Р Е Ш Е Н И Е

29.11. 2022 година ,Г.М.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД М., гражданска колегия в открито заседание на 13 октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЗАБЕТА КРАЛЕВА

При секретаря Соня Димитрова в присъствието на прокурора…………………………… като разгледа докладваното от съдията КРАЛЕВА .т.Д.№77 / 2019година по описа на Окръжен съд М., взе предвид:

Правното основание на предявените искове е по чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Производство е образувано по предявени преки искове от Б. Н., Д. Л. И М. Л. и трите от с.*. О. Б. оБ.*. чрез А.дружество „. П. и И.“ Г.*. срещу Застрахователно дружество „. И. Г.*. представлявано от С. П. и К.К.-изп.директори, в качеството им на увредени срещу застрахователя на прекия причинител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите", с правно основание чл. 432 от КЗ с цена- 600 000.00 лева, по 200 000.00лева за всеки един от ищците.
С определение от 23.04.2019г. на основание чл. 83,ал. 2 от ГПК МОС е освободил ищците Б. Н. и Д. Р. от заплащане на дължимата за производството държавна такса над сумата от 50.00лева до сумата от 8000.00лева, която е внесена в указания срок и изцяло от заплащане на такси и разноски М.Л.. Ищците са посочили и банкова сметка по която да се внесе претендираната сума, с което са изпълнени и изискването на чл. 127,ал. 4 от ГПК .
В исковата си молба ищцата твърди ,че при пътнотранспортно произшествие настъпило на 31.07.2018година реализирано от застрахован при ответника водач е причинена смъртта на Р.Б. с ЕГН *-фактически съпруг на Б. Н. и баща на Д. Л. и М. Л..
Твърди се също така, че на 31.07.2018година П.З. управлявал л.а. марка „*“ модел *с д.к.№ * на път 3-101 с посока от Г.*към Г.*., като на разклона за с.*виновно нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинена смъртта на Р.Б..Водачът е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.20,ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.21,ал.1 от ЗДвП.Вследствие настъпилото ПТП в непосредствена причинна връзка на Р.Л. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.
Прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.Водачът З. не е предвиждал настъпването на общственоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотвраттии, ако не бе допуснал посочените нарушения на правилата на ЗДвП.
Ищците твърдят, че преживяват изключително тежко смъртта на Р. Л..Фактическата му съпруга Б. е останала без спътник в живота.Нейното ежедневие се е изпълнило със страдание, болка и непрекъснат страх дали ще се справи с житейските проблеми сама и ще осигури ли бъдеще на децата си.Всичко това направило Б. по-вглъбена, отчуждена, лесно ранима.Приживе пострадалият осигурявал изцяло издръжката на семейството си.Липсата на бащата се усетила и в ежедневието на неговите деца Д. и М..Последната е негова биологична дъщеря, но мизерията и лишенията в последните години го лишили от възможността да я припознае.
С оглед константната съдебна практика ищците са в кръга на увредените лица, имащи право на обезщетение по смисъла на ТР №1/2016година от 18.06.2018година на ОСГНТК.Внезапната смърт на съпруга и баща при изключително тясно подържана връзка е приничинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.С оглед степента и интензитета на причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на 200 000.00лева за всяка една от ищците би било справедливо.
Управлявания автомобил, с който е причинено ПТП е марка *, модел *с д.к.№* има сключена гражданска отговорност със ЗД „. И. , полица №BG02/*44, валидна от 27.02.2017година до 26.12.2018година, което ангажира отговорността на ответника за обезщетяванена причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.
Пред застрахователя е предявена извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение на пострадалите, но същият не я е удовлетворил.Към момента досъдебното производство не е приключило, поради което е невъзможно да се представят на застрахователя изисканите документи.
Молят съда след установяване на гореизложеното да постанови решение с което да осъди ответникът да заплати обезщетение в размер на 200 000.00лева за всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие причиняването смъртта на Р.Б. при ПТП от 31.07.2018година, реализирано виновно от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач, ведно със законната лихва считано от 31.07.2018година до окончателното изплащане на обезщетението и разноските по делото.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът ЗД „. И. Г.*. с изложени доводи за неоснователност.На първо място се твърди прекомерност на претендираните вреди, и съпричиняване от страна на починалия Р.Л..Оспорва се твърдението, че ищците са от кръга на лицата имащи право на обезщетение, както и че М. Б. е дъщеря на починалия.Оспорва процесуалната легитимация на адвокатското дружество да представлява ищците по настоящето дело, причинната връзка между настъпилото ПТП и претендираните неимуществени вреди, размера им, претенцията за лихва.Твърди се, че е налице е изключителен принос на пострадалия, който изключва вината и прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на увреждането.Пострадалият е бил без предпазен колан и пътник в автомобил с водач употребил алкохол.Излага доводи, че ищците не са представили пред застрахователя указаните им писмени доказателства във връзка с претенцията за обезщетение, поради което лихва върху същото се дължи най-рано от датата на предявяване на исковата молба.С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания
Моли съда да отхвърли исковата претеция като неоснователна.
Не оспорва наличието на активна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил.
В срока по чл.372,ал.2 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците с която е приложено съдебно решение по иск с правно основание чл.72,във вр. с чл.69 от СК влязло в сила на 20.03.2019година с което е признато, че М.Н. е зачената по произход от Р.Б. и в тази връзка е представен и нов акт за раждането, като е поискано коригиране на ЕГН-то на М..Оспорени са всички възражения на ответника и са поставени допълнителни въпроси към исканите експертизи.
В срока по чл.372,ал.2 от ГПК ответникът е отговорил на всички възражения на ищеца като неоснователни.
В съдебно заседание ищците се представляват от А. Ч. и А.Т. които подържат изцяло исковите претенции така, както са предявени.Молят съда да уважи изцяло предявените искове и по допълнително изложени съображения в писмени бележки.
Ответникът ЗД „. И. Г.*. в съдебно заседание по същество не се представлява, но е приложено писмено станоще по основателността и размера на иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани заключенията на вещи лица изпълнили съответните експертизи.
МОС като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделоно, а така също и във вразка със становищата на страните приема за установено следното:
Предявените искове са допустими.Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран от ищците за което е заведена щета №ОК */20.09.2018година,но претенцията не е удовлетворена.При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят, с предвидените в ГПК доказателствени средства, две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи че на 31.07.2018 г. П.З. - водач на МПС марка „*“, модел „*“ с д.к № * управлявал превозното средство по път III-101 с посока от Г.*към Г.*., като на разклона за с.*водачът нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП като навлязъл в платното за насрещно движение, където ударил насрещно движещият се лек автомобил фолксваген „*“ управляван от Ц.И.. Вследствие на удара, Ц.Н. с ЕГН *, който пътувал в този автомобил получил множество несъвместими с живота увреждания, които довели до неговата смърт на 06.08.2018година, а така също пътника на дясната седалка Р.Б., който починал на място.
Горната фактическа обстановка се оподкрепя от всички събрани по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелите П. П., разпитан в с.з. от 30.01.2020година и св.И. Д., разпитан в с.з на 13.10.2022година .Св.Д. установява, че по време на инцидента е карал след леката кола, която катастрофирала-*.Било е мокро след дъжд.Момчето с *давало газ през баира, задницата му се поднесла, отгоре се задала друга кола, но той навлязъл в лявата лента диагонално и се блъснали.Този свидетел, както и св.П. са помогнали при оказване на помощ на пострадалите.Св.П. също така заявява, че не му е направил впечатление дали пътниците във л.а. фолксваген са били с поставени предпазни колани.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
марка *, модел „*“ с д.к № *, е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №BG/02/*44 валидна от 27.02.2017 г. до 26.12.2018 г. Същата е сключена в ЗД „. И. , което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Застраховани лица по тази застраховка са както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая водачът се ползва от застрахователната закрила.
Установено е по делото, че с влязла в сила на 22.06.2022година Присъда от 20.07.2020година по НДОХ №443/2019година по описа на Окръжен съд Враца подсъдимия П.З., роден на *година е признат за виновен в това, че на 31.07.2018година, окоро 13,35часа на път 3-101/Г.*-Г.*./ при управление на собствения си л.а. **, с рег.№*, в нарушение на правилата за движение, а именно чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движил с превишена скорост от 123,23км/ч извън населено място при максимално допустима за категория „В“-90км/ч е загубил напречната устойчивост на автомобила и навлязъл в насрещната лента, където се е блъснал в правомерно движещия се автомобил фолксваген“*“ с рег.№*, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице а именно:Р. Б. с ЕГН *-починал на място, както и Ц.И. с ЕГН *, чиято смърт е настъпила на 06.08.2018година в УМБАЛ „С.“, Г.*. поради което на основание чл.343,ал.3,пр.2,т.2,б“б“, пр.1 вр. с чл.54 е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години.
С оглед на горепосоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е установено, със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че П.З. е извършил посоченото в присъдата действие като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона- чл.21,ал.1 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. Със задължителна сила е установено, че П.З. е причинил смъртта на Р.Л. непредпазливост. Налице е установено противоправно поведение от страна на П.З. и причинена вреди, както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице П. Г. по изпълнената съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено е видно, че причината за смъртта на Р.Л. е остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на гръдната аорта и тежка гръдна травма получена при ПТП-то.Това увреждане и последствието от нея са в пряка и директна връзка с настъпването на смъртния изход в резултат на процесното ПТП.Налице са счупване на ребра двустранно, счупване на гръден прешлен, изкълчване на дясна раменна става, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците на Б..Сама по себе си гръдната травма със счупени повече от три ребра, с наличие на скъсана аорта е състояние, което остро застрашава живта на пострадалия и представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.Останалите описани увреждания сами по себе си, без налични усложнеия не е възможно да причинят настъпването на смърт.
Вещото лице е категорично, че в медицинската документация по делото няма описани увреждания с характера на специфични и характерни-воланна травма и типични следи от предпазни колани и други контактни увреждания типични при поставяне на предпазен колан, по които да се съди за липсата или наличието на предпазен колан,поставен по време на настъпването на ПТП, но по-вероятно е Б. да е бил без поставен предпазен колан, което е способствало силния директен удар върху части от автомобилното купе при рязка промяна на скоростта и посоката на описания челен удар, какъвто е механизма на уврежданията.МОС възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
По делото е назначена и изслушана и съдебно-автотехническа експертиза-еднолична и допълнена от разширена.От заключението по нея на вещото лице инж.Е. К.се установява, че механизма на настъпването на ПТП-то е навлизане в насрещната лента за движение след завой на л.а. **поради движение с превишена и несъобразена скорост без отчитане на фактора-начало на валеж върху пътното платно при което същия се блъска в преминаващото в този момент в насрещната лента за движение друго МПС.Скоростта на движение преди удара на автомобила е била около 100км/ч, а в момента на удара 81км/ч.При установените фактически действия и фактори водачът на л.а. *не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.Горното се потвърждава и от разширената съдебно-автотехническа експертиза изпълнена от вещите лица инж.В.П. и инж.Г.В., които са категорични, че водачът на лекия автомобил **е имал техническа възможност да предотврати станалото ПТП, ако не е превишавал скоростта си на движение, което е причина за загуба на напречна устойчивост на автомобила, довело до преминаването му в насрещното движение, т.е преминаване на л.а. ** от дясната в лявата лента на платното за движение по посока на огледа, т.е. водачът е следвало да се движи с максимално разрешената извън населените места скорост от 90км/ч.
Вещите лица също така са посочили, че ефективността на инерционните колани е най голяма при скорости на автомобилите до 65км/ч, като с увеличение на скоростта рязко намалява тяхната ефективност.От техническа гледна точка при високата сумарна скорост в момента на удара водачът и пътниците в лекия автомобил фолксваген с рег.№* не са имали голяма възможност да предотратят с използване на обезопасителен колан опасните последици от станалото ПТП.В заключение същите посочват, че използването на предпазните колани в условията на конкретното ПТП, установените деформации по автомобилите и конкретните динамични натоварвания от скоростта на автомобилите от техническа гледна точка биха имали ниска ефективност.МОС възприема заключенията и на двете експертизи като изготвени обективно и компетентно дадени.
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците са предявили исковете в качеството си на живееща на съпружески начала без брак с пострадалия и две дъщери.
С ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия-неговите низходящи,деца, съпруг и възходящи родители и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.По късно с Постановление №5/24.11.1969година Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на св.С.М., Т.Т. и св.П.П., разпитани в с.з. от 05.12.2019година се установи, че починалия пострадал от процесното ПТП Р.Л.приживе е живял на съпружески начала с ищцата Б. повече от 30 години в с.*заедно с двете им деца М. и Д..Свидетелите установят, че голямата дъщеря Д. е над 28години, завършила е обучението си и вече семейна и има детенце, което го е кръстила на дядо му- Р..Свидетелите установяват, че Р. се е занимавал с животновъдство и той основно е осигурявал прехраната на семейството си, което било сплотено и задружно.След смъртта му настъпила голяма трагедия.Семейството не можело да се справя с животните, които преди това гледали и започнали да ги продават.Често ходят на гробища, плачат, станали затворени и не празнуват празниците.Освен това смъртта на Р.Л. настъпила на 31.07.2018година е станала точно на рождения ден на малката дъщеря М., която е родена на *лева и тя повече не празнува рождения си ден.Вече е студентка и трудно се издържа без помощта на баща си.МОС възприема показанията на тези свидетели като обективни и изградени на непосредствени впечатления.
Според настоящия състав се установиха на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане а именно вина, вреда и причинна връзка между тях и ищците следва да бъдат обезщетени.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че в резултат на настъпилото ПТП и получените увреждания Р.Л. е починал .Неговата смърт се е отразила съществено върху психическото и физическото състояние на ищците.
Касае се преждевремменна загуба на млад човек-мъж на около 48 години в разцвета на силите си.След катастрофата живота на останалите членове на семейството коренно се променил.Същите станали много затворени, не общуват с хора.Постоянно плачат, объркани са и на всеки празник посещават гроба на Р.. Всяка една смърт на близък човек се приема изключително тежко от роднините и хората който го обичат. Особено болезнено и тежко обаче се приема смъртта от съпруг и деца.Това е травма, която дори и с течение на времето не може да се преживее и преодолее. Фактическата му съпруга Б. е останала без спътник в живота.Нейното ежедневие се е изпълнило със страдание, болка и непрекъснат страх дали ще се справи с житейските проблеми сама и ще осигури ли бъдеще на децата си.Всичко това направило Б. по-вглъбена, отчуждена, лесно ранима.Приживе пострадалият осигурявал изцяло издръжката на семейството си.Липсата на бащата се усетила и в ежедневието на неговите деца Д. и М..Всичко това по смисъла на закона представлява непозволено увреждане, което следва да се обезщети по справедливост.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като е пътувал без предпазен колан.
Това възражение МОС намира за неоснователно. Не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.Такива доказателства по делото не са събрани.Изключителна вина за настъпилото ПТП има водачът на управлявания л.а. **, който е управлявъл автомобила с превишена скорост и е навлязъл в насрещното платно.Още повече и вещите лица по автотехническите експертизи посочиха, че дори ис предпазен колан фаталния резултат е неизбежен, тъй като получените наранявания са именно от удара при високата скорост.Ето защо МОС намира, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При определяне на заместващото обезщетение, в полза на ищците следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на съпруг и баща към когото са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им животи и това трябва да бъде отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, изживените болки и страдания, възрастта на постралите, икономическите условия в страна и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита че обезщетение в размер на 120 000 лв. за всеки един от ищците за претърпените болки и страдания смъртта Р. Л. настъпила в резултат на процесното ПТП би било справедливо, в какъвто и размер следва да бъде уважена всяка една от претенциите.Над този размер до претендирания размер от 200 000лева за всеки един от ищците искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.МОС не посочва сметка по която да бъде внесена горната сума, тъй като макар и описана такава в исковата молба няма данни кой е титуляра по същата.
По силата на чл. 429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице,.
В конкретния случай по делото е установено, че ищците са уведомили застрахователя за настъпилото събитие с молба В.№ОК-*/20.09.2018 и следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 и с чл. 430,ал. 1 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 29.09.2018 г. .
При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска. Ищците са били освободени от заплащане на държавна такса общо над 100лева и са били защитавани безплатно на основание чл. 38 от ЗА.Същите са направили разноски за вещи лица общо в размер на 1350лева
Видно от списъка по чл. 80 на ищците имат претенция за присъждане на държавна такса в размер на 100.00лева1350лева за вещи лица и на А. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представен договор за правна помощ, сключен на посоченото основание . На същите е оказана безплатна адвокатска правна помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатната помощ е чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ал.1 от Закон за адвокатурата основание за присъждане на А. възнаграждениие на упълномощения адвокат за осъществено в производство процесуално представителство.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатно адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на А. възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните А. възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Съобразно уважения размер на исковата претенция- по 120 000.00лева, за всеки един от ищците Б., Д. и М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на А. дружество „. П. и И.“ Г.*. , представлявало всеки един от тях и следва да се определи възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.За претенция в размер на 200 000.00 дължимото възнаграждение е в размер на 5530лева при пълно уважаване на иска.Тъй като исковата претенция е уважена в размер на 0,6% то дължимото възнаграждение за всеки един от първите двама ищци е в размер на 3918лева с ДДС/ 3530+2%х100 000 х 0.6/х20%ДДС или общо за тримата е в размер на 11944.80лева, какъвто и размер следва да се присъди на представляващото ищците дружество.
Първите две ищци са освободени от заплаща на дължимите за производството държавни такси над сумата от 100лева, която са внесли поради което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса с оглед уважения иск в размер на 14300 лева , както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Ищците са направили и разноски за вещи лица в размер на на 1450лева от които 100лева за държавна такса и 1350лева за вещи лицаа или с оглед оуважената част на иска следва да им се присъдят разноски в размер на 870лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗД „. И. има право да получи част от направените разходи за такси и възнаграждения .Макар и приложено на л.80 от делото пълномощно и договор за правна изащита и съдействия ответникът не е ангажирал доказателства за реално плащане на договорената сума от 16236.00лева, поради което МОС не я присъжда.Същия е направил разноски в размер на 450лева за вещи лица и свидетел и с оглед уважената част от иска ищците следва да му възстановят сумата от 180лева.
Воден от гореизложеното МОС:



Р Е Ш И :


ОСЪЖДА „ЗД „. И.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. *. бУ. „*. № *, ЕИК *представлявано от С. П. и К.К. да заплати на Б.Н. с ЕГН * от с.*. оБ.*. сумата от 120000.00лева/сто и двадесет хиляди лева/, на Д. Л. с ЕГН * от с.*. оБ.*. сумата от 120000.00/сто и двадесет хиляди лева / и на М. Л. с ЕГН * от с.*. оБ.*. сумата от 120000.00/сто и двадесет хиляди лева /представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на Р.Б. в резултата на настъпило на 31.07.2018година пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.09.2018година до окончателното й изплащане,КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения до претендирания размер от 200 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от тях, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД „. И.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. *. бУ. „*. № *, представлявано от С. П. и К.К. да заплати по сметка на Окръжен съд М. сумата от 14300/четиринадесет хиляди и триста лева/ представляваща държавна такса съобразно уважения размер на искове и 5.00лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ЗД „. И.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. *. бУ. „*. № *, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на А. дружество“ Ч.П. И И.“ Г.*. БУЛСТАД *, регистрирано с номер в Единния регистър * ,представлявано от адвокат С. С. чаталбашев с рег № от ЕАР *на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.5 отНаредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на11944.80лева с включено ДДС.
ОСЪЖДА Б. Н. с ЕГН * от с Д. Л. с ЕГН * и М. Л. с ЕГН * и трите от с.*. оБ.*. ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЗД „. И.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. *. бУ. „*. № *, представлявано от С. П. и К.К сумата от 180.00лева разноски в производството
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в дмвуседмичен срок от съобщението му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: