Р Е Ш Е Н И Е

Г.Монтана
02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на 14 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


При секретаря ПЕТРАНКА АЛЕКСАНДРОВА , като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА Г.дело № 220 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано е по искова молба на Ж. М. Ч. проц.представител А.Г. против „З.К. Л. И.“ С..
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 45 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 09.12.2019 г.
Ищцата Ж. М. твърди , че на 08.09.2019 г. е била участник в ПТП ,между автобус /в който пътувала като пътник/ м.“*„,*" с ДК№ *, управляван от Й.Й. и движещия се пред него товарен автомобил с ДК№ *, управляван от Б. А..В резултат на това е получила телесни повреди.Откарана е по спешност от екип на ЦСМП в Противошокова зала на УМБАЛСМ -"Н. И. П.", където е била приета за лечение в много тежко състояние. При направените изследвания се установили: фрактура на ностните кости, както и множество натъртвания по долните крайници и главата,като на следващия ден й е била направена операция с репознция на костите на носа. На 13.09.2019г. ищцата била изписана за домашно лечение, което продължило около три месеца, през които пострадалата изпитвала много силно главоболие, болки в носа и затруднено дишане.
Ищцата поддържа ,че катастрофата е предизвикана от Й. Й., който е допуснал нарушения на ЗДВ / засякъл и ударил отзад намаляващия скоростта товарен автомобил с ДК№ *, управляван от Б. А./ .
С оглед обстоятелството,че автобусът е застрахован при ответника с договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен с "ЗК Л.И." - № ВG /22/*32, валидна към датата на ПТП (15.01.2019г), на 09.12.2019г. ответното дружество е било сезирано с писмена застрахователна претенции по чл. 380, ал. 1 КЗ, включително удостоверение за банкова сметка на пострадалата,но отговор не последвал ,както и плащане .Предвид гореизложените съображения моли съда да осъди ответника да заплати исковата сума,ведно със законните последици.
Ответникът - „З. К.Л.И.“ С. Ч. своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място оспорва вината на шофьора на автобуса Й.Й., като твърди ,че няма доказателства в тази насока/ не е налице влязла в сила присъда/ .На второ място се твърди липсата на причинно-следствена връзка между ПТП и нараняванията на ищцата . На трето място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция ,като се твърди наличие на съпричиняване както от поведението на водача на товарния автомобил, така и от самата пострадала, която не е била с предпазен колан въпреки изизскванията.Оспорва се и размера на предявената претенция като прекомерна,като се взема становище и относно недължимост на лихвата за забава. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове или уважи същите частично, като се съобрази с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и практиката на ВКС.
Третото лице помагач З. „. З. Ч. процесуалния си представител взема становище за неоснователност на исковата претенция.Твърди,че по делото липсват данни относно нарушаване на законови разпоредбми или противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил с ДК№ *.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 08.09.2019 г. е настъпило ПТП ,като автобус /в който пътувала като пътник/ м.“*„,*"*" с ДК№ *, управляван от Й.Й. се е ударил в движещия се пред него товарен автомобил с ДК№ *, управляван от Б.А. .
Не се спори също така относно обстоятелството , че вследствие на този удар ищцата е получила нараняване - фрактура на ностните кости ,установено при извършен преглед в УМБАЛСМ -"Н. И. П.“.Предприета е оперативна интервенция,като под местна анестезия с Лидокаин е направена закрита репозиция на носни кости и е поставена плътна марлена тампонада .
Също така от доказателствата по делото се установява,че автобус / м.“*„,*" с ДК№ *има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника – полица № ВG /22/*32, валидна към датата на ПТП . Отправено е искане за изплащане на обезщетение, но застрахователят не се е произнесъл по същото .
Образувано е досъдебно производство № 152/2019 Г. по описа на ОСлО при СОП във връзка с настъпилото ПТП, което е прекратено с Постановление от 23.06.2021 г . по искане на пострадалото дружество, собственост на автобуса.По отношение на пострадалите пътници е прието,че на всички,включително и на ищцата,са нанесени леки телесни повреди ,поради което и деянието е неправомерно .
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място се твърди,че липсва вина на водача на Й.Й. ,поради което и претенцията е изцяло неоснователна .
Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :
От назначената и извършена автотехническа експертиза и допълнителната такава ,както и от останалите събрани по делото доказателства се установява ,че водачът на автобуса се е движил с разрешена скорост - 98 км.ч., при която опасната зона на спиране е 101,18 м. Дистанцията между автобуса и товарния автомобил е била около 60-70 м./ по данни на водача на автобуса/ ,поради което и с оглед на скоростта на движение не е било технически възможно да бъде предотвратен удара .Причината за ПТП е неспазване от страна на водача на автобуса на необходимата дистанция/ чл.23 ,ал.1 ЗДП/ и от неизпълнение на задължението по чл.20,ал.2 ЗДП,/ да намали скоростта или спре ,когато възникне опасност за движението/.Безспорният извод,който се налага,че именно с поведението си св.Й. е нарушил посочените по-горе правила за движение и е предизвикал ПТП.
На второ място , процесуалният представител на ответното дружество твърди,че вина за настъпване на ПТП има и водачът на товарен автомобил с ДК№ *,който е застрахован при дружеството, привлечено като трето лице помагач .
Така направеното твърдение е неоснователно по следните съображения:
Вещото лице,извършило съответната автотехническа експертиза, е категорично,че товарният автомобил се е движил с разрешена скорост и не е допуснал никакво нарушение на правилата за движение.Обстоятелството, дали е намалил рязко или плавно скоростта, няма никакво значение с оглед настъпването на ПТП, тъй като при поддържаната недостатъчна дистанция ударът е бил неизбежен /л.101/.
Предвид гореизложеното съдът намира,че този водач не е допуснал нарушение на правилата на ЗДП,което от своя страна да е в причинно следствена връзка с посоченото увреждане.
На трето място, ответникът твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата - липса на поставен предпазен колан.
Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че автобусът е оборудван с предпазни колани ,като водачът е предупредил всички пътници да се обезопасят .В случая липсват категорични данни дали самата ищца е била с поставен колан, но в процесната хипотеза това е без значение с оглед дадените заключения на вещите лица.И двамата експерти са категорични, че този вид нараняване би могъл да се получи и в случай,че е поставен такъв колан . С оглед вида на колана /състои се само от надбедрена лента и липсва раменна лента/ ,е вероятно пътничката да не бъде предпазена от увреждане в зоната на лицето . Ето защо поради липса на категорични доказателства в тази насока,настоящият съдебен състав приема за недоказано това твърдение на ответника.
На четвърто място,процесуалният представител на ответника твърди,че с оглед тежеста на увреждането претендираният размер е несправедлив.
От заключението на вещото лице И.Д. се установява,че в резултат на ПТП ищцата е получила следните увреждания –травма в областта на лицето с оток и кръвонасядане в областта на нова и счупване на носната кост . Това увреждане съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота . Оздравителният период е около 25-30 дни,като от нанесените увреждания няма останали трайни белези .Към настоящия момент носът е в нормална конфигурация ,няма значителни деформации ,възпрепятстващи дишането .Вещото лице е категорично,че по делото няма данни вследствие травмата на главата ищцата да е изпадала в безсъзнание с опасност за живота. Експертът заключава, че ищцата ,вследствие причинените наранявания, е изпитвала значителни болки и страдания .
По делото е разпитана като свидетел Н.Ц..Действително ,същата е близка на пострадалата,но съдът кредитира показанията й като обективни и безпристрастни,тъй като кореспондират изцяло със събраните писмени доказателства и извършените експертизи. Същата установява ,че ищцата след катастрофата е била не само със счупен нос, но и в отоци и синини по лицето . Поради болки в челюстта не е могла да се храни нормално и е била на специална храна .И към настоящия момент не може да диша нормално . Психическото й състояние след катастрофата е било доста влошено-плачела,не е могла да спи,изпаднала в депресия,изпитвала е ужас от пътувания с автомобил .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, Ч. заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:
Предвид изложените по-горе съображения съдът намира за безспорно установен факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца Й. ,управлявал автобуса .
Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищцата е получила посочените по-горе увреждания . Получените наранявания са й причинили значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди .Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства, заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на разпитаната свидетелка .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната С. практика на всички съдилища в Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната, като същата е претърпяла и не само физически болки. Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да се приеме, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период около 6 месеца, ограниченията, които е търпяла пострадалата , както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота й. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на ищцата съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 15 000 лв.
С оглед приетото по-горе липса на съпричиняване съдът не намира основания тази сума да бъде редуцирана.
Над този размер до предявения такъв 45 000 лв.искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,тъй като е прекомерно завишен с оглед степента на получените увреждания .
Ответникът дължи и лихва върху тази сума,считано от 09.12.2019 г./ датата на уведомяване на застрахователя/ .
Относно разноските по делото:
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски и е била защитавана безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да й се присъждат, а такива се следват на Т.Г. от САК . Ето защо ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да заплати на последния сумата 988 лева. Последният следва да внесе по сметка на Окръжен съд Монтана и ДТ в размер на 600 лв.
Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И :


ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ , ЕИК *със седалище и адрес на управление Г.*. да заплати на Ж. М. от Г.*,ЕГН * СУМАТА 15 000 / петнадесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на 08.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2019 г . до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 45 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ З.К. „Л.И.“ , ЕИК *да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана сумата 600 лв.ДТ.
ОСЪЖДА Ж. М. от Г.*,ЕГН * да заплати на З.К. „Л. И.“ , ЕИК *сумата 988 лв.разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА З.К.„Л. И.“ , ЕИК *да заплати на А.Т.Г. от АК-С. сумата 1000 лв.адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач З. „. З. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :