Решение № 1239

към дело: 20217030700500
Дата на заседание: 06/22/2021 г.
Съдия:Саша Алексова
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е пред Административен съд – София град /АССГ/, по жалба, подадена от А. К., непълнолетна гражданка на У., родена на 12.03.2004 г., с ЛНЧ *, с адрес: с. Г., община Г., област Б., ул. „П.“ № 1, със съдебен адрес: гр. С., ул. „У.“ № 1, . 3, БХК – бежанци, действаща със съгласието на майка си Т. К., чрез адвокат Г. В. от САК, срещу Решение № 6-ОК/07.04.2021 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, с което не е допусната последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г. на оспорващата до производство за предоставяне на международна закрила.
С Определение № 3721/26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 4555/2021 г. по описа на Административен съд – София град, производството по настоящата жалба е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Б..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие със задължителни съдебни указания и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроси, формулирани в жалбата, като в съдебно заседание това искане е оттеглено от пълномощника на оспорващата. Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание оспорващата А. К., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът - Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Встъпилият в производството при условията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурор от О. П. – Б., изразява мотивирано становище за основателност на жалбата.
По делото е представен Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Гоце Делчев.
Като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на оспорващата, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 1325/02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7520/2020 г. по описа на Административен съд – София град /на л. 45 – л. 48 от делото на АССГ/, е отменено Решение № 19-ОК/08.07.2020 г. на Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, с което не е допусната до производство по предоставяне на международна закрила последваща Молба за закрила рег. № УП-20026/25.06.2020 г., подадена от А. К., гражданка на У., родена на 12.03.2004 г., ЛНЧ * и преписката е изпратена на Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците, за разглеждане на посочената по-горе последваща молба за закрила, при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно и е влязло в законна сила. В мотивите на акта си съдът е приел, че административният орган не е предприел всички действия по спазване разпоредбите на ЗУБ и на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ и не е поискал от Кмета на Столичната община определяне на майката на детето за представител по реда на ЗУБ, като по този начин не е защитил интересите на детето и не е осигурил спазването на същите, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, налагащо отмяна на решението и връщане на преписката на ответника за ново разглеждане.
След връщането на преписката ответникът се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение № 6-ОК/07.04.2021 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, с което не е допусната последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г. на оспорващата до производство за предоставяне на международна закрила /на л. 12 – л. 15 от делото на АССГ/.
В мотивите на решението е посочено, че в изпълнение на съдебните указания, със Заповед на Кмета на Община Гърмен, издадена на основание чл. 25, ал. 2 от ЗУБ /на л. 29 от делото на АССГ/, майката на оспорващата – Т. К., е определена за неин законен представител. Посочено е още, че за образуваното административно производство, на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ – Гоце Делчев, която е депозирала социален доклад относно личното положение на непълнолетното дете.
Ответникът е преценил, че оспорващата не е посочила в молбата си конкретни мотиви, свързани с опасения от евентуално завръщане в държавата си по произход, относими към изискванията на ЗУБ. Приел е също, че тъй като последното производство по молба на майката на А. – Т. К., е приключило с влязъл в сила отказ за предоставянето й на статут на бежанец и хуманитарен статут, най-добрият интерес на детето налага съобразяване с принципа за запазване на целостта на семейството, което в случая е нейната майка. Поради изложеното и приемайки, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на непълнолетното дете, ответникът не е допуснал последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г. на оспорващата до производство за предоставяне на международна закрила.
В заключението на депозирания по делото от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Гоце Делчев, социален доклад /на л. 15 – л. 16 от делото/ е посочено, че оспорващата и майка й Т. К. се нуждаят от международна закрила, но конкретната преценка е предоставена на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспореното решение е връчено на адресата му на 19.04.2021 г., видно от отбелязването върху същото, а жалбата е подадена на 26.04.2021 г., следователно същата е процесуално допустима.
Обжалвано решение е издадено от компетентен орган – А. В. – мл. експерт в Регистрационно-приемателен център – София на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, определена за интервюиращ орган със Заповед № РД05-781/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ /на л. 16 от делото на АССГ/. Решението е издадено в изискуемата от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и е мотивирано с фактическите и правните основания за недопускане на молбата.
Съдът, обаче, счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което следва да бъде отменено. Съображения:
В предоставения в административното производство по издаване на оспореното решение, социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане – гр. Гоце Делчев /на л. 21 – л. 23 от делото на АССГ/ е налице заключение, че А. и Т. К. се нуждаят от международна закрила.
Съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на този най-добър интерес следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. В конкретната хипотеза съдът счита, че такава преценка не е извършена. В оспореното решение не са изложени фактически твърдения относно подробно изследване на ситуацията в страната на произход по отношение на съществуващите рискове за нормалното физическо, психическо и емоционално състояние на оспорващата. Не е обоснована преценката на ответника, че най-добрият интерес на детето налага недопускане на молбата за международна закрила.
Съгласно 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, „най-добър интерес на детето“ е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ в „Общите положения“ на закона е указание за прилагането й към всички уредени в него производства. Според съображения ЗЗ от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането й, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето, държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Съгласно чл. 25, 6 от Директива 2013/32/ЕС, висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението й.
Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, 6 от цитираната по-горе директива. Директива 2013/ЗЗ/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на директивата държавите-членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Разпоредбата на чл. 23 от посочената по-горе директива, озаглавена „Ненавършили пълнолетие“, гласи, че висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите-членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите-членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. При преценяването на висшия интерес на детето, държавите-членки обръщат особено внимание на следните фактори възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място, благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка не е надлежно установена, а административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история на непълнолетното дете и мотивите за недопускане на последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г. на оспорващота, не са съобразени с личното положение на кандидата за закрила, включително с това, че тя е непълнолетна, желае да остане в България, учи, живее с майка си при добри битови условия. Не са преценени и потенциалните рискове при връщането в страната по произход. Това налага отмяна на решението на административния орган.
Предвид факта, че съдът не е овластен да реши въпроса по същество, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 91 от ЗУБ, делото като преписка следва се изпрати на ответника за ново разглеждане на последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г., подадена от А. К. и ново произнасяне след актуализирана оценка на общата ситуация в държавата на произхода й, при отдаването на първостепенно значение на „висшия интерес на детето“, така, както е уреден в посочените по-горе източници на международното право, в 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет във вр. с чл. 6а от ЗУБ и 1, т. 11 от ДР на ЗУБ.
Страните не са заявили претенции за присъждане на разноски, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗУБ, решенията на административния съд по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 /каквото е настоящото/, не подлежат на касационно обжалване.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 85, ал. 1 и ал. 3 от ЗУБ, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 6-ОК/07.04.2021 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, с което не е допусната последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г., подадена от А. К., непълнолетна гражданка на У., родена на 12.03.2004 г., с ЛНЧ *, с адрес: с. Г., община Г., област Б., ул. „П.“ № 1, действаща със съгласието на майка си Т. К., до производство за предоставяне на международна закрила.

ВРЪЩА административната преписка на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет за ново разглеждане и произнасяне по последваща молба с рег. № УП 20026/25.06.2020 г., подадена от А. К., непълнолетна гражданка на У., родена на 12.03.2004 г., с ЛНЧ *, с адрес: с. Г., община Г., област Б., ул. „П.“ № 1, действаща със съгласието на майка си Т. К., за допускане до производство за предоставяне на международна закрила, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ОМ