Производството е образувано по искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ, съединени с искове за обезщетения за забавено плащане, както и иск по чл. 92 от ЗЗД, предявени от „. О. т.“ ЕООД, представлявано от управителя М. Е., против Б. Б..
Ищецът „. О. т.“ ЕООД твърди в исковата молба, че сключил на 10 август 2020 г. договор за покупка на 1500 т биологиен слънчоглед при цена 1005 лв за тон и платил авансово 500 000 лв. Уговорен бил срок за изпълнение на договора 31 януари 2021 г. Ищецът извършил плащания на 14 септември, 16 септември, 17 септември, 25 септември, 3 октомври и 7 декември 2020 г. в общ размер 1 298 948 лв. Ответницата Б. Б. като земеделски производител имала задължението да достави слънчогледа, но тя изпълнила задължението си частично, като от договореното количество останали недоставени 1273,34 т. Стойността на недоставения слънчоглед е 19 241,30 лв, които са получени от ответницата. Основанието, на което ответницата държи сумата, е отпаднало: срокът на договора е изтекъл, а тя не е изпълнила задължението си в пълен обем.
Ищецът моли да бъде осъдена Б. Б. да плати и обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 5. предл. ІІІ от ЗЗД в размер на 19 241,30 лв заедно с обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 256,55 лв за периода на забавата от 17 декември 2020 г. до завеждане на иска на 2 февруари 2021 г.
На 13 октомври 2020 г. между страните бил сключен и договор за продажба на спелта, по силата на който ищецът доставил на ответницата 1000 т спелта на стойност 1 800 лв, за което била съставена фактура № 403/16.10.2020 г. Ответницата Б. като купувач не изпълнила задължението си да плати цената на доставената стока, затова ищецът моли да бъде осъдена на основание чл. 327 от ТЗ да плати сумата 1 800 лв заедно с обезщетение за забавено плащане от 55 лв за периода 16 октомври 2020 г. – 2 февруари 2021 г.
За да бъде доставен договореният слънчоглед от ответницата, ищцовото дружество й предало 565 бр. чували за пренос на насипни храни (биг бег), като стойността на един чувал е 18 лв. Слънчогледът обаче бил доставен в 342 чувала, а останалите 223 бр. не били върнати от ответницата, затова ищецът „. О. т.“ ЕООД моли да бъде осъдена на основание чл. 5. предл. ІІІ от ЗЗД Б. Б. да плати стойността им в общ размер от 4 014 лв или да върне 223 бр. чували. Като е задържала чувалите ответницата се е обогатила за сметка на ищеца със сумата, представляваща тяхна равностойност.
С искова молба от 24 март 2021 г. „. О. тр.“ ЕООД е предявило и иск за заплащане на обезщетение от 44 149,88 лв на основание чл. 55 от ЗЗД пради отпаднало основание. Излага твърдения, че доставеният по договора от 10 август 2020 г. слънчоглед не бил с качество според уговореното в договора. След лабораторен анализ се установило, че в слънчогледа се откриват 6,45% примеси при допустими по договора 3%. Разликата от 3,45% се равнява на 43 930,20 т от цялото доставено количество слънчоглед, което ищецът е платил. Това количество обаче не е стоката, за която е договарял, затова моли да бъде осъдена ответницата да му плати сумата 44 149,88 лв – равностойност на количеството, което са примеси над допустимото, а не слънчоглед. За това количество ищецът е платил и транспортни разходи, които ответницата следва да му възстанови, а те възлизат на 2 424,95 лв.
„. О. т.“ ЕООД претендира на основание чл. 92 от ЗЗД и присъждане на договорената неустойка по договора за продажба на биологичен слънчоглед, която е в размер на 10% върху неиздължената част или 7 704 лв.
Ответницата Б. Б. оспорва исковете. Излага становще, че е изпълнила точно договора за доставка на слънчоглед. По-малкото количество доставен слънчоглед се дължи на договорка между страните от септември 2020 г. цената да бъде повишена от 1005 лв/т на 1075 лв/т. Тази промяна на договорните условия била постигната устно при телефонен разговор и след това обективирана в издаването на фактура № *9/24.09.2020 г. Съобразно новата цена е намалено и количеството слънчоглед, така че то съответства на платените от ищцовото дружество суми.
В случай, че искът бъде уважен, ответницата прави възражение за прихващане със сумата 23 542 лв, представляващи равностойност на 21 900 т слънчоглед, доставени от Б., но неплатени от ищеца.
Относно доставката на спелта, за която ответницата не е платила цената, изтъква, че ищецът не е приложил фактура, а в приемателния протокол липсва посочване на място на товарене и предаване на спелтата. Моли този иск да бъде отхвърлен, както и искът за обезщетение за забавено плащане на цената на спелтата.
По иска за заплащане цената на чували взема становище за неоснователност, тъй като не е доказано предаването им от ищеца на ответницата, не е предявена фактура, удостоверяваща стойността им, а приложената към исковата молба кореспонденция е водена с друг земеделски производител - И. Б., а не с Б. Б..
В писмен отговор от 7 май 2021 г. Б. Б. изтъква, че е предала слънчоглед според договореното качество. Ако в него са открити примеси над допустимото, то тя не носи отговорност за това, защото рискът е преминал върху купувача от момента на предаване на стоката. Тя не би могла да отговаря за повреждане на стоката по време на транспортиране или поради лошо съхранение в склада на купувача. Посочва, че ищцовото дружество е разполагало с възможности да упражнява надзор върху стоката по време на транспорта и в последствие при съхранението й при себе си. Навежда и довод, че ако купувачът е ималвъзражения относно качеството, следвало е да уведоми продавача незабавно, а не го е сторил, поради което искът за обезщетение от 44 149,88 лв за лошо изпълнение е неоснователен. Взема становище още, че няма данни къде е взета пробата и къде е изследвана, нито пък е приложен лиценз на фирмата, извършила анализа. Оспорва и това ищецът да е претърпял вреди, тъй като той е продал слънчогледа на по-висока цена, с печалба и не е обеднял.
Поддържа становище за неоснователност и на иска за обезщетение от 2424,95 лв – разходи за транспорт.
Ответницата Б. Б. заявява още, че не дължи неустойка, тъй като непредването на остатъка от договореното количество слънчоглед се дължи на отказа на ищцовото дружество да плати по-високата цена, договорена по-късно.
Като моли исковете да бъдат отхвърлени, ответницата претендира и заплащане на деловодни разноски по делото.
В производството са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, приети са заключения по съдебно-счетоводна, съдебно-стокова и графологична експертизи. Съдът обсъди доводите на страните и след анализ на събраните доказателства, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 5. ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 19 241,30 лв – платени на отпаднало основание по договор за продажба на биологичен слънчоглед:
На 10 август 2020 г. между страните е сключен договор за продажба на био слънчоглед. По силата на този договор ответницата се задължила да достави 1500 т биологичен слънчоглед от реколта 2020 г., а ищецът като купувач поел задължението да плати цена от 1005 лв/т. Срокът за изпълнение е 31 януари 2021 г. като транспортните разходи за доставка на слънчогледа до база на ищеца се поемат от него. В чл. 6 от договора е постигнато съгласие да се плати аванс от 500 000 лв в деня на подписване на договора. За всяка отделна партида ищецът се задължил да плаща авансово цената й.
От представената фактура № 127/10.08.2020 г. е видно, че „. О. т.“ ЕООД е платило по банков път авансовата сума от 500 000 лв.
На 14 септември 2020 г. е издадена фактура № 128, от която се установява предаване на 1 000 т слънчоглед при цена 1005 лв/т и плащане по сметка на сумата 505 000 лв (като са приспаднати авансово платените 500 000 лв).
На 24 септември 2020 г. ответницата е издала фактура № 129 за доставени 400 т био слънчоглед при цена 1075лв/т на стойност 430 000 лв, и начин на плащане – по сметка.
Експертът по съдебно-счетоводната експертиза е констатирал при проверка в счетоводните книги на страните, че фактурите са заведени в техните дневници съответно за покупки и за продажби.
Спорно е между страните дали е настъпило изменение в договорните условия относно цената на слънчогледа и дали е доставено цялото количество слънчоглед.
Твърдяната разлика от 19 241,30 лв ищецът заявява, че се дължи на авансово платена цена, но непълно изпълнение в количествено отношение от страна на ответницата.
Приложените към исковата молба товарителници, анализирани от вещото лице, сочат, че са били извозени 1274,390 т био слънчоглед, съгласно кантарните бележки при приемане на стоката в склад на ищеца количеството е 1273,44 т, а според кантарните бележки, издадени от ответницата при товарене на слънчогледа, количеството е 1296,5 т.
При така установениет факти МОС намира иска за неоснователен.
С подписването на договора от 10 август 2020 г. между страните е възникнала валидна облигационна връзка, създаваща насрещни права и задължения. Ответницата Б. като продавач по договора е започнала доставката на био слънчоглед и е безспорно, че е предала 1000 т, за които са й били платени 1 005 000 лв – фактури № 127 и № 128.
В последствие договорът за продажба е бил изменен, като страните са постигнали съгласие за увеличаване на цената от 1005 лв/т на 1075 лв/т. Изменението в клаузата относно цената се установява с писмено доказателство- фактура № 129/24.09.2020 г.
Отношенията между страните се уреждат от Търговския закон, тъй като всеки от тях е встъпил в правната връзка като елемент от упражнявата от него дейност по занятие. Договорът носи белезите на търговска продажба, а за нея не е необходимо да е била сключена в писмена форма. Такава форма обаче е нужна за доказване на договора, когато е на стойност над 5 000 лв. В случая е налице писмен акт, затова и изменението му може да бъде установявано само с друг писмен акт. В случая това изменение на договорните условия се установява с фактура № 129/24.09.2020 г.
Когато от реквизитите на фактурата могат да бъдат изведени съществените елементи на конкретната сделка, фактурата е годно доказателствено средство за установяване наличието на договора, респ. неговото изменение. Фактура № 129/2020 г. съдържа дата на издаването й, идентифицира двете страни по договора, цитира като основание договора от 10 август 2020 г. с уточнение, че е налице и анекс към него, посочва количество на стоката, цена за тон 1075 лв, начин на плащане. От реквизитите на този писмен документ се извежда недвусмислено воля на страните да договорят нова цена на стоката. Препращането към договора от 10 август 2020 г. свързва фактурата с него и като се тълкува действителната воля на страните, се налага извод, че с тази фактура се въвежда изменение в договорната връзка.
Съществено в случая е счетоводното отразяване на тази фактура както от продавача, така и от купувача. Включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС от страна на ищцовото дружество-купувач представлява признание на задължението такова, каквото е отразено във фактурата. Самият купувач е извършил четири плащания по тази фактура и е превел сумарно 298 948 лв, т.е. той е приел изменението в цената и е започнал да изпълнява договора при новото условие.
МОС приема, че между страните е било постигнато съгласие за изменение на съществен елемент от договора за продажба – увеличаване на цената на тон слънчоглед от 1005 лв на 1075 лв, затова доставеното след 24 септември 2020 г. количество слънчоглед „.О. т.“ ЕООД е било задължено да плати по по-високата цена.
Продавачът по договора Б. Б. е изпълнила задължението си и е доставила количество слънчоглед, съответстващо на платената от купувача цена. Исковата сума от 19 241,30 лв се формира от неотчетеното увеличение на цената на тон слънчоглед, поради което съдът намира, че искът е неоснователен. Ответницата е изпълнила договора съобразно постигнатата нова уговорка и не дължи връщане на стойност, получена на основание договора.
МОС отхвърля като неоснователен иска по чл. 55 от ЗЗД за връщане на сумата 19 241,30 лв. Неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 256,55 лв на основание чл. 86 от ЗЗД.
Във връзка с този иск ответницата Б. Б. е заявила възражение за прихващане, но то е предявено при условията на евентуалност – ако бъде уважен този иск, поради което съдът не дължи произнасяне по възражението. В тази връзка не се налага и обсъждане на допълнително представена кантарна бележка от ответницата, за която се установи, че не е подписана от посочения в нея като шофьор С.Р. Това доказателство и заключението по графологичната експретиза са във връзка с установяване основателността на възражението за прихващане.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 7704 лв:
В чл. 6.5 от договора от 10 август 2020 г. за доставка на биологичен слънчоглед страните са договорили плащане на неустойка за неиздължената част от 0,01% за всеки ден просрочие, но не повече от 10%.
Както беше установено, ответницата Б. Б. е изпълнила задължението да предаде слънчоглед в количество, съответстващо на платената й цена. Действително общото количество доставен слънчоглед е по-малко от договорените 1500 т. За ответницата обаче задължение за предаване на поредната партида слънчоглед възниква след постъпване на плащане, защото такава е уговорката в чл. 6.1 от договора: плащанията от купувача се осъществяват преди всяко извозване, т.е. авансово.
Неустойката има както обезпечителна, така и обезщетителна функция съгласно чл. 92 от ЗЗД. Нейната цел е да стимулира длъжника да изпълни под страх от плащане на предварително уговорено обезщетение. По дефиниция неустойката е санкция за неизправната страна, а в случая Б. не е такава страна по договора. Тя не е допуснала неизпълнение по отношение недоставеното до пълния договорен обем количество, затова и не следва да бъде санкционирана с налагане на неустойка. По отношение недоставеното количество неизправна страна е ищцовото дружество, което е преустановило плащанията, затова и не може да се ползва от недобросъвестното си поведение и да получи обезщетение. Като намира иска по чл. 92 от ЗЗД за неоснователен, МОС го отхвърля.
По иска с правно основание чл. 5. ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за заплащане на сумата 44 149 лв - равностойност на примесите в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%:
Съгласно договора от 10 август 2020 г. Б. Б. се задължила да достави слънчоглед с биологичен сертификат от реколта 2020 г. Към стоката са поставени по-високи изисквания, изрично формулирани в договора, като напр. това културата да не е третирана с пестициди и глифозат, да не е заразена, а в чл. 4.1 от договора е предвидено 3 % максимално съдържание на културни примеси, а окачествяването да се извършва в лаборатория на купувача (чл.2.3 от договора).
Допустимата норма на примеси е регламентирана в договора в раздела за цена, т.е. волята на страните е била купувачът да приеме неизбежно наличие на примеси, които са за сметка на реалното количество слънчоглед, но до определена граница. Въпреки че в доставеното количество слънчоглед е възможно да има 3% неизползваеми примеси от други култури, то купувачът е изявил воля да плати цена и за тази част от доставеното количество. Надвишаването на нормата за примеси ощетява купувача, който е поставен в ситуация да плати цена за слънчоглед, докато всъщност количеството на слънчогледа е по-малко заради смесването му с остатъци от треви, парчета от слънчогледови пити и стебла, други семена. Наличието на примеси над 3% прави изпълнението некачеството и влече имуществена щета на ищеца, която се изчислява в цена, платена за замърсявания.
Некачественото изпълнение е установено в сертифицираща лаборатория, с която купувачът „. О. т.“ ЕООД е имал предварително сключен договор от 7 август 2020 г. (представен по делото). Приложените 58 протокола за изследване на проби показват, че всяка от тях е била със съдържание на примеси над допустимите 3%. Средният процент примеси е 6,45% или надвишаващ с 3,45 пункта.
Съдът намира, че е установено некачественото изпълнение от страна на Б. Б.. Тестването на доставената стока е извършено съобразно уговореното в договора – от лаборатория, посочена от купувача и са представени доказателства за резултатите от това изследване.
Неоснователно е възражението, че продавачката не е имала контрол върху процеса на транспортиране и е възможно замърсяването да е извършено след предаване на стоката на транспортиращата фирма. Това възражение е неоснователно, защото още с договора е постигнато съгласие транспортът да се осъществява от купувача и той да носи риска за стоката от момента на натоварването й (чл. 5.3 от договора). Във връзка с изпълнението на задължението да транспортира стоката беше разпитан свидетелят С. Р.- шофьор на камион, превозвал процесния слънчоглед. От показанията му се установи, че камионът е следвал указания му маршрут и е возел натовареното количество директно до складовете на купувача.
От показанията на свидетеля И.А. – управител на фирмата, притежаваща лабораторията, окачествявала слънчогледа, се установява, че поради специфичните изисквания за проследяемост на биологична продукция, всяка доставена партида слънчоглед е била изследвана и стоката, произведена от Б. Б., е съхранявана отделно без да се смесва с продукция на други производители. Пробите са вземани на входа на склада непосредствено след доставката, а изследванията са правени в срок от 24 часа при спазване на изискването за съхраняване и на контролна проба.
Не се установи при транспортирането да е допуснато смесване на продукция, което да е довело до замърсяване. Пътят на стоката е проследим, пробите са вземани непосредствено след пристигане, затова е невъзможно да е имало намеса по време на съхранение на зърното, което прави неоснователно възражението, че влошаването на качеството е настъпило след предаване на стоката и не е по вина на производителя.
Следва да се отбележи, че договорът допуска присъствие на представител на производителя при изследване на слънчогледа. Няма данни да е било отказано на Б. да присъства лично или Ч. пълномощник, за да следи за спазване на технологичните правила при вземане на проби, съхранението им и изследването им.
Съдът обаче намира иска за неоснователен.
Както беше отбелязано правоотношението по повод доставката на биологичен слънчоглед се квалифицира като търговска продажба. Съгласно чл. 324 от ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако тя не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.
Купувачът „. О. т.“ ЕООД е установил недостатъците на слънчоглед незабавно след получаването на всяка доставка. Пробите се установи, че са вземани непосредствено след пристигане на стоката на входа на склада и лабораторният анализ е изпълняван в срок от 24 часа. Така купувачът е узнавал за лошото качество на слънчогледа още с получаването му, но е уведомил продавачката с електронно писмо едва на 22 февруари 2021 г. – след изтичане срока на договора.
ТЗ не съдържа подробно разписани правила относно продажбата на вещ с недостатъци, поради което субсидиарно приложение намират разпоредбите на ЗЗД, съгласно които при продажба на вещи с недостатъци купувачът има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. Купувачът разполага едновременно с възможността да иска обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията. Исковете се погасяват в 6-месечен срок, който тече от предаването на вещта – чл. 197 от ЗЗД.
В случая „. О. т.“ ЕООД е пропуснал възможността поради изтичане на сроковете да претендира обезщетение за лошо изпълнение на договорно задължение и да предяви иск, основан на договорната отговорност. Последното извозване на слънчоглед е извършено на 23 септември 2020 г. (установено от приложения опис на транспортни услуги – л. 20 от делото), шестмесечният срок за искове по чл. 193 от ЗЗД е изтекъл през март 2021 г. и такива не са предявени, с което притезанието на ищеца е погасено.
Искът за обезщетение за неоснователно обогатяване е неоснователен, тъй като отговорността на Б. Б. произтича от договорната връзка, основанието на иска е лошо изпълнение на договорно задължение. Исковете по чл. 55 от ЗЗД намират приложение при разместване на блага без наличие на правна връзка или при унищожаване или разваляне на договор. В случая е налице валидно облигационно правоотношение, което не е било развалено, а е останало неизпълнено в пълния му обем до изтичане на крайния срок на действие на договора, поради което иск по чл. 55 от ЗЗД за неоснователно обгатяване е неоснователен.
Основание на иска са фактите, от които ищецът извежда своето притезание. В случая „. О. т.“ ЕООД се позовава на некачествено изпълнение на договорно задължение за доставка на слънчоглед, а не на обогатяване на ответницата за сметка на ищеца поради неоснователно разместване на блага.
Ищецът е могъл да защити интереса си Ч. друг способ, но е пропуснал преклузивния срок за това. Договорната отговорност и отговорността за непозволено увреждане не са алтернативни способи за защита на едно и също накърнено право. При наличие на правна възможност за прилагане на договорна отговорност, иск за неоснователно обогатяване се явява неоснователен.
Същото се отнася и до иска по чл. 5. ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 2424,95 лв транспортни разходи, платени от ищеца във връзка с лошото изпълнение на договорното задължение от страна на ответницата. МОС отхвърля и този иск като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 327 от ТЗ за заплащане на сумата 1800 лв цена на 1 т спелта, доставена от „.О. т.“ ЕООД на Б. Б.:
Видно от фактура № 403/16.10.2020 г. ищецът продал на ответницата 1000 кг биологична спелта на стойност 1800 лв. Стоката била предадена на ответницата с протокол от 13 октомври 2020 г.
Фактурата съдържа задължителните елементи на договор за търговска продажба, поради което МОС приема, че между страните е бил сключен такъв, по силата на който ищецът се е задължил да предаде 1000 кг биологична спелта, а ответницата – плати цена от 1800 лв. Изпълнението на договора от страна на продавача „. О. т.“ ЕООД е установено с приложения протокол от 14 октомври 2020 г., в който страните са удостоверили преминаване на вещта от продавача у купувача. Протоколът е частен документ, който носи подписите на двете страни, поради което се ползва с доказателствена сила относно направените от тях изявления.
В тежест на ответницата е да установи изпълнение на задължението й да плати стойността на доставената спелта. Липсват доказателства за плащане на цената, поради което МОС намира този иск за основателен, затова осъжда Б. Б. да плати на „. О. т.“ ЕООД сумата 1 800 лв цена на доставена спелта.
Ответницата е възразила, че в протокола не е отбелязано място на товарене и предаване на спелтата. МОС намира, че липсата на място на предаване не лишава проткоола от доказателствената му стойност досежно факта на изпълнение. Документът съдържа ясно формулирано изявление от отвеницата, че е получила спелтата и я приема във вида, в който й е предадена. Мястото на изпълнение е ирелевантно за възникване на задължението за плащане на цената.
Ответницата твърди, че не е била поканена да плати цената. Това възражение също е неоснователно. Съгласно чл. 303а, ал. 1 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура. Тъй като в случая денят на получаване на фактурата не е установен, то срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаването й. Така Б. е била задължена да плати на 14 октомври 2020 г. без да е необходимо продавачът да отправя допълнителна покана.
От тази дата ответницата е изпаднала в забава, затова дължи и обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът е претендирал мораторна лихва от 16 октомври 2020 г., а не от 14 октомври 2020 г., поради което МОС присъжда лихвата съобразно заявеното искане. Размерът й е установен със заключението по счетоводната експертиза и възлиза на 55 лв.
По иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 014 лв стойност на предадени, но невърнати чували тип „биг бег“:
За транспортиране на биологичния слънчоглед по договора от 10 август 2020 г. ищецът твърди да е предал на ответницата 565 бр. чували, но за реализираните доставки тя е използвала 342 бр. Останалите 223 бр. на стойност 4014 лв не са върнати на ищеца.
За доказване факта на предаване на чувалите ищецът представи удостоверение от куриерската служба, Ч. която са били изпратени, а относно стойността им беше назначена съдебно-стокова експертиза, която даде заключение, че единичната цена на такъв вид чувал е 18 лв.
От приложеното удстоверение, издадено от куриерската фирма „*“ ООД, е видно, че „. О. т.“ ЕООД е предало на куриер на три път чували „биг бег“, които са доставени на Б. Б.. Удостоверението не съдържа данни за броя на чувалите. Липсват други доказателства, от които да може да се установи колко са били тези чували. В договора за продажба на слънчоглед от 10 август 2020 г. не е уговорен начин на опаковане на слънчогледа, нито е предвидено използването на чували за насипни храни тип „биг бег“. Нито от товарителниците, нито от кантарните бележки може да се извлече информация за вида и броя на опаковките, в които е транспортиран слънчогледът. Не са ангажирани и доказателства за това колко чувала е върнала Б., за да се установи броя на останалите при нея неизползвани. Твърдението, че дружеството-ищец е предало точно 565 чувала, а е получило обратно 342 чувала, не е достатъчно, за да се приеме искът за основателен.
МОС отхвърля като неоснователен иск за заплащане на сумата 4014 лв на основание чл. 55 от ЗЗД. Не се установи Б. Б. да е получила и задържала без основание 223 чувала на стойност по 18 лв всеки.
При този изход на процеса разноските следва да се разпределят между страните съразмерно уважената част от исковете.
Разноските на „. О. т.“ ЕООД видно от приложения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 21 113, от тях на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да възстанови 485,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да плати на ответницата Б. Б. разноски в размер на 8 011,40 съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание горното МОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на „. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище в с. *, обл. *, представлявано от управителя М. Е., против Б. Б., земеделски производител с ЕИК *, от с. *., обл. *., У. „*.“ № *, за заплащане на сумата 19 241,30 лв - платени на отпаднало основание (договор от 10 август 2020 г.).
ОТХВЪРЛЯ иска на „. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, против Б. Б. за заплащане на сумата 7 704 лв неустойка по договор от 10 август 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, против Б. Б. за заплащане на обезщетение от 44 149 лв по чл. 5. ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД, както и законна лихва върху тази сума считано от 23 март 2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, против Б. Б. за заплащане на обезщетение от 2 424 лв по чл. 5. ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД, както и законна лихва върху тази сума считано от 23 март 2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Б., земеделски производител с ЕИК *, от с. *., обл. *., У. „*.“ №*, да плати на Б.О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, сумата 1 800 лв - стойност на доставена спелта, както и сумата 55 лв обезщетение за забавено плащане за периода от 16 октомври 2020 г. до завеждане на иска – 2 февруари 2021 г., а също и законна лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба на 2 февруари 2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, против Б. Б. за заплащане на сумата 4 014 лв стойност на чували тип „биг бег“, и законна лихва върху тази сума считано от 3 февруари 2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Б. да плати на Б.О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, разноски в размер на 485,60 лв.
ОСЪЖДА „. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *, да плати на Б. Б. разноски в размер на 8011,40 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ: