Р Е Ш Е Н И Е

Г.Монтана
02.08.2022

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на 23 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА Г.дело № 59 по описа за 2021 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от адвокат Т.Б. , пълномощник на „.Е. Т. К. Нидерланд”Б.В.срещу ЗД „. инс” осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2016г.,около 21.30ч.на път Е-79 ,км.90+600 ,в землището на с.В ,оБ.М е настъпило ПТП. При него В В А ,ЕГН *,управлявайки лек автомобил марка хххх,модел „ххх”,с рег. М хх ВА е нарушил правилата за движение по пътищата. Пряка и непосредствена последица от това са причинените имуществени вреди на ищеца.Те се изразяват в необходимите средства за репариране на вредите по собствените му седлови влекач марка „ххх”,с нидерландски рег.№хххи прикачното към него полуремарке марка „ххх”с румънски рег.№ххх управлявани от ИхСхТвърди се,че събитието, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното застрахователно събитие са изяснени в съставените Протокол за оглед на местопроизшествието от 05.02.2016г.,съставен от РУ МВР-Монтана и заключение на САТЕ по ДП №19/2016г.по описа на РУ МВР-Монтана, пр..№208/2016г.по описа на ОП-Монтана. Твърди се, че към датата на настъпване на ПТП, лекият автомобил на виновния водач, е застрахован по валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Твърди се, че застрахователя на виновния водач бил уведомен за инцидента.Към ответното дружество е предявено искане за заплащане на застрахователно обезщетение.Въз основа на това са образувани ликидационни преписки №* и №*.По тях са приложени всички изискуеми се документи и са изпълнени всички изисквания на застрахователя за представяне на документи.С намерение отношенията с ответника да се уредят извънсъдебно , представител на ищеца е осъществил кореспонденция с представители на ответника.Със свое писмо от 10.07.2020г.ответникът е уведомил ищеца ,че предстои изплащане на обезщетение.Със следващо писмо ответникът е уведомил ищеца, че по преписката са представени всички необходими докуени,че е изчислил размера на обезщетението и при извършено плащане от тяхна страна по сметката на собственика на автомобила ще ги информира.Тези действия ищецът приема като признание на основателността на претенцията.Въпреки всичко до настоящия момент плащане не е извършено. Твърди,че общият размер на необходимите средства възлиза на 134 463.51 лв.Ответникът следва да заплати и мораторна лихва за периода от 18.05.2018.г.в размер на 37 948.46 лв.В молба преди връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника,ищецът e заявил намаление на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение,като претециите се смятат предявени за сумата 103 987.99 лв.-допълнително дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди и 37 948.46 лв.законна лихва върху сумата 134 463.51 лв.,считано от 18.05.2018г.до датата на подаване на исковата молба ,ведно със законната лихва върху сумата 103 987.99 лв.,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Поддържа,че след завеждане на иска ,ответникът му е заплатил доброволно 30 475.52лв. След намаление на иска преди размяна на книжата е постъпила молба от ищеца, с която претендираната сума е намалена на сумата 103 98.99 лв./вместо претендираната такава 134 463.51 лв.
С отговора на исковата молба се оспорва иска изцяло по основание и по размер. Признава се, че лек автомобил „ххххх с рег.№ ххх ВА е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица със срок на покритие от 10.11.2015г.до 09.11.2016г., действаща към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва се факта, че на ищеца не е било платено с твръдения,че по повод имуществена вреда по товарен автомобил „ххххс рег.№ ххх и прикачено към него ремарке с рег.№хххе заведена щета първоначално с № * по предявена претенция Ч. дружество за уреждане на международни щети „АВУС”. Впоследствие е заведена и щета за същите вреди директно от увреденото лице към застрахователя с № *. Образувана е ликвидационна преписка , като е установен размера на вредата и определеното обезщетение е изплатено на увреденото лице по банков път. Оспорва претенцията по размер.Твърди се,че в случая стойността на вредата надхвърля стойността на товарния автомобил и е налице „икономически тотал”-възстановяването на автомобила е неизгодно ,тъй като ще надхвърли стойността му.От определената стойност на товарния автомобил е извадена стойността на запазените части и е изплатено обезщетение в размер на 30 475.52 лв. по банковата сметка ,предявена от заявилия щетата.Стойността на товарния автомобил е определена от застрахователя от представената фактура за закупуването.Определена е стойността към датата на ПТП ,като е отчетено овехтяване.Приложен е и метода на „икономически тотал”.Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Предвид гореизложените съображения моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция ,като му бъдат присъдени и направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени,като за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени две съдебно-технически експертизи.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 05.02.2016г.,около 21.30ч.на път Е-79 ,км.90+600 ,в землището на с.Вх,оБ.М е настъпило ПТП. ,което е причинено от В В в А ,ЕГН *,като същият, управлявайки лек автомобил марка „ххххх”,модел „ххх”,с рег. МхххА е нарушил правилата за движение по пътищата. В резултат на това ПТП са причинени имуществени вреди на ищеца, които се изразяват в необходимите средства за репариране на вредите по собствените му седлови влекач марка ххх,с нидерландски рег.№ BZ-PZ 82 и прикачното към него полуремарке марка ххх”с румънски рег.№ххх, управлявани от И С Вината на В.Вх се установява по несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства- досъдебно производство № 109/2016 г.,Протокол за оглед,Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.06.17г. на Окръжна прокуратура Монтана поради смъртта на виновното лице и др. С заплащане на част от претендираното обезщетение самият ответник с конклудентни действия е признал този факт.
С определение от 02.08.2021 година по настоящото дело , съдът е посочил кои обстоятелства се признават – наличието на застрахователно правоотношение ,породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите ,полица със срок на покритие 10.11.2015г.-09.11.2016г. за лек автомобил „хххх” с рег.№ххх ВА,валидна към датата на ПТП-05.02.2016г.,както че в края на м.април ответникът е изплатил на ищеца 30 475.52 лв.застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие реализирането на ПТП между собствения на ищеца товарен автомобил „ххх“с рег.№ ххх и прикачено към него ремарке с рег.№ B 94 GBB и лек автомобил „хххх”с рег.№ Мххх ВА, по вина на водача на втория автомобил.
Не се спори също така,че ищецът е предявил искане за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество .Въз основа на това са образувани ликидационни преписки №* и №*.По тях са приложени всички изискуеми се документи и са изпълнени всички изисквания на застрахователя за представяне на документи.В тази насока е неоснователно твърдението,че единствената щета, която ищецът е искал да бъде възмездена, е тази за причинената вреда на влекача.Действително, във второто искане /става въпрос за втората преписка/ е посочено, че става въпрос за седлови влечач, но в посочената сума очевидно е включена сумата по ремонта на цялата композиция.
Неоснователно е възражението за изтекла давност.В случая застрахователното събитие е настъпило на 05.02.2016 г. Претенцията пред застрахователя е отправена на 07.03.2018г. ,/давността е 5 години съгласно чл.378,ал.2 КЗ, а съгласно ал.9 давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна.
Единственият спорен момент е как следва да се определи обезщетението за настъпилите вреди и в какъв размер.
Ответното дружество претендира,че в случая е налице тотал щета,поради което и със заплатеното обезщетение е ликвидирал напълно щетите от възникването на ПТП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото/ и двете експертизи са категорични в тази насока /, че с оглед стойността на влекача и полуремаркето стойността на разходите за необходим ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност,т.е. е налице тотална щета.
От друга страна обаче е безспорно установено,че ищецът е направил ремонт на увредените МПС,като за същия са представени фактури/неоспорени от ответника/ .
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на причинената вреда. Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 от КЗ, с наредба към която е приета Методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Последната отменя Наредба № 24 от 08.03.2006 г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6 към нея. В този смисъл Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, приета от КФН представлява Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. В чл. 4 от Методиката е предвидено, че същата следва да се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя от експертна оценка. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид.
Безспорно е установено от представените писмени доказателства,както и от извършената съдебно автотехническа експертиза/л.54/ ,че ищецът е заплатил за възстановяване на вредите сумата 134 463,51лв. Тази експертиза не е оспорена от процесуалния представител на ответника,освен това от последния не е направил възражение по чл.386 ,ал.1 КЗ / отговорността на застрахователя за щети, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, е ограничена само от застрахователната сума (лимита на отговорността /.
Предвид гореизложеното исковата претенция за сумата 103 98.99 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен,ведно със законната лихва, считано от 25.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Основателна е и исковата претенция по чл.86 ЗЗД, като ответното дружество дължи и обезщетение за забавено плащане върху сумата 134 463,51лв.,считано от 18.05.2018 г. до 25.02.2021 г. в размер на 37911.23 лв./изчислена с интернет калкулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.Ето защо над този размер до предявения такъв от 37948,46 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските по делото:
С оглед на изхода на делото ответното дружество следва да заплати на ищеца направените в производството разноски в размер на 13 400 лв./ 5677,46лв. ДТ, 750 лв. депозит за вещи лица и 6 972,54 лв.адвокатско възнаградение/ .
Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „. ИНС“ , ЕИК 831830482 да заплати на „.Е. Т. К. Нидерланд”Б.В,дан._ № с А. К. Н. 6921,ЕВ Д У.“Г “ №хх сумата 103 98.99 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило ПТП на 05.02.2016г.,около 21.30ч.на път Е-79 ,км.90+600 ,в землището на с.В ,оБ.М ведно със законната лихва,считано от 25.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 13 400 лв. разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА ЗД „. ИНС“ , ЕИК 831830482 да заплати на „.Е. Т. К. Н ”Б.В,дан._ № с А. К. Н. 6921,ЕВ Д ,У.“Г №ххх сумата 37911.23 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 134 463,51лв. за периода 18.05.2018 г. до 25.02.2021 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до сумата 37948,46 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ :