Предявени са искове са правно основание чл. 432 от КЗ – пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за заплащане на обезщетения от 90 000 лв за неимуществени вреди и от 2 800 лв за имуществени вреди.
Ищецът С. А., извършващ правни действия със съгласието на С. М. К. А., твърди в исковата молба, че на 12 юли 2020 г. в с. *, обл. *, претърпял ПТП, при което той като пътник в лек автомобил „*“, модел „*“ с ДКН *, управляван от Д. П., получил счупвания на двата крака в областта на бедрените кости, мозъчно сътресение, контузия в областта на гърдите и разкъсно-контузни рани в предната част на тибията. Последвали три оперативни интервенции, от които така и не се възстановил напълно. Трудно подвижен е и към настоящия момент, нуждае се от грижи и помощ, придвижва се с инвалидна количка. Поради травмата на главата дълго след инцидента продължавал да изпитва главоболие, загуба на концентрация, отпадналост и сънливост. И към настоящия момент той се оплаква от невъзможност да запомня и възпроизвежда информация. Психическото му състояние продължава да е нестабилно. Ищецът отказва да разговаря за инцидента, често плаче, страхува се да излиза навън, изпитва страх от автомобили.
Транспортното произшествие е причинено поради виновното поведение на водача Д. П., който не спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, отнел предимството на лек автомобил „*“ с ДКН *и послевал сблъсък между двете превозни средства.
С ответното дружество е била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лекия автомобил „*“ с ДКН *, управляван от виновния за катастрофата водач Д. П., поради което ищецът моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му плати обезщетение в размер на 90 000 лв за понесените болки и страдания, както и обезщетение от 2 800 лв за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението. Претендира се и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 14 януари 2021 г., когато изтекъл срокът за удовлетворяване на предявената пред застрахователя писмена претенция. Ищецът моли да се присъди и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на завеждане на иска – 13 април 2021 г.
Ответникът ЗД „Б. И. в писмен отговор на исковата молба оспрова претенциите. На първо място въвежда възражение, че не е налице деликт, тъй като не се представят доказателства уврежданията на ищеца да са в пряка причинна връзка с пътния инцидент. Не е установен механизмът на транспортното произшествие, за да са направи извод кой от участниците е действал виновно. Твърди се, че произшествието представлява случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК за водача на лекия автомобил, в който е пътувал ищецът.
Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като несъответен на реално понесените болки и страдания, а за имуществените вреди има представени писмени доказателства за разходи в по-малък размер.
Като твърди, че ищецът е бил без поставен предпазен колан по време на инцидента, ответникът прави възражение за съпричиняване и моли обезщетенито да бъде съразмерно намалено.
По отношение лихвата моли да се приложа чл. 380 във вр. с. чл. 497 от КЗ.
Привлеченият като трето лице помагач Д. П. не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебно-автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните в производството доказателства и намира следното:
Предявеният иск е допустим: изпълнено е особеното изискване на чл. 432, ал. 1 от КЗ: увреденото лице е отправило на 14 октомври 2020 г. писмено претенцията си до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.
По делото е установено, че на 12 юли 2020 г. в с. *, обл. *, на кръстовището на ул. “*“ и ул. “*“ настъпил сблъсък между лек автомобил “*“ с ДКН * с водач Д. П. и лек автомобил „*“ с ДКН *, управляван от В.К.. Катастрофата е причинена вследствие виновното поведение на Д. П., като ищецът е пътувал във втория автомобил.
С влязло в сила споразумение по НОХД № 30/21 г. на РС - Белоградчик Д. П. е признат за виновен в това, че на 12 юли 2020 г. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “*“ м. „*“ с ДКН * в пияно състояние нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лица - Р. С., М. С. и С. А. - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, б. “а” от НК.
Безспорно е, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил “*“ с ДК № * е имало сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Застрахователна полица № BG/02/*37 с валидност до 19 март 2021г.
При катастрофата ищецът получил счупване на бедрените кости на двата крака. От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че се е наложило оперативно лечение с поставяне на заключващи плаки и винтове на двете бедра. Ищецът е бил на лечение в болница в периода от 24 до 30 юли 2020 г. Следоперативният период е протекъл гладко, без усложнения. Костното срастване е завършило в много добър вид, възстановена е подвижността на коленните стави. Оздравителният период е продължил около пет месеца, като ищецът е имал възможност да натоварва крайниците едва през ноември – четири месеца след инцидента.
Заключението на вещото лице се основава на личните му впечатления от проведеното лечение и проучване на медицинската документация, поради което съдът го приема като обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на исковете за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортното произшествие от 12 юли 2020 г.
Споразумение по НОХД № 30/21 г. на РС - Белоградчик има последствията на влязла в сила присъда, поради което на основание чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вредите от деянието. От това следва, че безспорно е установено виновното причиняване на телесно увреждане на ищеца от Д. П. при управление на лек автомобил.
С поведението си П. е осъществил състава на непозволеното увреждане като виновно е причинил вреди на С. А., за които дължи обезщетение. Поради наличието на валидно сключен застрахователен договор по застраховка Гражданска отговорност застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
По делото е установено, че ищецът е получил счупвания на двете бедра, които са му създали значителни неудобства – понесъл е две оперативни интервенции, дълго време е бил обездвижен, реално е могъл да натоварва крайниците едва четири месеца след инцидента.
Няма убедитени медицински доказателства за другите травми, посочени в исковата молба: контузия в областта на гърдите и разкъсно-контузна рана в предна част на тибията. Анамнезата, снета при приемането на ищеца в болница на 12 юли 2020 г., съдържа оплаквания за лека болка в гърдите и корема (епикриза за проведено лечение от 12 до 18 юли 2020 г., л. 7 от делото). Няма данни как са лекувани тези травми, за колко време са отшумели и каква е била степента им на тежест.
Не са събрани доказателства за емоционалните преживявания на ищеца, психическото му състояние и необходимостта да ползва чужда помощ, за които са наведени твърдения в исковата молба. Не са ангажирани и доказателства за твърдяното увреждане на паметовите способности в резултат на преживения от катастрофата стрес. В тази връзка следва да се има предвид и фактът, че ищецът е с установена от преди катастрофата лека умствена изостаналост (ЕР на ТЕЛК от 15 май 2019 г.), поради което ако е налице влошаване на способностите му за запомняне и концентрация, то нужни са категорични доказателства, че това е в пряка причинна връзка именно с преживяванията по повод пътния инцидент. Няма данни до каква степен тавмите са повлияли интелектуалните възможности на пострадалия.
Съдът приема, че в резултата на катастрофата ищецът С. А. е понесъл неимуществените вреди, изразяващи се в болки непосредствено след инцидента и при лечението, в негативни емоционални преживявания, свързани с претърпените две операци, търпял е ограничения, наложени от обездвижването. За тези установени вреди съдът определя обезщетение от 40 000 лв. При определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане, продължителността и сложността на лечението и оздравителния период, като взе предвид и това, че увреждането е преодоляно и е настъпило пълно възстановяване.
Ответникът ЗД „БулИ. е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в нарушение на правилата е бил в превозното средство без поставен предпазен колан. За установяване на този факт беше назначена автотехническа експретиза, която по наличните данни даде заключение, че е невъзможно да се отговори с категоричност дали предпазният колан е бил поставен. Ищецът е пътувал на задната дясна седалка, а в протокола за оглед няма данни в какво състояние е бил коланът при извършването на оглед непосредствено след ПТП. Вещото лице прави предположение, че не е бил използван колан, но то се основава на негови догадки, необосновани с конкретни факти, от които е извел това заключение. Сдът приема, че не е установено ищецът да е нарушил изискването за поставяне на обезопасителен колан по чл. 137а от ЗДвП, с което да е допринесъл за по-тежко увреждане, поради което оставя без уважение възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Застрахователят следва да обезщети и имуществените вреди от деликта, причинен от застрахования автомобилист. По делото се установиха имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. От представените две фактури с касови бележки към тях се установява, че са били платени общо 2 780 лв за заключващи плаки с винтове. Както посочва експертът ортопед в заключението по медицинската експертиза, такива са били използвани при лечението на ищеца, затова съдът присъжда обезщетение в този размер. За разликата от 20 лв до пълния размер на претенцията липсват доказателства. Приложената фактура № */2020 г. не съдържа данни какъв преглед е бил извършен и дали той е във връзка с проведеното лечение на двете фрактури.
Върху двете обезщетения застрахователят следва да плати обезщетение за забавено плащане, което съгласно чл. 497, ал. 2, т. 2 от КЗ е дължимо от момента на изтичане на тримесечния срок, в който застрахователят е следвало да разгледа предявената пред него претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Това е станало на 14 януари 2021, г., затова МОС осъжда ЗД „Б. И. да плати на С. А. лихва за забавено плащане върху двете обезщетения: за имуществени и за неимуществени вреди, считано от тази дата до окончателното изплащане.
Тъй като ищецът е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл. 80 от ГПК, а такива разходи са направени в размер на 500 лв (200 лв за автотехническа експертиза и 300 лв за медицинска) и изплатени от бюджета на съда, то ответникът следва да покрие частично тези разноски при съобразяване размера на уважената част от исковете, затова МОС осъжда ЗД „Б. И. да внесе по сметка на МОС сумата 230,45 лв.
Върху размера на присъдените обезщетения ответикът дължи 4 % държавна такса или 1711,20 лв.
На основание горното МОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „Б. И. , ЕИК *, представлявано от С.П. и К. К.заедно, със седалище в гр. *, Б.. „*. № *, да плати на С. А., ЕГН *, извършващ правни действия със съгласието на С. М. К. А., ЕГН *, обезщетение за претърпени в резултат на ПТП от 12 юли 2020 г. (по силата на задължителна застраховка Гражданска отговорност, полица № BG/02/*37) неимуществени вреди в размер на 40 000 лв, като отхвърля иска над този размер до претендирания от 90 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. да плати на С. А., извършващ правни действия със съгласието на С. М. К. А., обезщетение за претърпени в резултат на ПТП от 12 юли 2020 г. (по силата на задължителна застраховка Гражданска отговорност, полица № BG/02/*37) имуществени вреди в размер на 2 780 лв, като отхвърля иска над този размер до претендирания от 2 800 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. да плати на С. А., извършващ правни действия със съгласието на С. М. К. А., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдените обезщетения от 40 000 лв и от 2780 лв, считано от 14 януари 2021 г. до окончателното им изплащане.
Решението е постановено при участието на Д. П., ЕГН *, като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. да плати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на МОС сумата 1 941,65 лв направени разноски и държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: