и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по Протест на П. П. О. П. – Б., с който са оспорени разпоредбите на чл.7,ал.2,на чл.18,ал.1 и на чл.24 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на Община-Б.,приета от О. С.-Б. с Решение № 285 по Протокол № 8/29.11.2001 г. и многократно изменяна в последствие и е по реда на чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Излагат се съображения за противоречие на оспорените разпоредби с нормативен акт от по-висока степен. Иска се оспорените разпоредби да бъдат обявени за нищожни или П. условията на евентуалност – да бъдат отменени,като незаконосъобразни.Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – О. С.-Б. изразява становище за неоснователност на протеста.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
О. С.-Б. на свое заседание,проведено на 29.11.2001 г.,с Решение № 285 по протокол № 8 приел Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на Община-Б.(Наредбата),която съдържала разпоредбите на чл.18,ал.1-„Забранява се унищожаването на общинска собственост като: тротоари, зелени площи, площади, декоративни пешеходни плочници и др. чрез движение, паркиране, домуване или по друг начин от пътни превозни средства, поставяне на сергии или други тежки предмети.
П. нарушение се налага - глоба от 50 до 200 лв.
П. повторно нарушение се налага - глоба от 200 до 500 лв.“.
С Решение № 5 по протокол № 1/30.01.2015 г. О. С. – Б. е изменил разпоредбата на чл.24 - „П. престояване в „Синя зона“ на блокиран с техническо средство „скоба“ автомобил, след третия час и/или П. приключване на режима на платено паркиране, той подлежи на принудително преместване от мястото на паркиране по реда на чл.23, като водачът или собственикът на автомобила освен разноските по блокирането, заплаща и разноските по отстраняването, транспортирането и престоя на паркинга“, която е оспорена в настоящото производство.
В заседание,проведено на 18.12.2015 г.,общинският С. приел Решение № 72 по протокол № 5,с което била изменена нормата на чл.7, ал.2 - „Родителите,попечители или други лица,които полагат грижи за дете, които не могат да го придружат и не са осигурили пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места,се наказват както следва:
1. ако детето не е навършило 14 годишна възраст - глоба от 100 до 300 лева
2. ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18 годишна възраст - глоба от 100 до 300 лева
П. повторно нарушение по т.1 и т.2- глоба от 300 до 600 лева“.

Проектът на Наредбата П. първоначалното й приемане,както и този по приемането на чл. 24 и чл.7,ал.2 били публикувани на интернет страницата на Община-Б..

П. така установената фактическа обстановка,съдът достига до следните правни изводи:

Общинският С. е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност (чл.17, ал.1 и чл.18 от ЗМСМА). В нормата на чл. 8 от Закона за нормативните актове е регламентирано правомощието на общинския С. да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

С оспорената разпоредба на чл.7,ал.2,въвеждаща санкции на посочената категория лица,които не придружат децата си и не са осигурили пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места,не е съобразена със законовата регламентация на материята,дадена в разпоредбата на чл.45 от Закона за закрила на детето(ЗЗкрД).В последната разпоредба са посочени фактическите състави на конкретни нарушения,като са предвидени и съответни санкции и П. техния анализ се установява,че разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата съдържа идентичните признаци на нарушенията по чл.45,ал.2 и по ал.3 от ЗЗкрД,но санкционната част в оспорената разпоредба противоречи на тези от закона.Санкциите по ЗЗкрД на родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 лв. до 500 лв., а П. повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 лв до 1000 лв.Очевидни са различията по вида и по размера на предвидените в закона наказания,с тези от разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата.Следователно оспорената разпоредба е в противоречие с тези от ЗЗкрД,които са от по-висок ранг и се явява незаконосъобразна.

Разпоредбата на чл.18,ал.1,забраняваща унищожаването на общинска собственост - тротоари, зелени площи, площади, декоративни пешеходни плочници и др., чрез движение, паркиране, домуване или по друг начин от пътни превозни средства, поставяне на сергии или други тежки предмети,от една страна е формулирана общо и неясно. В нормата изпълнителните деяния са посочените „чрез движение, паркиране, домуване или по друг начин на превозни средства“,без обаче да са конкретизирани в кои от тези случаи деянието е унищожително за обектите на посегателство, за да бъде санкционирано и кога е позволено или търпимо според Наредбата.Освен това разпоредбата на чл.18,ал.1 от Наредбата въвеждат ограничения,идентични с тези по чл. 178е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),предвиждаща глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места,извън разрешените за това места.Освен посочените неясно и неточно формулирани фактически състави на административно нарушение, разпоредбата на чл.18,ал.1 от Наредбата противоречи на нормативни актове от по-висока степен по отношение на санкционната си част. Предвидената в чл.18 ал.1 от Наредбата санкция съответства на предвидената в чл.178е от ЗДвП. Правно нетърпимо е обаче с подзаконов нормативен акт да се въвеждат за пръв път и то повече ограничения, отколкото предвидените в закона. В случая в ЗДвП не се предвижда по-тежко наказание П. повторно нарушение,но това, обаче е направено от обсъжданата разпоредба.Въвежда се по-тежко наказание П. повторно извършване на същото нарушение.

Идентично е положението и с разпоредбата на чл.24 от Наредбата. Оспорената разпоредба,даваща възможност на длъжностни лица определени със заповед на кмета на общината да извършват или да нареждат принудително преместване на автомобил,без знанието на неговия собственик, П. престояване на задържаното със скоба МПС в зоните за платено паркиране повече от 3 часа или другите случаи,по съществото си представлява принудителна административна мярка. Естеството на тази правна фигура,обаче е регламентирана в чл.22 ЗАНН и представлява форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която някому се налага да търпи нежелани действия,поради подчиненото му положение във властническото правоотношение. Ето защо според чл.23 от с. з. случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение,както и редът за тяхното обжалване,се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл.24 от Наредбата влиза в противоречие с тези на чл.171,т.5,б.“б“ и на чл.167,ал.2,т.2 от ЗДвП. Първата законова разпоредба урежда хипотезите,чието наличие законодателят свързва с право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка „преместване на пътното превозно средство,без знанието на собственика",а втората – регламентира принудителната административна мярка „използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство“,за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99,ал.3 ЗДвП до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.От съпоставката на текстовете на закона и на местната наредба е видно, че разрешението на общинския С. /предпоставка за него е единствено липсата на дължимо заплащане/ не може да се подведе под нито една от законовите хипотези.Следователно,налице е недопустимо противоречие по смисъла на чл.15 от ЗНА.По изложените съображения оспорените разпоредби се явяват незаконосъобразни и като такива ще следва да се отменят.
П. този изход на делото,съобразно правилата на чл.143,ал.1 от АПК на оспорващата П. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за публикация на оспорването в Държавен вестник в размер на 20 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ разпоредбите на чл.7, ал.2,на чл.18,ал.1 и на чл.24от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на Община-Б.,приета от О. С.-Б..

ОСЪЖДА О. С.-гр.Б. да заплати на О. П.-Б.,сумата от 20 (двадесет) лева,представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
След влизането му в сила,решението да се обнародва по начина,по който е бил обнародван актът,съгласно чл. 194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Петков

2. /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ЕК