Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, образувано по искова молба на В.Й. от Г. *, действащ Ч. родител и настойник П.Н. , Ч. пълномощник адвокат И. Й. срещу Застрахователно дружество „. И. “ Г. *. , с която е предявен частичен осъдителен иск за заплащане обезщетение за причинени му в резултата на ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000 лева от пълния размер обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , ведно С. законна лихва от датата на ПТП-23.11.2016г. .
Твърди се от ищеца , че на 23.11.2016 г. в село *на кръстовището на път РП II-81 км.111+600, с път III-10123 водачът на лек автомобил * с рег.№ * В.Д. причинил виновно ПТП, П. което на ищеца като пътник в лек автомобил *с рег. № * са причинени телесни повреди. Посочено е, че причина за ПТП-то е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил * не е спрял на знак СТОП преди навлизането си в кръстовището, не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил *, поради което и между двата автомобила настъпил сблъсък . От удара лекият автомобил *променил посоката си на движение , П. което бил блъснат от насрещно движещ се лек автомобил * с рег. №*. В резултат на ПТП-то на ищеца били причинени телесни увреждания –контузия на главата, счупване на лява орбитална кост , контузия на корема, разкъсване на далака и на опашката на панкреаса, ретроперитонеален хематом, вътрешен кръвоизлив , шок. Непосредствено след инцидента е хоспитализиран в МБАЛ „Д-р С.И." –Г. *в тежко общо състояние. Била извършена животоспасяваща операция, П. която е отстранен далакът му и били поставени шевове на опашката на панкреаса. Проведена е медикаментозна терапия като е изписан от болницата на 01.12.2016г. и към датата на исковата молба 17.01.2019г. все още не се е възстановил .
Твърди се, че травмите са причинили на пострадалия силен стрес, силни и продължителни болки и страдания, продължително болнично, оперативно и извънболнично лечение, движенията му били ограничени, трябвало предимно да лежи, като близките му помагали за ежедневни битови дейности. Загубата на далака ще окаже силно негативно влияние през целия му живот, особено с оглед младата му възраст – 13 години към датата на ПТП. Отслабен е имунитетът му , резистентността към инфекции, работоспособността, както и общата му способност да издържа на натоварване и умора.
По отношение лекия автомобил „*" е налице застраховка Гражданска отговорност - полица № ВС/02/*14 С. срок на валидност от 01.07.2016 г. до 16.01.2017г., сключена с ответното дружество .
С молба от 20.04.2017г. претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е предявена пред застрахователя , но до датата на предявяване на иска плащане не е извършено .
Срещу водача на лекия автомобил * В.Д. е образувано НДОХ № 73/2019г. по описа на Окръжен съд Монтана за престъпление по чл. 343,ал.4 вр.с ал. 3 и с чл. 342,ал. 1 от НК .
П. така твърдените фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 100 000 лева , предявени като частичен иск от цялостната претенция от 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно С. законна лихва от 23.11.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски . Пълномощникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 ЗА.
Ответникът първоначално с подадения в срок писмен отговор е оспорил исковата претенция по основание и размер. Предвид представената в хода на делото влязла в сила присъда по НДОХ № 73/2019г. по описа на ОС Монтана оспорването на основанието на иска е оттеглено, като исковата претенция се оспорва само по размер като прекомерна с оглед вредите и принципа за справедливост.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като пострадал поради това, че се е возил в автомобила без поставен предпазен колан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като е прието заключение по съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 23.11.2016 година в с.*, обл. *, на път II-81, км 111+6, П. управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “*”, модел “*” с рег. № * .В.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,00 на хиляда и без да има необходимата правоспособност е реализирал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което причинил по непредпазливост на В. Й., ЕГН * от Г. *тежка телесна повреда изразяваща се в травматично разкъсване на далака, наложило оперативното му отстраняване, отговарящо на медико- биологичния квалификационен признак за загуба на слезка, средна телесна повреда -травматично разкъсване на опашката на задстомашна жлеза и кръвоизлива в коремна кухина причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период повече от 1 месец, както и още една средна телесна повреда , изразяваща се в мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание – кома, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наличието на делкит в причинна връзка с уврежданията е безспорно установено от приложената по делото влязла в сила на 13.07.2023г. присъда по НДОХ № 73/2019г. по описа на Окръжен съд Монтана, с която В.Д. е признат за виновен в извършване на горното деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б” вр. с чл.342 ал.1 НК , задължителна съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От приложените по делото медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че веднага след ПТП-то ищецът е настанен в условията на спешност за лечение в хирургичното отделение на болницата в Г. *в изключително тежко състояние. След проведените дигностично-консултативни процедури е предприето оператовно лечение в спешен порядък Ч. отваряне на коремната кухина поради наличие на свободно подвижна течност и засягане на коремни органи, П. която е отстранен далака , а опашната част на панкреаса е защита. Болничният престой е бил 8 дни, като не са установени следоперативни усложения. Установени са също травми на костите, оформящи лицевия череп и контузия на мозъчни структури, довели до коматозно състояние. Установените от заключението на СМЕ увреждания съответстват на установените такива от влязлата в сила присъда. Вещото лице е посочило, че предвид множеството травми възстановителният период е тежък и продължителен с възможно проявана късни усложнения и наличие на различни по интензивност и продължителност болкови усещания, както по време на болничният престой, така и след това. Вещото лице по назначената СМЕ е извършило на 02.02.2024г. преглед на ищеца, П. който не са установени извън белезите от оперативното лечение остатъчни увреждания .От проведената оперативна интервенция са налице белег от срединната операция на коремна кухина и наличие на белези от поставените дренажи, добре зараснали, дефинитивни, не водят до асиметрия на тялото, не нарушават функционирането на определени органи и системи и биха се премахнали единствено по оперативен път (естетична хирургия). Загубата на слезката е с дефинитивен характер с последици за здравословното му състояние- намален имунитет и податливост на бактериални и вирусни инфекции , намалени адаптационни възможности и ограничения П. физически натоварвания , които ще го съпътстват през целия му живот и неминуемо е довело до влошаване качеството му на живот.
По отношение възражението на ответника за съпричиняване вредоносния резултат поради липса на поставен предпазен колан вещото лице сочи, че няма установени външни, видими по тялото увреждания, от които може да се съди за наличие на поставен предпазен колан. Описаните травми е много вероятно и добре кореспондират да са в резултат на директни, силни удари , притискане от и върху части на автомобилното купе, както и сътресение на тялото П. рязката промяна скоростта и посоката на движение П. описаното ПТП. Извод за това, че П. наличие на поставен предпазен колан травмите не биха настъпили или тежестта им би била по-малка не е направен.
По делото е установено, че ищецът страда от тежка умствена изостаналост още от раждането си, като не може да говори и контактува с други хора с постоянна нужда от чужда помощ за ежедневното си обслужване, което е причина за поставянето му под пълно запрещение , видно от приложеното по делото решение от 02.10.2018г. на ОС Монтана по Г.дело № 92/2018г. , влязло в сила на 25.10.2018г. , като за негов настойник е определен Б. му П. Й..
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Н., сестра на бащата на ищеца, преценени П. условията на чл. 172 ГПК, се установява , че докато е бил е реанимация в болничното заведение състоянието на племенника е било много тежко- никой от близките му не е бил с него, изпитвал силни болки и много пищял. Това, че не може да говори и да изрази как се чувства , допълнително утежнявало състоянието му. Възстановяването му продължило вкъщи около 3 месеца, трябвало да се сменят превръзките на оперативната рана, трудно се изправил да ходи. В. изпитвал болки - плачел и се пипал по оперативната рана, искал да махне конците . Изпитвал страх да се качи в кола – пищял П. доближаване до кола и не искал да се качи. Сега тази психическа травма е намаляла, но все още не иска да пътува в кола, макар физически да е възстановен. Грижи за В. денонощно полага майка му.
Безспорно е между страните , че ищцата е предявила застрахователна претенция пред ответника с молба от 20.04.2017г., получена на 24.04.2017г. , по която е заведена щета, но застрахователно обезщетение не е определено и платено.
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил, управляван от В.А. е налице застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към датата на произшествието, сключена с ответното дружество.
П. така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди с цена 100 000 лева, частичен от 200 000 лева, е с правно основание чл. 432,ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя - осъществен деликт в причинна връзка с претърпените от ищцата увреждания и наличие на застрахователно правоотношение са установени са от събраните по делото доказателства, поради което и искът е доказан по основание.
Наличието на деликт в причинна връзка с търпени от ищеца увреждания е установен от влязлата в сила присъда по НДОХ № 73/2010г. на ОС Монтана, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК. Включени в състава на престъплението съставомерни вреди са отстраняване на слезката с последици за цял живот, травматично разкъсване на опашката на задстомашна жлеза и кръвоизлива в коремна кухина причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период повече от 1 месец, както и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание – кома, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Същите травматични увреждания са установени и от заключението на приетата по делото СМЕ , обективно и компетентно дадено неоспорено от страните- коремна травма, изразяваща се в травмиране на коремни органи- далак /слезка/ и панкреас с оформен задперитонеален кръвоизлив, довело ди излив на кръв в коремната кухина, което е наложило оперативно премахване на слезката и възстановяване целостта на задстомашната жлеза, както и черепно-мозъчна травма, довела до коматозно състояние –контузия на мозъчни структури, счупване на костите, влизащи в състава и оформящи вътрешната стена на лява очница, засягане на решетъчния синус вляво.
Предвид гореизложеното безспорно е установен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД.
Безспорно е също така наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество и валидна към датата на ПТП , които обстоятелства обосновават ангажиране отговорността на ответника за възстановяване причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно искът е установен по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия , характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Преценявайки възрастта на ищеца , 13 години към датата на увреждането , обстоятелствата, П. които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, извършената оперативна интервенция , които са му причинили значителни по интензитет и продължителност болки и страдания, постепенно са намалели, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и хигиенен характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, дефинитивния характер на загубата на слезка с последици за здравословното състояние - намален имунитет и ограничения П. физически натоварвания, както и обществено икономическите условия към 2016г., съдът намира, че сумата от 100 000 лева , представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в закона принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан не се установява от събраните по делото доказателства, поради което и не са налице основания за намаляване на така опреденото обезщетение на основание чл. 51,ал. 2 от ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Действията на други лица , в случая твърденията за поведение на П. Й. като водач на лекия автомобил, в който се е возил пострадалия като пътник , не обуславят приложение на чл. 51,ал.1 ЗЗД.
Относно претенциите за заплащане обезщетението , ведно с лихви за забавено изпълнение , считано от датата на увреждането – 23.11.2016г. , съдът приема следното:
Отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл. 429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира П. условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.
В конкретния случай по делото е установено, че на 24.04.2017г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие , поради което от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 КЗ. Предвид на това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 24.04.2017г..
По разноските :
Ищецът е освободена от заплащане на държавна такса по делото, поради което и предвид основателността на предявения частичен иск в размер 100 000 лева, то на основание чл. 78,ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса по уважения иск в размер на 4000 лева.
Ищецът е представляван безплатно П. условията на чл. 38,ал. 1,т. 2 от ЗА от адвокати , преупълномощени от упълномощеното от него Адвокатско дружество „Й. и Е.“ , видно от приложените на л. 206 от делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание чл. 38,ал. 2 от същия закон на това дружество следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора в размер на 8650 лева , минимален съгласно чл. 7,ал. 2,т. 4 във връзка с чл.2,ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, дължимо ведно с ДДС / § 2 а от ДР на Наредбата / П. представено удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС или общо сумата 9780 лева.
Предвид основателността на иска в предявения размер, то на ответника не се дължат разноски.
Водим от гореизложените мотиви, съдът


Р Е Ш И :


ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „. И. , ЕИК *, *. седалище и адрес на управление Г. *. , бУ. *. № *на основание чл. 432,ал.1 КЗ да заплати на В. Й., ЕГН *, с адрес Г. *, обл. *, У. *№ * , действащ Ч. настойник и родител П. Н., ЕГН * С. същия адрес по посочената в исковата молба банкова сметка сумата 100 000 лева / сто хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 23.11.2016г. по вина на водача на лек автомобил *с рег. № *, чиято гражданска отговорност е била застрахована П. ответника, ведно С. законната лихва считано от 24.04.2017г. до окончателното изплащане по предявен частичен иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „. И. , ЕИК *, *. седалище и адрес на управление Г. *. , бУ. * № * на основание чл. 38,ал. 2 от ЗА да заплати на адвокатско дружество „Й. и Е.“ Г. *. , Булстат *адвокатско възнаграждение в размер на 9780 лева с включен ДДС за процесуалното представителство на ищеца.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „. И. , ЕИК *, *. седалище и адрес на управление Г. *. , бУ. *. № *на основание чл. 78,ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд Монтана , в полза на бюджета на съдебната власт сумата 4000 лева държавна такса по уважения иск, както и 5 лева държавна такса П. служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд Г. С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.



СЪДИЯ: