Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с 27 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба на К. И. М. с адрес: гр. С., район Л., ул. „К. П.“ № 36, . 2, срещу Заповед № 587/20.04.2015 г. на К. на О. Б., в частта й, с която е определено парично обезщетение за собствената на М. 1/2 /една втора/ идеална част от отчужден съсобствен имот в размер на 5 918.00 лева /пет хиляди деветстотин и осемнадесет/ лева.
Недоволна от така посочения административен акт в обжалваната му част, оспорващата намира определеното парично обезщетение за занижено, поради което настоява за изменението му, като бъде завишено същото съобразно пазарната цена на имота. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Кметът на О. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В депозирано по делото писмено становище излага подробни съображения относно правилността и законосъобразността на оспорената заповед.
Административен съд – Б., след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
С цитираната по – горе заповед е отчужден недвижим имот в гр. Б., собственост на оспорващата и на И. О. Б., а именно: 153 /сто петдесет и три/ кв.м. с проектен идентификатор 04279.601.438, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 04279.601.136 по Кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. /стар пл. № 8188/ за мероприятието улица „Роден край“.
Видно от Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, правото върху който е възстановено по реда на ЗСПЗЗ № 139, том I, дело № 301/1997 г. /на л. 24 от делото/ и Удостоверение за наследници № 000828/09.04.2012 г., издадено от О. Б. /на л. 25 от делото/, имотът със стар пл. № 8188 е съсобствен между оспорващата и И. О. Б., при квоти по 1/2 /една втора/ идеална част от имота за всеки от тях.
По отношение на развилото се отчуждително производство – няма спор във връзка с неговото откриване и приключване досежно отчуждаването на недвижимия имот във връзка с мероприятието улица „Роден край“. Между страните по делото е налице само и единствено спор за размера на дължимото парично обезщетение за отчуждения недвижим имот, което, според оспорващата, е на занижена стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3, изречение първо от Закона за общинската собственост /ЗОС/, кметът на общината възлага изготвянето на оценките на имотите, предвидени за отчуждаване, на оценител на имоти, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, като съгласно ал. 5, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Оценките се изготвят не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗОС /чл. 22, ал. 10 от ЗОС/.
Предвидена е и възможността, че ако не могат да се определят пазарни цени, поради липса на имоти с подобни характеристики с оглед липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя или по реда на Приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси - за имоти в урбанизираните територии, или по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи, или по Наредбата по чл.86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии /чл. 22, ал. 12 от ЗОС/.
От приложената административна преписка се установява, че с Доклад върху пазарна оценка на недвижим имот /на л. 15 – 23 от делото/, лицензиран оценител е посочил като крайна пазарна стойност на отчуждения имот сумата от общо 11 837.00 лева за съсобствениците К. М. и И. Б.. В доклада е посочено, че имотът се намира в широкия център на Б. – район с изградена инженерна инфраструктура. Оценката е извършена по метода на Негели, като стойността на земята представлява процент от общата пазарна стойност на недвижимия имот и по метода на сравнимите продажби, при който оценката е резултат от пряко сравнение на оценявания имот с анализираните неотдавнашни продажби на подобни имоти.
По делото са приети като доказателства Решение № 484 от Протокол № 17 от заседание на Общински съвет – Б., проведено на 30.11.2012 г. /на л. 7 от делото/, с което на основание чл. 41, ал. 2 от ЗОС и Решение № 377/31.08.2012 г. на Общински съвет – Б. /на л. 8 – л. 9 от делото/, е одобрен доклад за експертна оценка на процесния имот в размер на 20 810.00 /двадесет хиляди осемстотин и десет/ лева без ДДС.
По делото е извършена съдебно-оценителна експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 57 – л. 61 от делото/, вещото лице е изчислило, че пазарната стойност на отчуждения имот, определена при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 5 от ЗОС във вр. с § 1 от ДР на ЗОС, към датата на оценката – 13.03.2015 г., е в размер на 13 530.00 /тринадесет хиляди петстотин и тридесет/ лева.
Оспорващата, чрез процесуалния си представител, е оспорила това заключение, като е изложила доводи, че същото е непълно, тъй като е използван само един метод на оценка и не са взети предвид всички сделки, извършени с подобни имоти през относимия период.
Във връзка с оспорването и направено в тази посока искане от жалбоподателката, съдът е допуснал и назначил нова съдебно-оценителна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните в заседанието, в което е прието /на л. 119 – л. 130 от делото/, вещото лице е изчислило пазарната стойност на процесния имот в размер на 14 076 /четиринадесет хиляди и седемдесет и шест/ лева. В съдебното заседание, проведено на 21.07.2015 г., вещото лице по тази експертиза е обяснило откъде идват разликите между различните оценки на имота. Посочило е, че през 2012 г., когато е извършвана оценката, одобрена с решение на Общински съвет – Б. /в размер на 20 810.00 лева/, оценителят е приел, че имотът се намира в идеалния център на Б., което не отговаря на истината. Що се отнася до оценката по оспорената заповед /11 837.00 лева/ и оценката по първата експертиза /13 530.00 лева/, вещото лице е обяснило, че разликите между тези оценки и неговата оценка, идват от това, че двамата оценители не са приели за имота застрояване с подземен етаж, което е възможно за имота, а са приели разгъната площ само за надземни етажи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в установения от чл. 27, ал. 1 от ЗОС преклузивен 14-дневен срок за обжалване, от активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването /известие за доставяне-обратна разписка на л. 5 от делото/.
Разгледана по същество, след проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:
Административното производство се е развило по реда на Глава III от ЗОС. Предстоящото отчуждаване на имоти е оповестено по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, а изготвеното обявление за целта съдържа изискуемите реквизити, визирани в т.т. 1 - 4 от цитираната разпоредба. Отчуждаването е извършено за задоволяване на общинска нужда, въз основа на влязъл в сила план на IV-ти микрорайон на Б., одобрен с Решение № 142 по Протокол № 7/10.06.2005 г. на Общински съвет - Б., предвиждащ отреждането на имота за второстепенна улица – улица „Роден край“ /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Оценката за определяне на пазарната стойност на имота, предвиден за отчуждаване, е извършена от оценител на имоти, възложена му по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС.
С издаването на оспорената заповед кметът на общината е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект.
Спорният по делото въпрос, който определя пределите на съдебния контрол и обуславя законосъобразността на обжалвания акт, е свързан с размера на определеното за отчуждената част от имота парично обезщетение. Според чл. 22, ал. 5 от ЗОС, оценките на имотите, предмет на отчуждаване, се извършват съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
По делото са приети две заключения от извършени съдебно–оценителни експертизи, първото от тях оспорено от процесуалния представител на оспорващата.
Съдът намира обсъденото и прието в последното съдебно заседание заключение на вещото лице инж. И. М. за обективно и компетентно изготвено, тъй като с него пазарната стойност на отчуждавания имот е определена на база извършени сделки за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, съпоставими като местоположение, параметри и потенциал с оценявания. Правилно вещото лице е основало крайния си извод за размера на справедливата пазарна цена на отчуждения имот, на установените стойности по два метода на оценка – Методът на арх. В. Негели и Методът на пазарните аналози. Това заключение според съда е изготвено изцяло в съответствие с правилото на ал. 5 на чл. 22 от ЗОС и съобразено в пълен обем с критериите за преценка на съдържанието на понятията „пазарни цени на имоти с подобни характеристики“ и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ по смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОС. Размерът на паричното обезщетение за отчуждената част от имота е изчислен на основата на осреднени цени от сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания и със сравними с него характеристики в периода по т. 2 на § 1 от ДР на ЗОС. Критериите за определяне на „равностойно парично обезщетение“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОС са уредени именно в чл. 22, ал. 5 от ЗОС и в § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОС, поради което, като съобразено с тези критерии, съдът кредитира последното прието по делото заключение и не възприема предходното такова. Що се отнася до изложените в писменото становище от процесуалния представител на ответника доводи за погрешност, невярност и незаконосъобразност на последното експертно заключение, съдът счита, че не следва да обсъжда същите, доколкото изявлението за оспорване на заключението /и то едва с писмено становище след приключване на последното заседание и обявяване на делото за решаване/, без да бъде направено искане и заключението да бъде оборено с допълнителна, повторна или тройна експертиза, не може да доведе до никакви благоприятни последици за ответника, напротив, след като не е направено искане за изготвяне на друго заключение и след приемането на оспореното от страна на съда, липсват пречки заключението да бъде възприето в този му вид.
Оценката на частта от имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаването на административния акт в частта му относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката на имота, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство, и неговата пазарна стойност, установена от приетото по делото и кредитирано от съда експертно заключение, води до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, която може да бъде квалифицирана като противоречие с материално-правните разпоредби - основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 4 от АПК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно определения размер на обезщетението с дължимото.
По изложените съображения, съдът приема, че равностойното парично обезщетение по смисъла на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 5 от ЗОС за отчуждаването на недвижимия имот, част от който е собственост на оспорващата, е в размер на пазарната стойност на имота съгласно последно приетото заключение от извършената съдебно-оценителна експертиза – в размер на 14 076.00 лева, а за частта на оспорващата – 7 038.00 лева.
Предвид горното, съдът намира, че оспореният административен акт в частта му за определената стойност на дължимото се парично обезщетение за частта от отчуждавания имот, собственост на оспорващата, е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 5 и ал. 7 от ЗОС. В тази й част Заповед № 587/20.04.2015 г. на К. на О. Б. следва да бъде изменена, като се увеличи размера на обезщетението за частта, собственост на оспорващата от отчуждения имот – от 5 918.00 лева на 7 038.00 лева.
С оглед изхода на делото, искането на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, е основателно и следва да бъде уважено за сумата в общ размер на 800.00 лева, от които: 300.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение /пълномощно на л. 70 от делото/ и 500.00 лева – за заплатени възнаграждения на вещите лица /вносни бележки на л. 107, л. 108 и л. 144 от делото/.
Съгласно чл. 27, ал. 6, изр. последно от ЗОС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалбата на К. И. М. с адрес: гр. С., район Л., ул. „К. П.“ № 36, . 2, Заповед № 587/20.04.2015 г. на К. на О. Б., в частта й, с която е определено парично обезщетение за собствената на М. 1/2 /една втора/ идеална част от отчужден съсобствен имот в размер на 5 918.00 лева, като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 5 918.00 /пет хиляди деветстотин и осемнадесет/ лева на 7 038.00 /седем хиляди и тридесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на К. И. М. с адрес: гр. С., район Л., ул. „К. П.“ № 36, . 2, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: /п/ Саша Алексова
Вярно с оригинала!
О.М.