Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на „П И. Т. Т.” ЕООД – гр. П. срещу Заповед № РД-14-2737/11.07.2022 г. на Н. на О. О. „А. А.” (ОО „А. А.”) – Б..
Заповедта е оспорена на основанията по чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 , б. „б” вр. чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
Жалбата с искане за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник.
Ответникът не е изразил становище в хода по същество.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, от които се установява, че дружеството осъществява дейност по превоз на товари, за която е издаден Лиценз за превоз на товари в Общността № 11043, със срок на действие до 09.10.2028 г. На 27.06.2022 г. инспектори в РД „А. А.” – София са извършили проверка на адреса по седалище и управление на дружеството в гр. П., ул. „А. Л.” № ... (справка за актуално състояние от Търговския регистър на л. 25), при която не е открит представител (протокол за извършено посещение на адреси рег. № 12-00-00-405/1/15/28.06.2022 г. на л. 30). Оставено е съобщение, като в определения в него срок представител не се е явил в ОО „А. А.” – Б. за връчване на известие за извършване на проверка на дейността на дружеството (известие на л. 28). В тази връзка и въз основа на доклад на извършилите посещението на адреса инспектори рег. № 11-56-4919/11.07.2022 г. (л. 32), началникът на ОО „А. А.” – Б. е издал оспорената заповед, с която е приложил принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в” от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) – спиране на дейността на дружеството по извършване на обществен международен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването за установяване на територията на Р България, но за не повече от три месеца.
За издаването на оспорената заповед на адреса по седалище и управление на дружеството е изпратено уведомление рег. № РД-14-2737/1/12.07.2022 г. (л. 34), върнато невръчено (известие на л. 37), след което на 15.07.2022 г. на офиса в гр. П. е залепено съобщение (протокол рег. № РД-14-2737/2/20.07.2022 г. на л. 38). Заповедта е публикувана и на интернет страницата на ОО „А. А.” – Б. на 05.08.2022 г. (л. 41), като е връчена на упълномощен представител на дружеството на 11.08.2022 г. (отбелязване на стр. 2 на заповедта – л. 22).
В хода на производството е установено, че заповедта е подписана за началник на ОО „А. А.” – Б. от главен инспектор в ОО „А. А.” – Б. Е. М., като към датата на издаването й – 11.07.2022 г. – началник на ОО „А. А.” – Б. е ползвал платен годишен отпуск – в периода от 04.07.2022 г. до 15.07.2022 г. (заявление на л. 74). За периода на отсъствието му със Заповед № 2148/27.06.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „А. А.” главен инспектор Е. М. е определена за изпълняващ функциите на началник ОО „А. А.” – Б..
В хода на производството от представените от дружеството договори за наем от 01.06.2022 г. (л. 4) и от 01.01.2022 г. (л. 8), договор за наем на експлоатационен център от 01.06.2022 г. (л. 5) и допълнително споразумение към трудов договор от 01.02.2019 г. (л. 6), договор за счетоводно обслужване от 01.01.2022 г. (л. 7), се установява, че дружеството е наело за срок от 1 година от 01.01.2022 г. офис на ул. „А. Л.” № ..., гр. П., и за срок от 1 година от 01.06.2022 г. 6 бр. паркоместа в Б., включително част от експлоатационен център за техническо обслужване на ППС. Счетоводството на дружеството е възложено на физическо лице.
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена (по пощата на 23.08.2022 г. на л. 9) в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 107, ал. 2 ЗАвП, считан от съобщаването на заповедта чрез връчването й на 11.08.2022 г., от заинтересовано от оспорването дружество – адресат на мярката, като отсъстват други пречки по чл. 159 АПК за разглеждане на жалбата.
По същество (чл. 146, т. 4 АПК) оспорването е основателно.
Заповедта е издадена от определено с изрична заповед да замества Н. на ОО „А. А.” – Б. длъжностно лице и в периода на отсъствие на Н., на когото правомощията за прилагане на мярката по чл. 106, ал. 1, т. 6, б. „в” ЗАвП са възложени от титуляря им по закон и при разрешена от закона делегация – чл. 107, ал. 1 ЗАвП.
Заповедта съдържа подробни мотиви по прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 6, б. „в” ЗАвП, установени в хода на извършена проверка, при която е установено, че на вписания в Търговския регистър адрес на седалище и управление не е открит представител. В този смисъл отсъстват основания по чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 146, т. 3 АПК за основателност на жалбата.
По същество – мярката по чл. 106, ал. 1, т. 6, б. „в” ЗАвП предполага, че превозвачът не отговаря на условието по чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗАвП да е трайно и действително установен на територията на страната. Аналогично е изискването на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета, чието съдържание е пояснено в член 5, буква а) от същия регламент – да разполага с помещения, в които да може да има достъп до оригиналите на основните си търговски документи, независимо дали са в електронен формат или в друга форма, по-специално своите договори за превоз, документи за превозните средства, с които разполага предприятието, счетоводни документи, документи, свързани с управлението на персонала, трудови договори, документи за социално осигуряване, документи, съдържащи данни за разпределението и командироването на водачите, документи за каботажните превози, времето за управление и за почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки дали предприятието спазва условията, предвидени в настоящия регламент. В случая органът е мотивирал принудителната административна мярка единствено с неспазване на условието по член 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009, поради обстоятелството, че при посещение на адреса на седалище и управление не е открит представител на дружеството. Няма данни към датата на посещението на 27.06.2022 г. дружеството да е напуснало адреса в гр. П., ул. „А. Л.“ № ..., нито подобни сведения се съдържат в изготвения протокол за извършеното посещение рег. № 12-00-00-405/1/15/28.06.2022 г. От факта, че при посещението на 27.06.2022 г. не е открит представител, не може да се съди, че дружеството не разполага с помещение на адреса по седалище и управление, в което да съхранява търговските си документи, свързани с осъществяваната дейност. За отсъствието на условието по член 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009 не може да се съди и от обстоятелството, че по повод залепените на 27.06.2022 г. уведомления на входа на офиса на ул. „А. Л.“ № ..., гр. П., не се е явил представител на дружеството, доколкото не може да се предполага за какъв период от време и дали за посочения в обявленията едномесечен срок, те са останали залепени. Второто посещение на адреса на дружеството в гр. П. е на 15.07.2022 г. и е по повод връчването на оспорената заповед, поради което обстоятелството, че и към 15.07.2022 г. не е открит представител, е неотносимо към преценката дали дружеството разполага с помещение по смисъла на член 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009 към датата на издаване на заповедта на 11.07.2022 г.
Към 11.07.2022 г. доклад № 11-56-4919/11.07.2022 г. на контролен екип от РД „. А. – гр. София, на който се е позовал ответникът в издадената заповед, съдържа позоваване на едно посещение на адреса, извършено на 27.06.2022 г., при което не са събрани сведения от трети лица, дали дружеството има офис на този адрес, или го е напуснало. Единствената констатация, че не е открит представител, не означава, че не разполага с офис на този адрес, в който да съхранява документите за евентуално извършени превози. Затова, доколкото заповедта е мотивирана с основанието по член 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009, а по делото е установено, че дружеството разполага с офис на адреса в гр. П., ул. „А. Л.“ № ... (договор за наем от 01.01.2022 г.), заповедта е издадена в противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 6, б. „в“ ЗАвП.
Дали за посочения период на тематичната проверка по известие рег. № 12-00-00-405/64/10.06.2022 г. (01.02.2022 г. – 01.05.2022 г.) дружеството е осъществявало превоз на товари, съответно съхранява документи за евентуални превози, са неотносими въпроси към приложението на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ ЗАвП. Предмет на преценката по чл. 146, т. 4 АПК в разглеждания случай е дали превозвачът е престанал да отговаря на изискването за установяване на територията на страната по член 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009, а доколкото е установено, че разполага с помещение на посочения като седалище и адрес на управление адрес в гр. П., наето като офис за осъществяване на дейността, то наличието и/или липсата на съхранявани документи за евентуално осъществени превози е без значение за изпълнение на условието по член 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009.
По изложените съображения за противоречие на оспорената заповед с материалния закон в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, жалбата е основателна, като съгласно чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането за разноски на жалбоподателя – в размер на 50 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 107, ал. 2 ЗАвП, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-2737/11.07.2022 г. на Н. на О. О. „. А. А.“ – Б..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „А. А.“ да заплати на „П и Т Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А. Л.“ № ..., сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от обявяването му на страните.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА