Р Е Ш Е Н И Е
Г. Монтана, 24. 01. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА - граждански състав - в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав :

Председател : АДЕЛИНА ТУШЕВА

при секретаря Соня Димитрова като разгледа докладваното от съдията Тушева
търговско дело № 104 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. с ЕГН * и Е. Д. с ЕГН *, подадена Ч. пълномощник А. Н., с която са предявени субективно съединени главни искове срещу Г. Ф., Г. *. за заплащане на всяка от ищците сумата 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Н.Д., баща на първата ищца и съпруг на втората, която смърт е настъпила в резултат на претърпяно на 17.05.2014г. в Г.*. пътно-транспортно произшествие, като при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главните искове, исковите претенции за заплащане на обезщетение в същия размер се поддържат срещу „ЗК Л.И. , Г. *..
Ищците твърдят, че Н.Д. работел като * в почивна база „П. с.“ в Г. *.. На 17.05.2014г., около 01:00 часа през нощта си тръгнал от работа пеша като излязъл от портала на почивната база и вървял по У. „*“ в посока към дома си в Г. *.. Непосредствено след тръгването си бил блъснат от МПС, в резултат на което получил множество травми, несъвместими с живота и починал на място. За произшествието е образувано досъдебно производство № 40/2014г. по описа на РУ на МВР-В., като в хода на същото не е установен прекият причинител на произшествието и същото към настоящи момент е спряно като водено срещу неизвестен извършиТ.
Поддържа се, че МПС-то причинило произшествието е неидентифицирано, което обосновава отговорността на ГФ за заплащане обезщетение на ищците за неимуществените вреди, търпени от смъртта на бащата на първата ищцата, съответно съпруга на втората ищца. Сочи се, че през годините връзката между баща и дъщеря е основана на силни чувства, на обич, привързаност и взаимопомощ, като само на 23-годишна възраст ищцата М. Д. е лишена от опората и подкрепата на баща си, същата преживява тежко внезапната загуба на своя родител и все още не може да се отърси от преживения шок. Ищцата Е. Д. е загубила съпруга си, с който са имали изключително здрава семейна връзка, живеели са в едно домакинство, отношенията им са основани на взаимно разбирателство и привързаност, силна обич и обща грижа за семейството. Внезапната му и нелепа смърт я е лишила от опората на любимия човек, която ще я съпътства до края на живота й.
Твърди се, че от смъртта на Н. Д. ищците търпят болки и страдания, за обезщетяване на които смятат за справедлива сумата от по 100 000,00 лева за всяка от тях.
Сочи се, че искане за заплащане на обезщетение от ГФ са заявили на 17.04.2019г., като са образувани щети, по които с решение от 24.04.2019г. от страна на фонда е отказано изплащане на обезщетения.
При така поддържаните обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което осъди Г. Ф., Г. *. да заплати на всяка от ищците обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на Н.Д., настъпила в резултат на ПТП от 17.05.2014г., ведно със законна лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
С подадените от Г. Ф. отговори на исковата молба се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че произшествието е причинено от МПС „*“ с ДК № *, управлявано от Г. Б., за което МПС е налице към датата на ПТП валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена със ЗК „. И. , поради което и не са налице основания за ангажиране отговорността на фонда. Твърди се наличие на постановена присъда по НОХД № 16/2017г. по описа на МОС, установяваща вината на Б., съответно исковете срещу фонда са недопустими за разглеждане.
В случай, че исковете са допустими, се правят възражения, че вина за процесното ПТП има единствено пострадалия, който не се е погрижил за собствената си безопасност, пресичайки, движейки се, а впоследствие да легне по средата на пътното платно. Поддържа се, че произшествието е случайно за водача на МПС, тъй като пешеходецът вероятно е навлязъл внезапно на платното, спрял без необходимост на него и/или го е пресякъл при ограничена видимост, легнал е на пътното платно, с което е нарушил изискванията на ЗДвП и ПТП-то е било непредвидимо за водача.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на поне 95%, който се е движил неправилно по пътното платно в нарушение на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, в впоследствие, вероятно в резултат на употребата на изключително голямо количество алкохол, е легнал на пътното платно.
Оспорва се твърдения механизъм на ПТП, както и размера на исканите обезщетения като прекомерен, несъответстващ на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.
Прави възражение за погасяване вземанията поради изтекла погасителна давност - 5 години от датата на ПТП.
Оспорва се и началния момент на законната лихва, като се твърди, че ГФ следва да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба. Моли се съда да отхвърли предявените искове, като присъди сторените в хода на производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по евентуалните искове ЗК „. И. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички твърдени от страна на ищците фактически обстоятелства относно настъпване на произшествието и търпените от тях болки и страдания, с изключение на твърдения факт за наличие на валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите към датата на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, поради нарушаване изискванията на чл.108,ал.1 и ал.2, чл.113,ал.1,т.1 и т.2 и чл.114,т.1 и т.2 от ЗДвП.
Прави възражение за погасяване вземанията за главница и законна лихва с изтичане на предвидените в чл. 110 и чл. 111,б. „в“ ЗЗД давностни срокове.
В съдебно заседание ищците, Ч. своя пълномощник твърдят, че ПТП-то е причинено от неидентифицирано МПС, а размерите на търсените от тях обезщетения са изцяло доказани от свидетелските показания, поради което правят искане да се уважат предявените срещу Г.Ф. искове. Ответникът ГФ, Ч. своя П. А. Г. моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че изключителна вина за инцидента има починалият Н.Д., поради неадекватно поведение, следствие на алкохолно опиянение. Прави искане за присъждане на разноски само в размер на изплатеното възнаграждение за вещо лице.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Назначена и приета е комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. След преценка на доказателствата, тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) се установява, че на 17.05.2014 г. около 01:00-01:30 часа на У. „*“ до почивна станция „П.с.“, движейки се в дясна пътна лента по посока към Г. *. неидентифицирано МПС е прегазило Н.Д., който по време на инцидента бил легнал по корем в лявата пътна лента, с глава извита на ляво. Пътният участък към момента на инцидента бил мокър и неосветен. Хоризонталната видимост по това време била около 15-20 км. Ударът се състоял в лявата пътна лента. Изследвайки протривните следи, вещото лице констатира, че водачът направлявал автомобила си умишлено към лежащия на земята пешеходец. Лекият автомобил осъществил контакт с пострадалия Ч. предна лява част от бронята, предно ляво колело и задно ляво колело. Нанесените телесни повреждания на пострадалия са в областта на ляво око, лява тилна област, ляво рамо, черепна основа, бял дроб и ребра от лявата страна. След преминаването през тилната зона на пострадалия, водачът на лекия автомобил спрял отдалечен от Д. и направил маневра обратен завой, след което отново се насочил към пострадалия, като преминал през него за втори път. Експертизата установява, че водачът на лекия автомобил се движил със скорост от около 29,31 км/ч, като опасната зона за спиране била 28,63 метра. След като водачът възприел опасността, намалил скоростта до около 28,63 км/ч, която всъщност е и скоростта на удара. Видно от САТЕ пострадалият бил достатъчно различим при определената скорост на движение и атмосферните условия, поради което установява, че водачът на лекия автомобил имал достатъчно време и разстояние, за да предприеме маневра, с която да предотврати удара. Експертизата установява, че има причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Н. Д..
От съдебномедицинската експертиза (СМЕ) се установява, че причина за настъпването на смъртта на Н. е тежка съчетана, множествена черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, с нарушение целостта на черепните кости (покрив и черепна основа), засягане на мозъчни структури ( субарахноидален кръвоизлив, кървав ликвор), множество счупвания на ребра-двустранно, засягане на белодробна тъкан и излив в междуплевралното пространство и разкъсване с размачкване на черен дроб. От СМЕ се установява, че настъпването на смъртта е в пряка и директна връзка с настъпилия инцидент - ПТП при прегазване на пешеходец от движещ се автомобил. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че механизма на получаване е прегазване с преминаване на колелото на автомобила през глава, шия, гръден кош и коремна кухина, като по-вероятно положението на тялото да е хоризонтално, с лице към пътната настилка ( по корем). Установява, се че липсват данни пострадалият да е бил с изправено положение при съприкосновението на автомобила. СМЕ установява, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване и е бил неспособен да възприема точно действителността.
От показанията на св. Л. Ц., който от дълги години е семеен приятел на ищците, се установява, че като семейство ищците и покойният Н. били много сплотени и единни. Ц. заявява, че Н. основно издържал финансово семейството си, като работил на две места. По време на инцидента неговата дъщеря била студентка и предвид настъпилата смърт на баща си, се наложило да започне работа. От неговите показания се установява, че вследствие на инцидента, ищцата Е. била в много тежко емоционално психическо състояние. На последната се наложило да издържа сама семейството и изпитвала финансови затруднения, каквито преди смъртта на мъжа й е нямало. Свидетелят Ц. заявява, че ищцата Е. все още не може да преодолее загубата на съпруга си. Същата често ходела на гроба на покойния си съпруг, като след смъртта му не е имала нов партньор.
От показанията на св. Ц.С. се установява, че е приятелка с ищцата М., като до 01.04.2022 г. двете били съседки. Свидетелката твърди, че семейството на ищците било сплотено. М. била много близка с баща си и двамата имали много силна връзка. Свидетелката заявява, че след инцидента М. се затворила и прекъснала връзка с тогавашния й прияТ. От показанията на св.С. се установява, че заради настъпилия инцидент на М. се наложило да работи, тъй като покойният й баща бил финансова опора на семейството. Твърди, че ищцата М. все още не е преодоляла загубата от смъртта на баща си.
По делото са приложени две писма с изх.№24-01-253/24.04.2019 г. и №24-01-253.1/24.04.2019 г., видно от които ищците са предявили своите претенции пред Г. Ф. на 17.04.2019 г., но последният отказал изплащането на търсените обезщетения.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предвид депозирана от ищците молба с В. №1893/379988 от 20.04.2022 г., съгласно която последните заявяват, че поддържат главните искове срещу Г. Ф., а като евентуални, в случай на отхвърляне на главните, срещу ЗК“. И. , съдът на първо място ще изложи правните си изводи по отношение на иска срещу ГФ, които са следните:
Предмет на разглеждане в производство са искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. чл.558, ал.5 от КЗ /нов/ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф. не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380. В конкретния случай няма спор, че ГФ е бил сезиран на 17.04.2019 г. от ищците, като на последните Фонда отказал изплащане на обезщетения. Предвид това, процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без търсения резултат, което прави иска по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ допустим.
За да бъде уважен предявеният срещу ГФ иск по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ е необходимо да са налице две групи предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на България, да е причинено от неидентифицирано МПС и от него да са настъпили вреди в резултат на смърт или телесни увреждания, а от друга страна, по отношение на водача на неидентифицираното МПС да са налице елементите на фактическия състав на непозволено увреждане - извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
На първо място, МОС намира за установено, че процесното ПТП е извършено от неидентифициран автомобил. Твърденията на ответника ГФ, че с постановена присъда по НОХД №16/2018 по описа на МОС г. е установен извършителя и вината му за настъпилия инцидент се явяват неоснователни. Цитираното наказателно дело, след отмяна на постановената присъда по реда на инстанционния контрол, е върнато на МОС за ново разглеждане и е образувано с № 265/2021 г. С протоколно определение от 19.01.2022 г., влязло в сила на 27.01.2022 г. производството по НОХД № 265/2021 г. по описа на МОС е прекратено и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Г.М. Видно от приложеното по делото Постановление за прекратяване, издадено от Окръжна прокуратура-Г.М. на 24.03.2022 г., досъдебното производство е прекратено предвид невъзможността да се установи категорично авторството на деянието, като също така производството е спряно като такова срещу неизвестен извършиТ. В тази връзка и вещото лице по САТЕ в съдебно заседание поясни, че на предната лява врата в горната дясна част на лекия автомобил марка „*“, модел „*“ с ДК № *са открити кафяви петна, но не се е установило, че са от човешка тъкан. В хода на делото е представено и заключение от извършена в досъдебното производство през 2015 г. ДНК експертиза, видно от което иззетите за изследване червени петна от горен десен ъгъл на предната лява врата на л.а марка „*“, модел „*“ с ДК № * не отговарят на ДНК профила на Н.Д.. Разбира се, даденото в друго производство заключение не може да се използва по настоящото дело като експертиза, назначена по правилата на ГПК, нито пък има задължителна доказателствена сила за съда, но служи като индиция, досежно истинността на заявеното в съдебното заседание от вещото лице по САТЕ. Предвид направения анализ, съдът кредитира САТЕ като компетентно изготвена, с изключение на частта в т.27 от заключението, в която е споменато, че прегазването на пострадалия е извършено от „*“ с рег. № *“. Това противоречие бе отстранено с изслушването на вещото лице в съдебно заседание. Предвид изложеното МОС намира, че по делото не може да се установи конкретно кое МПС е причинило настъпилото на 17.05.2014 г. пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е причинена смъртта на Н.Д.
На следващо място, от съдебно-автотехническата експертиза се установява, че между настъпилия инцидент и смъртта на Н. Д. има причинно-следствена връзка. От същата експертиза се установява, че към датата и времето на инцидента атмосферните условия не са били тежки – хоризонталната видимост е била между 15 – 20 км. Водача на автомобила се движел с 29,31 км/ч. Видно от експертизата водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме лежащия на пътното платно Д. и е имал техническа възможност да предотврати удара. Това следва от ниската скорост, с която се движел автомобила и атмосферните условия по това време. В тази връзка съдът намира, че ПТП-то е било предотвратимо от страна на лекия автомобил, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице.
Предвид гореизложеното, както и това, че водачът на лекия автомобил е преминал два пъти през тялото на Д., се стига до извод за противоправност на деянието на водача. От данните по делото и приетата фактическа обстановка следва да се приеме, че в случая формата на вината е умисъл, тъй като при първото прегазване на пострадалия МПС-то се движело в дясна пътна лента, а пострадалият е лежал по корем в лявата пътна лента. По делото няма доказателства за наличие на препятствия, намиращи се в дясната пътна лента, които да принудят водачът на МПС да предприеме движение в лявата лента. В подкрепа на това е и т.27 от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно което при движение в дясната пътна лента, дори с превишена скорост на движение, водачът на лекия автомобил не би имал контакт с Д., респ. ПТП-то не би настъпило. Мотивите за умишлено извършеното деяние остават неизяснени, но от направения до тук анализ съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на вреди.
Разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ позволява да се търси обезщетение от Г.Ф. за причинени неимуществени вреди вследствие на смърт, когато моторно превозно средство е напуснало местопроизшествието и не е било установено. В тази връзка по отношение на претендираните от ищците неимуществени вреди съдът намира следното:
В Постановление № 4/25.05.1961г. на пленума на ВС е прокламирана възможността за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани низходящите и съпругът на пострадалия в случай на неговата смърт, при условие, че се установи действително претърпени такива вреди. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по справедливост от съда /чл.52 от ЗЗД/. Обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря на конкретните данни по делото. За да се определи справедлив размер на обезщетението за търпени от деликт страдания при смърт на близък, от значение са: възрастта на увредения, съществуващите приживе отношения между пострадалия и претендиращите обезщетение, интензитета и продължителността на психическите страдания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Предвид събраните в хода на процеса доказателства, съдът намира за установено, че починалият е бил на 57 години. Заедно със съпругата и дъщеря му са живели заедно, като били много сплотено и задружно семейство. Отношенията между починалия и ищците били основани на уважение и обич. Д. се грижел за ищците, като бил основна финансова опора на семейството. Същият работел на две места, за да осигури препитание на семейството си. Към тогавашния момент ищцата М. била студентка, като на последната се наложило да започне работа, предвид смъртта на баща си и липсата на доходи. Внезапната смърт на баща й е понесена трудно от нея. Последната се затворила в себе си, като дори прекъснала връзка с тогавашния си прияТ. Ищцата Е. била в тежко психическо състояние вследствие на инцидента. Наложило й се да издържа сама семейството, като освен това изпитвала финансови затруднения, каквито преди смъртта на съпруга й нямало. Към настоящия момент двете ищци все още не са преодолели загубата на покойния Н.Д. Това се установява от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, които са непротиворечиви в тази насока, поради което съдът ги кредитира. Изводът, който може да се направи е, че между ищците и починалия е имало силна връзка, която се градила на любов, доверие и сплотеност. Поради смъртта на Н., семейството изпаднало в затруднено финансово състояние. От датата на инцидента до настоящия момент и двете ищци продължават да страдат заради загубата на своя баща, респ. съпруг. За това може да се съди от показанията на свидетелите, съобразно които М. и Е. често ходят на гроба на Н.. Видно от показанията на св. Л.Ц. ищцата Е. не е имала нов партньор след смъртта на съпруга си, което е индиция, че все още не може да преживее неговата загуба. Съдът отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените в § 27, ал.1, т.1, б. „а“ от ПЗР на КЗ /отм./ лимити на отговорност на застрахователите към този момент.
При така анализираните факти, справедливото обезщетение за претърпените от ищците морални страдания и болки от неочакваната и преждевременна загуба на техния съпруг и баща, близките им отношения, финансовите затруднения вследствие на инцидента, както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, е в размер на 100 000,00 лева за всяка от тях.
На следващо място, съдът намира за основателни релевираните от ответника ГФ възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Следователно съпричиняването има обективен характер, като при него вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав. В тази връзка, от съдебно-автотехническата експертиза се установява, че Д. не е предприемал пресичане на пътя, а е бил легнал по корем на пътното платно. Съдебномедицинската експертиза установява, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване. Предвид това, съдът намира, че пострадалият Д. е създал предпоставка за настъпване на ПТП-то, лежейки на пътното платно в нетрезво състояние. Доводите на ответника за нарушение от страна на пострадалия на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП са неоснователни, тъй като по делото се установи, че последният нито е пресичал платното, нито е влязъл внезапно на него. Разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП също не е нарушена, доколкото е установено, че пострадалият се движел противоположно на посоката на движението на МПС-то. От друга страна, следва да се отбележи, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.последно от ЗДвП, съгласно която е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Факта, че водачът на МПС-то е имал обективната възможност да възприеме лежащия на пътното платно като опасност и да спре, без да се стигне до леталния изход, води до извода, че водачът на автомобила има по-голям принос за причиняване на процесното ПТП. Съпоставяйки поведението на двамата участници в инцидента, съдът намира, че следва да се определи степен на съпричиняване от 30 % от страна на пострадалия Н.Д.. Така поведението на последния се квалифицира като съпричиняващо във вредоносния резултат и води до извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 от ЗЗД, следва да бъде редуцирано, респ. на ищците следва да се присъди неговия непълен размер –по 70 000 лв. за всяка от тях, като за разликата до претендирания размер от по 100 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователно е възражението за погасяване вземанията поради изтекла погасителна давност, доколкото исковата молба е изпратена до съда по пощата на 15.05.2019 г., а датата на деликта е 17.05.2014 г., съответно исковете са предявени преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск, основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава, като такава се претендира с исковата молба, считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2019г..
Съобразно гореизложеното, с оглед уважаване на главните искове, не е налице процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност такива с правно основание чл.226,ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК „. И. .
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът Г. Ф. следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски , съразмерно с уважената част от иска. На ищцата Е. Д. се следват разноски в размер на 140 лева при направените такива в размер на 200 лева, платена държавна такса. На ищцата М. Д. се следват разноски в размер на 910 лева при установени такива платени 1000 лева държавна такса и 300 лева депозит за вещи лица.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника Г. Ф. разноски в размер от 90 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, при установени такива по делото платен 300 лева депозит за вещи лица.
Евентуалните искове не са разглеждани, поради което и не са налице предпоставките на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника ЗК Л. И. .
На основание чл. 78,ал. 6 ГПК ГФ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Монтана разликата до пълния размер дължими от ищците държавни такси по уважените искове, предвид частичното им освобождаване от плащане на такива на основание чл. 83,ал.2 ГПК, като дължими са държавна такса в размер на 2600 лева по иска на Е. Д. и в размер на 1800 лева по иска на М. Д. или общо 4400 лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. чл.558, ал.5 от КЗ Г. Ф. – Г. * със седалище и адрес на управление: Г. *. У. „. *. № *, .* да заплати на М. Д. с ЕГН * и Е. Д. с ЕГН *, и двете с адрес: Г. *., У. „. *. № *, .* сумата от по 70 000 / седемдесет хиляди/ лева за всяка една от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени в резултат настъпилата смърт на Н.Д., вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2014г. и причинено от водач на неидентифициран лек автомобил, ведно със законната лихва върху посочената сума от 17.05.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за претърпени неимуществени вреди в останалата им част - до пълния предявен размер от по 100 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Ф. – Г. *. със седалище и адрес на управление: Г. *. У. „. *. № *, .* да заплати на М. Д. с ЕГН * разноски по делото в размер на 910 лева и на Е. Д. с ЕГН * разноски по делото в размер на 140 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Д. с ЕГН * и Е. Д. с ЕГН *, и двете с адрес: Г. *., У. „. *. № *, .* да заплатят на Г. Ф. – Г. *. със седалище и адрес на управление: Г. *. У. „. *. № *, .* сумата 90 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 6 ГПК Г. Ф. – Г. *. със седалище и адрес на управление: Г. *. У. „. *. № *, .* да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана, в полза на бюджета на съдебната власт сумата 4400 лева дължими по делото държавни такси.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.




СЪДИЯ: