и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „. Г.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: с. Г., община Х., област Б., ул. „И.“ № 1, представляван от Б. А. Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00597/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден от И. Д. на Д. Ф. „., с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 800.51 /триста осемдесет и девет хиляди и осемстотин лева и петдесет и една стотинки/ лева.
Твърди се в жалбата, че оспореният акт е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и неаргументиран, тъй като едноличният търговец не е извършил никакви нарушения, водещи до функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия по отношение на процесния проект. Иска се отмяната му и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. В депозирани по делото писмени бележки излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и поради издаването му в противоречие със събраните в хода на проверката доказателства.
Ответникът – Изпълнителният Д. на Д. Ф. „., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, подробно развити в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани са заключения от извършени съдебно-технически експертизи, които са приобщени към доказателствения материал по делото.
Административен съд – Б., след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между ДФ „. и „. Г.“ е сключен Договор № 01/311/00597 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311, „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З г., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като предмет на инвестицията е „СМР – обзавеждане и оборудване на Обект „Къща за настаняване на гости“ в с. Г., община Х., област Б.“, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 390 798.20 лева /т. 2.1 от договора /на л. 68 – л. 74 от делото/.
Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00597 от 13.05.2013 г., съгласно предложения Бизнес-план /на л. 34 – л. 67 от делото/. Съгласно договора, ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г. /т. 3.1 от договора/.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 390 798.20 лева /т. 2.1 от договора/ и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00597 от 13.05.2013 г., от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България.
Видно от Писмо за оторизация на авансово плащане № 10335/12.06.2015 г. /на л. 82 – л. 83 от делото/, на оспорващия едноличен търговец е платена сумата от 195 000.00 лева /уведомително писмо за одобрение на л. 86 от делото/.
Видно от Писмо за оторизация на окончателно плащане РОТ № 01/311/00597/3/01N01 от 11.12.2015 г. /на л. 94 – л. 95 от делото/, на едноличния търговец е заплатена сумата от 194 800.51 лева /уведомително писмо на л. 99 от делото/. Със същото оспорващият е уведомен за изплащането на горната сума – окончателно плащане, като е наложена редукция в размер на 997.69 лева. Така общо изплатената сума /по авансовото плащане и по окончателното плащане/ е в размер на 389 800.51 лева.
Видно от разработения от търговеца бизнес-план, същият се е задължил да изгради къща за гости на три етажа с капацитет за настаняване 28 туристи на ден в 14 двойни стаи, като реализира приходи от нощувки за всяка една от годините на бизнес-плана /10 години/ в размер на 329 500.00 лева и да поддържа 1 бр. управленски персонал и 2 бр. помощен персонал.
Вследствие извършена проверка на място от ДФЗ /заповед на л. 102 от делото/, резултатите от която са обективирани в Контролен лист от 24.06.2019 г. /на л. 104 – л. 116 от делото/, както и въз основа на предоставени от търговеца допълнителни документи, е установено неизпълнение на задълженията на едноличния търговец по сключения договор за отпускане на финансова помощ
В резултат на проверката, с Писмо изх. № 01-6500/8892 от 20.11.2019 г. /на л. 167 – л. 170 от делото/, Изпълнителният Д. на ДФЗ е уведомил оспорващия едноличен търговец, че е открито производство по издаване на АУПДВ за сумата от 389 800.51 лева и едноличният търговец има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост да приложи доказателства към тях. В цитираното писмо подробно са описани установените нарушения.
В срока, посочен в писмото, оспорващият е представил Писмени обяснения и възражение /на л. 171 - 178 от делото/, без приложени към него документи.
След обсъждане на представеното възражение, Изпълнителният Д. на ДФЗ е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00597/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8892 от 18.11.2020 г. /на л. 180 – л. 185 от делото/, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 800.51 /триста осемдесет и девет хиляди и осемстотин лева и петдесет и една стотинки/ лева.
В оспорения акт е посочено следното: 1. Установена е функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, тъй като в непосредствена близост до обекта на оспорващия с предмет на инвестицията „Изграждане на къща за настаняване на гости в с. Г.“ има друг осъществен проект – „Къща за настаняване на гости със зона за спорт в с. Г.“ на „Елена Тошева-80“ и двата обекта са изградени в един поземлен имот - № 012028; 2. Към двете заявления за кандидатстване е приложено Решение № 11 ОС/2013 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие; 3. Между двата обекта няма налична ограда, която да ги разделя и обособява; 4. Обектите са с еднотипна архитектура и визия, използвани са еднакви строителни материали, като всеки от тях може да се приеме като допълващо застрояване към другия; 5. Установени са едни и същи изпълнители /доставчици/ по проектите; 6. Собственичките и управителките на оспорващия едноличен търговец и на „Елена Тошева-80“ са снаха и зълва; 7. При извършени в интернет проверки на водещи туристически сайтове, е установено, че двата обекта се представят като един комплекс - „Ментор резорт“.
Въз основа на гореизложените изводи, административният орган е приел, че макар и гореизложените факти и обстоятелства да не представляват нарушение, разгледани в тяхната съвкупност, показват, че са налице, както функционална несамостоятелност на субсидираните инвестиции, така и доказателства за изкуствено създадени условия – и по отношение допустимостта за финансиране, и условия за двойно увеличение на максимално допустимата за един бенефициент субсидия.
С оглед изложените констатации, в мотивите на оспорения АУПДВ е прието, че са установени индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., изразяващи се в разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи за проект, фиксирано в чл. 8, ал. 2 от посочената наредба, което води до нарушаване на правилата за предоставяне на помощ по de minimis съгласно Регламент № 1998/2006 г., тъй като за ползвания като един общ обект, са получени субсидии по два отделни проекта по Мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2017 – 2013 г., с което се нарушават нормативно фиксираните максимуми на безвъзмездната финансова помощ за един проект.
АУПДВ е връчен на оспорващия на 24.11.2020 г. /известие за доставяне на л. 186 от делото/ и е обжалван пред Административен съд – Б. на 07.12.2020 г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която /на л. 2010 – л. 2089 от делото/, прието от съда и неоспорено от страните, вещото лице е достигнало до следните изводи: 1. При огледа на място е установено, че за двата обекта е изградена обща водомерна шахта, в която са разположени два водомера и два спирателни крана и за всеки от обектите са открити партиди във „В и К“ ЕООД – Б.; 2. Двата обекта разполагат със самостоятелно електрическо захранване и отделни трифазни електромери за всеки от тях, които са разположени в общо табло, поставено на мачтовия трафопост; 3. И двата обекта притежават самостоятелни контролно-измервателни уреди; 4. Двете къщи имат самостоятелни партиди в „Чез Разпределение България“ , които се водят на „Ментор инвест“ ООД и самостоятелни партиди във „В и К“ ЕООД, които също се водят на „Ментор инвест“ ООД; 5. Над 50 % от оградата по границата между двата имота е премахната; 6. Двата обекта разполагат със самостоятелно обособени рецепции; 7. Със самостоятелно кухненско помещение за приготвяне на храна разполага къщата за настаняване на гости в имот с идентификатор 14341.12.49 по КК на с. Г., м. „Игрище“ – къщата за гости на оспорващия едноличен търговец; 8. Въз основа на електрическите инсталации и водоснабдяването си, двата обекта могат да функционират самостоятелно; 9. Двата имота имат осигурен самостоятелен транспортен достъп от ПИ 14341.12.79, местен път; 10. Всеки от обектите притежава самостоятелна канализация; 11. Не се доказва да е налице „обща инфраструктура на двата обекта“; И на двете къщи за гости са поставени табла с обозначение, както следва: на „Къща за гости със зона за спорт“ – табло с обозначение „Ментор Спа“ и на „Къща за настаняване на гости“ – табло с обозначение „Ментор резорт“.
По делото е прието заключение от извършена от вещо лице-компютърен специалист съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните /на л. 2260 – л. 2300 от делото/. Вещото лице е направило следните изводи: 1. След подробна проверка в посочените в заключението интернет-сайтове, вещото лице е установило, че са налични оферти за „Ментор резорт“; 2. От наличните оферти не е възможно да се отговори категорично от кого са предоставени офертите; 3. Налични са оферти с общо предлагане на „Ментор резорт“ и „Ментор СПА“; 4. Оспорващият едноличен търговец има „Регистър за настанените туристи“ на хартиен носител, какъвто има и „Елена Тошева-80“ и 5. В тези регистри има вписани туристи.
Като свидетел по делото е разпитан свидетеля И. Ш., работил в оспорващия едноличен търговец на длъжността „Сервитьор“ в периода от месец август 2019 г. до месец януари 2020 г. Същият е посочил, че не му е известно да е имало връзка между къщата за гости, стопанисвана от „. Г.“ и други съседни обекти, както и че ресторантът на къщата е отворен за външни лица и най-вероятно като клиенти са идвали и гости от съседната къща, но двете къщи нямат общи помещения. Обяснил е, че между двата обекта има изградена ограда и преминаването от единия към другия обект се е осъществявало само през главните им входове, както и че не му е известно двете къщи да ползват общ водомер и общ електромер.
Като доказателство по делото е приет Трудов договор № 041/15.08.2019 г., сключен между работодателя „. Г.“ и свидетеля И. Ш. /на л. 2409 – л. 2410 от делото/, от който се установява, че Ш. е приел да изпълнява длъжността „Сервитьор“ с месторабота: Къща за гости в с. Г.“, считано от 15.08.2019 г., за неопределен срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по силата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г./, съгласно която разпоредба, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения, след изплащане на финансовата помощ, РА, може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният Д. на фонда, който е изпълнителен Д. и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, поради което правилно актът е издаден именно от И. Д. на ДФ „..
Основателно е оплакването на жалбоподателя, касаещо нарушени административно-производствени правила при издаването на процесния АУПДВ.
Освен че се оспорват констатациите, въз основа на които е издаден оспореният АУПДВ – че е налице функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, спорът е и правен и се свежда до приложението на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, и съответно доводите на оспорващия, че в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон“. Според разпоредбата на ал. 7 от същия законов текст, „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
От посочените разпоредби става ясно, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство.
В разглеждания случай, като основание за вземането се твърди наличието на функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, т.е. нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. Т.е. съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като се твърди наличие на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕСИФ.
В конкретния случай оспореният АУПДВ е издаден на 18.11.2020 г. и административното производство е проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. от 7 от ЗПЗП.
При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/, се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета /ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г./ и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г./, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Относно приложимостта на производствата по Наредбите е предвиденото „друго“ по смисъла на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, но в случая то е неприложимо, на основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./. Според тази разпоредба, започналите производства по издадените до датата на влизането на този закон в сила, наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013..... се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /в този смисъл Решение № 6036 от 26.05.2020 г. на ВАС, Първо отделение/. Видно е от тази разпоредба, че приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства, вкл. и тези касаещи възстановяване на БФП, е обусловена от наличието на започнато до приемането й производство по реда и при условията на такава Наредба и неизтичането на периода на мониторинг. Жалбоподателят е бенефициер по мярка 311 от ПРСР 2007 – 2013 г. съгласно Договор 01/311/00597 от 14.10.2014 г., а и по аргумент от разпоредбите на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., т.н. период на наблюдение /мониторинг/ е изтекъл на 14.10.2019 г.
Производството по издаване на АУПДВ е открито на 20.11.2019 г. с Писмо изх. № 01-6500/8892 от 20.11.2019 г. на ДФ „., когато мониторинговият период вече е бил изтекъл на 14.10.2019 г. Именно поради изтичането на този период по отношение на жалбоподателя, разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложима досежно предвидените в тази разпоредба производства, т. е. неприложима е хипотезата на предвиденото в § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ „друго“.
След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ: по отношение на материално-правните основания за налагане на финансова корекция - по чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 9 от ЗУСЕСИФ; по отношение вида на административния акт – решение и реда за неговото издаване - по чл. 73 от същия закон. При наличие на основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ, се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от И. директора на ДФ „. по реда на ЗУСЕСИФ. С оглед изложеното и по силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, при наличие на основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, не се издава. В този смисъл и Решение № 15687 от 17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8586/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение, Решение № 15971/29.12.2020г. по адм.д.№ 8344/2020 г . по описа на ВАС и др.
Допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материално-правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. След промяната в закона, за да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, административният орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема, че констатираното нарушение е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения.
На последно място, в чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30/2008 г. е предвидено задължение за използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. При проверката безспорно е било установено, че къщата за гости се използва по предназначение, но е налице функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия Оспореният АУПДВ е мотивиран с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
В административния акт е посочено съдържанието на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., но не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. Тези липсващи съображения, мотиви на административния орган, касаещи определянето на размера на задължението, не могат да бъдат допълвани от съда. Връщането на вече изплатената финансова помощ се обуславя от конкретно изложени съображения за определяне на размера на наложената ФС, каквито липсват в административния акт. По аргумент от чл. 170, ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С тази доказателствена тежест той не се е справил.
Извън горното и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че изводите в оспорения АУПДВ за наличието на функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, са в противоречие със събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и в противоречие със заключенията от извършените съдебно-технически експертизи.
Изложеното води до извода, че оспореният АУПДВ, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането за присъждане на направените разноски от оспорващия, се явява основателно и следва да бъде уважено за разноските, за чието извършване, са представени доказателства по делото. В полза на едноличния търговец следва да се присъдят разноски в общ размер на 5 866.58 лева, от които: 50.00 лева – за внесена държавна такса; 916.58 лева – за възнагражденията на вещите лица, извършило съдебно-счетоводната експертиза и 4 900.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00597/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден от И. Д. на Д. Ф. „.,

ОСЪЖДА Д. Ф. „. - гр. С., да заплати на „. Г.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: с. Г., община Х., област Б., ул. „И.“ № 1, представляван от Б. А. Г., сумата от 5 866.58 /пет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.