Решение №

към дело: 20191600900114
Дата: 03/26/2024 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

Р Е Ш Е Н И Е

Г. Монтана,26. 03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Т. Живкова

при участието на секретаря СОНЯ ДИМИТРОВА ,като разгледа докладваното от Т. Живкова Гражданско дело № 114 по описа за 2019 година

Производството е с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „. (България)“ Е./, ЕИК *** ,впоследствие придобита от „. Би Си Б. Б. Е. ,която от своя страна се е вляла в ОББ ,ЕИК *** , Ч. процесуален представител Ю. И.Т.срещу Ч. Л. Л. и В. Т. Л., с която са предявени искове за установяване съществуването на вземане на банката за сумата от 152 539,17 лв., от която 105 868,93 лв. – главница, 34 772, 33 лв. – редовна (възнаградителна лихва) начислена за периода от 15.02.2012 г. до 29.06.2015 г., 10 001,31 лв. – наказателна лихва (неустойка) начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.08.2015 г., 1 053,30 лв. - комисионна за управление, съгласно чл. 5.6 от Анекс № 1 от 30.09.2009 г. във вр. чл. 4.4.1 от Договор за банков кредит от 05.02.2008 г., начислена за периода от 15.03.2011 г. до 14.03.2015 г.
Ищецът твърди, че на 05.02.2008 г. между Банката и кредитополучателя Ч. Л. Л. е подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 91 363,50 лева. Кредитът е напълно усвоен на 06.02.2008 г. Кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване – 05.02.2028 г. (чл. 1 от Договора). Съгласно чл. 6 от Договора във връзка с т.3 от титулната част на същия, В. Т. Л. е поела задължението да отговаря ведно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по Договора. Уговорена е пасивна солидарност, като изрично е препратено към чл. 121 от ЗЗД. Съгласно чл. 8 от Договора, кредитополучателят е поел задължението да предостави обезпечение, като осигури учредяването на договорна ипотека върху следните недвижими имоти: Апартамент № 7, находящ се в Г. В. У. „Д.“ № *. . 4; и гараж № *, находящ се на същия адрес, които имоти са собственост на кредитополучателя. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 2. том I, рег. № 325, дело № 22 от 2008 г. по описа на нотариус А. А., с рег. №*** на НК и район на действие – РС-В.. Сочи се, че след подписване на договора банката е превела договорената сума и е изпълнила задължението си.
Посочва се, че с подписването на Анекс № 1/30.09.2009 г. и Анекс № 2/25.02.2011 г. кредитното правоотношение е изменено и допълнено. Солидарният длъжник е подписал анексите, като се е съгласил с тяхното съдържание, а крайният срок за погасяване е променен на 15.02.2029 г.
Твърди се, че кредитополучателят и солидарния длъжник не са заплатили вноски с падежни дати от 15.12.2011 г. до 15.06.2015 г., с оглед на което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. В изпълнение на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ от страна на кредитора са изготвени писма за обявяване на предсрочната изискуемост. В тази връзка ответниците са получили лично своите уведомления, което са удостоверили с подписите си.
Излагат се твърдения, че банката е предприела действия за принудително събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано Г. д. № 1850/2015 г. по описа на РС-В.. След получаване на изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 801/2015 г. по описа на ЧСИ В.Т., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-В..
Предвид постъпилото възражение от страна на длъжниците, се моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на последните, че ответниците дължат искова сума, както и законната лихва върху същата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Претендират се и разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответниците Ч. Л. Л. и В. Т. Л., с който се оспорва иска по основание и размер. На първо място се твърди, че договорът е нищожен поради липса на законоустановената форма, тъй като не е посочена целта на договора, а освен това е подписан от лица без представителна власт. На следващо място се твърди се, че заповедта за изпълнение е нищожна поради липсата на подпис от съдия и поради несъществуване на вземането. Оспорва се наличието на предсрочна изискуемост на кредита с доводи, че кредиторът не е надлежно уведомил длъжниците, както и че не са налице предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка се твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост е нищожно поради липса на форма. Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи на основание чл. 143, т.1-т.18 ЗЗП, чл. 146, ал.1-4 ЗЗП, чл. 147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, както и че клаузите в договора не са уговорени индивидуално. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност на основното задължение и на акцесорните вземания. Прави се и възражение за прихващане с причинени от ищеца имуществени и неимуществени вреди на ответниците. Съобразно изложеното се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да присъди направените в хода на делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-икономически експертиза. Приложено е и Г.д № 1850/2015 г. по описа на РС-В..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема следното от фактическа страна:
На 07.08.2015 г., въз основа на извлечение от счетоводните книги, „. (България)“ Е. е подала заявление до РС-В. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за дължимите суми по Договор за банков кредит от 05.02.2008 г. и допълнително сключени два броя споразумения към него с кредитополучателя Ч. Л. Л..
Въз основа на така подаденото заявление РС-В. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1388-Р3 от 10.08.2015 г., с която е разпоредено длъжниците Ч. Л. Л. и В. Т. Л. да заплатят на кредитора „. (България)“ Е. сумата от 105 868,93 лв. просрочена главница, сумата от 34 772,33 лв. представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 29.06.2015 г. включително, сумата от 10 001,31 лева., представляваща изискуема наказателна лихва за времето от 15.12.2011 г. до 05.08.2015 г. включително, сумата от 1 896,60 лв. представляваща изискуема комисионна за управление за периода от 15.03.2011 г. до 14.03.2015 г., законна лихва считано от 06.08.2015 г. до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски в размер на 3 050 лв. - платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 506,00 лева.
Въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.08.2015 г. от РС-В. на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по Г.д. № 1850 от 2015 г., е образувано изпълнително дело № 801/2015 г. при ЧСИ В.Т., като до длъжниците Ч. Л. Л. и В. Т. Л. е изпратена покана за доброволно изпълнение. Последните двама са подали възражения за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видинския районен съд с Разпореждане от 04.05.2016 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Същото е връчено на заявителя на 25.05.2016 г.
На 14.06.2016 г., в законоустановения едномесечен срок ищецът „. (България)“ Е. предявил претенцията си - исковата молба е заведена в деловодството на Окръжен съд-В. като впоследствие образуваното дело е изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Монтана.
От представените писмени доказателства се установява, че на 05.02.2008 г. между Р. (България) Е. и Ч. Л. Л. е сключен договор за банков кредит, съгласно който банката-кредитор отпуснала на кредитополучателят кредит в размер на 91 363,50 лева, която сума е уговорено да бъде използвана за потребителски нужди. Уговорено е В. Т. Л. да бъде солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2028 година. В чл.2 от Договора е посочено, че кредитополучателят усвоява сумата по кредита в срок от 30 дни след представяне на всички искани от банката документи и учредяване на уговорените в чл.8 обезпечения.
В чл.4.1 от Договора е уговорено за ползвания кредит кредитополучателят, съответно съдлъжникът да плащат на банката лихва както следва:
· За първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 10,75 %. Посочено е, че лихвата представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката) плюс 4.50 пункта надбавка годишно (чл.4.1.1);
· След изтичане на първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, банката прилага годишна лихва в размер 10.75 % за остатъчните сума и срок на кредита. Посочено е, че лихвата представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката) плюс 4.50 пункта надбавка годишно. (чл.4.1.2).
В договора е пояснено, че „стойност на банковия ресурс“ представлява лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката.
В чл.4.2 от договора е уговорено, че при промяна на пазарните условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР (съобразно горепосочената дефиниция), като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя.
В чл.4.4.1 от договора е уговорено, че преди първото усвояване на сумата по договора, кредитополучателят заплаща на банката еднократна комисионна за управление 2,15 % върху размера на кредита. Освен това е уговорено, че ежегодно, на 5 март от всяка година от действие на договора, кредитополучателят заплаща на банката годишна комисионна за управление в размер на 0,50 % върху непогасената част от главницата по кредита съгласно погасителния план, като тази годишна комисионна за управление не подлежи на връщане при предсрочно пълно или частично погасяване на кредита.
В чл.4.4.2 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката комисионна за ангажимент в размер на 0.5 % годишно върху размера на неусвоената част от кредита за срока на усвояване.
В чл.4.5 от договора е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 % пункта годишно. Пояснено е, че наказателната лихва представлява договорената лихва, увеличено с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
В чл.5.1 от договора е уговорено кредитът да се погасява по следния начин:
· За първите 12 месеца от усвояването, кредитът ще бъде погасяван на равни анюитетни месечни вноски, с приложена годишна лихва съгласно чл.4.1.1, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.03.2008 г., съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит.
· След изтичане на първите 12 месеца от усвояване на кредита, същият ще бъде погасяван на равни анюитетни месечни вноски, с приложена годишна лихва съгласно чл.4.1.2, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.03.2009 г., съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит.
В чл.6 от договора е уговорено, че кредитополучателят, съответно съдлъжникът при условията на чл.121 от ЗЗД се задължават: да погасяват всички дължими суми (в т.ч. главница, лихва, наказателна лихва) в срок и съгласно условията на договора.
Съгласно чл.8 от договора кредитополучателят се задължава да учреди в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, подробно описан в договора.
В чл.9 от договора са описани случаи на неизпълнение на договора, част от които са:
· Когато кредитополучателят/съдлъжникът просрочат плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 45 дни от съответната дата на дължимо плащане (чл.9.1);
· При сериозно влошаване на финансовото положение на кредитополучателя /съдлъжника (чл.9.3);
· Когато кредитополучателят/съдлъжникът не изпълнят което и да е друго свое задължение по договора или свързаните с него договори и документи (чл.9.4).

В чл.10 от договора са уредени правата на банката при настъпване на случай на неизпълнение по чл.9, както следва:
· Банката има право да начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателят/съдлъжникът просрочат плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора, върху цялата усвоена и непогасена главница, без да обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.10.2.
· Банката има право едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните, за предсрочно и незабавно изискуеми.
В чл.12.1 от договора е уговорено, че с подписването му кредитополучателят/ съдлъжникът се съгласяват да се прилагат правилата установени в Общите условия на банката.
В чл.12.7 е уговорено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателят/съдлъжникът, ако по факс, Ч. лично доставяне или Ч. изпращане по пощата с обратна разписка или с телеграма, достигнат до адреса на кредитополучателят/съдлъжникът, посочен в настоящия договор.

На 30.09.2009 г. страните са сключили Анекс № 1 към договора за банков кредит от 05.02.2008 г., като с него е констатирано, че към датата на сключване на анекса дължимите от кредитополучателя/съдлъжника на банката по договора за кредит суми са в общ размер на 91 191,33 лева, от които:
а) редовна главница - 89 392,00 лева;
б) просрочена главница - 103,82 лева;
в) просрочена лихва - 919,48 лева;
г) лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница, начислена за периода 05.09.2009 г. - 30.09.2009 г. – 0.06 лева;
д) текуща редовна лихва, за периода от 05.09.2009 г. до датата на подписване на анекса е в размер на 775.97 лв. (чл.1.1).
В чл.1.2 от Анекса страните са уговорили, че задълженията на кредитополучателя/ съдлъжника към банката, описани в чл.1.1, ще бъдат разделени в два подлимита: Подлимит А - в размер 89 495.82 лева, формиран от задълженията по чл.1.1, букви „а“ и „б“ и Подлимит Б - в размер на 1 695,51 лева, формиран от задълженията по чл.1.1, букви „в“, „г“ и „д“.
В чл.2 е уговорено, че кредитополучателят/съдлъжникът, считано от датата на подписване на анекса, заплащат на банката годишна лихва в размер на СРБ за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката) плюс 4.50 % пункта надбавка („лихва“), начислена върху непогасената част от Подлимит А. Пояснено е какво представлява „стойност на банковия ресурс“ и е указано, че СБР към датата на подписване на анекса е в размер на 8 %. В чл.2.2 подробно е описано при какви условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР.
В чл.4 от Анекса е уговорено, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора е 15.02.2028 г.
В чл.5.6 е уговорено, че датата, на която кредитополучателят/съдлъжникът дължи годишна комисионна за управление се променя на 15 март всяка година от действието на договора за кредит.
В чл.6 е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по задълженията кредитополучателят/съдлъжникът дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно.

На 25.02.2011 г. страните са сключили Анекс № 2 към Договора за банков кредит от 05.02.2008 г., като с него е констатирано, че към датата на сключване на анекса дължимите от кредитополучателя/съдлъжника на банката по договора за кредит суми са в общ размер на 98 806,66 лева, от които:
а) редовна главница – 90 209,31 лева;
б) просрочена главница – 2220,20 лева;
в) просрочена лихва – 4320,01 лева;
г) наказателна лихва – 60,93 лева;
д) отложена лихва – 1695,51 лева;
е) текуща редовна лихва, за периода от 15.02.2011 г. до датата на подписване на анекса е в размер на 300,79 лева (чл.1.1).
В чл.1.2 от Анекса са уговорили, че с подписването на анекса вземанията по чл.1.1 в своята съвкупност стават редовна главница (вземане), която може да бъде погасена от кредитополучателя съгласно условията в този анекс.
В чл.2 от Анекса е уговорено, че считано от датата на подписване на този анекс кредитополучателят/съдлъжникът заплащат на банката годишна лихва в размер на СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката) плюс 4.50 % пункта надбавка („лихва“), начислена върху непогасената част от вземането по чл.1.2.
В чл.2.2 от Анекса подробно са упоменати условията, при които банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР.
В чл.4 от Анекса е уговорено, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с настоящия Анекс № 2 (включващи вземането по чл.1.2, лихва, евентуална наказателна надбавка към лихвата, такси, комисионни и разноски) е 15.02.2029 г.
В чл.5 от Анекса подробно е описано по какъв начин ще бъде погасено вземането по чл.1.2 и лихвата, като е пояснено, че кредитополучателят/съдлъжникът дължи заплащане на месечните вноски на 15-то число на съответния месец.
В чл.5.4 е уговорено, че кредитополучателят/съдлъжникът се задължават да заплащат лихвата по чл.2 ежемесечно на 15-то число на съответния месец.
В чл.5.6 е уговорено, че датата, на която кредитополучателят/съдлъжникът дължи годишна комисионна за управление се промяна на 15 март от всяка година от действието на договора за кредит.
В чл.6 е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по задълженията кредитополучателят/съдлъжникът дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно.

По делото са приложени писма с изх. № 001-53125 и № 001-5312. видно от които банката е посочила, че за периода от 14.12.2011 г. до 09.06.2015 г. нито кредитополучателят, нито съдлъжникът са платили дължимите към банката месечни вноски в необходимия размер. Посочено е, че към 09.06.2015 г. длъжниците са в просрочие на дължимите вноски по главница и лихви, което съгласно договора за банков кредит представлява случай на неизпълнение. Предвид това банката е обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми, които към 09.06.2015 г. са в размер на 149 272,53 лева, в т.ч. 107 765,53 лева главница и 41 506,98 лева лихва. Писмото отправено до Веселинка Л. е получено от нея на 29.06.2015 г., а писмото отправено до Ч. Л. е получено от него на 30.06.2015 г.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ се установява, че банката-кредитор е превела по разплащателната сметка на Ч. Л. следните суми: на 06.02.2008 г. – 91 363,50 лв., на 15.06.2010 г. – 7 865,81 лв. и на 15.02.2012 г. – 11 250,00 лв. или общо сумата от 110 479,31 лева. От нея се установява, че размерът на непогасените задължения на длъжниците по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед е 152 539, 37 лева, от която сума: 105 868,93 лв. – непогасена главница, 34 772,33 лв. – непогасена начислена редовна (възнаградителна) лихва, 10 001,31 лв. – непогасена наказателна лихва за забава, 1 896,60 лв. – непогасена комисионна за управление. Вещото лице е уточнило, че посочените суми не са заплатени на банката и към 18.01.2019 г. Експертизата установява още, че ответниците не са извършвали плащания и след 07.08.2015 г. - когато е подадено заявлението за издаване заповед за изпълнение.
От т.3 от СИЕ се установява, че претендираната от ищеца редовна лихва е изчислена съгласно чл.4.1.2 от Договора за кредит от 05.02.2008 г. върху усвоената и непогасена главница с ненастъпил падеж, за времето от датата на усвояването на главницата по кредита до окончателното плащане на усвоения остатък по главницата по кредита с ненастъпил падеж.
От т.4 от СИЕ се установява, че претендираната от ищеца наказателна лихва е изчислена върху усвоената и непогасена главница с настъпил патеж, за времето от изпадането на главницата по кредита в просрочие до окончателното плащане на просрочения остатък от вноските по главницата (за времето на забавата).
От т.5 от СИЕ се установява, че претендираната от ищеца комисионна за управление е начислявана върху главницата по кредита с ненастъпил падеж към деня на начисляването й.
Съдът кредитира експертизата като обективна, обоснована и компетентно изготвена.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 121 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК предоставя на кредитора възможност да предяви иск за съществуване на вземането си, предявено в заповедното производство. Предпоставките за предявяването му са нормативно установени в разпоредбата на чл.415 ГПК, която съдържа три различни хипотези, като в случая е налице първата, а именно: когато длъжникът е подал възражение в срок. Видинския районен съд е указал на кредитора да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като видно от датата на входиране на исковата молба този срок е спазен, поради което предявеният иск е допустим. Тук е мястото да се посочи, че доводите на ответника за нищожност на заповедта за изпълнение са неоснователни, тъй като същата е издадена в изискуемата от закона форма с всички нужни реквизити, включително с подпис на съдията.
На следващо място, за да се уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже съществуването на валидно договорно правоотношение, размерът на неизплатеното задължение, както и настъпилата предсрочна изискуемост.
Ответната страна е въвела възражения за нищожност на договора, които настоящият съдебен състав не споделя, тъй като договорът е сключен в законоустановената форма. В него изчерпателно са посочени какви са правата и задълженията на страните, като изрично е уговорено, че отпуснатата сума следва да бъде използвана за потребителски нужди. Доводите, че договорът е нищожен, тъй като бил сключен от лица без представителна власт също са неоснователни. Това е така, тъй като договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност. Същият не е нищожен, като правните последици за страните биха могли да настъпят, само ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди. В т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК изрично е посочено, че при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая такова позоваване не се прави от банката-ищец, а за ответната страна липсва правен интерес от подобно позоваване, доколкото същата твърди, че подписите са положени от служители на банката, които не са имали представителна власт. Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение.
Следващото спорно обстоятелство между страните е дали кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем. В чл. 10 от Договора изрично е уговорено, че в случай на неизпълнение по чл. 9, банката има правото едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви за предсрочно изискуеми всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните. В чл. 9 от Договора подробно е описано в какви случаи е налице неизпълнение на договора, като в т.9.1 е записано, че такъв случай е, когато кредитополучателят/съдлъжникът просрочат плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 45 дни от съответната дата на дължимо плащане. От приложение № 1 към съдебно-икономическата експертиза е видно, че последната внесена сума по кредита е била на 05.07.2012 г., като до 05.08.2015 г. не са постъпвали плащания по кредита. Следователно, уговорената в чл.9.1 от договора предпоставка е настъпила, респ. е налице неизпълнение. Именно поради това банката-кредитор е изпратила писмени уведомления и до двамата ответници, с които ги е уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението отправено до Веселинка Л. е получено от нея на 29.06.2015 г., а уведомлението отправено до Ч. Л. е получено от него на 30.06.2015 г. Двете уведомления са приложени към подаденото на 07.08.2015 г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение. При така изложените обстоятелства съдът намира, че банката-ищец надлежно е обявила на длъжниците кредита за предсрочно изискуем, като правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доводите, че уведомлението е нищожно поради липса на форма се явяват неоснователни, тъй като предизвестието (уведомлението до длъжниците) е в писмена форма, каквато форма за действителност именно са уговорили страните в чл.9 от Договора за банков кредит. Следва да се отбележи, че получаването на уведомленията от длъжниците е удостоверено с техен подпис и дата.
На следващо място, съдът намира, че клаузите в чл.1.2 и чл.2 от сключеният Анекс № 2 към Договора за банков кредит са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал.3 ЗЗД във вр. чл. 26, ал.4, пр.2 от ЗЗД, тъй като същите противоречат на закона. В чл.1.1 от Анекса страните са констатирали, че към датата на сключване на този анекс дължимите от длъжниците суми са в общ размер 98 806, 66 лева, като в тази сума са включени просрочена лихва, наказателна лихва, отложена лихва и текуща редовна лихва. След това в чл.1.2 от Анекса е посочено, че вземанията по чл.1.1 в своята съвкупност стават редовна главница (вземане), а в чл. 2 от Анекса е уговорено, че длъжниците следва да заплащат на банката годишна лихва, начислена върху непогасената част от вземането по чл.1.2. По този начин, на практика е уговорена лихва върху изтекла лихва, което представлява анатоцизъм. В тази връзка следва да се отбележи, че в гражданското право съществува забрана за определяне на лихва върху изтекли лихви, като единствено между търговци е допустима подобна уговорка – арг. чл. 294, ал. 2 ТЗ (в същия смисъл Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК).
Не се споделят доводите, че уговорената между страните възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. В случая същата се образува от СРБ (стойност на банковия ресурс), който единствено в Анекс № 1 е пояснено, че е в размер 8 %, като към него се прибавя 4,50 % пункта надбавка. Иначе казано възнаградителната лихва по кредита е 12,50 %. Също така, следва да се вземе предвид, че кредитът е обезпечен с ипотека. В своята практика ВКС приема, че при обезпечените кредити противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, която надвишава двукратния размер на законната лихва (Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по Г. д. № 1106/2003 г., II г. о. и Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по Г. д. № 315/2005 г., II г. о.). Настоящия съдебен състав споделя тази практика, като приема, че в случая уговорената между страните възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.
Независимо от гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че договора за банков кредит и сключените към него два анекса не съдържат годишен процент на разходите по кредита. Макар да е озаглавен договор за банков кредит, същият е отпуснат за потребителски нужди /изрично уговорено в чл.1 от договора/. В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е пояснено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, Ч. извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно, процесният договор отговаря на даденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК определение. Длъжникът, съответно съдлъжникът се явяват потребители по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК/чл.5 по действащия към момента ЗПК/, тъй като същите са физически лица и действат извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Изложеното сочи, че Законът за потребителския кредит /ЗПК/ е приложим в случая. В тази връзка в чл.10 ЗПК/ Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., и с бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ ,настоящ чл. 11, ал. 1 от ЗПК е посочено какви реквизити следва да съдържа договорът за потребителски кредит, като един от тях е годишният процент на разходите по кредита /т.3/. В разпоредбата на чл. 13 е посочено,че клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи. От друга страна, разпоредбата на чл. 14 / чл.22 нов ЗПК/ гласи, че когато не са спазени изискванията по посочените по-горе разпоредби , договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай не е спазено изискването в договора да е посочен годишният процент на разходите по кредита, поради което процесния договор е недействителен. ГПК не е посочен и в сключените два анекса към договора. В тази връзка чл. 14,ал.2 ЗПК гласи, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците следва да върнат само чистата стойност на кредита – 91 363,50 лева, от която сума следва да се приспаднат извършените от тях плащания, които съгласно приложение № 1 от съдебно-икономическата експертиза са в размер на 60 425,70 лева или общата сума, която ответниците дължат е 30 937,80 лева. За останалата предявена част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в общ размер на 2414 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, съразмерно с уважената част от иска.

Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Ч. Л. Л. с ЕГН * и В. Т. Л. с ЕГН * дължат солидарно на ОББ ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление Г.С. сумата от 30 937,80 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит, сключен на 05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по Г.д. № 1850/2015 г. по описа на Районен съд-В. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до предявената такава от 152 539,17 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ч. Л. Л. с ЕГН * и В. Т. Л. с ЕГН * да заплатят на ОББ ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление Г.С. направените в заповедното и настоящото производство разноски в общ размер 2414 лв., съразмерно с уважената част от иска.


Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:


File Attachment Icon
34D89A848C8C8F56C2258AEC004DE2FA.rtf