г. – м.05.1985 г. не са събрани
безспорни доказателства. Установено е, че е работил като шлосер, като по
показания на свидетелите дейността е била под земята, но същевременно
показанията им не са доказателство за заеманата длъжност и естеството на работа
и не могат да служат за признаване на категория труд. Същите не установяват
конкретни факти, върху които да се изгради представата за извършваната от
жалбоподателя работа. По делото липсват писмени доказателства, установяващи, че
длъжността, която е заемал същия в МДП “Дружба” с. Елешница за посочения период
е подземна, за да се ползва от записа по т.1 от отм. ПКТП. За категорията труд
правно значими са обстоятелствата дали е извършвана подземна работа целогодишно
и обособено. За тези обстоятелства не са посочени и събрани доказателства, като
показанията на свидетелите К. и Д. не дават отговор на поставените
въпроси. Затова и е невъзможна преценката по т.67 от ПКТП, съгласно която
трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест. В този смисъл, към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не
е отговарял на условията за 10 години стаж от първа категория и оспорените
административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на
материалноправните предпоставки за законосъобразност.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата и чл.172, ал.2, пр.2 от
АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. М., с адрес с.Б., ул.”.Д. №1., срещу Решение на Д.
на ТП на Н. – Б. №12/12.04.2012 г., с което е потвърдено Разпореждане №
*/27.01.2012 г. на Началник “Пенсии” – Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него.

Административен съдия:\п\ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала !
Р.С.