РЕШЕНИЕ
18.08.2021 г.
Г. М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЖИВКОВА
мл. с. ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Соня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Петкова въззивно гражданско дело № 68 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК, в изпълнение на Решение № 175 от 15.03.2021г. по Г.д. № 3867, Четвърто ГО на ВКС, с което делото е върнато на Окръжен съд-М. за ново разглеждане от друг състав на съда.
Депозирана е въззивна жалба от К.И., с ЕГН: *, от с. М., чрез пълномощник А. Н. В. от САК, срещу решение на РС-М. от 10.11.2017г. по Г. д. № 1428/2017г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-жалбоподател срещу В. В. искове с правно основание чл.26, А.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на н. и., сключен с Нотариален акт № * от 29.11.2016 г., и договор за з. на н. и., сключен с Нотариален акт № * от 03.11.2016 г., съединени с иск с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху същите н. и., както и искане за отмяна на посочените нотариални актове. С решението на първоинстанционния съд жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 500,00 лева разноски в производството.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и неправилно възприета фактическа обстановка. Посочва се, че ищецът бил собственик по наследство на з. з., представляващи имоти № ***, № *** и № ***, всички в землището на с.М., обл. М.. Ответникът предложил да сключат договори за а. по отношение процесните и., във връзка с което ищецът се съгласил да подпише пълномощно, позволяващо на ответника да събере всички необходими документи, свързани със сключването на договорите – с., д. оценки и т.н. Сочи се още, че ищецът подписал пълномощното без реално да прочете неговото съдържание, на доверие, мислейки, че касае само бъдещите договори за а.. В последствие се оказало, че ответникът прехвърлил сам на себе си процесните н. с два договора – един за покупко-продажба и един за з.. Твърди се, че тези две разпоредителни сделки били извършени без надлежно учредена представителна власт и не били потвърдени от ищеца. Изложени са съображения, касаещи съдържанието на самото пълномощно и по-конкретно липсата на уговорена цена за и., липсата на правомощие пълномощникът сам да определи такава цена, дадените права за сключване на всякакъв вид сделки /възмездни и безвъзмездни/, което според жалбоподателя доказвало липса на съгласие от негова страна за разпореждане с и.. Твърди се също така, че ответникът действал при условията на чл. 38 от ЗЗД във вреда на упълномощителя, поради което договорите не пораждали действие спрямо ищеца. Моли съда да прогласи нищожност на упълномощителната сделка от 19.09.2016г. поради липса на съгласие и обособените от нея договори за продажба на п. н. и., като прогласи същите за недействителни поради липса на представителна власт. Моли при условията на евентуалност съдът да обяви недействителност на описаните два договора като сключени във вреда на представлявания. Моли съдът да уважи предявения иск по чл.108 ЗС. Претендира направените разноски в процеса пред трите инстанции, както и адвокатски хонорар на основание чл. 36 и чл.38 от Закона за адвокатурата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от А. В., която поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия В. В., с ЕГН: *, чрез А. Н. А. от АК-М., с изложени аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от А. А., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на същата. Няма доказателствени искания. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба ищецът К.Т. е въвел твърдения, че е наследник по закон на И. Г. – негова м.. Твърди, че на основание наследяване е придобил собствеността върху н. и.: имот № *** с площ от 35.710 дка, н., т. к., в м. „В.” в землището на с. М., общ.Б., обл. М., имот № *** в м. „Г.” в з. на същото село с площ от 2.172 дка, п. м., ш. к. и и. № *** в м. „В.” с площ от 3.444 дка в з. на посоченото село, н. т. к..
Изложени са твърдения, че ответникът В.В., като а., предложил на ищеца да сключат договор за а. за описаните и. и поискал ищецът да му даде пълномощно, чрез което да се снабди с документите за сключване на договорите: с., решения на ПК, д. о. и вместо ищеца да подпише договорите за а.. Искането било обосновано с обстоятелството ищецът да не посещава н. в Г. М., съответно п. к. и общината в Г. Б.. Ищецът се доверил на ответника и подписал пълномощно без да се запознае със съдържанието, съответно пълномощното не му било дадено да го прочете, а ответникът го уведомил, че е за сключване на договорите за а..
Впоследствие ищецът узнал, че ответникът В. В. е сключил неизгодни договори за а. за описаните и., но и прехвърлил собствеността на себе си, без да е поискал съгласие на ищеца, без да е заплатил цена за и., въпреки отразеното в н. актове, че му е заплатена сумата от 4357,80 лв. за два от и. и са му предоставени 2 куб.м. дърва за огрев в замяна на прехвърлените ид.части от третия и.. При тези твърдения ищецът е заявил, че сделките са нищожни поради противоречието им със закона - чл. 26, А. 1, предл. 1 във вр. с. чл. 183 и чл. 200 и във вр. с. чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД и е поискал от съда да признае нищожността на трите сделки, обективирани в Нотариален акт № * от 29.11.2016 г. и Нотариален акт № * от 03.11.2016 г., като противоречащи на закона - нарушаване императивните разпоредби на чл.183 и чл.222 от ЗЗД, поради неплатена цена и недадени в замяна д., със законните последици - отмяна на нотариалните актове и алтернативно, след прогласяване нищожността на трите сделки, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаните имоти и да го осъди да му отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.
По така въведените твърдения и заявен петитум в исковата молба с Решение № 520 от 10.11.2017 г. по Г.дело № 1428/2017 г. М. районен съд е отхвърлил предявените от К. Т. срещу В. В. искове за признаване нищожността на трите сделки, обективирани в Нотариален акт №* от 29.11.2016 г. и Нотариален акт № * от 03.11.2016 г., поради противоречие на закона, за отмяна на посочените нотариални актове, съответно е отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС относно същите и..
По подадена въззивна жалба от ищеца К. Т. с Решение от 27.02.2018 г. по в.Г.дело № 545/2017 г. на М. окръжен съд е потвърдено решението от 10.11.2017 г. по Г.дело № 1428/2017 г. на М. районен съд.
С решение № 55/22.03.2019 г. по Г.дело № 2581/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е обезсилено решение от 27.02.2018 г. по Г.дело № 545/2017 г. на М. окръжен съд. С решението на състава на ВКС е прието, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба – по исковете за недействителност на разпоредителните сделки и е постановил процесуално недопустимо решение. С оглед на това въззивното решение е обезсилено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на МОС.
При новото разглеждане на делото в изпълнение указанията на ВКС, с определение от 01.04.2019г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца Т. да отстрани констатираните в обстоятелствената част на определението нередовности на исковата молба, като изложи ясни и пълни фактически основания за пороци на сделките и съответно на тях искане за защита.
С молба В. № 1528/15.04.2019 г. ищецът К. Т., чрез А. Н. В., е уточнил исковата молба както следва: 1. отново е въвел твърденията, че е наследник по закон на своята м. И. Г. и е собственик на основание наследяване на три недвижими и. в землището на с. М., община Б., обл. М., подробно описани в исковата молба. В молбата е изложено, че ответникът В. В. като а. предложил на ищеца да сключат договор за а. за описаните и. и поискал от ищеца да го упълномощи с пълномощно, чрез което да събере необходимите документи за сключване на договорите за а. – с., решения на ПК, д. оценки и вместо ищеца да подпише договорите за а.. Искането на ответника било мотивирано с обстоятелството ищецът да не се разкарва до н. в Г. М. и до поземлената комисия и общината в Г. Б..
В цитираната молба се твърди, че впоследствие ищецът узнал, че ответникът е сключил неизгодни за него договори за а. за описаните недвижими и., но и п. собствеността им на себе си, без съгласието на ищеца и без последният да получи нищо от записаните суми като цена в договорите за покупко-продажба и замяна. Твърденията в молбата са, че и трите процесни сделки – двете сделки за покупко-продажба и едната за замяна на недвижими и. са извършени от пълномощник, че в съдържанието на пълномощното липсват съществени признаци на сделката продажба и замяна на недвижим и. и това е уговорена цена, както и че липсва уговорка в пълномощното, упълномощеният ответник сам да определя цената на и.. В молбата се твърди, че и трите сделки – две за покупко-продажба и тази за замяна на недвижим и. са сключени от лице без представителна власт, че не са потвърдени от ищеца. Твърди се още, че процесните договори за покупко-продажба и замяна на недвижими и. са сключени без негово съгласие. Твърди, се че ищецът никога не е имал намерение и не е искал да продаде процесните недвижими и., че извършените действия от ответника са във вреда на ищеца.
В молбата се съдържат твърдения, че ответникът е действал във вреда на ищеца, сключвайки процесните договори срещу посочените в същите престации на приобретателя. Искането в молбата, както и в исковата молба, е да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността, евентуално унищожаемостта на всяка една от описаните сделки. В същата молба се съдържат и правни квалификации на предявените искове от ищеца.
След повторно разглеждане на делото от друг състав на МОС, съдът се е произнесъл с Решение № 37 от 11.07.2019г. по в.Г.д. № 93/2019г., с което е обезсилил Решение № 520 от 10.11.2017г. по Г.д. № 1428/2017г. на РС-М. като недопустимо, постановено по нередовна искова молба и е прекратил производството на основание чл.129, А.3 вр. с А. 4 от ГПК.
Това решение е отменено изцяло по реда на касационно обжалване с Решение № 175 от 15.03.2021г. по Г.д. № 3867 на ВКС, като постановено при нарушение на разпоредбите чл.129, А.3 вр. с А.4 от ГПК. Констатирано е, че първоначалните нередовности на исковата молба са отстранени. Дадени са указания относно поредността, при която МОС следва да се произнесе по предявените искове.
Установените по делото факти са следните:
Ищецът е единствен наследник на И. Г. и Т. Г. и един от наследниците на Е. И. /Е. А./ и като такъв е собственик на процесните и.: и. № * с площ от 35.710 дка, н., т. к., в м. „В.” в з. на с. М., общ.Б., обл. М., и. №*** в местност „Г.” в з. на същото село с площ от 2.172 дка, п. м., ш. к. и и. № *** в м. „В.” с площ от 3.444 дка в землището на посоченото село, н. т. к..
С пълномощно в писмена форма /л.85/ ищецът упълномощил ответника В. В. и други две лица заедно и поотделно да се разпореждат с наследствените му и. (ид.части от) з. з., останали му в наследство от п. му наследодатели Е. А., Т. Г. и И. Г., като имат право да ги делят, даряват, продават, заменят, сключват и развалят а. д., включително и с право да договарят сами със себе си при условията на чл.38 от ЗЗД, както и с лица, които представляват, да го представляват пред нотариус и навсякъде, където е необходимо във връзка с и.. Във връзка с горното да подписват и получават от негово име всички документи и книжа до окончателно прехвърляне на и.. Записано е, че и. е платен на упълномощителя при получаване на пълномощното.
Пълномощното е с нотариално заверен подпис от 19.09.2016 г. с рег. № * и с нотариално заверено съдържание от същата дата с рег. № *, т.*, акт №* на н. В.Т..
На същата дата с рег.№№* и * са заверени от нотариуса подписани от ищеца декларация по чл.264, А.1 от ДОПК и декларация по чл.25, А.8 от ЗННД.
На 29.11.2016г. с Нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело №488/2016г. на нотариус Б.П. ответникът като пълномощник на ищеца въз основа на посоченото пълномощно продал на себе си първите два имота - № * и № * за сумата от 4 537.80 лв., която сума продавачът чрез пълномощника си заявил, че е получил предварително напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.
На 03.11.2016г. с Нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело №421/2016г.на н. Б.П. ответникът В. като пълномощник на ищеца К. И. въз основа на посоченото пълномощно сключил със себе си договор за замяна на 1/6 ид.част от третия и. -№*с 2 куб.м.дърва за огрев, които ищецът чрез пълномощника си е декларирал, че е получил преди подписване на договора.
Към момента на сключване на атакуваните сделки ответникът В. е бил а. на и., предмет на покупко-продажбата и замяната, като при сключването на договорите за а. на з. з., съответно от 28.10.2016г. и от 02.11. 2016г. ответникът се е легитимирал като представител на собственика-ищеца К. Т. със същото пълномощно с нотариална заверка от 19.09.2016г.
Тези факти не са спорни между страните. Ищецът не оспорва подписа си на пълномощното.
По делото са събрани гласни доказателства - изслушани са свидетелите В. Д. /л.105/ и Й. М. /л.105/.
От показанията на св. Д. се установява, че ищецът живее сам в с. М., в наследствена къща. Трудоспособен е, но не работи и няма доходи. Свидетелят му помага финансово, тъй като са роднини. Посочва, че ищецът „няма з., няма нищо“ и „з. му са прехвърлени“. Заявява, че не познава лично ответника. Сочи още, че К. не е получил нищо – нито дърва, нито пари за процесните и..
От показанията на св. М. се установява, че работи заедно в един офис с ответника. Заявява, че е виждала ищеца в офиса им, който искал да продаде и., останал от майка му. С ответника говорели за дърва, като го чула да казва, че няма с какво да се отоплява зимата. Видяла да се дават пари от ответника на ищеца, но не може да каже каква сума.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Постановеното решение, преценено служебно при условията на чл. 269 ГПК, е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
Съгласно задължителните указания, дадени с Решение № 175 от 15.03.2021г. по Г.д. № 3867, Четвърто ГО на ВКС, поредността, при която настоящият състав следва да се произнесе по предявените искове е: 1. По предявения главен иск за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка от 19.09.2016 г., поради липса на съгласие – чл.26,А.2,пр.2 ЗЗД и обусловения от него иск за недействителност на договор за продажба на поземлени недвижими имоти, извършен с Нотариален акт № * от 29.11.2016 г., и договор за замяна на недвижим и., сключен с Нотариален акт № * от 03.11.2016 г., поради липса на представителна власт – чл.42 ЗЗД. При отхвърлянето на посочените искове следва да се произнесе по евентуалния иск за недействителност на описаните договори, като сключени във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД. След това, с оглед резултата по горните искове, въззивният съд следва да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
По иска с основание чл.26,А.2,пр.2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, А. 2 от Закона за задълженията и договорите нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори. С оглед на чл. 44 от Закона за задълженията и договорите правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления, в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
В конкретния случай ищецът е направил искане да бъде установена по отношение на ответника В. В. нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 19.09.2016г. на Н. В. Т., като въвежда твърдения, че не е изразявал воля да упълномощи ответника за извършване на разпоредителни сделки със собствените му процесни и., поради непрочитане съдържанието на документа.
С постановяването на Тълкувателно решение № 5/2014 г., ОСГТК, ВКС прие, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, А. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. При договорите волята е необходима за постигане на съгласие, а при едностранните сделки - за извършването им.
В тази връзка съдът съобрази Решение № 129 от 18.02.2010 г. на ВКС по Г. д. № 1758/2008 г., IV г. о., ГК, в което е разяснено, че липса на воля по смисъла на чл. 26, А. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини, вън от слабоумието и душевната болест.
В практиката на върховната съдебна инстанция трайно се приема, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, А. 2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, като малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др.
Поради изложеното, настоящият състав приема, че в случая не е налице твърдяната от ищеца липса на воля – самият той посочва в исковата молба, че е подписал доброволно и по собствено желание пълномощното, след проведени разговори с ответника, в които двамата са се договорили на последния да бъде учредена представителна власт.
Спорен по делото е въпросът какъв е бил обемът на учредената представителна власт и имал ли е право ответникът да сключва разпоредителни сделки с процесните три и..
Съгласно чл. 36, А. 1 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. В мотивите към т. 5 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти избрания от него пълномощник, както да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една насока, като дори сведе обема представителна власт до обикновено пратеничество. В зависимост от степента на доверие, което упълномощителят има към пълномощника си, той може да ограничи или да не ограничи упълномощаването и с определен срок или с постигането на определен резултат.
В настоящия случай по делото на л.85 от първоинстанционното производство е представено нотариално заверено пълномощно, със заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно, отговарящо на изискванията на чл. 37 от ЗЗД.
Съгласно трайната съдебна практика, от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в пълномощното, като при тълкуването му следва да намерят съответно приложение правилата на чл. 20 ЗЗД.
Видно от представеното по делото пълномощно, същото отговаря на изискванията за валидно упълномощаване за разпореждане с и. на упълномощителя, описани в него, съгласно указанията и разясненията дадени в т. 1 от ТР № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В пълномощното е изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извършва действия на разпореждане с имуществото му от негово име. Същото съдържа изискуемите по закон задължителни реквизити относно индивидуализация на упълномощителя и пълномощника. За да е валидно упълномощаването, законът не изисква изрично посочване вида разпореждане, конкретни сделки или действия на разпореждане, определени имоти, имущество или цена и др.
Обемът на учредената представителна власт изцяло се определя от изявената воля на упълномощителя, отразена в пълномощното. В тази връзка, за да гарантира интересите на представлявания, законът е въвел изискването за изрично овластяване на пълномощника да договаря сам със себе си, както и за преупълномощаване. В случая такова изрично овластяване на пълномощника да договаря сам със себе си е налице. От съдържанието на пълномощното може недвусмислено и ясно да се установи заявената от упълномощителя воля за извършване от пълномощника на разпоредителни сделки, включително и продажба на и.. Предвид изложеното, съдът намира, че упълномощителната сделка е извършена при валидно изразена воля, а сключените от пълномощника договори за пакупко-продажба и замяна са сключени от лице, разполагащо с надлежна представителна власт.
По отношение наведените доводи във въззивната жалба, че упълномощителната сделка е нищожна поради това, че не е документирано изрично волеизявление за сключване на конкретен договор и липса на волеизявление на упълномощителя относно съществени елементи от сделката, съдът съобрази даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5 от 2014 г. на ВКС, ОСГТК разрешение по въпроса какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с и. на упълномощителя. Съгласно приетото в тълкувателното решение, за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, А. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с и. на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният (един или няколко- чл. 39, А. 2 ЗЗД) също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания. Няма никакво основание и за тълкуване на закона, според което да се изисква още в пълномощното да са посочени конкретни по вид разпоредителни сделки или действия, техни съществени елементи, включително - цена (стойност) и конкретно и. - предмет на разпореждането, или лице, което да го придобие или да се облагодетелства от него. Ето защо и с оглед горепосоченото тълкувателно решение въззивният съд приема, че съдържанието на процесното пълномощно отговаря на посочените изисквания за валидност на разпореждането с имуществото на упълномощителя, като едновременното изброяване на възмездни и безвъзмездни сделки не влияе на валидността на упълномощаването.
За пълнота следва да се посочи, че процесното пълномощно, чиято заверка на подпис и съдържание е осъществена, е документ, който се ползва за учредяване на права върху недвижим имот по смисъла на чл. 589, А. 2, изр. 2 ГПК, като по предвидения за това ред н. е удостоверил, че лицето е положило подписа си пред него или е заявило, че подписът, ако вече е бил положен, е негов. Според Решение № 125 от 12.09.2012 г. по Г. д. № 1135/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно за сключване на договор в нотариална форма е, че именно лицето, което се е явило пред нотариуса, е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. В частта на пълномощното, отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице, същото представлява официален документ.
В конкретния случай няма спор по делото, че ищецът е подписал процесното пълномощно и собственоръчно е попълнила имената си в него. Твърденията, изложени в исковата молба, не разкриват посочените по-горе предпоставки за нищожност на упълномощителната сделка на твърдяното основание. Недостатъчното обмисляне на действията или непълното запознаване по една или друга причина с текста на пълномощното и възможните последици от него не са основание за нищожност на упълномощаването.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че ищецът, чиято доказателствена тежест в процеса беше да установи липсата на воля или порок в изразена такава, съобразно наведените твърдения в исковата молба, не установи тези обстоятелства. Поради това съдът следва да приложи правилото на чл.154 ГПК, като приеме за неосъществили се твърдяни, но недоказани от ищеца факти.
По иска с правно основание чл. 42, А. 2 от Закона за задълженията и договорите:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, А. 2 от Закона за задълженията и договорите в случаите, когато договор е сключен без представителна власт, той може да бъде потвърден от лицето, от чието име е сключен. До момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е в състояние на висяща недействителност. Ако мнимо представляваното лице не потвърди извършените действия без представителна власт, то той може да се позове на недействителността им чрез установителен иск или чрез правоизключващо възражение. След позоваване на недействителността, тя става окончателна и отпада възможността договорът, сключен без представителна власт да бъде потвърден. Този договор не поражда целените правни последици, а в случаите, когато има за предмет прехвърляне на вещни права, то той не поражда вещно-прехвърлително действие. В този смисъл приобретателят по такъв договор не придобива право на собственост, както и няма качеството добросъвестен владелец по смисъла на разпоредбата на чл. 70 от Закона за собствеността (т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 42, А. 2 от Закона за задълженията и договорите е поставен в зависимост от това по делото да бъде установено, че от името на ищеца е сключена сделка, че ответникът, действал като представител на ищеца, не притежава представителна власт към датата на сключване на оспорения договор и не е налице потвърждаване на действията, извършени без представителна власт или че е налице отказ от потвърждаване на сделката.
Както беше посочено, въззивният съд намира, че към момента на сключване на оспорените договор за покупка-продажба и договор за замяна ответникът е разполагал с надлежно учредена представителна власт да се разпорежда с процесните и., поради което настоящият състав приема иска по чл. 42, А.2 от ЗЗД за неоснователен и недоказан.
Предвид сбъдване пред настоящата инстанция на вътрешнопроцесуалното условие, под което е бил предявен евентуалният иск с основание чл. 40 от ЗЗД, същият следва да бъде разгледан.
Извършената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания, но същата няма да породи целените с нея правни последици и ще бъде недействителна, ако представителят се споразумее с другата страна по сделката във вреда на представлявания.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД, се състои от два елемента: обективен - обективно увреждане към момента на сключване на договора интересите на представлявания, което не е незначително, и субективен - "споразумяването" между представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания, което се изразява в тяхната недобросъвестност, т.е. и двамата знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда интересите на представлявания.
В настоящия случай въззивният съд намира, че не са налице уговорени по-неблагоприятни за представлявания условия по сделките, а напротив – адекватни за тези възмездни договори условия, вкл. при цена малко по-висока от данъчната оценка на имотите, предмет на покупко-продажба.
По изложените по-горе съображения и не може да се приеме, че договорът се явява безполезен за представлявания, нито, че е сключен в противоречие с неговите интереси. При липсата на първата от посочените предпоставки, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я ползва или държи без да има основание за това. Предпоставки за основателност на предявения р. иск са ищецът да е собственик на и., а ответникът по иска да го владее или държи без правно основание. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено кумулативно. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, А. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните и. на основанията, посочени в исковата молба, както и че ответникът владее и.. Ответникът следва да установи, че владее на правно основание.
От анализа на всички събрани по делото доказателства се установява, че към момента ищецът не е собственик на и., предаването на владението върху които претендира. Поради това искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Тъй като крайният извод на настоящата съдебна инстанция за неоснователност на исковите претенции напълно съвпада с този на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на жалбоподателите са направените от ответника разноски във въззивното производство, които възлизат в общ размер на 300,00 лева и на основание чл. 78, А. 3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответника.
На основание чл. 294, А. 2 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени и разноските, сторени пред ВКС. Същите са за адвокатско възнаграждение и възлизат в размер на сумата от 600,00 лева /л.20 от касационното производство/.
Мотивиран от горното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС-М. от 10.11.2017г. по Г. д. № 1428/2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, А. 3 ГПК К. И., с ЕГН: *, от с.М., обл.М., да заплати на В. В., с ЕГН: *, от Г.М., сумата от 300,00лева - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 294, А. 2 ГПК вр. чл. 78, А. 3 ГПК К. Т. И., с ЕГН: *, от с.М., обл.М., да заплати на В. В., с ЕГН: *, от Г.М., сумата от 600,00 лева - разноски по делото, сторени пред ВКС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: