Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от С. Л. Ч. с А. с. К., община С., област Б., ул. „..., срещу Решение № 2165/03.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 115/2020 г. по описа на Районен съд – Г. Д..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона и П. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК. Излагат се доводи за липса на компетентност на административно-наказващия орган и наличие на съществени процесуални нарушения. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението. По поддържаните с жалбата и с приложени по делото писмени бележки, доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което процесното НП да бъде отменено. Претендира се и присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – Р. У. – Г. Д. П. ОД на М. – Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата, а обжалваното решение като правилно моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Г. Д. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 19-0266-001162/22.04.2019 г. на Началник група към ОД на М. - Б., РУ- Г. Д. с което на С. Л. Ч. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Приел е, че административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществено виновно от лицето, Ч. бездействие, доколкото Ч. не е предприел действия за регистриране на управлявания от него мотопед. По възражението на жалбоподателя за нарушение на принципа “non bis in idem”, районния съд е приел, че за описаното в АУАН и НП нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, срещу Ч. не са се развивали успоредно две наказателни процедури, тъй като наказателното производство е прекратено с постановление на Районна П..
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че НП № 19-0266-001162/22.04.2019 г. е издадено от некомпетентен орган, което води до неговата незаконосъобразност. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ – Г. Д. П. ОД на М. - Б., П. делегирана компетентност, като в НП е посочено, че издателят му е упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-825/19.07.2019 г. Упълномощителната заповед е издадена след издаването на НП на 22.04.2019 г., поради което не удостоверява наличие на материална компетентност на сочения като административно-наказващ орган към момента на издаване на акта. По делото е представена Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. относно определяне на длъжностни лица от М., които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, която, обаче, не съответства на посочената в оспореното НП и настоящият състав не може да приеме като доказателство, удостоверяващо, че към датата на издаване на процесното наказателно постановление, административно-наказващият орган е имал правомощия да издава наказателни постановления. В тази връзка следва да се отбележи, че доказателствената тежест по отношение законосъобразността на наказателното постановление, в т.ч. издаването му от компетентен орган, законът възлага на упражнилия административно-наказателни правомощия орган. Липсата на надлежно оправомощаване в полза на издателя на НП № 19-0266-001162/22.04.2019 г. към момента на издаването му, квалифицира същото като издадено от некомпетентен орган, което налага неговата отмяна само на това основание.
Като е потвърдил наказателното постановление, приемайки че същото е издадено от компетентен орган, районният съд е постановил неправилен С. акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и обжалваното наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, заявената претенция от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред първата инстанция - за сумата от 500.00 лева и пред касационната инстанция - за сумата от 400.00 лева, следва да бъде уважена, като се осъди ОД на М. – Б., като юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, да заплати на касатора, сумата в общ размер на 900.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2165/03.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 115/2020 г. по описа на Районен съд – Г. Д. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0266-001162/22.04.2019 г. на Началник група към ОД на М. - Б., РУ- Г. Д. с което на С. Л. Ч. с А. с. К., община С., област Б., ул. „..., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б. да заплати на С. Л. Ч. с А. с. К., община С., област Б., ул. „...., сумата от 900.00 /деветстотин / лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред Районен съд – Г. Д. /500.00 лева/ и пред Административен съд – Б. /400.00 лева/.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
М.К.