Р Е Ш Е Н И Е

Г.Монтана
10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на 15 юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА Г.дело № 6 по описа за 2021 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано е по искова молба на В. Т. Д. против „ЗАД Д. Ж. и З.,ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление Г.С. .
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата 650 лв. имуществени такива ,ведно със законната лихва,считано от деня на увреждането . В съдебно заседание исковата претенция за имуществени вреди е увеличена на сумата 1144,75 лв.
Ищецът твърди , че на 24.09.2018г. около 17.00ч. в близост до село С обл. Л на път П-35 /хххх/ при км. 30+700 при управление на МПС хххх с рег. №ххххххх и МПС „хфххх хххххх" с рег. хххххпри нарушение на правилата за движение по ЗдвП, вследствие удара между двата автомобила водачите, управлявайки посочените автомобили, са й причинили травматични увреждания - счупване на дисталната част на дясната раменна кост с последващо консервативно лечение - гипсова имобилизация, увреждане обуславящо затруднение движенията на дясната ръка за 6 месеца. Автомобилът с водач М Ц Д който виновно е причинил ПТП е със застраховка ГО към 24.09.2018г. с начална дата на покритие 30/09/2017 00:00 и крайна дата 29/09/2018 23:59 в „ЗАД Д. Ж. и З. ,а другият автомобил с водач Б. Д. Б., който също има вина за ПТП, е със застраховка ГО към 24.09.2018г. с начална дата на покритие 09/03/2018 10:07 и крайна дата 08/03/2019 23:59 в Застрахователна компания Олимпик-клон България /Обявена в несъстоятелност с акт на Областен съд на Н Кипър по номер на иск 656/2018/. След инцидента е откарана в „М. „Проф.Д. П Стоянов" , Г. Л ,където й е поставена диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. Назначена е рентгенова графия на хумеруса и е установена фрактура. Поставена е гипсова лонгета на десен горен крайник с цел придвижване до Г. М за продължение на лечението.На 25.09.2018 г. е прегледана и приета за лечение в М. „Д. С. И. , Г. М с диагноза: Счупване на долния край на хумеруса, закрито. С местна анестезия е извършено закрито намествяне на фрактура без вътрешна фиксация , гипсова имобилизация, препоръчано е оперативно лечение, контролен преглед след 7 дни, издаден е болничен лист за 31 ден.Поради оплакване за болки и оток многократно са й извършвани прегледи,а на 4.12.2018г. са премахнати шините и гипсовата превръзка. Вследствие на нараняването е ползвала отпуск за временна неработоспособност за срок от 6 месеца. Ищцата поддържа,че след катастрофата е била не само в тежко физическо състояние, но и в състояние на емоционален дискомфорт, тревожност и с проблеми със социалната адаптация след произшествието. Твърди,че и към настоящия момент не се е възстановила напълно,като продължава да изпитва болки и страдания ,има непрекъснати кошмари и преживява отново катастрофата. С оглед обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от виновния водач М.Д автомобил ххх с ДК № ххххх е бил застрахован в ответното Д. , е претендирал от ответника обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди ,но същият е отказал да заплати претендираната сума .Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното Д. да заплати исковата сума ,ведно със законната лихва,считано от деня на уреждането и направените в производството разноски. В съдебно заседание е направила искане за увеличаване на исковата претенция за имуществени вреди от 650 лв. на 1145,77 лв.
Ответникът „ЗАД Д. Ж. и З. Ч. своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения.На първо място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция/изцяло или частично/ ,като се поддържа,че липсва вина на водача на МПС,застраховано в компанията .На второ място ,ответникът твърди наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи .На трето се излагат доводи в насока за наличие на съпричиняване / липса на поставен предпазен колан, неполагане на необходимата дължима грижа на ищцата към собственото си здраве /. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция изцяло или частично, съобразявайки посочените по-горе обстоятелства,като се прави възражение за началния момент за дължимата лихва . В отговора е направено искане и за привличане на трето лице помагач - ЗК „. И. с оглед обстоятелството,че е застраховател на другия автомобил,участвал в произшествието.
Третото лице помагач ЗК „. И. Ч. своя процесуален представител взема становище за неоснователност на исковата претенция,като алтернативно застъпва становище,че искът е частично основателен,като при определяне на неговия размер следва да се отчете съпричиняването от страна на пострадалата. Поддържа,че водачът на МПС „хххх с рег. № ЕН ххх не е допуснал никакви нарушения от страна ЗДП, поради което и неговото поведение не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове или уважи същите частично, като се съобрази с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и практиката на ВКС.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 24.09.2018г. около 17.00ч. в близост до село С обл. на път П-35 /П / при км. 30+700 е настъпило ПТП, при което МПС ххх с рег. №М ххх се е блъснал в автомобил МПС „хххх" с рег. № ЕН 4хххх
Не се спори също така относно обстоятелството ,че вследствие на този удар ищцата е получила нараняване, като при посещение в болница е установено ,че е налице счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. Поставена е гипсова лонгета на десен горен крайник с цел придвижване до Г. М продължение на лечението.На 25.09.2018 г. е прегледана и приета за лечение в М. „Д. С. И. , Г. М с диагноза: Счупване на долния край на хумеруса, закрито. С местна анестезия е извършено закрито намествяне на фрактура без вътрешна фиксация , гипсова имобилизация, препоръчано е оперативно лечение, контролен преглед след 7 дни, издаден е болничен лист за 31 ден.
Също така от доказателствата по делото се установява,че автомобил ххххххс рег. № хххх ВМ е със застраховка ГО към 24.09.2018г. с начална дата на покритие 30/09/2017 00:00 и крайна дата 29/09/2018 23:59 в „ЗАД Д. Ж. и З. . Отправено е искане за изплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал с мотиви , че липсват доказателства за вината на водача, управлявал процесния автомобил.
Образувано е досъдебно производство № 572/2018 Г. по описа на РУМВР Лх, във връзка с настъпилото ПТП, което е прекратено с Постановление от 04.07.19г. по искане на пострадалата/ищца в настоящото производство/.
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място се твърди,че липсва вина на водача на автомобила „хххх" с рег. № хххххх ВМ,поради което и претенцията е изцяло неоснователна .
Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :
От назначената и извършена автотехническа експертиза ,както и от останалите събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на ПТП:
В посока от към П са се движили един зад друг три автомобила,като първи е бил МПС хххх с рег. № ЕНхххх,зад него на малка дистанция/ 8 м./се е движил неустановен автомобил, и трети ххх. Водачът на опела е предприел маневра за спиране ,като е намалил скоростта и се отклонил към десния банкет на пътя. Водачът на втория автомобил е предприел маневра за изпреварване на първия ,като след това внезапно се върнал в платното пред колата на Миладин Цветанов Динков/водачът на маздата/ . Динков преценил,че не може да предприеме спасителна маневра наляво/поради движещите се насреща коли/ ,завил надясно, като навлязъл в десния банкет и се ударил в спрелия вече автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“.
Експертът е категоричен,че и двата автомобила, участвали в ПТП,са допуснали нарушение на закона за движение по пътищата. Водачът на автомобила, в който е била пострадалата, М.Дх се движил със скорост над съобразената и допустимата /62 километра при разрешена 60/,като избраната дистанция не е била съобразена със същата / опасната зона при тази скорост е 43 метра,а дистанцията между двата автомобила е била 30-35 метра/ ,с което е нарушил разпоредбата на чл.23 ЗДвП/ .Вещото лице заключава,че ударът е бил предотвратим ,ако водачът на автомобила се е движил със съобразена скорост/ същата не е съобразена с натовареното движение, предприемане на маневри, застрашаващи сигурността на движението/ и съответно и да спазва необходимата дистанция.
Предвид тези съображения съдът намира за безспорно,че водачът на л.а „хххх" с рег. № Мххх е виновен за настъпване на произшествието .
На второ място , процесуалният представител на ответното Д. твърди,че вина за настъпване на ПТП има и водачът на МПС „ххххххс рег. № ххххахован при дружеството, привлечено като трето лице помагач .
Така направеното твърдение е неоснователно по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява,че в момента на удара опела е бил в покой и се е намирал изцяло на десния банкет . Разпоредбата на чл.94,ал.1 ЗДП дава възможност на водачите да спират за престой извън платното за движение / в случая процесния път не е магистрала или скоростен път,за които има особени правила за спиране/ . Вещото лице е посочило,че в случая е налице забрана за това,цитирайки разпоредбата на чл.101,ал.1,т.9 от ППЗДП ,но тази забрана се отнася до спиране на платното за движение, а банкетът е елемент на пътното платно,но не и от платното за движение.
Предвид гореизложеното съдът намира,че този водач не е допуснал нарушение на правилата на ЗДП,което от своя страна да е в причинно следствена връзка с посоченото увреждане.
На трето място, ответникът твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата - липса на поставен предпазен колан,неадекватно лечение, липса на полагане на достатъчно грижи за спазване на лекарски препоръки.
Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения:
Видно от показанията на св.Л.Ц. и Т.Ц., ищцата е седяла на задната седалка с предпазен колан.Вещото лице,извършило съответната съдебно-медицинска експертиза,не може да даде категоричен отговор на въпроса дали такова увреждане би настъпило при наличие на предпазен колан.Разпитан в съдебно заседание, експертът пояснява,че този вид наранявания може да бъде получен и при поставен колан в зависимост от положението на тялото.Ето защо поради липса на категорични доказателства в тази насока,настоящият съдебен състав приема за недоказано това твърдение на ответника.
Неоснователно е и твърдението,че ищцата не е положила необходимите грижи за нейното възстановяване и спазване препоръките на лекарите.Това твърдение е опровергава от показанията на разпитаните свидетели Л.Ц. и Т.Ц.,както и от заключието на вещото лице.Пострадалата е спазвала лекарските препоръки , правила е рехабилитация,но въпреки това,предвид възрастта си , оздравителният период е по- дълъг и не е възможно напълно възстановяване.
На четвърто място,процесуалният представител на ответника твърди,че с оглед тежеста на увреждането претендираният размер е несправедлив.
От заключението на вещото лице Ив.Д. се установява,че нараняването е такова/ травма в областта на горния десен крайник с многофрагментно счупване на мишничната кост в долната една трета/ ,че води до трайно затруднение на движението на горния крайник за срок над един месец,като оздравителния период на такава травма е около половин година . Същият е категоричен,че ищцата и към настоящия момент изпитва болки и неудобства, като не е налице пълно възстановяване на обема на движение в раменната и лакътната става при повдигане и завъртане на ръката .
По делото са разпитани като свидетели св.Л.Ц. и Т.Ц. .Действително ,същите са близки на пострадалата,но съдът кредитира показанията им като обективни и безпристрастни,тъй като кореспондират изцяло със събраните писмени доказателства и извършените експертизи. Същите установяват,че ищцата е била с гипс до нова година,и тъй като е била счупена дясната й ръка/която е водеща/ не е била в състояние да се обслужва сама .През този период е изпитвала силни болки, дискомфорт,като към настоящия момент отново се появяват болки и има ограничения при вдигане .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, Ч. заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:
Предвид изложените по-горе съображения съдът намира за безспорно установен факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца М.ххх ,управлявал л.автомобил„хххх" с рег. №хххх .
Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищцата е получила посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са й причинили значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди .Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства, заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на разпитаните свидетели .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната С. практика на всички съдилища в Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната, като същата е претърпяла и не само физически болки. Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да се приеме, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период около 6 месеца, ограниченията, които е търпяла пострадалата , както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота й. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на Ж. на ищцата съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 35 000 лв. С оглед приетото по-горе липса на съпричиняване съдът не намира основания тази сума да бъде редуцирана.Над този размер до предявения такъв 40 000 лв.искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен .
В исковата молба се претендира и сумата 1144,75 лв.обезщетение за причинени имуществени вреди/разликата между полученото и дължимо трудово възнаграждение/ . Видно от представените по делото доказателства /писмени, гласни и от заключението на назначената икономическа експертиза/ разлиата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна безработица е в размер на претендираната сума .Предвид приетото по-горе /наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и обостряне на това заболяване/ съдът намира,че ищецът дължи и тази сума.
Ищецът претендира законна лихва върху исковите суми,считано от деня на увреждането .Това искане е неоснователно, като съображенията за това са следните:
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл. 429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Изрично в чл. 494,т. 10 КЗ е предвидено, че застрахователят не заплаща обезщетение за лихви , освен в случаите на чл. 429,ал.2 при спазване условията на ал. 3 .
В конкретния случай по делото е установено, че ищците са уведомили застрахователя на 26.09.2019 г. , поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че от тази дата за застрахователя се поражда задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 26.09.2019 г. Относно разноските по делото:
С оглед на изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата съобразно уважената част на иска направените в производството разноски в размер на 2340 лв.
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да заплати на последния сумата 75 лева.Последният следва да внесе по сметка на Окръжен съд Монтана и ДТ в размер на 1500 лв.
Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЗАД Д. Ж. и З. ,ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление Г.С. да заплати на В. Т. Д. от с.Д.Б ,обл.М ,ЕГН * СУМАТА 35 000 / тридесет и пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на 24.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2019 г . до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 40 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Ж. и З. ,ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление Г.С. да заплати на В. Т. Д. СУМАТА 1144,75 лв.обезщетение за причинени имуществени вреди , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на 24.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2019 г . до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата 2340 лв.разноски по водене на делото .
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Ж. и З. ,ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление Г.С. да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана сумата 1500 лв.ДТ.
ОСЪЖДА В. Т. Д. от с.Д.Б , обл.М ,ЕГН * да заплати на „ЗАД Д. Ж. и З. ,ЕИК 200299615 сумата 75 лв.разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач ЗК „. И. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :