Предявени са искове за сумата от 225000лева с правно основание чл. 92, ал. 1 и за сумата от 7687,50лева на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
А. за П. П. и К. е предявила против „.-К. Н. обективно съединени искове по чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 225 000.00 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по чл.11.2 от приватизационен договор № 01-117/22.07.2002г.за приватизационна продажба на ВЕЦ „Б.“,обособена част от „Национална електрическа компания“ Г.*. и по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата 7 687.50 лева мораторна лихва върху първата сума за периода от 16.06.2020г.до датата на предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва върху претендираните суми ,считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното плащане.
В исковата молба се твърди , че с договор № 01-117/22.07. 2002г. за приватизационна продажба на ВЕЦ „Б.“,обособена част от „НЕК“ Г.*. ,А. за приватизация е продала и прехвърлила на ответника „.-К. Н.правото на собственост върху ВЕЦ „Б.“-обособена част от „НЕК“ЕАД,находящ се в землището на Г.*. В чл.11.2,б. „а“ от договора било предвидено задължение за купувача да не се разпорежда със закупената обособена част, включително чрез учредяването на залог и/или ипотека върху нея ,освен с разрешението на оправомощен от българското правителство държавен орган, като при неизпълнение на задължението,съгласно чл.16.1 от договора купувачът следвало да заплати неустойка в размер на 50 % от покупната цена, посочена в чл.6 от договора-450 000.00 лева.В рамките на осъществения от АППК следприватизационен К. върху изпълнението на задълженията по договора за приватизация на обособената част,с писмо с вх.№92-00-22-25#1/07.06.2019г. от БД „Д.“ Г.*към МОСВ е констатирано, че титуляр на разрешителното за водовземане от р.* за ВЕЦ „Б.“,издадено на 14.05.2018г.е „К.“ООД ,а не купувачът „.-К. Н..При извършена справка в ТР към АВ за „К.“ООД било установено,че на 18.10.2017г.по партидата на дружеството са вписани увеличение на капитала чрез непарична вноска /апорт/, приемане на нов съдружник / „.-К. Н./и промяна на правноорганизационната форма на дружеството/от ЕООД в ООД/. До тази дата едноличен собственик на капитала на дружеството е бил К. Н..От обявените в ТР документи е видно,че непаричната вноска в капитала на дружеството представлява част от търговското предприятие на „.-К. Н.,състоящо се от съвкупност от права, задължения и фактически отношения на неговия клон *.В частичното търговско предприятие е включено и правото на собственост върху описани недвижими имоти ,както и правата и задълженията по договора за приватизационна продажба на ВЕЦ „Б.“-обособена част от „НЕК“ЕАД.Твърди се,е в случая не е постъпвало уведомление от купувача „.-К. Н.до АППК , явяваща се оправомощен държавен орган по смисъла на чл.11.2,б. „а“ от приватизационния договор за извършения апорт ,не е поискано разрешение по смисъла на този текст от договора,нито е представен договор за апортирането на обособената част. Ответникът е нарушил задължението си по чл.11.2 от приватизационния договор като е апортирал обособената част,поради което с протоколно решение №6010/04.05.2020г.на основание чл.16.1 от договора ,изпълнителният съвет на АППК е начислил на купувача на обособената част неустойка в размер на 225 000.00 лева,представляваща 50% от покупната цена на обособената част.С писмо с изх.№9200-22/11.05.2020г.АППК е уведомила „.-К. Н.за констатираното нарушение ,размера на начислената неустойка и възможността същата да бъде заплатена доброволно в срок от 30 дни от получаването на поканата.Писмото е получено от купувача на 14.05.2020г.и срокът е изтекъл на 13.06.2020г.,като до момента на подаване на исковата молба плащане не е постъпило. Съгласно чл.17 от приватизационния договор,за всеки ден закъснение в плащането на неустойките по чл.16.1 от договора,купувачът дължи законната лихва за забава,която до предявяване на иска е в размер на 7 687.50 лева. Моли да бъде осъден ответника да заплати исковите суми, ведно със законната лихва и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор от ответникът „.-К. Н. от Г.*. с който оспорва иска. Твърди, че уговорката по чл.12.1 от договора е недействителна,което обосновава с накърняване на добрите нрави. Твърди,че уговарянето на безсрочно ограничаване на правото на собственост върху обособената част , придобита от купувача противоречи на общите принципи на добросъвестността и справедливостта. Поддържа,че за приватизационния договор като гражданскоправна сделка важат общите правила на гражданското право.Позовава се на разпоредбите на чл.69 и чл.63 от ЗЗД.Твърди,че ограничението по чл.11.2 от договора , което е безсрочно,не обслужва целта на договора за продажба и не съответства на друг подлежащ на защита интерес,включително обществения. В тази връзка прави възражение за частична недействителност на договора по отношение уговорката по чл.12.1. Независимо от това поддържа,че не е извършено нарушение на чл.11.2,тъй като прехвърленото предприятие е по-голямо като съдържание от приватизираната обособена част.Чл.11.2 не забранява нито прехвърлянето на търговското предприятие на купувача,нито прехвърлянето на част от това предприятие ,която е по-голяма по съдържание от приватизираната обособена част и в този смисъл липсва идентичност между закупената обособена част и апортираното предприятие.Отделно от това твърди,че апортът е симулативна сделка .За симулацията на сделката дружеството вносител и вносителят на непаричната вноска са подписали обратно писмо-споразумение ,което е с достоверна дата на нотариус отпреди датата на предявяване на иска.Страните са декларирали симулацията на сделката, като изрично са се съгласили ,че симулацията е абсолютна.Моли да бъде отхвърлен иска със законните последици.
В допълнителната искова молба ищецът е изразил становище за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата на чл.11.2 от договора с доводи,че конкретния приватизационен договор притежава характеристиките на специфичен вид гражданскоправна сделка ,при която личността на купувача е от особено значение и важност с цел осигуряване на необходимите условия за експлоатация на съоръжението.Поддържа,че забраната за отчуждаване на приватизирания обект без разрешение от съответния държавен орган и задължението на купувача да запази собствеността върху обекта е създадена в обществен интерес. Твърди,че при систематичното тълкуване на клаузите на договора и действителната воля на страните следва да се приеме,че предвидения срок в чл.11.4 на договора е релевантния срок и по отношение на останалите задължения,в това число и по чл.11.2.Не оспорва,че извършения апорт в капитала на дружество „К.“ООД е по-широк по обем от обособената част, предмет на договора за приватизация,но поддържа,че последната е апортирана в цялост.По отношение възражението на ответника за симулативност на извършения апорт твърди,че представеното споразумение не може да обвърже с правните си последици АППК като трето лице.Твърди и че споразумението е нищожно на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД поради факта,че се цели заобикаляне на закона.
В допълнителния отговор ответникът поддържа становището си в отговора на исковата молба.Допълнително уточнява,че недействителността на безсрочното задължение за неотчуждаване на обособената част освен,че накърнява добрите нрави противоречи и на чл.17 от Конституцията на РБългария. Налице е противоречие и с чл.19,ал.2 доколкото с договора са създадени ограничения за разпореждане без ограничение във времето , каквито нямат останалите оператори на енергийни обекти.Оспорва твърдението,че задължението за разпореждане с обособената част е ограничено със срокът на експлоатационната годност на обекта по арг. чл.11.4 от договора,които текст съдържа забрана за функционалното и техническо предназначение на обособената част.Направено е възражение за прекомерност на неустойката в случай,че съдът приеме,че е дължима , във връзка с което прави искане съдът да намали размера на неустойката на основание чл.92,ал.2 от ЗЗД,за което са изложени подробни съображения.
В съдебно заседание ищецът надлежно представляван подържа изложеното в исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция така, както е предявена и да се присъдят направените в процеса разноски.
Ответникът чрез своя представител в съдебно заседание моли съда да отхвърли исковата претенция като основаваща се на нищожни клаузи от договора и да му се присъдят разноски.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани заключенията на вещи лица изпълнили съответните експертизи.Съдът като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните, приема за установено следното:
Първият от така предявени искове е свързан с претенцията за изплащане на неустойка по договор.
Безспорно е установено и не се спори между страните, между същите с договор № 01-117/22.07. 2002г. за приватизационна продажба на ВЕЦ „Б.“,обособена част от „НЕК“ Г.*. ,А. за приватизация е продала и прехвърлила на ответника „.-К. Н.правото на собственост върху ВЕЦ „Б.“-обособена част от „НЕК“ЕАД,находящ се в землището на Г.*. В чл.11.2,б. „а“ от договора било предвидено задължение за купувача да не се разпорежда със закупената обособена част, включително чрез учредяването на залог и/или ипотека върху нея ,освен с разрешението на оправомощен от българското правителство държавен орган, като при неизпълнение на задължението,съгласно чл.16.1 от договора купувачът следвало да заплати неустойка в размер на 50 % от покупната цена, посочена в чл.6 от договора-450 000.00 лева.Установено е при извършена проверка, че титуляр на разрешителното за водовземане от р.* за ВЕЦ „Б.“,издадено на 14.05.2018г.е „К.“ООД ,а не купувачът „.-К. Н..При извършена справка в ТР към АВ за „К.“ООД било установено,че на 18.10.2017г.по партидата на дружеството са вписани увеличение на капитала чрез непарична вноска /апорт/, приемане на нов съдружник / „.-К. Н./и промяна на правноорганизационната форма на дружеството/от ЕООД в ООД/. До тази дата едноличен собственик на капитала на дружеството е бил К. Н..От обявените в ТР документи е видно,че непаричната вноска в капитала на дружеството представлява част от търговското предприятие на „.-К. Н.,състоящо се от съвкупност от права, задължения и фактически отношения на неговия клон *.В частичното търговско предприятие е включено и правото на собственост върху описани недвижими имоти ,както и правата и задълженията по договора за приватизационна продажба на ВЕЦ „Б.“-обособена част от „НЕК“ЕАД.
Не се спори между страните, че не е подавано уведомление от купувача „.-К. Н.до АППК , явяваща се оправомощен държавен орган по смисъла на чл.11.2,б. „а“ от приватизационния договор за извършения апорт ,не е поискано разрешение по смисъла на този текст от договора,нито е представен договор за апортирането на обособената част.
Установено е и наличие на писмо-споразумение ,което е с достоверна дата на нотариус отпреди датата на предявяване на иска.Страните са декларирали симулацията на сделката, като изрично са се съгласили ,че симулацията е абсолютна.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дали се дължи претендираната неустойка, а от тук и мораторната лихва върху нея с оглед наведените доводи за нищожност на процесната клауза в договора с която е уговорена.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.
С т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по противоречиво разрешавания от съдилищата в Република България въпрос за предпоставките, при които съдържащата се в приватизационните и в търговските договори уговорка за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Според дадените указания, нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии.
Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й
С Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. ОСТК на ВКС прие следното разрешение: “Не е нищожна клаузата за неустойка в приватизационните и търговски договори, уговорена без краен предел и без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите є обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.” В Тълкувателното решение е дадено определение за добрите нрави, както и за критерии, които са от значение при преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави – естеството на задължението, съществуващите други обезпечения, вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението и съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
По силата на нормата на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване .Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането є, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са є придадени от страните.
Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника. Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник. Забавеното неизпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по давност на претенцията.
Извършвайки преценка на така договорената клауза за неустойка в договора сключен между страните МОС намира, че същата противоречи на принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечитилните си обезщителни функции.
Безсрочната забрана на купувача по приватизационния договор да се разпорежда с придобития обект представлява недопустимо ограничаване на правото му на собственост, което е в противоречие с прокламирания в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България принцип за неприкосновеност на собствеността и поради прякото действие на установяващата го норма има за последица нищожност на процесната договорна клауза.
Безспорно, с оглед същността и целите на приватизацията, отчитайки спецификата и обществената значимост на този процес, забраната за отчуждаване на закупеното чрез приватизационната сделка имущество би била търпимо ограничаване на правото на частна собственост, но само при условие, че същата е предвидена за точно определен и то разумен, от гледна точка интереса и на двете страни, срок. И тъй като в случая такъв срок изобщо липсва, то клаузата на чл. 11.2. от процесния приватизационен договор, предвиждаща посоченото ограничение в разпоредителните правомощия на купувача-собственик, е нищожна и не поражда действие. Ето защо, неизпълнението на поетото с нея задължение не може да обоснове ангажиране отговорността на ответника за заплащане на неустойка.За да стигне до тези извод съдът взе предвид и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза на в.л. инж.И. К. Д.-електроинжинер, който е установил, че първата хидрогрупа на процесния обект е монтирана през 1938година , а втората през 1961година, като са изминали повече от 80години от производството на машините за електропроизводство и процента на произведената ел.енергия на ВЕЦ „Б.“ спрямо годишното производство на ел.енергия в България е 0,002832%.
По изложените съображения МОС намира исковата претенция за неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД е неоснователна.Като такава се явява и претенцията за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер.
С оглед изхода на спора и при условията на чл.78 ал.2 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6183.75лева, като МОС уважава направеното възражение за прекомерност , както и сумата от 1124лева депозит за експертизи по приложен списък или общо в размер на 7307.75лева.
Водим от гореизложеното, МОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от А. за П. П. и К. Г.* против „.-К. Н. Г.*. обективно съединени искове с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 225 000.00 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по чл.11.2 от приватизационен договор № 01-117/22.07.2002г.за приватизационна продажба на ВЕЦ „Б.“,обособена част от „Национална електрическа компания“ Г.*. и по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата 7 687.50 лева мораторна лихва върху първата сума за периода от 16.06.2020г.до датата на предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва върху претендираните суми като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. за П. П. и К. Г.*с ЕИК *да заплати на „.-К. Н. Г.*. с ЕИК * представлявано от К. Н. сумата от 7307.75лева направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: