Предявен е иск за сумата от 52000лева с правното основание чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 1372/09.04.2021г.,подадена от В. Г., с ЕГН * против К. К. за сумата от 52 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, претърпени вследствие причиненото му от ответника увреждане на 05.12.2019г., от които 20000лева за болките и страданията за получената тежка телесна повреда предмет на наказателно дело и по 8000лева за болките и страданията за всяка една от 4 средни телесни повреди предмет също на наказателното дело,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на разноски по делото.
Ищецът твърди в исковата си молба и в уточняващата такава,с която са отстранени констатираните нередовности на исковата молба,че с ответника са работили като сервизни техници в търговско-сервизната база на „М.“ЕАД в Г..На 05.12.2019г.били командировани от фирмата в Г.,О. да извършат ремонт на селскостопанска машина-трактор марка „*”,модел „*” на техен клиент „В. П.В.”ЕООД.Около 10ч.пристигали в двора на селскостопанска база/бивш ДАП/,собственост на клиента и започнали ремонта на трактора.Работата се състояла в подмяна на дефектен датчик на предната дясна гума на трактора.Ищецът се вмъкнал между гумата и шасито и започнал да сменя повредената част.В това време ответникът влязъл в кабината на трактора,запалил двигателя и завил волана на ляво, при което предната дясна гума на трактора притиснала тялото на ищеца. Вследствие на притискането на тялото му към шасито на трактора,ищецът изпитал силна болка в областта на корема.Почувствал как коремът му започнал да се пълни с течност и да се издува като балон.Не можел да се движи и не чувствал тялото си от кръста надолу.Работниците от стопанския двор го извадили и го оставили да лежи на земята ,където останал до идването на линейката.Въпреки силните болки през цялото време бил в съзнание.Мислел,че умира.С линейка бил транспортиран до болницата в гр.В.,където му направили рентген,преляли му кръв и го стабилизирали с цел транспортиране в друга болница.Впоследствие бил транспортиран да УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД гр.С.,където постъпил в тежко увредено общо състояние,неконтактен,неадекватен,със силна болка в корема.На 06.12.2019г.му направили две операции: 1.Лапаротомия медиана ревизио кави абдомини.Сутура в. Уринарие. Цистома. Дренаж.С индикация за оперативна намеса-Руптура на пикочен мехур в областта на шийката.Комбинирана травма на таза и 2. Торакоцентезис син.инф.дре.Тораци №1.След операциите прекарал двадесет дни в реанимация.Единадесет дни бил в изкуствена кома , интубиран и дишал на апарат.Бил неподвижен и изцяло зависим от чужда грижа. На 03.01.2020г.бил преведен в урологично О. ,а на 07.01. 2020г. бил изписан. Общият му престой в УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД продължил 34 дни.След това през м.февруари постъпил в отделението по урология за възрастни на същата болница за трета операция,която била извършена на 13.01.2020г.с диагноза:Руптура на уретрата.Уретро-уретро анастомозис.За тази операция останал в болницата още 14 дни.На 25.02.2020г. бил изписан в добро общо състояние с катетър,след което многоратно постъпвал в болница за лечение и изследвания,като и в момента продължава да се лекува.По време на престоя в болницата и след това страдал много,изпитвал силни болки от счупените ребра и кости и уврежданията на вътрешните му органи.Не можел да се обслужва сам , нуждаел се от чужда помощ и грижи.Впоследствие преминал труден процес на раздвижване и рехабилитация докато проходи отново.Все още изпитва затруднения при движение.След две животоспасяващи операции в продължение на повече от година е с катетър,тъй като без него отделителната му система не може да функционира.От това изпитва дискомфорт и неудобство в ежедневието.Срамува се и не се чувства пълноценен човек.Наложило се дълго време да ограничи и социалните си контакти ,преустановил посещения в заведения ,културни и спортни мероприятия.Рядко излиза и то само за посещения в болница и общува с най-близките му хора.До момента не е излекуван напълно и лекарите не дават гаранция,че ще се оправи напълно. С ЕР на ТЕЛК през м.арил 2021г.му е определена 71% нетрудоспособност.Твърди,че ответникът е стартирал работата на двигателя на трактора ,без да се увери,че всички хора около трактора са на безопасно разстояние,които действия са в нарушение правилата за безопасност при боравене със земеделска техника и прикачената към тях.Поддържа,че не трябва да има външни лица и при стартиране на трактора е необходимо да се огледа основно трактора и агрегатираната към него техника,да не се допуска присъствие на хора под,на или близо до тях.Да се даде сигнал на другите работници и хората наоколо ,които да разберат ,че техниката стартира.
За това си деяние ответникът е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № 127/2020г. по описа на РС-Кула за престъпление по чл.134,ал.1,т.1 вр.чл.128,ал.2 вр.ал.1 от НК,във вр. чл.33 от ЗЗБУТ,чл.46 и чл.64,т.1 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”и му е наложено съответно наказание. В резултат на престъпното деяние на ответника,на ищеца е причинена тежка телесна повреда,изразяваща се в разкъсване на пикочния мехур и уретрата,които причиняват излив на урина в коремната кухина, развитие на остър уринозен перитонит и без навременна и специализирана медицинска намеса смъртта е неизбежна-постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота и четири средни телесни повреди: 1.Шоково състояние, ниско кръвно налягане ,учестен пулс ,неконтактен,неадекватен-разстройство на здравето временно опасно за живота; 2.Гръдна травма с пълен хемопневмоторакс в ляво-фрактура на IV-V ребра в ляво-разстройство на здравето временно опасно за живота;3.Счупване на лява хълбочна кост-трайно затруднеие на движението на левия крайник и 4. Счупване на дясна пубисна кост-трайно затруднение на движението на десен долен крайник. Освен физически претърпял и психически болки и страдания.Претърпените неимуществени вреди оценява на 52 000.00лв.
Искането е съдът да постанови решение,с което осъди ответника да му заплати сумата 52 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, включително и психически такива, настъпили в резултат на причиненото му увреждане на 05.12.2019г.,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, Претендира и присъждане на разноски по делото.
Това становище подържа и в съдебно заседание Ч. процесуалния си представител и в допълнително представените от адв.В. И. от МАК писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК о тветникът К. К. от гр.*оспорва изцяло така предявения иск иска.Отрича фактите по увреждането да са се осъществили по начина описан от ищеца .Твърди и че описанието на фактите не е изчерпателно.Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че поведението на ищеца също е допринесло за причинените му вреди, като е действал в нарушение на чл.33 и чл.34 от ЗЗБУТ и инструкциите за безопасност. Оспорил е размера на претендираното обезщетение,като завишен и неотговарящ на характера на последиците от увреждането.
В съдебно заседание Ч. процесуалния си представител А. Б. също оспорва така предявения иск.
В допълнително представени писмена защия от адв.Б. са изложени доводи и че работодателя не е предприел всички необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работниците съобразно спецификато на работата, като е нарушил разпоредбите на чл.3 от ЗЗБУТ и не е предоставил на работниците извършващи сервизно обслужване необходимата информация за тяхната безопасност.
Излагат се доводи, че ответникът обективно не е могъл да види, че ищецът е променил местоположението си и се е намирал на ново място при предната гума и не се е отстранил от трактора когато е предприел неговото включване.Твърди също така, че претендирания размер на обезщетение за причинената щета е завишен и не отговаря на характера и последиците от увреждането.
На последно място се излагат доводи и за отпаднал интерес и неоснователност на претенцията, тъй като след завеждане на настоящия иск на 23.06.2021година ищецът е получил обезщетение в размер на 70000лева от ДЗИ „Животозастраховане“ЕАД по групова застраховка „Злополука“.В тези случаи увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали недовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на изплатеното от застрахователя.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключението на вещо лице, изпълнило съответната съдебно медицинска експертиза.МОС като обсъди така събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, а също и във връзка със становищата на страните, приема следното:
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че страните по делото са работили като сервизни техници в търговско-сервизната база на „М.“ЕАД в Г..На 05.12.2019г.били командировани от фирмата в Г.,О. да извършат ремонт на селскостопанска машина-трактор марка „*”,модел „*” на техен клиент „В. П.В.”ЕООД.Около 10ч.пристигали в двора на селскостопанска база/бивш ДАП/,собственост на клиента и започнали ремонта на трактора.Работата се състояла в подмяна на дефектен датчик на предната дясна гума на трактора.Ищецът се вмъкнал между гумата и шасито и започнал да сменя повредената част.В това време ответникът влязъл в кабината на трактора,запалил двигателя и завил волана на ляво, при което предната дясна гума на трактора притиснала тялото на ищеца.В резултат на това на ищеца са причинени описаните по-горе увреждания.Между страните не се спори за наличието на причинените увреждания, още повече, че същите са установени и с влязло в сила споразумение по НДОХ 127/2020година на РС Кула.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от обясненията на ищеца, така и от показанията на свидетелите Н. Н. и В. Н., които са присъствали на инцидента и лично са възприели случващото се.От друга страна от показанията на свидетелите А. Г. и Г. Г.-родители на ищеца и св. С.М. - рехабилитатор се установяват всичките етапи на лечение през които е преминал ищецът във връзка с получените увреждания от процесната злополука и какви болки и изпитания е следвало да преживее с това.
Установено е по делото също така, че за това си деяние ответникът е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № 127/2020г. по описа на РС-Кула за престъпление по чл.134,ал.1,т.1 вр.чл.128,ал.2 вр.ал.1 от НК,във вр. чл.33 от ЗЗБУТ,чл.46 и чл.64,т.1 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”и му е наложено съответно наказание. В резултат на престъпното деяние на ответника,на ищеца е причинена тежка телесна повреда,изразяваща се в разкъсване на пикочния мехур и уретрата,които причиняват излив на урина в коремната кухина, развитие на остър уринозен перитонит и без навременна и специализирана медицинска намеса смъртта е неизбежна-постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота и четири средни телесни повреди: 1.Шоково състояние, ниско кръвно налягане ,учестен пулс ,неконтактен,неадекватен-разстройство на здравето временно опасно за живота; 2.Гръдна травма с пълен хемопневмоторакс в ляво-фрактура на IV-V ребра в ляво-разстройство на здравето временно опасно за живота;3.Счупване на лява хълбочна кост-трайно затруднеие на движението на левия крайник и 4. Счупване на дясна пубисна кост-трайно затруднение на движението на десен долен крайник.
От заключението на вещото лице Д. Д. по изпълнената съдебно-медицинска експертиза се установява, че гореописаните увреждания са получени по механизма на удари/с или притискане между/ твърди тъпи предмети и много добре отговарятт да са получени по време и начин посочен от пострадалия в исковата молба-вследствие на притискането му към шасито от гумата на трактора.Оздравителния период на получените травми в областта на гръдния кош и таза е около половин година, а по отношение на травмата в областта на пикочния мехур и пикочният канал лечението продължава и към момента.От поученоти травми пострадалия е изпитал и търпял значителни болки и страдания, като е имал и значителни затруднения в самообслужването и на дейностите от ежедневния живот, което е индивидуална особеност.Към момента на изготвяне на заключението-15.10.2021година вещото лице е категорично, че пострадалият не е възстановен напълно като продължава лечението и възстановяването на получените травми в областта на пикочния мехур и пикочния канал.МОС възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено.
Установено е по делото и че по време на процеса в качеството на зстрахован по групова застраховка „Злополука“ от ДЗИ „Животозастраховане“ ЕАД на ищеца на 23.06.2021година му е изплатено обезщетение в размер на 70000лева.По тази фактическа обстановка не се спори.
Предмет на спора е дължи ли се на ищеца претендираното обезщетение или не и ако се дължи в какъв размер.
Предявения иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД по силата на който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.За да се уважи такъв иск е необходимо да се установи наличието на вина, вреда и причинна връзка между тях.Ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск именно с виновно причиненото деяние от страна на ответника в резултат на което е претърпял описаните в исковата молба вреди, които безспорно са установени по делото.
Действително при настъпила злополука, както е в случая, пострадалият работник или служител може да насочи претенцията си за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди към работодателя; към застрахователя или към прекия причинител. Въпреки това, пострадалият ще може да получи плащане само от едно от посочените отговорни лица, тъй като в противен случай ще се стигне до засягане на един от основните принципи в правото, а именно принципът на забрана за неоснователно обогатяване.
На обезщетяване подлежат едни и същи вреди, дори и когато са налице повече от едно отговорни лица и независимо дали те отговарят за свое лично поведение или за такова на трето лице. Поради това, отговорността на всеки един от тях поотделно и общо не следва да надвишава действителния размер на претърпените от деянието вреди.
Работодателят и застрахователят отговарят за чуждо поведение, поради което отговорността им има гаранционно-обезпечителен характер. Следователно, обемът на тази отговорност е ограничен до размера на дължимото обезщетение от страна на прекия причинител. Ако застрахователят обаче е изплатил на пострадалия обезщетение, пострадалият няма да може след това да получи обезщетение от прекия причинител над изплатеното от застрахователя обезщетение. В този случай, увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, тоест тези вреди, които не са предмет на обезщетението. Такива доводи от страна на ищеца не са изложени в настоящето производство и МОС намира, в случая претендираните вреди са обезщетение от полученото от ищеца обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищецът по делото в хода на процеса след завеждане на настоящия иск -09.04.2021година/ на 23.06.2021година му е изплатено обезщетение в размер на 70000лева по предявена претенцция №**/21.05.2021година в качеството на застрахован по Групова застраховка „Злополука“ на „М.“ ЕАД по застрахователна полица №**/25.03.2019година като плащането е съгласно определените с Решение на Застрахователна медицинска комисия на ДЗИ №30/14.06.2021година 70% трайна загуба на работоспособността от трудова злополука.
От гореизложеното е видно, че ищецът вече е обезщетен за получената увреда изразяваща се в претърпени неимуществени вреди-болки и страдания довели до неговата инвалидираност, за което е получил и обезщетение.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира исковата претенция изцяло за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение и отхвърлена изцяло.
С оглед изхода на делото на ответникът се следват разноски на основание чл.78,ал.2 от ГПК. Същия е представил списък за направени такива в размер на 3101,78лева от които 3000лева за адвокатско възнаграждение.
Пълномощникът на ищеца в заседанието по същество е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Обсъждайки това възражение МОС намира същото за основателно.
Съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004година за минималните размери на адвоктските възнаградение за процесуално представителство и защита и съдействие по дела при интерес от 10000 до 100000лева възнаграждението е в размер на 830 + 3% за горницата над 10000лева или в случая възнаграждението за иск с цена от 52000 е в размер на 2090лева/830+3% от 42000/ до какъвто размер следва да се намали адвокатското възнаграждение с оглед сложността и продължителността на настоящето дело.
Водим от гореизложеното, МОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В. Г., с ЕГН * иск против К. К. за сумата от 52 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, претърпени вследствие причиненото му от ответника увреждане на 05.12.2019г., от които 20000лева за болките и страданията за получената тежка телесна повреда и по 8000лева за болките и страданията за всяка една от 4 средни телесни,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Г. от Г., ж.к *,*.вх.* с ЕГН * да заплати на К. К. от гр.*, ул.*№* с ЕГН * сумата от 2191,78лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му на страните че е изготвено.

СЪДИЯ: