и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на “. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. “К.“ № 78А, представлявано от Управителя С. А. М., подадена чрез адв. И. М. – САК, против Решение № 907014/ 28.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 860/ 2020г. по описа на Районен съд - Б., с което е потвърдено Наказателно постановление № 465730-F480041/ 30.09.2019г., издадено от Началник на О. “. Д. - С. в Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, с което е наложена на касационния жалбоподател “имуществена санкция“ в размер на 500. 00 лв., на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 185, ал. 1 от същия закон, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложимия материален закон. Прави се искане, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него НП.
Ответникът по жалбата - Н. редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. В писмено становище проц. му представител - юриск. Митева, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на районния съд, да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното :
Касационата жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Б. е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното Наказателно постановление /НП/ № 465730-F480041/ 30.09.2019г., издадено от Началник на О. “. Д. - С. в ЦУ на Н. с което е наложена на касационния жалбоподател “имуществена санкция“ в размер на 500. 00 лв., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от с. з., за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 25.03.2019г. в 16. 10 ч., на търговски обект – магазин за продажба на промишлени стоки “., находящ се в гр. Б., ул. “Васил Левски“ № 3, стопанисван и експлоатиран от “. Е. с ЕИК., е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е съхранявало книгата за дневните финансови отчети за календарната 2019г. на използваното в обекта фискално устройство модел “DATEKS DP-150“ с ИН на ФУ DT744667 и ИН на ФП 02744667, регистрирано в НАП с потвърждение № 4065475/ 09.03.2019г. Същата не е била предоставена на органите по приходите по време на извършената проверка. Нарушението е установено и документирано с ПИП серия АА № 0396701/ 25.03.2019г. С това деяние е прието, че е извършено нарушение от страна на дружеството - касатор по чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, като не са налице изключенията на чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3 от същия норм. акт.
За да потвърди НП, Районен съд - Б. е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени, изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочено е, че двата акта са издадени от компетентни органи в предвидените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Посочено е, че при издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона и от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение, неговият извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, е прието от районния съд, че дружеството- жалбоподател не е съхранявало книгата за дневните финансови отчети за текущата 2019г., както и че същото е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/ 2006г. Обосновано е, че деянието е формално осъществено и съдържа белезите на административното нарушение, а неизпълнението на задълженията по наредбата са довели до извършването на деяние, което покрива белезите на осъщественото административно нарушение. Изложени са съображения, че в конкретния случай не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Всичко това е дало основание на въззивния съд да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Според чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. в приложима редакция към датата на извършване на проверката – 25.03.2019г., заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството- касатор, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3.
Според разпоредбите на чл. 3 от ЗАНН, ал. 1 “за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му“; а ал. 2 предвижда, че “ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя“.
В случая разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18, е изменена /ДВ, бр.75/ 24.09.2019г./, като придобива следната редакция – лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3.
Абревиатурата “ЕСФП“ в нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18, означава “електронни системи с фискална памет“ /ЕСФП/ за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията /ЗИ/ или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, като ЕСФП е вид ФУ, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18. Предвид посоченото, настоящият състав на съда намира, че след 24.09.2019г. задължението по чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 /да се съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година/ има за адресат единствено лица по чл. 3 от наредбата, които използват ЕСФП.
От своя страна, дружеството- касатор е лице по чл.3 от Наредба №Н-18, което очевидно не използва в търговския си обект ЕСФП за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на ЗИ, или са с оценено съответствие по смисъла на ЗТИП, и поради това след 24.09.2019г. за него няма задължение да съхранява КДФО за текущата година. Съответно, разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18, след 24.09.2019г. безспорно представлява по- благоприятна норма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, спрямо същата разпоредба в редакцията към датата на извършване на проверката, защото дисквалифицира като административно нарушение, подобни деяния.
Посоченото обстоятелство не е съобразено от страна на районния съд, като изрично е наведено и пред него, но същото е формално отхвърлено, без да е налице аргументиран отговор, защо състава на първоинстанционния съд, не приема посочената норма за по- благоприятна. Ето защо постановеното от районния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменен издадения санкционен акт - НП.
Пред въззивната и касационната инстанция искане за присъждане на разноски от страна на санкционираното дружество не е направено, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Водим, от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 907014/ 28.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 860/ 2020г. по описа на Районен съд - Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 465730-F480041/ 30.09.2019г., издадено от Началник на О. “. Д. - С. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на “. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. “К.“ № 78А, представлявано от Управителя С. А. М., е наложена “имуществена санкция“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от същия закон, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова
ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков
Вярно с оригинала!
О.М.