Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение от 16.05.2016г.по Г.д.№ 70280/2015г.на Районен съд-М. е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Против това определение е постъпила частна жалба от „. 2011“Е. Г.С.,чрез пълномощника А.Р.К..В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт-погрешни правни изводи за липса на правен интерес и допуснати процесуални нарушения-непълно проведено изследване и анализ на фактическата обстановка и липса на мотиви относно основните изводи.Твърди се,че към момента на получаването на покани за плащане/писмено и устно по телефона/ за ищеца е възникнал правен интерес да води отрицателен установителен иск срещу лицето,което се определя за негов кредитор и претендира плащане и този интерес не може да отпадне с обратна сила ,тъй като това дали ответникът е надлежен кредитор е предмет на установяване и въпрос за основателност на иска ,а не обстоятелство от значение за неговата допустимост. Жалбата е подробно мотивирана.Жалбоподателят се позовава на нарушения на чл. 145,чл.146 и чл.194,ал.2 от ГПК. На основание чл.266,ал.3 от ГПК е заявено искане за събиране на доказателства в производството по проверка на обжалвания акт -разпечатка от уеб-страницата на ответника;генерално пълномощно от „В.“ към ответника, качено на уеб-страницата му, уведомление за цесия и отговор изх.№245/24.09.2014г.от ищеца до ответника относно покана с изх.№*1348.
В подадения от „С.Г.Г.“О. писмен отговор на частната жалба в срока по чл.276,ал.1 от ГПК се изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и становищата на страните,приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК,от легитимирано лице,срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК ,предявен от „. 2011“ Е. Г.С. за недължимост на негово парично задължение към ответника „С.Г.Г.“О. Г.М. за сумата 3850.49 лева по договор за мобилни услуги № *1 по 8 бр.фактури /конкретизирани по номер,дата на издаване и сума/ за периода 05.06.2009г.-07.01.2010г. /петитум уточнен с молба на л.21 от делото/.Ищецът твърди в исковата си молба,че ответното дружество му е изпратило покана за плащане,в която сочи,че е придобило вземането по договор за цесия с „БТК“ Е.. Получавал и редовни обаждания по телефона от служители на ответното дружество,съдържащи покани за плащане и заплахи за предприемане на съдебни действия.Твърди,че не е получавал уведомление за цесия, изходящо от цедента и че вземането е погасено по давност-чл.111 от ЗЗД.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен.Твърди,че не е изпращал представената с исковата молба покана за плащане на ищеца,че същата не е подписана нито от законния представител,нито от упълномощено лице от страна на „С.Г.Г.“О.,както и че има претенция само за получаване на сума в размер на 150.91 лева-вземане спрямо ищеца,прехвърлено му от „БТК“ Е. с договор за цесия от 17.05.2013г.,а не за сумата 3 850.49 лева, посочена в исковата молба като цена на иска.
За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел,че липсва правен интерес от водене на процесния иск от страна на ищеца-ответното дружество не е придобило твърдяното от ищеца вземане и няма интерес да го събира,представената с исковата молба покана не е подписана от законния представител на ответника и няма правен спор между страните относно съответното правоотношение.
По делото липсва спор,че ищецът е бил потребител на услуги , предоставяни от „БТК“ Е.,които са плащани периодично и че по договора са останали неплатени суми.Установено е от доказателствата по делото,че по процесните осем бр.фактури задължението е в общ размер на 3 850.49 лева. Между „БТК“ Е. и ответното дружество „С.Г.Г.“О. има сключени договори за прехвърляне на вземания /цесия/ и на ответното дружество е прехвърлено вземане за 150.49 лева по клиентски № *1 на името на „. спорт“Е.,чийто правоприемник е ищеца,по фактура различна от процесните.Вземанията по процесните осем бр.фактури не са прехвърляни на ответното дружество „С.Г.Г.“ О..Същите автоматично са отписани за събиране от „В.“ поради изтекъл давностен срок.Подписът върху представената с исковата молба покана за плащане/копие на документ/ не е копие на подпис,изпълнен от законния представител на ответното дружество.Не е установено поканата да е подписана от упълномощено лице или служител в ответното дружество, нито да е изпращана на ищеца от ответника. Последният изрично е заявил,че единственото вземане,което има към ищеца е цитираното по-горе в размер на 150.91 лева,прехвърлено му от „БТК”Е..При така установеното първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Ищецът е обосновал правният си интерес от иска с изпратена от ответника покана за плащане на вземане в размер на исковата сума, редовни обаждания по телефона ,съдържащи покани за плащане и заплахи за предприемане на съдебни действия. Извънсъдебната покана за плащане на погасени по давност вземания и евентуално бъдещо съдебно производство за установяване на вземането не обосновават правен интерес от установителен иск за недължимост на сумите ,но дори да се приеме,че с изпратената покана е засегнато право на ищеца и той би постигнал защита на правата си чрез предявяване на отрицателен установителен иск,при оспорване на твърденията в исковата молба ,с които ищецът обосновава интереса си от иска,той следва да докаже фактите,от които те произтичат,а когато не стори това ,както е в настоящия случай производството се прекратява.
Правният интерес от установяването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът следи служебно при всяко положение на делото.Интерес е налице при правен спор.При липсата на интерес искът не се разглежда.В случая не са установени твърдениятана ищеца за отправени му от ответника покани за плащане на погасени по давност вземания в размер на исковата сума,цедирани на ответника от „БТК”Е. и изобщо такива вземания. Ответникът изрично заявява,че няма претенции за вземания в твърдяния от ищеца размер и между страните не е налице правен спор,от който ищецът да изведе правния си интерес от водене на установителен иск за недължимост на исковата сума.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Б..Преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК същите са услужливи и обслужват каузата на ищцовото дружество,в което е главен юрисконсулт.Свидетелят Б. твърди,че във връзка с поканата в продължение на около три месеца е провеждал многократни разговори по телефона с едно и също момче, представило му се за служител в ответното дружество,но не си спомня името на лицето,с което е говорил,макар да твърди,че всеки път момчето е казвало фамилията си и че е служител при ответника,нито телефонния номер,от който му се е обаждало постоянно.
Неоснователно жалбоподателят твърди,че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения,изразяващи се в непоставяне никакви въпроси във връзка с фактите,недаване указания във връзка с твърденията на страните,несъдействие за изясняване на делото от фактическа страна и неразпределяне на доказателствената тежест,поради което и искането за събиране на доказателства във въззивното производство на основание чл.266,ал.3 от ГПК е неоснователно. Съгласно чл.145 от ГПК съдът може да поставя въпроси на страните, като им указва значението им за делото, да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и ал.2 от ГПК задължават първоинстанционния съд да направи доклад по делото, в който следва да посочи кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и за кои от тях не се сочат доказателства. По реда на чл.145,ал.1 от ГПК съдът поставя на страните въпроси за изясняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства при необходимост. В случая такава не е била налице,тъй като твърдяните от страните факти и обстоятелства са конкретни и ясни. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.140,ал.3 във вр.с чл.146 от ГПК като е изготвил проект за доклад по делото,дал е правна квалификация на предявения иск и е разпределил доказателствената тежест.Не е посочил обстоятелствата по чл.146,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК,тъй като няма такива.Не е налице хипотезата на чл.146,ал.2 от ГПК , тъй като за твърдяните от тях факти страните са посочили доказателства ,а съдът не е длъжен да дава указания на страните относно защитните им позиции,нито да указва на страните ,че посочените от тях доказателства не са достатъчни.В случая първоинстанционният съд е допуснал и събрал и всички посочени от страните доказателства.
В мотивите на обжалваното определение съдът е коментирал истинността/автентичността/на представения от ищеца частен документ- копие на покана за плащане и липсата на изричен диспозитив относно своевременно заявеното от ответника оспорване не е порок,водещ до неговата отмяна. Допусната съдебно-графическа експертиза ,приета по делото, неоспорена от страните е категорична,че документът не носи подписа на посоченото като негов издател лице-управителя на ответното дружество.
По изложените съображения съдът намира,че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното,Окръжен съд-Монтана

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.05.2016г.по Г.д.№ 70280/2015г.на Районен съд-М.с което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.274,ал.4 във вр.с чл.280,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: