МОТИВИ :
Производството в съдебна фаза е образувано въз основа на повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК срещу подсъд. В. А. А. от Г. Б., който е обвинен в това, че на 22. 02. 2014г., в Г. М., на обект „ У. Св. Св. К.“ - част от строителния процес на „ Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабди-телната мрежа на град М.“, в качеството си на управител на „В.“ ЕООД - изпълнител по сключен Договор за възлагане на строителство от 09. 08.2013 г./, причинил смъртта на А.Н., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на СМР, изразяващи се в земно - изкопни и земно - насипни работи, демонтаж и монтаж на външни ВиК инсталации /подмяна на тръбната мрежа/, изразяващо се в нарушение на: чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275у, ал. 1 от КТ- работодателят е длъжен да осигури на работника И. служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника И. служителя за бъдат отстранени, ограничени И. намалени; чл. чл. 4 , 14, ал. 1 и 2 и 16, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд- работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работниците, като прилага необходимите мерки, които съобразява с променящите се обстоятелства, като осигурява основните принципи на превения - избягване на рисковете, ограничаване на рисковете и оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати; Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работници, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприетия, както и лицата, които за своя сметка работят сами И. в съдружие с други, са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, във всички случаи, свързани с работата както на работещите, така и на всички лица, които по друг повод се намират в близост до работните помещения, площадки И. места, като посочените физически и юридически лица носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите; при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите; чл. чл. 16, ал. 1, б.“б“ и 49, т. 2 от Наредба № 2 /22. 03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно които строителят осигурява комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, при изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откоси И. използване на подходящо укрепване, а също така нарушил и Договора за възлагане на строителство и допълнителното споразумение към него от 09. 08. 2013г., съгласно които изпълнителят носи пълна отговорност за безопасността на всички видове работи и дейности на подобектите, на които работи и се задължава да направи така, че всички работници под негов контрол независимо дали са наети с временен И. постоянен трудов договор, да са запознати и спазват правилата за безопасна и здравословна работа, както и срещу
И. Д. П. от с.С., оБ. М. по чл. 123, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 22. 02. 2014г., в Г. М., на обект У. „. Св. К.“ - част от строителния процес на „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабди-телната мрежа на Г. М.“, по непредпазливост причинил смъртта на А.Н., чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява - гехнически ръководител на обект, имащ задължения по чл. 26, т. 1 и 3 и 49, т. 2 от Наредба № 2/22. 03.2004 г. на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, при изкопни и подземни работи се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откос И. изпълване на подходящо укрепване; Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, относно изискване към техническия ръководител преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м. да провери устойчивостта на откосите И. укрепването, Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД, съгласно която работа в изкопи с дълбочина по- голяма от 1,5 м. се извършва само след укрепване от техническия ръководител и установяване на безопасност за работа в изкопа.
Делото се разглежда повторно и в отсъствие на подсъд. И. Д. П., който се намира в Р Италия и здравословното му състояние не позволява пътуване.
В хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие са огласени писмените доказателства по досъдебното производство и в хода на съдебното такова, разпитани са свидетели и прочетени и приобщени свидетелски показания със съгласие на страните от досъдебното производство, изслушани са заключенията на вещите лица и са приобщени дадените експертни заключения.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение в хода на съдебното следствие. Счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин и пледира за осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание към минимума предвиден в закона и за двамата подсъдими.
Защитата на подсъд. А. твърди, че не е налице нарушение на правила за безопасност на труда и конкретно вменените на подзащитния му, които да са в пряка причнно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия, както и че подсъд. А. въобще не е бил този ден на обекта, поради което моли съда да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъд. В. А. не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда, поддържа, че е осигурил средства за защита на работниците и няма как да контролира използването им, тъй като не пребивава на обекта целодневно и фирмата му е извършвала дейност и на други обекти едновременно.
Защитата на подсъд. И. П. твърди, че деянието е случайно и този подсъдим не е допринесъл за неговото настъпване, твърди, също така и че не е изпълнявал длъжността „технически ръководител“ на обекта, че длъжностната му характеристика не му е връчвана. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логи-ческо единство, също така и във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

І. Относно установените в производството факти:

Подсъд. В. А. към края на 2013г. и до месец март 2014г. заемал длъжността „управител“ на „В.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в Г. Б..
От 28.10.2013г. подсъд. И. П., съгласно допълнително споразумение с горепосоченото дружество, изпълнявал длъжността „технически ръководител“ на обект.
През 2013г. в Г. М. била започната работа на обект „Разширение и рехабплитация на канализационната и водоснабдителната мрежа на Г. М.. Съгласно Договорно споразумение /Договор № 4/22.05.2013г./ участници в строителния процес на този обект са Община М. - като възложител и бенефициент и Обединение „Канализация Монтана2012“ - като главен изпълнител. Това е консорциум в състав „ГБС Инфраструктурно
строителство“ - Лидер, “В.“ ООД - Партньор и „В.“ - Партньор.
На 26.07.2013г. е сключен договор за изпълнителство между „ГБС Инфраструктурно строителство“ и „ККС 5“ ЕООД - изпълнител.
С оглед извършване на надлежно описани в съответните приложения строителни дейности, са сключени още два договора - на 09.08.2013г.: между „ККС 5“ ЕООД - като възложител и „В.“ ЕООД - като изпълнител и между „В.“ ЕООД - като възложител и „В.“ЕООД - като изпълнител.
Дружеството следвало да извършва строителни дейности на обект „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителната мрежа на Г. М.. В изпълнение на тази задача са провеждани изкопни дейности и поставяне на канализационни тръби.
Като общ работник в последното посочено дружество, съгласно сключен трудов договор, работел А.Н.. Бригада, част от която бил и той, работила на обект - У. „. Св. К.“. Работата на конкретния обект започнала на 21.02. 2014г., по устно нареждане следвало да се работи и на 22.02.2014г.- ден събота. Конкретната задача била извършване на изкопни работи с багер и последващо полагане на тръби с диаметър 400мм. и дължина 6м, на посочената улица, непосредствено преди кръстовището с бУ. “Х.“. Технологията била следната: разрязва се асфалтовото покритие на ширина 1,10м и след това се копае изкоп с багера, с дълбочина 1, 80 - 2, 20м, в който се полагат тръбите. По правилата за безопасност, изкопи с такава дълбочина се укрепват срещу свличане на земна маса.
В дните преди 22.02.2014г. по устно нареждане на подсъд. А. бригадата започнала да копае с ширина на изкопа - 1,40м., тъй като заедно с тръбите за канализацията, щели да се полагат и тръбите за чиста вода. Впоследствие било взето друго решение и копаенето продължило с ширина - 1,10 м.
На 22.02.2014 г. на обекта работили багеристът – свид. П. К., общите работници - А.Н. и Р. Л., подсъд. И. П. - като технически ръководител, а също така и свид. Р. А., водач на т.а.“К.“, чието задължение било извозването на земната маса. На работниците бил проведен инструктаж същия ден, но не се подписали в книгата.
Започнали работа след 8,30ч. Свидетелят К. копаел с багера и товарел пръстта в камиона на А., който я извозвал. До около 11,30ч. бил изкопал изкоп с дължина 8-9 метра - продължение на изкопа от предишния ден. Положена била тръбата, като в изкопа първоначално били трима – свид. П. А., подсъд. И. П. и пострадалия Н.. Първите двама излезли, подсъд. П. наредил на А.Н. да остане в изкопа и да положи латата върху тръбата, за да може П. да измери нивото с оптичен нивелир. Н. бил стъпил отгоре на тръбата, като държал в ръка латата. Бил с каска, незакопчана. Докато държал латата, земна маса се свлякла върху него и го затрупала, като това станало толкова бързо, че всички останали присъстващи, на практика, за секунди видели как Н. просто изчезва под земята. Незабавно предприели действия да го извадят, в срутилата се върху него пръст имало голям камък; когато спасяващите достигнали до пострадалия, той вече бил мъртъв, каската била паднала, под главата му имало кръв. Сигнализирани били Спешна помощ и полицията, която, след пристигането си разпоредила на присъстващите да не пипат нищо.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, която съдът възприема изцяло като дадена обективно и компетентно, е видно, че непосредствената причина за смъртта на Н. е тежката черепно - мозъчна травма със счупването на черепа, с кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и разкъсване на мозъчния ствол-продълговат мозък и мост. Установените травматични увреждания - охлузванията, кръвонасяданията, разкъсно - контузиите рани, счупванията на костите на черепа, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и разкъсването на мозъчния ствол, счупването на кост /ребро/ от гръдния кош и кръвоизлива в гръдната кухина са получени по механизма на удари с И. върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като носят белезите на прижизнено получени. Като характер и локализация нараняванията добре отговарят да са получени след затрупване от свлекли се пясък, земна повърхност и камъни.
Така установената по-горе фактическа обстановка е безспорно установена по делото и по нея страните нямат възражения. Същата се установява от разпитаните по делото свидетели Г. Л., Б. Б., Р. А., П. А. и Р. Л., както и от съдебно-медицинското заключение. Спорни между страните са е ли налице виновно поведение от подсъдимите и пряката причинно-следствена връзка между тяхно поведение и настъпилия вредоносен резултат.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. Г., което съдът възприема, като дадено обективно, се установява, че основната причина за злополуката, станала на 22.02.2014г., при която е загинал работника А.Н. е, че е липсвало укрепително съоръжение за укрепване на стените на изкопа и е било допуснато работниците от фирмата да работят в рискова и опасна среда, вследствие свличане на земни маси. Предоставеното металното укрепително скеле, което й е било показано и е видяла когато е получила постановлението за възлагане на експертизата, е било тежко, с тегло над 850кг и не е можело да се демонтира, мести и монтира без кран. В деня на злополуката на обекта не е било доставено никакво укрепително скеле.
Според вещото лице обема на падналата земна маса не е много и смъртта е настъпила от удара с голям камък в буцата, паднала върху главата му, останала без каска. Ако не е бил камъка в буцата, А.Н. е можел да получи нараняване, но не и да загине. Освен това, цялото количество земна маса, която е паднала върху него и го е затрупала е около 0,15 - 0,20 м3, с тегло около 280-380 кг. Земната маса не пада върху него, тя се свлича върху него и тогава тежестта на земната маса върху тялото не е по-голяма от 300-400 кг.
Основната причина, за да се срути земната маса в изкопа е това, че не е направено никакво укрепване на изкопа. По проект, по детайл и по технология на изпълнение на СМР при канализации, укрепването на изкопа е задължително, трябва да бъде плътно, за да бъдат обезопасени работниците и тръбата при работа в изкопа. Ако е било изпълнено укрепването на изкопа, нямаше да има срутване и затрупване на работника, последвано от смъртна злополука.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н. А., което съдът също възприема, като дадено обективно, се установява, че неукрепените строителни изкопи представляват потенциална опасност за работещите в тях от свличане на земна маса. Поради това всички строителни изкопи трябва задължително да се укрепят качествено. По принцип, в един изкоп може спокойно да се работи до дълбочина от 1,25м без защитни мерки. Максималната дълбочина на изкопа може да достигне 1,75м, в случай, че горните 50ст се изкопаят на откос при наклон от 45°. Всички други изкопи с по-големи дълбочини трябва да се обезопасяват с укрепващи системи. В конкретния случай имаме дълбочина на изкопа 1.80 -2.20 м, без да има направени откоси. Следователно е трябвало да се изпълни другата мярка за защита - използване на подходящо укрепление за стените на изкопа, недаващо възможност да се свлече земна маса и по този начин да застраши живота и здравето на работниците намиращи се в изкопа.
И двете вещи лица посочват множество и други нарушения на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съдът на базата на събраните и анализирани факти и обстоятелства по делото, установени от събраните по делото доказателства, приема, че в ПРЯКА ПРИЧИННО - СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА с настъпилата злополука и смъртта на пострадалия А.Н. е ЕДИНСТВЕНО ЛИПСАТА в този ден и час, на този обект на укрепително съоръжение И. друго укрепване на стените на изкопа, недаващо възможност да се свлече земна маса и по този начин да застраши живота и здравето на работниците намиращи се в изкопа, което се явява нарушение на Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на регионалното развитие и благоустройството - чл. 49 - При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: 2. оформяне на откоси И. използване на подходящо укрепване;
На тази база, след като възприема като единствена причина за настъпилата смърт на пострадалия работник липсата на укрепително скеле И. друго подходящо укрепване, съдът анализира вменените на всеки от двамата подсъдими нарушения на конкретни правила и норми.
Така по отношение на подсъд. В. А., като ръководител, в т. ч. и изпълнител - строител съгласно сключен договор, се твърди, да е нарушил разпоредбите на нормативните актове, както следва:
- чл. 127у, ал 1, т. 3 и чл. 275у, ал. 1 ат КТ - работодателят е длъжен да осигури на работника И. служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника И. служителя за бъдат отстранени, ограничени И. намалени; 
- чл. 4 , 14, ал. 1 и 2 и 16, ал. 1, 2, б. „а“ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работниците, като прилага необходимите мерки, които съобразява с променящите се обстоятелства, като осигурява основните принципи на превенция - избягване на рисковете, ограничаване на рисковете и оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати; Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работници, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприетия, както и лицата, които за своя сметка работят сами И. в съдружие с други, са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, във всички случаи, свързани с работата както на работещите, така и на всички лица, които по друг повод се намират в близост до работните помещения, площадки И. места, като посочените физически и юридически лица носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите; при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите;
Тези две разпоредби са общи и от обвинителния акт не става ясно кое от тези изисквания не е изпълнено от подсъд. А.. Единственият пасаж в обвинителния акт касаещ неизпълнение на мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е на л. 3, втори абзац – „на работниците не са зачислявани лични предпазни средства, работни дрехи, ботуши и каски. Каските, които използвали, били стари, без вътрешен бандаж, без подбрадник за закопчаване. Работниците нямали здрави ботуши, топли дрехи и ръкавици.“
Това твърдение съдът намира, че не е установено по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Установено е по несъмнен начин, че пострадалият Н. е бил с каска и тя е намерена в изкопа при изваждането му. Бил е с предпазна жилетка и работни дрехи. Дали каската е била с подбрадник И. не, дали е била закопчана от работника И. не, не е установено по делото и това обстоятелство не би могло да се вмени във вина на подсъд. А.. Евентуалната липса на топли дрехи, здрави ботуши и ръкавици не е в причинна връзка със смъртта на пострадалия работник.
Третото вменено на подсъд. В. А. нарушение обединява две разпоредби, като първата от тях е обща, а именно – чл. 16, ал.1, б. „б“ от Наредба № 2 /22. 03.2004г. съгласно която строителят осигурява комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи. По отношение на тази разпоредба, съдът не намира, какво подсъд. А. не е изпълнил, имащо пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент.
По отношение на разпоредбата на чл. 49, т. 2 от Наредба № 2 /22. 03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е налице конкретика и на този подсъдим е вменено във вина липсата на подходящи мерки за безопасност при изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения, които включват оформяне на откоси И. използване на подходящо укрепване.
Подсъд. В. А. към онзи момент е заемал длъжността „управител“ на „В.“ЕООД, със седалище и адрес на управление в Г. Б., което дружество е било изпълнител на обект „Разширение и рехабплитация на канализационната и водоснабдителната мрежа на Г. М.. Както е посочено в обвинителния акт, в самото начало на работата по проекта било използвано укрепително съоръжение, взето от строителна фирма от Г. В., която също работела на територията на Г. М.. В последствие фирмата си прибрала съоръжението и се наложило закупуване на материали и изработване на друго такова. То било откраднато преди да се започне работа на обекта - У. „.Св. К.“. Дотук това твърдение е вярно и се установява от доказателствата по делото.
Не се установява втората част на твърдението на обвинението, а именно, че към м. февруари 2014г. укрепително съоръжение е липсвало и не е било осигурено. От показанията на свид. Б. Б. се установява, че метално укрепително скеле е имало, било е тежко и е било сглобено сред доставянето му. Същото се установява и от показанията на свид. Г. Л. – багериста на обекта, който е виждал скелето, но не е виждал да се използва докато е работил той. От показанията на свид. Р. А. се установява, че след злополуката, укрепителното съоръжение е било докарано от немного далеч, като багериста го е натоварил, а той го е превозил и е било спуснато с кофата на багера в изкопа, за да извадят тялото на Н.. Същото се установява и от прочетените по реда на чл.281, ал. 5 НПК показания на свид. П. К., като той е бил багериста натоварил и докарал укрепителното съоръжение на обекта по нареждане, за да бъде извадено тялото. И. от така събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че е било налице осигурено укрепително съоръжение от управителя на дръжеството изпълнител на проекта „В.“ ЕООД - подсъд. В. А., което не е било на този обект и не е било използвано този ден при изкопните работи.
Съдът не споделя становището на вещото лице М. Г., че наличното метално укрепително скеле било тежко, с тегло над 850 кг и понеже не можело да се мести и монтира без помощта на кран, е било неприложимо. Очевидно е, че здравината на едно такова съоръжение е пряко свързана с неговото тегло и това, че не може да се мести и монтира на ръка не е пречка за неговото използване. Както беше установено, намерена е технология, това да се извършва с връзване за кофата на багера и спускането му по този начин и така е процедирано при изваждане на тялото на пострадалото лице.
Не е налице и последното нарушение вменено на подсъд. А., а именно да е нарушил и Договора за възлагане на строителство и допълнителното споразумение към него от 09.08.2013г., съгласно които изпълнителят носи пълна отговорност за безопасността на всички видове работи и дейности на подобектите, на които работи и се задължава да направи така, че всички работници под негов контрол независимо дали са наети с временен И. постоянен трудов договор, да са запознати и спазват правилата за безопасна и здравословна работа.
От показанията на свид. Г. Л. се установява, че е имало е инструктаж сутрин, подписвали са се в книга и той също е бил инструктиран, същото установява и свид. П.А..
В заключението на вещото лице М. Г. е визирано, че „книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа“ - за ежедневен инструктаж - не прономерована, не прошнурована, не заверена. Не е написано за коя фирма, обект, участък и т. н. се отнася. Попълнени са общо 15 листа - 30 страници. Книгата е започната да се води от 29.11.2013г., когато е проведен първия инструктаж. Оформени, попълнени и подписани всички колони до края на 2013г От началото на м. януари 2014г - 06, 07 и 08 януари по двама не подписали се инструктирани. От 09.01; 10.01; 11.01; 12.01; 14.01; 15.01; 16.01; 17.01.2014 г, са оформени всички колони, само инструктираните работници не са се подписвали. От 19.01 до 21.02 всички страници са попълнени правилно и подписани от всички инструктирани. На 22.02.2014г - деня на злополуката, от показанията на работниците при разпитите, се разбира, че е направен инструктаж от И. Д. П., но никой от работниците не се е подписал.“
Ето защо съдът намира, че на работниците е извършван инструктаж, макар и не регулярно и същите са били запознати с правилата за безопасни и здравословни условия на работа и доколкото са позволявали условията, са ги спазвали.
Подсъд. В. А. не е бил този ден на този обект и като управител на дружеството, което работи на няколко обекта, не е и длъжен да бъде лично на всеки. Неговите задължения са да осигури всички условия за здравословен и безопасен труд на всички работещи. Съдът намира, че след като по делото се установи, че работниците са преминали през инструктаж, макар и устен и неежедневен, имали са работно облекло, каски, ботуши, място където да ги съхраняват, имали са и укрепително скеле което да използват, както и назначен технически ръководител на обекта, в задълженията на който е да следи и спазва нормативните разпоредби за здравословна и безопасна работа на конкретния обект, то подсъд. В. А. не е извършил нито едно от вменените му нарушения на нормативни разпоредби и правила, поради което и го призна за невиновен и го оправда по обвинението по чл.123, ал.1 от НК.
Подсъд. И. П. е обвинен в това, че чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява - технически ръководител на обект, имащ задължения по чл. 26, т. 1 и 3 и 49, т. 2 от Наредба № 2/22. 03.2004 г. на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, при изкопни и подземни работи се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откос И. изпълване на подходящо укрепване; Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, относно изискване към техническия ръководител преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м. да провери устойчивостта на откосите И. укрепването, Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД, съгласно която работа в изкопи с дълбочина по- голяма от 1,5 м. се извършва само след укрепване от техническия ръководител и установяване на безопасност за работа в изкопа.
Основната причина, която съдът възприе, за да се срути земната маса в изкопа и да затрупа и умъртви пострадалия работник, е това, че не е направено никакво укрепване на изкопа. По проект, по детайл и по технология на изпълнение на СМР при канализации, укрепването на изкопа е задължително, трябва да бъде плътно, за да бъдат обезопасени работниците и тръбата при работа в изкопа. Ако е било изпълнено укрепването на изкопа, нямаше да има срутване и затрупване на работника, последвано от смъртна злополука. Следователно, основната причина за злополуката и последвалия смъртен случай на работника А.Н. е неизпълненото укрепване на изкопа.
Установено е по делото от събраните доказателства, че фактически подсъд. П. е бил технически ръководител на обекта. Той е правел инструктажа на работниците сутрин, той е определял къде и как ще се работи за деня, работниците го наричали „И. техника“ и изпълнявали неговите нареждания.
Безспорно е установено по делото, че същият не е имал право да заема тази длъжност, тъй като не отговаря на изискванията на закона за заемането й - няма необходимите образование, квалификация и стаж. Завършил е специалност „Маркшайдер“ в техникума по минна промишленост в Г. Х., а съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано виеше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ И. „архитект“, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение с придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и “Техника“.
В деня на злополуката /22.02.2014г./ пострадалия е имал за задача да помогне на техническия ръководител И. Д. П., с когото заедно да извършат нивелиране на монтираната в канала тръба. За целта на А.Н. е наредено от техническия ръководител, да слезе в изкопа за да положи “латата “ върху тръбата, а той от своя страна да измери нивото с оптичен нивелир, намирайки се на тротора на около 4м от изкопа. Работникът слиза около 11,30ч. в изкопа по дървена стълба и слага “латата” в предния край на положената в изкопа тръба. Стъпва върху тръбата, държейки “латата” с дясната си ръка. Облечен е с дадените му лични предпазни средства: предпазна каска за глава, предпазно облекло - гащеризон, светлоотразителна жилетка, гумени ботуши и ръкавици. Техническия ръководител е извън изкопа и записва данните от “латата”, които снема с околяра на нивелира.
В един момент внезапно се свлича земна маса и А.Н. бива затиснат и затрупан от нея, вследствие на което загива.
От заключението на вещото лице Н.А., което съдът възприема изцяло, като дадено обективно и компетентно, се установява, че неукрепените строителни изкопи представляват потенциална опасност за работещите в тях от свличане на земна маса. Затова всички изкопи с по-големи дълбочини трябва да се обезопасяват с укрепващи системи. В конкретния случей имаме дълбочина на изкопа 1.80 -2.20м, без да има направени откоси и без да бъде изпълнена другата мярка за защита - използване на подходящо укрепление за стените на изкопа, недаващо възможност да се свлече земна маса и по този начин да застраши живота и здравето на работниците намиращи се в изкопа. Такова съоръжение за укрепване е имало, но е било на друго място и в конкретния ден, на конкретния обект не е било използвано и по тази причина изкопа не е бил обезопасен.
От страна на техническият ръководител на обекта подсъд. И. П. са нарушени чл. 26, т. 1 и 3 и 49, т. 2 от Наредба № 2/22. 03.2004 г. на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, при изкопни и подземни работи се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откос И. изпълване на подходящо укрепване; Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, относно изискване към техническия ръководител преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м. да провери устойчивостта на откосите И. укрепването, Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД, съгласно която работа в изкопи с дълбочина по- голяма от 1,5 м. се извършва само след укрепване от техническия ръководител и установяване на безопасност за работа в изкопа.
Техническият ръководител е длъжен да контролира безопасността на обекта по отношение на здравето и опасността от злополука с работещите, за които той отговаря. В случая подсъд. П. е допуснал работа при невзети мерки за безопасност, следствие на което става злополука. Длъжен е бил да се увери в безопасността на изкопа по отношение на свличане на земни маси и едва тогава да допусне до работа работници в изкопа.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъд. П., че същият не е имал вменени задължения като технически ръководител. Независимо от това кога какъв договор е подписал и дали ли е запознат с длъжностната си характеристика и заповедите който е следвало да спазва и изпълнява, същият фактически е изпълнявал длъжността технически ръководител на обекта и това е било известно на всички работници, които го заявяват в показанията си. Последните са изпълнявали неговите нареждания и на тях той е бил представен именно като технически ръководител. След като фактически е поел изпълнението на тази длъжност, подсъд. П. е длъжен и да знае за какво отговаря и какви мерки следва да се предприемат за недопускане на инциденти и за опазване здравето и живота на работниците. Поради липса на необходимата квалификация, подсъд. П. може и да не ги е знаел, но това не може да води до неговото оневиняване.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно и възражението, че задълженията на техническия ръководител, които се обсъждат в заключенията на вещите лица, не касает подсъд. И. П., а са по принцип, тъй като последния не е имал това качество. От всички събрани по делото доказателства - експертни заключения, показания на свидетели и писмени доказателства, се установява противното, а именно, че подсъд. И. П. е изпълнявал длъжността „технически ръководител“ без да отговаря на изискванията за тази длъжност, поради липса на необходимото образование, опит и стаж.
По отношение на твърдението, че се касае за случайно деяние, съдът също го намира за неоснователно. Съгласно чл. 15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен И. не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Случайно е, че произшествието е станало точно в този ден и час и точно на този обект и че е загинал пострадалия А.Н., а не някой друг И. повече лица, вкл. и подсъд. П., който секунди преди свличането на земната маса също е бил в изкопа, заедно със свид. П. А.. Когато са налице нормативни изисквания за укрепване на изкоп с дълбочината на процесния и същите са игнорирани, свличането на земна маса в определен момент, не е случайност, а закономерност. Дори въпреки липсата на необходимата квалификация, съдът намира, че срутването на земна маса е било предвидимо от подсъд. П. и същият е бил длъжен да не допусне извършване на работа в необезопасеният изкоп.
Ирелевантно е обстоятелството дали дружеството – изпълнител е било с отнет лиценз към оня момент.
По отношение на искането за преквалификация на деянието, поради оказаната помощ за изваждане на пострадалото лице от подсъдимия, съдът намира, че такова не е възможно, тъй като смъртта е настъпила незабавно от удара на твърд предмет в главата на пострадалия и преди оказаната помощ, която следва да бъде оказано на живо лице. Несъмнено това обстоятелство следва да бъде отчетено като смекчаващо вината на подсъдимия.


ІІ. Правна квалификация на деянието:
Субект на престъпленията по чл. 123, ал. 2 НК, свързани с нарушение на правилата за охрана на безопасността на труда, каквото е обвинението, което е повдигнато на подсъд. П., може да бъде лицето, което изпълнява занятие И. дейност, която е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, но изпълнението им не отговаря на правно регламентираните изисквания, тъй като той не ги знае поради липсата на правоспособност, като по този начин по непредпазливост причинява настъпването на предвидения в нормата вредоносен резултат. Субект на тези престъпления може да бъде и лице, което пряко не осъществява правнорегламентираното занятие И. дейност, източник на повишена опасност, от чието несъответно изпълнение е причинен общественоопасния резултат, но има нормативно задължение по организирането, ръководеното И. контролирането на тази дейност за нейното правилно И. безаварийно изпълнение. При положение, че подсъдимият е бил назначен на длъжността „технически ръководител” и фактически е изпълнявал тази длъжност и според длъжностната характеристика му е вменено задължението да осъществява непосредственото оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство на строителния обект, да упражнява контрол на строителната площадка, да осигурява необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита, както и да не допуска извършването на работа при опасни и вредни за здравето условия, то той е годен субект на престъплението по чл. 123 НК.
Настоящият състав намира, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деятелността на подсъдимия на инкриминираната дата и причинената при трудовата злополука смърт на пострадалия Н. и същият е осъществил състава на престъпление по по чл. 123, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 22. 02. 2014г., в Г. М., на обект У. „. Св. К.“ - част от строителния процес на „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителната мрежа на Г. М.“, по непредпазливост причинил смъртта на А.Н., чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява - гехнически ръководител на обект, имащ задължения по чл. 26, т. 1 и 3 и 49, т. 2 от Наредба № 2/22. 03.2004 г. на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, при изкопни и подземни работи се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откос И. изпълване на подходящо укрепване; Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, относно изискване към техническия ръководител преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м. да провери устойчивостта на откосите И. укрепването, Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД, съгласно която работа в изкопи с дълбочина по- голяма от 1,5 м. се извършва само след укрепване от техническия ръководител и установяване на безопасност за работа в изкопа.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, подсъд. И. П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.

III. Вид и размер на наложеното наказание

За обвинението което е повдигнато и предявено на подсъд. И. Д. П. и за което съдът го намира за виновен – чл.123, ал.2, вр. с ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода в размер от две до осем години. Съдът намира, че е налице както едно изключително смекчаващо вината обстоятелство – опита за оказване на помощ на пострадалия незабавно след свличането на земната маса, така и многобройни такива, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, безукорното му поведение на досъдебното производство, обстоятелството, че делото се разглежда по реда на задочното производство по отношение на него, изминалия значителен период от време, за което подсъд. П. няма вина, тежкото и необратимо заболяване от което страда и се лекува и което е пречка да присъства по делото. Като взе предвид всички тези смекчаваки вината обстоятелства, съдът намира, че и най- лекото предвидено в закона наказание от две години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко за този подсъдим в конкретния случай, поради което и признавайки го за виновен, му наложи наказание под предвидения минимум, а именно четири месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че от една страна не е налице законна пречка за отлагане изтърпяването на това наказание, а от друго това не е и необходимо, с оглед целите и задачите на личната и генералната превенция на наказанието, то да въздействува поправително и превъзпитателно по отношение на посъдимия и предупредително по отношение на останалите членове на обществото, поради което и отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото подсъд. И. П. следва да заплати по сметка на Окръжен съд М. сумата 2576.81лв., представляващи разноски по водене на делото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: