Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на “.-Д. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. “. В. № 24, представлявано от управителя Д. К., срещу Решение № Ц1040-01-41/12.06.2020 г. на Д. на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /Н./ – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-01-00745915/14.04.2020 г. на К. Л. Д. – старши инспектор по осигуряването при ТП на Н. – Б. и са потвърдени посочените задължителни предписания /в частта им по т. 2 относно лицето Д. Д. Б./.
Жалбоподателят релевира доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт. Сочи, че органът неправилно издал обжалваното задължително предписание за заличаване на данните в декларация обр. 1 за назначеното в дружеството лице, тъй като в случая били налице всички законоизискуеми предпоставки за декларирането им. Твърди се, че позоваването на недействителност на трудовия договор на лицето Д. Б. е направено преждевременно, без проведено съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ и в случая е налице заобикаляне на разпоредбите на КТ във връзка с доказателствената сила на трудовия договор за съществуването на трудовото правоотношение. Иска се да бъде отменено оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания в частите им относно лицето Д. Б., както и да бъде задължен административния орган да издаде задължително предписание за подаване на данни за осигурителен стаж и доход за същото лице за месеците 11.2018 г. и 12.2018 г. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирано по делото писмено становище поддържа жалбата.
Ответникът – Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител - надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, доразвити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обжалваните Задължителни предписания № ЗД-1-01-00745915/14.04.2020 г. на контролен орган – ст. инспектор по осигуряването в ТП на Н. – Б. /на л. 15 от делото/, са постановени по повод извършена проверка, резултатите от която са обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол № КП-5-01-00745838/14.04.2020 г. /на л. 16 – л. 17 от делото/, екземпляр от който е бил връчен на представляващия осигурителя – Д. К., в качеството му на управител. Въз основа на констатациите по този протокол, на оспорващато дружество са издадени процесните задължителни предписания.
При извършената проверка е констатирано, че за периода от 07.11.2018 г. до 03.01.2019 г. Д. Б. не е упражнявала трудова дейност на длъжността „Координатор по безопасност и здраве“ и неоснователно са подадени данни съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за нея за м. 01.2019 г., а за периода от м. 11.2018 г. до м. 12.2018 г. не следва да бъдат подавани данни, като на осигурителя е дадено задължително предписание за заличаване на подадената информация на Б. за м. 01.2019 г. /т. 2 от предписанията/.
Срещу дадените задължителни предписания в частта им по т. 2 – относно заличаване на подадената информация на Б. за м. 01.2019 г., оспорващото дружество е депозирало жалба /на л. 12 – л. 13 от делото/ до Д. на ТП на Н. – Б., с която изразило несъгласие с обжалваните предписания и извода на контролния орган, извършил проверката, че наличието на валидно сключен Трудов договор № 5/07.11.2018 г. /на л. 24 от делото/ между дружеството и Б. и подадено уведомление за сключения договор в ТД на НАП – офис Б. на основание чл. 62, ал. 5 от КТ, не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето да осъществява реално трудова дейност въз основа на трудовото правоотношение.
Твърди се в описаната жалба, че между “.-Д. ЕООД и Д. Б. е сключен валиден писмен трудов договор, съдържащ подписите на страните и притежаващ необходимите реквизити по чл. 66 от КТ, както и че по време на проверката са събрани и други доказателства – платежни ведомости, обяснения и др., които удостоверяват, че Б. е упражнявала съответната трудова дейност. С жалбата е поискано да бъде уважено искането на дружеството, направено със Заявление вх. № 1019-01-672/09.12.2019 г. /на л. 19 от делото/ и да се даде предписание за подаване на редовни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Д. Б. за м. 11 и м. 12.2018 г.
С оспореното в настоящото производство Решение № Ц1040-01-41/12.06.2020 г. на Д. на ТП на Н. – Б. /на л. 5 – л. 6 от делото/, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-01-00745915/14.04.2020 г. на К. Л. Д. – старши инспектор по осигуряването при ТП на Н. – Б. и са потвърдени посочените задължителни предписания.
В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение, което в случая по отношение на Б. не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е фактът, че същата не е осъществявала трудова дейност въз основа на сключения трудов договор в периода от 07.11.2018 г. до 03.01.2019 г. В този смисъл и въз основа на горното, ответникът обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по отношение на лицето по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат заличени, с оглед на което органът оставил без уважение депозираната от дружеството жалба.
Копие от решението било връчено на жалбоподателя чрез представляващия го управител Д. К. на 27.07.2020 г. /известие за доставяне на л. 8 от делото/, който го е оспорил с жалба, подадена на 10.08.2020 г. /пощенски плик на л. 4 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, и основателна, по следните съображения:
Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Н., се осъществява от контролните органи на Н., какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Н.. В правомощията на последните съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността, възложена на Н., подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на Н., съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. В настоящия случай обжалваните задължителни предписания на контролен орган – ст. инспектор по осигуряването в ТП на Н. – Б., са постановени по повод извършена проверка, резултатите от която са обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол № КП-5-01-00745838/14.04.2020 г., екземпляр от който е бил връчен на представляващия осигурителя – Д. К., в качеството му на управител. Въз основа на констатациите по този протокол, на оспорващато дружество са издадени процесните задължителни предписания.
Решението, обаче, е постановено при неправилно приложение на материалния закон: Аргументи:
Единственият спорен момент в производството пред горестоящия орган, както и в настоящото съдебно производство е досежно обстоятелството достатъчно ли е само наличието на валидно сключено трудово правоотношение между осигурител и осигурен, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение за осигурения, респ. за да се приеме, че съгласно разпоредбите на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, лицето осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ -поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ и декларация за сумите за осигурителни вноски за ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО, съдържанието, сроковете, редът и начина на подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 са определени с Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 предвижда задължение на работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица да подават в ТД на НАП декларации по образец 1, 3 и 5, в които да вписват изрично упоменатите в т. 1 и т. 2 данни. Според разпоредбата на ал. 6 на чл. 5 от КСО, данните по ал. 4, подавани от осигурителите, се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност ,за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
При установяването на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, следва да се тълкува и прилага материално-правната разпоредба на чл. 10 от КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда, а именно: Основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО възниква при наличие на сключен трудов договор по реда на чл. 62 от КТ.
В разглеждания случай е установено, че на 07.11.2018 г. в гр. София , на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, е сключен Трудов договор № 5/07.11.2018 г. между оспорващото дружество в качеството му на работодател и Д. Б. в качеството й на служител, по силата на който последната приема да изпълнява длъжността „Координатор по безопасност и здраве“ при пълно работно време, считано от 08.11.2018 г.
Правопораждащ юридически факт за възникването на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя, съобразно чл. 61, ал. 1 от КТ. Ако е налице недействителен трудов договор, същият следва да бъде обявен за такъв, като съдът трябва да се произнесе по реда на Глава осемнадесета от КТ, което става по реда на ГПК от общите съдилища. Административният съд няма компетенции да се произнася инцидентно по действителността на трудовия договор в съдебно производство по оспорване на административен акт, респ. не може да приеме за основателни и доказани изводите на административния орган, постановил оспореното решение, че през процесния период Б. не е упражнявала трудова дейност, т.е. че валидно сключеният трудов договор не е действал.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение в частта му, касаеща предписанието по т. 2 от Задължителни предписания № ЗД-1-01-00745915/14.04.2020 г., е издадено в нарушение на материално-правните предпоставки за законосъобразност и следва да бъде отменено /в този смисъл и Решение № 4547/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 10938/2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение/.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК - в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-01-41/12.06.2020 г. на Д. на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /Н./ – Б., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „БИСТРИЦА-Д. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. “. В. № 24, представлявано от управителя Д. К., срещу Задължителни предписания № ЗД-1-01-00745915/14.04.2020 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на Н. – Б. и са потвърдени посочените задължителни предписания в частта им по т. 2.
ОТМЕНЯ Задължителни предписания № ЗД-1-01-00745915/14.04.2020 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на Н. – Б. в частта им по т. 2 от предписанията, с която е постановено заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето Д. Д. Б. за м. 01.2019 г.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Б., да заплати на “.-Д. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., област Б., ул. “. В. № 24, представлявано от управителя Д. К., сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.