и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на ЕТ ... със седалище и адрес на управление с. К., обл. Б., представляван и управляван от М. Х. Т. против Решение № ПИ-173 от 22.04.2020 г. на Д. на ТД на Н.-гр. С., с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на оспорващото лице срещу Отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение на неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, с изх. № С200001-159-0000059/31.03.2020 г., издаден по изп. д. № 170191081/2017 г. от Главен публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис-Б. и е по реда на чл.268, ал.1 ДОПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърдения с него Отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК, с изх. № С200001-159-0000059/31.03.2020 г. ,издаден по изп. д. № 170191081/2017 г. от Главен публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис-Б., по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че не е направен анализ на релевантните за произнасянето факти и обстоятелства и за извършването на преценка досежно наличието или липсата на нормативно регламентираните в чл. 229, ал. 3 от ДОПК условия за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания. Твърди, че не са разгледани и обсъдени последиците от неизвършването на плащанията, за които се иска разрешение върху дейността на оспорващото лице, като земеделски производител. Излагат се и пространни мотиви за незаконосъобразност на допуснатата обезпечителна мярка “запор“ върху банковата сметка на жалбоподателя по която постъпвали средства от държавен фонд „Земеделие“, които били несеквестируеми. Направено е искане за отмяна на Решение № ПИ-173 от 22.04.2020 г. на Д. на ТД на Н.-гр.С. и на потвърдения с решението акт на публичния изпълнител. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на Н.-гр.С., чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Б., като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира за установено следното:
ЕТ ... със седалище и адрес на управление с. К., обл. Б., представляван и управляван от М. Х. Т., е бил регистриран като земеделски производител по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Срещу едноличния търговец било образувано изп.д. № 170191081/2017 г. за принудително събиране на установени и изискуеми публични вземания, произтичащи от неплатени данъчни задължения и осигурителни вноски. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190001-022-00666198/05.08.2019 г. публичен изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника на „Интернешънъл Асет Банк“ за сумата от 67 548.88 лв., а с постановление с изх. № С190001-022-010635/14.11.2019 г. е наложил запор върху съоръжение „Хидропоника оранжериен бл.15“. Действията на публичния изпълнител по налагането на запорите не били обжалвани и обезпечителните мерки влезли в сила.

На 24.03.2020 г. ЕТ ... депозирала в ТД на Н.-гр.С.,офис-Б. искане с вх. № 6002, с което поискало разрешение за извършване на неотложни плащания със средства от запорираната в „Интернешънъл Асет Банк“ банкова сметка. Искането било мотивирано с необходимостта за заплащането на трудови възнаграждения, на задължения по договори за доставка на пелети по две фактури за сумите от 9 955.20 лв. и от 1 1331.60 лв., както и на задължение по договор за доставка на кубчета, тор и бидони. На 31.03.2020 г. публичния изпълнител по изп.д. № 170191081/2017 г. постановил отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение на неотложни плащания по чл.229 ДОПК с изх. № С200001-159-0000059 с мотив, че не е ясно, че длъжникът има затруднения при разплащането с посочените контрагенти, доколкото се установява наличието на обороти по счетоводните сметки 501 и 503 в представената Оборотна ведомост за 2019 и липсата на отразени обяснения за отчетени суми в счетоводни сметки 499 и 498. Действията на публичния изпълнител били обжалвани от оспорващото лице по реда на чл.266, ал.1 ДОПК пред Д. на ТД на Н.. Последният постановил оспореното решение № ПИ-173 от 22.04.2020 г., с което оставил жалбата без уважение. Актът бил връчен на жалбоподателя с писмо с изх.№ 34-00-131/24.04.2020 г. по електронен път на 08.05.2020 г. Същия ден – на 08.05.2020 г. постъпила жалба срещу Решение № № ПИ-173 от 22.04.2020 г. на Д. на ТД на Н.-гр.С., въз основа на която е образувано и настоящото производство.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1, във вр. с чл. 266, ал.1 ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл.266 ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 ДОПК публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания, във връзка с дейността му. Условията, при които се издава разрешението са посочени в ал.3 на чл. 229 ДОПК, а именно: 1.сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника; 2.забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни и 3. сумите да са публични вземания. В чл. 229, ал. 2 ДОПК е регламентирано, че преценката при произнасянето на органа се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.

От анализа на нормативната уредба се установява, че при произнасяне по искане, като процесното, публичният изпълнител следва да извърши анализ на паричните потоци на длъжника, да направи преценка, че необходимите плащания са свързани с основната дейност на молителя, както и да прецени последиците за последния от неиздаването на разрешение за плащане.

В разглеждания казус оспорващото лице мотивирало искането си за разрешение за извършване на плащания със средства от запорираната банкова сметка с наличието на задължения към контрагенти. При произнасянето по искането публичният изпълнител констатирал, че към 18.03.2020 г. салдото на запорираната сметка възлизала на 114 597.72 лв. и длъжникът се разпоредил със суми, над запора (67 548.88 лв.), както следва – 22 550 лв. за плащания към трети лица, изтеглена е сума в брой от 30 000 лв., както и сумата от 200.50 лв. за банкови такси. Тези операции, обаче не били отразени в оборотната ведомост на търговеца за м.03.2020 г. При тези данни правилно и обосновано било прието от публичния изпълнител, че от представените доказателства изобщо не става ясно, че длъжникът има затруднения при разплащането с посочените контрагенти и то при положение, че седмица преди депозиране на искането за разрешение, оспорващото лице се е разпоредило със сумите, над запора, включително теглил сума в брой в размер на 30 000 лв.

Обосноваването и доказването съществуването на условията по чл.229, ал.3, т.1-т.3 ДОПК е в тежест на заявителя. В този смисъл липсата на извършена от публичния изпълнител преценка дали плащанията, за които се твърди, че са неотложни, са от такъв характер, не се дължи на неизпълнение на процесуално задължение от страна на решаващия орган, а на необоснованост и недоказаност на подаденото от ЕТ ... искане по чл.229 ДОПК от гледна точка на условията по чл.229, ал.3 ДОПК.
Съдът споделя изцяло изводът на административния орган,с които не е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наложената обезпечителна мярка върху банковата сметка на длъжника,тъй като този въпрос е извън пределите на спорния предмет по настоящото дело,поради което и не следва да се обсъждат в това производство.

При тези данни, съдът намира, че жалбата на ЕТ ... представляван и управляван от М. Х. Т. против Решение № ПИ-173 от 22.04.2020 г на Д. на ТД на Н.-гр.С., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на оспорващия следва да се възложат сторените от ответника разноски в минимален размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.197, ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Б.,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ ... със седалище и адрес на управление с. К., обл. Б., представляван и управляван от М. Х. Т. против Решение № ПИ-173 от 22.04.2020 г. на Д. на ТД на Н.-гр.С., с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на оспорващото лице срещу Отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение на неотложни плащания по чл.229 ДОПК с изх. № С200001-159-0000059/31.03.2020 г., издаден по изп.д. № 170191081/2017 г. от Главен публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис-Б..

ОСЪЖДА ЕТ ... със седалище и адрес на управление с. К., обл. Б., представляван и управляван от М. Х. Т., да заплати на ТД на Н.-гр.С. юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА