Р Е Ш Е Н И Е

Г.Монтана
04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


И в присъсвието на секретаря Д.Макавеева , като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА Г.дело № 9 по описа за 2021 година , за да се произнесе, взе предвид следното:


Настоящото производство е образувано е по искова молба на Р. С., действаща С. съгласието на С. М. Г. И. и М. С. , действаща С. съгласието на С. М. Г. И. Ч. проц.представител А.Т.Й. против ЗД“. *“ ,ЕИК *** .
С определение от 18.05.21 г. производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.4 ГПК,след което с определение от 07.09.21г. е възобновено.
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ за сумата 100 000 лв. / Р. С./ и за сумата 50 000 лв. / М. / обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,ведно С. законната лихва,считано от деня на поканата до з. 14.10.20 г.
Ищците твърдят , че на 12.07.2020 г. е около 11,30ч. в с.Т., обл.В.,на кръстовището на У.“ Г.Д.“ и У.“В.“ е настъпил пътен инцидент между л.автомобил м.“Ф.“ с ДК № *** с водач Д.П. и л.а. „*“ ,модел С. с рег.№ ***,управляван от В.К. . Катастрофата е причинена вследствие виновното поведение на Д.П., като ищците, които са пътували във втория автомобил, са пострадали .Откарани по спешност в М. „Д. С. И.“ М. е констатирано,че първата ищца Р. С. е получила следните травматични увреждания : м. с. С. загуба на с., контузия на г., ф.а на Л* л. п. и фрактура на Л* Л.П..След престой в болницата М. от 12.07.20г. до 15.07.20г. същата е настанена в У.“ П.“ –С.,като поради тежкото й състояние се е наложило оперативна интервенция ,при което са й поставени 6 канюлирани титаниеви в. на нивата на с. п. .Към настоящия момент продължава лечението на пострадалата,като продължават и болките , и ограниченията в ежедневието-същото не може да се придвижва сама и да стои в изправено положение продължително време .Поради травмата е в невъзможност и сама да се обслужва.
Ищцата М. С. е получила вследствие на катастрофата следните увреждания :м. с., контузия на г., фрактура о./с. на н. к./ ,ф. на дясната л. к. на типично място .В болницата в М., откарана по спешност , и е поставена г. и., а предвид сложността с. на н. к. ,същата е хоспитализирана в У.“ П.“ –С.,където й е извършена оперативна интервенция –репозиция и фиксация .Поради с. на н. д. съществено се е затруднило,като при физически натоварвания не може да д. през н.,а предвид м. с. и към настоящия момент продължават б. в г..Не е възстановено и движението в дясната китка ,което създава изключителни неудобства.
С оглед на така описаните увреждания ищците са предявили претенции пред застрахователя на 14.10.2020 г.,но в законоустановения тримесечен срок не е постъпил отговор и не е заплатено обезщетение.Предвид гореизложените съображения молят съда да постанови решение,с което да осъди ответника да им заплати исковите суми,ведно С. законните последици.
Ответникът - ЗД“. *“ ,ЕИК *** С. Ч. своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място оспорва да е причинен деликт на посочената дата от лицето Д.П., при който да са пострадали ищците ,като твърди ,че няма доказателства в тази насока . На трето място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция ,като се твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалите . Оспорва се и размера на предявените претенция като прекомерни ,като се взема становище и относно недължимост на лихвата за забава. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове или да ги уважи в значително по-нисък размер,като бъдат присъдени и направените в производството разноски .
Т. л. –п. Д. П. не се явява и не взема становище по исковете.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на делото от фактическа страна е назначена и извършена комбинирана автотехническа и медицинска експертиза.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 12.07.2020 г. е около 11,30ч. в с.Т.,обл.В.,на к. на У.“ Г.Д.“ и У.“В.“ е настъпил пътен инцидент между л.автомобил м.“Ф.“ с ДК № *** с водач Д.П. и л.автомобил „М.“ ,модел С. с рег.№ ***,управляван от В.К. . Катастрофата е причинена вследствие виновното поведение на Д.П., като ищците, които са пътували във втория автомобил, са пострадали .
Образуваното по случая досъдебно производство № 242 ЗМ 197/20 г. по описа на РУ Б. е приключило с влязло в сила споразумение по НОХД № 30/21 г. на РС-Б. , с което подсъдимият Д. П. е признат за виновен в това, че на 12.07.2020 г. , при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “* “ м. „Г. “ с рег.№ *** / в п. състояние с концентрация на алкохол 0,94 промила, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП,чл.6,т.1 ЗДП ,чл.21 ,ал.2 ЗДП и чл.20,ал.2 ЗДП ,като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице-Р. С. /средна телесна повреда,изразяваща се в контузия на л. област на г. стълб С. счупване на телата на първи п. п. и пети п. п. с деформация и д. на ф. към г.-м. канал,причинило трайно затруднение движението на с./ , М. С. / средна телесна повреда,изразяваща се в раздробяващо с. на д. на двете б.,причинило трайно затруднение на л. д. к./- престъпление по чл. 343,ал. 3, пр.1и пр.3 , б. “а”, във вр. с ал. 1, буква „в“, във вр. с чл. 343, ал.1, б“б“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.трето НК.
Не се спори също така,че към датата на настъпване на ПТП – 12.07.20г. за лек а. между л.а. м.“Ф.“ с ДК № *** с водач Д.П. има сключена застраховка „Г. отговорност на а.“ –Застрахователна полица № *** с валидност до 19.03.2021г. при ответника.
С определение от 20.09.2021 година по настоящото дело , съдът е посочил кои обстоятелства се признават – настъпването на ПТП, вината на Д.П. и настъпилите увреждания на ищците.
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място, ответникът оспорва причиняване на деликт от страна на Д.П.,тъй като няма влязъл в сила съдебен акт.С оглед посоченото по-горе споразумение ,с което Д.П. е признат за виновен, това възражение се явява неоснователно .
На второ място, процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците,а именно – липса на поставен предпазен к. и са се качили в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач,т.е. същите не са положили нормално дължимата грижа за съхраняване на своето здраве .
Съдът намира тези възражения за неоснователни по следните съображения:
На първо място,от доказателствата по делото не може да се установи дали ищците са били с предпазен к.. От представения фотоалбум се установява,че к. на предна дясна седалка,където е седяла Р.,е бил в неутрално положение,но не може да се прецени дали е бил поставен.Такива данни липсват и за коланите на задната седалка, където е била ищцата М. .Но в случая, съгласно заключението на експерта ,дори и да са имали поставен к., не се изключва възможността за получаване на описаните травми, получени от ищците.
На второ място, неоснователна е възражението,че ищците не са положили дължимата грижа ,като са се качили в а., управляван от а. повлияно лице.Действително, безспорно е,че Д.П. е употребил а.,но в случая ,за да е налице съпричиняване, е необходимо ищците да са възприели това обстоятелство/че водачът е употребил а. / и въпреки това сами да са се поставили в опасност.В настоящата хипотеза липсват каквито и да е данни,че водачът е имал видими белези, по които може да се установи употребата на алкохол от околните, освен това ищците са били на 14 и 16 години съответно,поради което и такава преценки би било доста затруднено с оглед житейския опит на същите.
На трето място, ответникът оспорва тежеста на получените наранявания .
Видно от заключението на вещото лице,изпълнило медицинската част от комбинираната експертиза, Р.С. вследствие катастрофата е получила следните увреждания –т. в областта на г. С. сътресение на м. и т. в областта на г. с. С. счупвания в областта на п. и п. п. п.. На пострадалата е било провеждано медикаментозно и оперативно лечение,като на 24.07.2020г. с цел стабилизация и декомпресия на увредения с. е направено инструментална дистракция ,реклинация и фиксация С. 6 к. т. в. на ниво * Ес 1 от г. с.. Оздравителният период за тези травми и около една година. Вещото лице е посочило, че от получените травми и проведеното оперитивно лечение пострадалата несъмнено е изпитвала значителни болки и страдания в самообслужването и на дейностите от ежедневния живот.
Ищцата М. С. е получила следните увреждания травма в областта на г. С. сътресение на м. и счупване на н. к. и травма в областта на дясната п. С. счупване на л. кост на типично място . Счупването на л. кост води до трайно затрудняване движението на д. г. к. за срок над един месец, а останалите увреждания са от естество да е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, Ч. заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:
Налице е влязло в сила споразумение /което има характер на присъда/ С. задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищците са получили посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са й причинили значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди .Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства и заключението на назначената съдебномедицинска експертиза.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната С. практика на всички съдилища в Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната, като същата е претърпяла и не само физически болки. Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да се приеме, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период около 1 година , ограниченията, които е търпяла пострадалата, възрастта й към датата на ПТП – 14 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота й. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на ищцата съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от Р. С. неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 60 000 лв. Единствените данни относно причинените болки и страдания могат да бъдат почерпени от заключението на вещото лице, като не бяха представени каквито и да е други доказателства относно претърпените болки,страдания и неудобства . С оглед приетото по-горе липса на съпричиняване съдът не намира основания тази сума да бъде редуцирана. Над този размер до предявения такъв 100 000 лв.искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен .
С оглед изложеното по-горе /възрастта на пострадалата-16 години,срокът за възстановяване около 1 месец и др./ и предвид уврежданията/една средна и една лека телесна повреда/ , претърпени от ищцата М. С., съдът намира,че същата следва да бъде обезщетена С. сумата 30 000 лв.Над този размер до претендирания такъв от 50 000 лв.исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и неотговаряща на разпоредбите на чл.52 ЗЗД.
Върху така определените обезщетения се дължи лихва,считано от 14.01.22 г., като съображенията за това са следните:
Съобразно Решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г. на Второ ГО, непредставянето на банкова сметка не е основание за отказ да бъде определено обезщетение на пострадалото лице, а съставлява забава на кредитора. При това обаче следва да се има предвид, че когато отказът на ответното дружество не е продиктуван единствено и само то непосочването на банкова сметка, а се дължи на оспорването на доказаността и основателността на претенцията, то не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ. ВКС отговаря на поставения въпрос в следния смисъл: "Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от КЗ, в хипотезата на оспорване от страна на застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице иск". В настоящия случай искът се оспорва, поради неговата недоказаност и неоснователност, следователно съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ ответникът е в забава, тъй като не е определил обезщетението след изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3. В случая срокът за произнасяне по претенцията е изтекъл на 14.01.21г., от който момент ответното дружество е в забава и дължи лихви за забава върху присъденото в настоящото дело обезщетение.
Не се дължи лихва за забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя, по следните съображения: Съгласно Решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г. на ВКС Първо ТО, нормата на чл. 497 от КЗ е специална спрямо тази на чл. 429 КЗ, която е приложима в отношенията по застраховане на гражданската отговорност, но не и в правоотношенията, свързани с гражданската отговорност на автомобилистите. Прилага се специалната норма., а именно разпоредбата на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ-след изтичане на тримесечния срок ,в който застрахователят е следвало да се произнесе.

Относно разноските по делото:
С оглед на изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците съобразно уважената част на исковете направените в производството разноски в размер на 3230 лв. Р. С. и М. са защитавани безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да им се присъждат, а такива се следват на А. Г.Й. ,поради което и ответникът следва да му заплати сумата 3230 лв.а. възнаграждение .
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищците следва да заплатят на последния сумата 250 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд ДТ в размер на 3600 лв. върху уважената част на исковите претенции .

Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З“***“ ,ЕИК *** С. седалище и адрес на управление Г.С. да заплати на Р. С. ,ЕГН *** ,действаща С. съгласието на С. М. Г. И. ,ЕГН *** СУМАТА 60 000 / шейсет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на 12.07.2020г ., ведно С. законната лихва върху сумата, считано от 14.01.21г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З“***“ ,ЕИК *** С. седалище и адрес на управление Г.С. да заплати на М. С. ,ЕГН *** ,действаща С. съгласието на С. М. Г. И. ,ЕГН *** СУМАТА 30 000 / тридесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП ,настъпило на 12.07.2020г ., ведно С. законната лихва върху сумата, считано от 14.01.21г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ З“***“ ,ЕИК*** С. седалище и адрес на управление Г.С. да заплати на А. Й. сумата 3600 лв.а. възнаграждение
ОСЪЖДА Р. С. ,ЕГН *** ,действаща С. съгласието на С. М. Г. И. и М. Г. С. ,ЕГН *** ,действаща С. съгласието на С. М. Г. И. да заплати на „ З“***“ ,ЕИК *** сумата 250 лв.разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА „ З“***“ ,ЕИК *** С. седалище и адрес на управление Г.С. да заплати по сметка на О. съд-М. ДТ в размер на 3600 лв.ДТ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на т. л. п. Д. П. .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ :