Решение №

към дело: 20211600500098
Дата: 07/02/2021 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

РЕШЕНИЕ

30.06.2021 година
Г. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА


ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА ТРОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЗАБЕТА КРАЛЕВА
мл. с.: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА

при секретаря Петранка Александрова, като разгледа докладваното от младши съдия Петкова въззивно гражданско дело № 98 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и слд. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „. С. И. О., с ЕИК: 111583021, чрез А. Д. Д. – БлАК, срещу Решение № 260142 от 15.12.2020г., постановено по Г.д. № 356/2020г. по описа на РС-Монтана, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „. Р. Б. иск за установяване недължимост на сумата от 7 230.47 лева, представляваща претендирана сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 12.03.2019 г. до 12.06.2019 г., за която сума е издадена фактура № */21.10.2019 г. като неоснователен. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна сумата от 715.00 лева, представляваща разноски в производството.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че районният съд не бил обсъдил всички доводи и възражения на страната, както и че неправилно приел, че въззиваемото дружество притежава материална легитимация да претендира заплащане на процесната сума по корекционната фактура. Отделно от това се твърди, че новите приети ПИКЕЕ били незаконосъобразни, а въззиваемото дружество не било изпълнило изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Поддържа се, че отговорността на потребителя била виновна. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, уважаващо исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „. Р. Б. , с ЕИК: 130277958, чрез юрк. А. Ф., с изложени аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от юрк. Ф., който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на същата.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „. С. И. О., с ЕИК: 111583021, с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК с искане да се признае за установено, че не дължи на „. РАЗПРЕДЕЛНИЕ Б. – Г. С. сума в размер на 7 230.47 лева, представляваща претендирана сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 12.03.2019 г. до 12.06.2019 г., за която сума е издадена фактура № */21.10.2019 г.
В хода на производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на потребление – заведение за бързо хранене и фурна за закуски, находящ се в Г. М У. Г А ххх и като такъв се намира в облигационна връзка с „. Е Б. , съответно със собственика на електроразпределителната мрежа на обособена територия, въззиваемото дружество. По отношение на присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на ответника, потребителят е обвързан чрез Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните му мрежи, които са приети на основание чл. 98б от ЗЕ и съответно одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056 от 07.11.2007 г. (л.15 - л.23 от делото), влезли в сила на 26.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № 3026933 от 12.06.2019г. /л.32/ се установява, че на посочената дата служителите на въззиваемото дружество М П Н и Г Р С са извършили проверка на електромер с фабричен номер хххх отчитащ потреблението на електрическа енергия в обект заведение за бързо хранене, с абонатен номер *. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, представители на Федерацията на потребителите – С Б С и И Д. , които са подписали протокола, както и в присъствието на представител на полицията – И К М .
В Констативния протокол е отразено, че при проверката електромерът за абоната се намира до разпределителна касета в табло на фасада до обекта. Липсва пломба и ключалка на щита. В момента на проверката главния предпазител за абоната не отговаря на заявената от абоната мощност, а именно предпазителя е с по-висока мощност АП 125А. След замерване едновременно в трафопоста и в разпределителната касета на захранващия за РК кабел установено е несъответствие в товарите по фазите. При замерване с уред за откриване на Т-връзки и лабораторна подвижна станция за изпитване на кабела е установено, че върху трасето на кабела е изградена нова част от обекта, в която уредите показали, че има направено отклонение от кабела. При влизане в обекта, в присъствието на дознател и екип на полицията е констатирана промяна в схемата за свързване, състояща се в следното: При свалени предпазители на захранващия кабел за разпределителната касета е установено, че в производствено хале на обекта под окачения таван е монтирано табло, което се захранва с кабел СВТ-С -3x25+16 мм2. В таблото има АП250А, контактор и множество монофазни и трифазни предпазители, от които излизат кабели, с които е изградена допълнителна инсталация в обекта. При свалени предпазители в разпределителната касета и подадено напрежение по захранващия кабел за РК, измерено е напрежение по захранващия кабел за допълнителното табло СВТ-С - 3x25+16 мм2. По този начин цялата консумирана електрическа енергия по това присъединение не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от абоната.
Потребителят е бил поканен да присъства на проверката, но е отказал, което е отбелязано и в протокола.
Въз основа на констатациите от проверката и на основание чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ е изготвена Справка за преизчислени количества електрическа енергия /л.36/. Същата е за период от 3 месеца от 12.03.2019г. до 12.06.2019г., като са начислени общоххх kWh.
От приложените към отговора на исковата молба уведомления /л.37-39/ се установява, че ответното дружество е изпратило на абоната Справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и издадената фактура, ведно с копие на съставения Констативен протокол от 12.06.2019 г., които са получени от служител на ищеца, на 24.06.2019 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира в цялост като логични и последователни, се установява следното:
Свидетелят С С посочва, че е присъствал лично на проверката, като е констатирано нарушение, изразяващо се в отклонение на част от електроенергията от трафопоста, която не отивала към електромера, отчитащ потреблението. Били премахнати съответните връзки и била възстановена правилната схема на свързване.
От показанията на св. М Н , който също е присъствал лично на проверката, се установява, че е открито несъответствие в консумацията по захранващия кабел, като от трафопоста излизала по-голяма консумация от консумацията, която стига до разпределителната касета. Този захранващ кабел не трябвало да има никакви отклонения по него и да показва една и съща консумация и на двете места.
По делото е назначена и е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че посочените констатации на стр. 3 от Констативния протокол означават на практика осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна на схемата на свързване на електроизмервателната система, което води до непълно отчитане на потребената ел. енергия. Вещото лице е изразило становище, че изготвената справка за корекция на сметка е извършена съгласно правилата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като количеството електрическа енергия е изчислено математически точно съобразно методиката, посочена в ПИКЕЕ. Посочило е още, че така определеното количество ел. енергия в справката за корекция може да бъде доставено до абоната, респективно съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения технически може да премине през тях.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Постановеното решение, преценено служебно при условията на чл. 269 ГПК, е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
Настоящият състав на съда намира решението за правилно, а поддържаните в жалбата на ищеца доводи за неоснователни, по следните мотиви:
Не се спори по делото, че процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа и ищецът като абонат дължи заплащане на доставеното количество електрическа енергия.
Съдът съобрази, че с изменението на Закона за енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нормативно е предвидена възможността за извършването на едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото изменение, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Въз основа на законовата делегация с т. 1 от Протокол № ххх от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в сила на 04.05.2019 г. и са били действащо право към датата на извършване на процесната проверка – 12.06.2019г. Ето защо съдът приема, че последните са приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на основание същото.
Както беше посочено, случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл. 49 - чл. 58) от ПИКЕЕ. С новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото"; ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая „. Р. Б. , което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е "ползвателят на мрежата".
С оглед легалната дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ, ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия, притежавания от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава електроенергия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, се потвърждава, че при извършени проверки в процесния обект на потребление е констатирано вмешателство в измервателната схема на СТИ, изразяващо се в промяна на схемата на свързване, което е причина за неотчитане на консумираната електроенергия. В този смисъл е налице основанието, визирано в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, за преизчисляване количеството електрическа енергия за минал период.
Последната материалноправна норма настоящият състав на съда намира да сочи на установен с нормативен акт специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на установена по реда на ПИКЕЕ неточно измерване или неизмерване на доставяна електрическа енергия, като обективно състояние, без да отдава значение за причината за последното обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на същата.
В тази връзка наведените от ищеца доводи за необходимост от виновно поведение на потребителя не се споделят от настоящия съдебен състав. Съдебната практика еднопосочно приема, че е налице законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал периода от време - приетите ПИКЕЕ, като не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. В този изричен смисъл решение № 111/17.07.2015 г., по т. д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение, решение № 173/16.12.2015 г., по търговско дело № 3262/2014 г., второ търговско отделение на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014 г. на 1, т. о., ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. 1671/2015 г. на 1, т. о., ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т. о., ВКС, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II т. о., ВКС.
По делото се установява и че е спазена процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ за извършване на проверката – за същата е съставен констативен протокол, като потребителят е бил потърсен, за да присъства на проверката, но поради неговото отсъствие КП е подписан от двама свидетели, които не са служители на ответното дружество. Били са уведомени и органите на МВР, като протоколът е подписан и от представител на полицията.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите, че промяна в схемата на свързване е осъществена след извършване на проверката в 11:00 часа. Видно от свидетелските показания, при започване на проверката служителите на ЧЕЗ не са имали достъп до захранвания обект, като са потърсили няколко пъти въззивното дружество, но представител на същото не се е явил и не е осигурил достъп. Подаден е сигнал до МВР, който е регистриран в 13:39ч. /л.64/, след което на място е пристигнала една кола на МВР, но достъп до обекта отново е бил отказан. Едва след пристигането на следовател било разрешено влизането в обекта, след което била установена промяна в схемата на свързване и възстановяване на правилната. Целият този процес съвсем естествено е отнел няколко часа и по разбирания на настоящия състав продължителността на проверката не опорочава констатациите в протокола, доколкото същите се потвърждават безпротиворечиво от останалия доказателствен материал.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се потвърждава и че корекцията е извършена точно съобразно методиката, посочена в ПИКЕЕ, както и че начисленото количество електрическа енергия може реално да бъде доставено в обекта на потребление за процесния период.
Следователно са налице предпоставките за извършване на корекционна процедура и е спазен уреденият в ПИКЕЕ ред за това.
Настоящият състав на въззивния съд възприема установената съдебна практика на ВКС по сходни казуси, според която дори ответното дружество да не е изпълнило задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, от това не следва, че не е възникнало правото на корекция за ответника, още повече, че до адреса на ищеца по пощата е изпратено с обратна разписка уведомително писмо, ведно с констативния протокол за извършената проверка. Отделно, с писмо е отправено уведомление от ответното дружество до ищеца, че въз основа на констативен протокол и след извършена проверка е начислена процесната сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия, като е приложена издадената в тази връзка фактура, ведно с приложение - справка към нея.
Поради всичко изложено дотук, подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.


По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. - ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева, като ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на „. Р. Б. сума в размер на 150,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260142 от 15.12.2020г., постановено по Г.д. № 356/2020г. по описа на РС-Монтана
ОСЪЖДА „. С. И. О., с ЕИК: 111583021, да заплати на „. Р. Б. , с ЕИК: 130277958, представлявано от Т П и П Х сумата от 150,00 лева, представляваща разноски във въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


File Attachment Icon
1B1B0C1ACA9E7036C225870600497275.rtf