Решение №

към дело: 20201600200185
Дата: 10/24/2022 г.
Председател:Диана Кузманова
Членове:
Съдържание

Производството е по чл.18 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС във връзка с молба, подадена от осъдения К. А. Ц..
В открито съдебно заседание представителят на О. П.-Монтана изразява становище за неоснователност на молбата
Защитникът на осъденото лице - адв.П. и осъденият К. А. Ц. поддържат молбата , като първият излага конкретни съображения в подкрепа на искането от наказанието „лишаване от свобода“ да бъдат приспаднати общо 135 дни.
Съдът ,като съобрази материалите по делото във връзка с постъпилата молба, приема следното:
С решение, постановено на 27.10.2020 година, са признати и приети за изпълнение в Република България съдебно решение № 1134/2017 година на първоинстанционен съд Нола-Република И., постановено на 09.05.2017 година, влязло в сила на 30.06.2017 година, с което на българския гражданин К. А. Ц., роден на ХХХ година в Г., област М., с постоянен и настоящ адрес – с.Л., област М., ул. „Й.“ № ***, ЕГН *, за извършено на 11.02.2014 година в Нола Кастело ди Чистерна престъпление по чл.110, 291 и чл. 296 от италианския наказателен кодекс, наказуемо по чл.234, ал.2 от българския НК, е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода ; съдебно решение на Съда в Рим - Република И. № 10096/2017 година, постановено на 14.09.2017 година, влязло в сила на 07.10.2017 година с което на българския гражданин К. А. Ц., роден на ХХХ година в Г., област М., с постоянен и настоящ адрес - с.Л., област М., ул. „Й.“ № ***, ЕГН *, за извършено на 13.09.2017 година в гр.Р. престъпление по чл. 56, 110, 624 и 625 от италианския наказателен кодекс, наказуемо по чл.194, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от българския НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, с определено за изпълнение с декрет от 07.07.2020 година наказание от три години, девет месеца и двадесет и осем дни лишаване от свобода; на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието; на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспадната изтърпяната част от наказанието до фактическото предаване на К. А. Ц. от Република И. в Република България за изпълнение на съдебното решение.
Решението на Окръжен съд-Монтана е влязло в сила и е извършен трансфер на осъдения в РБългария.
След постановяване на решението и влизането му в сила в Окръжен съд-Монтана е постъпило удостоверение за изпълнение на наказанието /л.94 от делото/ в което са посочени общо 90 дни на „предсрочно освобождаване“ на лицето, а впоследствие, на самото лице са изпратени допълнително документи с посочени общо 135 дни на „предсрочно освобождаване“.
Спорният по делото въпрос е дали посочените общо 135 дни на предсрочно освобождаване на лицето следва да бъдат приспаднати от срока на наказанието лишаване от свобода.
Съдът намира, че такова приспадане не следва да бъде извършено.
С решението си съдът е извършил необходимото приспадане по чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Решението не е протестирано , обжалвано и е влязло в сила. Всички документи за т.нар. предсрочно освобождаване на лицето К. Ц. А. са представени след постановяване и влизане в сила на решението /такава информация е изпратена впоследствие от италианските власти- л.138,141,143,145, като последната информация - за общо 135 дни предсрочно освобождаване не е изпратена на българските съдебни власти, а на самото лице/.
В разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е предвидена възможност за зачитане и приспадане от срока на наказанието „лишаване от свобода“ на работните дни, положени на територията на издаваща държава, за което данни в случая не са налице, а и такива не са отразени в самото удостоверение /34-42 от делото/.
Със съдебния акт, постановен на 27.10.2020 година, са разрешени всички, свързани с изпълнение на наложеното от чуждестранния съд наказание - първоначален режим, приспадане на изтърпяно в осъдилата го държава наказание, както и време предварително задържане.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.41, ал.3 от НК периодът на полагане от осъдения на общественополезен труд се приема за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, затова е предвидена и възможността по чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, но по делото както бе посочено и по-горе, липсват каквото и да е данни за полагането на такъв труд в издаващата държава при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и конкретно, че претендираните от молителя 135 дни представляват дни на полагане на общественополезен труд.
Предвид изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Оставя без уважение молбата на К. А. Ц., роден на ХХХ година в Г., област М., с постоянен и настоящ адрес - с.Л., област М., ул. „Й.“ № **, ЕГН *, за приспадане от наказанието от три години, девет месеца и двадесет и осем дни „лишаване от свобода“ на 135 дни предсрочно освобождаване.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-София в 14-дневен срок от днес.

СЪДИЯ:


File Attachment Icon
19634CC49D510CBBC22588E6003CC83D.rtf