Предявени са искове с правно основание чл. 515, ал. 2, т. 3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н. Н. К. твърди в исковата молба, че на 1 април 2019 г. в Румъния претърпял пътен инцидент, при който получил фрактура на горната част на пищяла с фрактура на фибулата и фрактура на лявото тибиално плато. Вина за произшествието има водачът на товарен автомобил ХХХ с рег. № ***, който навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в управлявания от ищеца товарен автомобил ХХХ с рег. № ***. За превозното средство, управлявано от румънския водач К. Р., е била сключена застраховка Гражданска отговорност с румънско застрахователно дружество City insurance SA. Представител на това дружество в България е „Еврохелп България“ ЕООД, пред което ищецът заявил претенцията си на 8 септември 2020 г., но не получил обезщетение. На 18 декември 2020 г. той отправил искане до НББАЗ като компенсационен орган по смисъла на чл. 515 от КЗ, но до изтичането на двумесечния срок ответникът не се е произнесъл.
Получените от ищеца травми са наложили оперативни интервенции на два пъти и продължителна рехабилитация. В продължение на 6 месеца бил неработоспособен, а ТЕЛК констатирала 50% трайно намалена работоспособност. Въпреки лечението не е настъпило пълно възстановяване. Ищецът понася и емоционални травми – чувства се непълноценен, лишен от възможността да упражнява професията си на шофьор, което от своя страна води до несигурност за бъдещето.
Ищецът Н. Н. К. моли да бъде осъдено НББАЗ да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 100 000 лв заедно със законна лихва от 8 септември 2020 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 926,85 лв, представляващи разходи за лечение, както и законна лихва от датата на завеждане на иска – 2 март 2021 г. Претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът Сдружение „. Б. на Б. А. З. в писмен отговор на исковата молба в въвежда възражение за недопустимост на исковете, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 515 от КЗ. Освен това румънският застраховател е дал указания на ищеца за представяне на докзателства, за да може да определи размер на обезщетението, но бездействието на самия ищец е причина да няма произнасяне от страна на застрахователното дружество. Тъй като НББАЗ е компенсационен орган, чиято отговорост е субсидиарна, то в случая няма предпоставки да изплати обезщетение на ищеца.
По съществото на спора ответникът оспорва твърдението за виновно поведение на румънския водач, което да е доевло да възникване на транспортното произшествие – водачът е бил принуден да се отклони от траякторията си на движени е и да навлезе в насрещната лента заради бавно движещо се пред него друго превозно средство. Изтъква, че на водача не е било наложено наказане нито по административен, нито по наказателен ред, от което следва, че не е установена вината му за настъпване на ПТП. Въвежда се и възражене за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца: при въведено ограничение на скоростта в пътния участък от 60 км/ч ищецът е управялвал товарната композиция с превишена скорост от 78 км/ч, а освентова е бил безпоставен предпазен колан. Тези две нарушения от страна на ищеца са допринесли за значително по-тежък резултат от произшествието.
Относно размера на претендираното обезщетение ответникът твърди, че не са установени действително претърпените от ищеца вреди, а претендираният размер е прекомерно висок и не съответства на стандарта за справедлива обезвреда.
Ответникът НББАЗ не намира основание за присъждане на законна лихва за забавено плащане. Прави искане за отхвърляне на исковете изцяло като неоснователни и претендира присъждане на деловодни разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебна медицинска и съдебна автотехническа експертизи. Съдът обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Предявените искове са допустими, изпълнено е особеното изискване на чл. 516 от КЗ: в качеството си на увредено при ПТП лице ищецът Н. К. е отправил на 18 декември 2020 г. писмено претенцията си до ответника, но тя не е била удовлетворена в срока по чл. 516, ал. 2 от КЗ. Производството пред НББАЗ е било предшествано от производство пред „Еврохелп България“ ЕООД -представител на румънското застрахователно дружество „Сити Инс“ за уреждане на претенции в Република България. Наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност за управляваното от К. Р. превозно средство е установено с приложената застрахователна полица с валидност от 18 февруари 2019 г. до 17 февруари 2020 г.
Искът срещу националния компенсационен орган, какъвто е НББАЗ по силата на чл. 506, ал. 3 от КЗ, е допустим след изчерпване на реда за предявяване на претенцията пред застрахователя на виновния водач, респ. пред неговия представител за уреждане на претенции в Република България и липсата на отговор от негова страна в срок от три месеца. Тези предпоставки са налице. Ако ответникът твърди, че ищецът е получил удовлетворяване на претенцията му или отказ, то в негова тежест е било да го установи.
Като намира, че е изпълнена специфичната предпоставка за допустимост на исковете, МОС оставя без уважение възражението за прекратяване на производството.
Националното Б. на Б. А. застрахователи като компенсационен орган е пасивно легитимиран ответник по иска по силата на чл. 515, ал. 2, т. 3 от КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило в държава членка на ЕС, различна от Република България.
По делото е установено, че на 1 април 2019 г. в Румъния на път DN7, 225 км + 225 м, в близост до село Р., окръг В., товарен автомобил ХХХ с ДКН *** с прикачено полуремарке, управляван от румънския гражданин К. Р., приближава движещо се пред него превозно средство, което внезапно намалява скоростта си на движение. За да избегне удара, водачът на товарния автомобил ХХХ се отклонява в ляво и навлиза в насрещната лента за движение, където срещу него се движи товарен автомобил ХХХ с ДКН *** с прикачено ремарке, управляван от ищеца Н. К.. Автомобилът ХХХ измества траекторията си на движение в дясно към банкета и тревните площи, след които теренът е по-ниско от нивото на пътя. Поради значителния товар на ремаркето автомобилът губи странична устойчивост, накланя се и пада надясно.
Настъпването на процесното ПТП се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен от служители на Пътна полиция, и от показанията на разпитания по реда на Регламент 1783/2020 свидетел К. Р..
Протоколът за оглед е съставен от длъжностни лица в кръга на службата им, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него факти, които съставителите са възприели непосредствено. От този документ се установява времето, мястото, участниците в произшествието и вредите по двете превозни средства. В показанията на свидетеля Р. се съдържат данни за неговото поведение като водач на товарния автомобил ХХХ – той посочва, че е бил принуден да предприеме оклонение в ляво, за да избегне сблъсък с движещо се пред него превозно средство, което внезапно е спряло. Свидетелят твърди, че насрещно движещият се товарен автомобил ХХХ е бил със скорост от 90 км/ч, а сблъсъкът между двата товарни автомобила е настъпил по средата на пътното платно, като в момента на удара твърди да е бил вече спрял.
Доколкото свидетелят Р. предава личните си впечатления и не е заинтересован от изхода на спора, то показанията му следва да се приемат като достоверни с изключение на твърдението за скоростта на товарния автомобил ХХХ. Относно скоростта на движение е назначена съдебна автотехническа експертиза, която е посочила скоростите на двете превозни средства, като се е основала на данните от протокола за оглед и е приложен математически метод за изчисление, изискващ специални знания, поради което съдът основава изводите си относно скоростите на движение на заключението на вещото лице, не на показанията на свидетеля Р..
Според експерта по автотехническата експертиза преди удара товарният автомобил Ивеко се е движел със скорост 58,2 км/ч, а товарният автомобил ХХХ със скорост 62,38 км/ч. Ограничението на скоростта в този пътен участък, въведено с пътен знак, е било 90 км/ч, от което следва, че двете превозни средства са се движили с разрешената скорост.
Водачът на товарния автомобил ХХХ е навлязъл в насрещната лента за движение и това е непосредствената причина за настъпване на удара между двете превозни средства. Водачът на товарния автомобил ХХХ не е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като неговата опасна зона за спиране е изчислена на 42,72 м, докато той е бил на разстояние от 24,63 м, когато е възприел опасността – навлизащото в неговата лента насрещно движещо се превозно средство.
Водачът К. Р. неправомерно е изменил траекторията на движение и е навлязъл в лентата за движение на ищеца, което е непосредствената причина за последвалия сблъсък, в резултат на който товарният автомобил ХХХ е изгубил устойчивост и се е преобърнал надясно.
Недостоверно е твърдението на К. Р., че към моемнта на удара с товарния автомобил ХХХ вече е бил спрял. От техническата експертиза се установява, че за спиране са му били нужни 39,11 м, а от скицата е видно, че той е изминал 35,79 м, т.е. невъзможно е да е бил в покой към момента на сблъсъка.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е установен механизмът на ПТП. Вещото лице е приложило научен метод за пресмятане скоростта на движение на двата товарни автомобила, изчислило е опасната зона и времето за реакция на водачите, като е взело предвид техническите данни на превозните средства, конкретната пътна обстановка, метеорологични условия, данните, снети при огледа, извършен от длъжностни лица на румънската пътна полиция. По делото са събрани убедителни доказателства, от които да се проследи поведението на всеки от двамата участници в ПТП. Не може да се вмени във вина на ищеца, че не е избегнал удара след като той се е движил с допустимата скорост, съобразена с пътните условия, а възникването на опасността – навлизане на товарния автомобил ХХХ в неговата пътна лента, е станало в момент, когато аварийно спиране е било невъзможно без да се осъществи сблъсък. Избягване на удара Ч. отклонение в дясно също е било невъзможно поради по-високото ниво на пътя, създаващо предпоставка за преобръщане на превозното средство.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че ищецът се е движил със скорост над допустимата, като се твърди, че ограничението е било 60 км/ч. От приложените снимки е видно, че такова ограничение важи за населеното място, от което товарният автомобил ХХХ е излязъл. Инцидентът е станал на път извън населено място, където не са били поставени знаци, ограничаващи скоростта, поради което допустимата максимална скорост е 90км/ч.
От анализа на установените по делото факти се налага изводът, че пътно транспортното произшествие е причинено по вина на водача на товарния автомобил ХХХ, управляван от румънския водач К. Р.. Последният е бил длъжен да съобрази своята скорост на движение, така че да поддържа дистанция, позволяваща безопасно спиране. Внезапното възникване на препятствие пред него не може да бъде основание за нарушаване на забраната за навлизане в насрещната лента.
От представените медицински епикризи и от заключението на вещото лице лекар се установява, че в резултат на удара между двете транспортни средства ищецът Н. К. е получил открита полифрагмена фрактура на проксималната тибия в ляво. Бил е опериран в Румъния непосредствено след инцидента, като му е поставен временен външен фиксатор, за да се предприемат най-напред непосредствени действия по стабилизиране на състоянието му до степен да позволява хирургична намеса. На 16 април 2019 г. е опериран, като е извършена репозиция на фрагментите и фиксация с плака и винтове. През юни 2019 г. ищецът е бил настанен за лечение в М. „Л.“ – С., където е проведено артроскопско изседване, констатирани са усложнения и е предприето отстраняване на единия винт и поставяне на два други. Заключението на лекаря по медицинската експретиза е, че ищецът е търпял болки със значителна интензивност. Лечението е приключило, била е проведена и нужната рехабилитация, но въпреки приложените адекватни мерки и съвременен подход на третиране на травмата пълно възстановяване е невъзможно поради сложността на травмата. Уврежданията ще прогресират, като е възможно забавяне на процеса медикаментозно. Качеството на живот на ищеца е влошено поради търпените болки и невъзможността да извършва движения в лявата колянна става в пълен обем и да понася натоварване, каквото обичайно е могъл.
Видът на телесните увреждания на ищеца е такъв, че кореспондира с механизма на произшествието: ударът е настъпил в предната лява част на товарния автомобил, пред мястото на шофьора, което обяснява травмата в лявото коляно.
В периода на лечение ищецът К. изпитвал затруднения да се придвижва и да се обслужва сам, за което разчитал на помощта на съпругата си. Психически бил нестабилен като се чувствал безполезен заради невъзможността да упражнява професията си. Едва 7 месеца след инцидента започнал да се придвижва само с една патерица, а на работа се върнал през януари 2020 г. – 11 месеца след злополуката. Дискомфортът при движение продължава и понастоящем, като сутрин трудно раздвижва травмирания крак. Тези данни се извличат от показанията на свидетелката Е. К., съпруга на ищеца. Показанията й възпроизвеждат нейните лични възприятия и са депозирани обективно и безпистрастно, поради което съдът ги приема като достоверни.
От приложените фактури е видно, че ищецът К. е направил разходи за консумативи и материали във връзка с оперативните интервенции, както и за медикаменти. Вещото лице по медицинската експертиза е посочило, че всички закупени лекарства и материали са във връзка с лечението и предписани за него, т.е. наложили са се в резултата на претърпените от произшествието травми. Общият им размер е 2926,85 лв.
Към настоящия правен спор е приложимо националното право на Република Румъния на основание чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. (Рим II), който предвижда, че приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
От получен отговор от Министерство на правосъдието на Румъния по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави се установява, че към 1 април 2019 г. приложимите норми от румънското право за заплащане на обезщетение за причинени вреди при пътно-транспортно произшествие са следните: чл. 1349 – чл. 1356 и чл. 1381 – чл. 1395 от Румънския граждански кодекс, Закон № 132/2017 относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за щети, нанесени от трети лица при злополуки с превозни средства и трамваи, както и Правилник на A.S.F. (Орган за финансов надзор) № 20/2017 относно автомобилните застраховки в Румъния.
Налице са всички елементи от фактическия състав на деликта, както е уреден в чл. 1381 от ГК на Румъния: водачът на товарния автомобил ХХХ виновно е предизвикал транспортното произшествие, от което са настъпили телесни увреждания за ищеца Н. К., а те са му причинили болки и страдания. Безспорно между страните за товарния автомобил ХХХ е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с румънско застрахователно дружество и поради това, че произшествието е станало на територията на Румъния – страна член на ЕС, то претенцията за плащане на обезщетение е насочена към НББАЗ. Неговата отговорност е обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. Виновните действия на водача К. Р. се изразяват в нарушаване на забраната за навлизане в насрещната лента за движение. Деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост; налице е и причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото заключения по медицинска и автотехническа експертизи. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, а имуществените – в направени разходи за консумативи, материали и медикаменти.
Съдът намира, че исковете на Н. К. са основателни и следва да бъде определено обезщетение по справедливост за претърпените от него болки и страдания. Румънският ГК не съдържа изрично уредени критерии, по които да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, но регламентира защитата на ценности, тясно свързани с живота, здравето, физическата цялост, достойноството на личността и предоставя на съда да определи обезщетение, воден от справедливостта, като съобрази подължителността и интензитета на страданията, тежестта на последиците от произшествието. Единственото ограничение, въведено в практиката на румънските съдилища, е съблюдаване на съразмерност на тежеста на понесените болки и страдания с размера на обезщетението, за да не се стига до дисбаланс на интереси.
Съдът съобрази двукратната хоспитализация в болници в Румъния и в България, претърпените две операции, както и посочените от вещото лице по медицинската експертиза данни за продължителния възстановителен период, за обективните затруднения в движението на левия крак. Взети бяха предвид също неудобствата, свързани с обездвижването, наложено от фрактурите - период, в който ищецът не е могъл да се движи, нито да се обслужва сам. Всички понесени от ищеца страдания формират в своята съвкупност негативни емоционални изживявания, намиращи отражение не само върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Съдът намира, че обезщетение от 80 000 лв съответства на установените по делото страдания на ищеца. Сума в този размер е адекватна на понесените неудобства и необходимостта да преодолее ограниченията, наложени от обездвижването. Над този размер до претендирания от 100 000 лв искът е неоснователен и като такъв съдът го отхвърля.
Ответникът следва да плати и обезщетение за имуществени вреди от 2926,85 лв. Размерът се определя от сбора на направените за лечение разходи, за които по делото са представени фактури и касови бележки.
Възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно, защото не се установи К. да е допуснал нарушения, които да са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Румънският Закон № 132/2017 в чл. 12 предвижда намаляване на обезщетението при установен принос на пострадалия. Според ГК на Румъния и наложената съдебна практика от Висшия касационен съд на Румъния съпричиняването се състои в съпътстващо виновно деяние, което да се впише в причинно-следствената верига, пораждаща щетата. Пропускът от страна на пострадалия да положи минимално надлежно усилия за избягване на увреждането освобождава причинителя от пълната отговорност и той дължи обезвреда само за онова, което сам е причинил.
От извършения вече анализ на поведението на ищеца като водач на товарния автомобил Мерцедес не се установи той да е нарушил правила за движение по пътищата или да е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на произшествието или за увеличаване размера на щетите от него, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно. Ответникът навежда като съпричиняващо поведение движението с превишена скорост, което е отхвърлено от изводите на експерта по автотехническата експертиза, а като допринасящо за по-тежки последици – непоставянето на обезопасителен колан. Последното също е опровергано, доколкото се установи, че К. е пътувал с поставен колан. Този извод вещото лице е направило като е изследвало получените травми от водача на товарния автомобил ХХХ. При сила на удара между двете МПС, изчислена за товарния автомобил ХХХ на 433 кг, тялото се движи по инерция докато срещне съпротивление от неподвижен предмет като таблото на автомобила, предното стъкло или тавана. Такъв сблъсък би довел до увреждания не само на коляното на водача, какъвто е настоящият случай, а до увреждания и по торса и главата. В случая е имало също и преобръщане на автомобила надясно. При липса на обезопасителен колан биха пострадали и горните крайници поради страничното преобръщане. За ищеца са установени травми само по крака, което се дължи именно на фиксиране на тялото към седалката при задействане на предпазния колан.
Съгласно чл. 516, ал. 4 от КЗ компенсационният орган дължи върху присъденото обезщетение законната лихва за забава, считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането. Срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца, считано от датата на предявяване на претенцията пред него, заявлението на Н. К. е получено от НББАЗ на 18 декември 2020 г, следователно срокът за разглеждането му е изтекъл на 18 февруари 2021 г. и от тази дата НББАЗ изпада в забава.
При този изход на процеса на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част от иска, а на ответника – съразмерно отхвърлената част.
Ищецът Н. К. е представляван от адвокат пълномощник по реда на чл. 38 от ЗАдв, поради което за процесуалното представителство дължимото възнаграждение за един адвокат, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ е в размер на 8650 лв. Тъй като искът е частичон уважен, то съдът осъжда НББАЗ да плати на А. Г. Й. възнаграждение в размер на 6 920 лв.
Общата сума на разноските, направени от ответника е 13 667 лв, от които платеното адвокатско възнаграждение е 11 391,23 лв, по отношение което е направено възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за несонователно. Хонорарът е съобразен със сложността на делото, която изисква изследване на чуждо законодателство и установяване на факти, станали в чужбина. На ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно отхвърлената част от иска или 2 734 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи по сметка на съда 3 317 лв държавна такса върху уважената част от иска, както и 500 лв разноски за вещи лица.
На основание горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО Б. НА Б. А. З., ЕИК *, със седалище в гр. С., ул. „Г.“ № *, представлявано от А. П. и Й. Ч., да плати на Н. Н. К., ЕГН *, от с. Н., обл. М., ул. „Ш.“ № *, обезщетение от 80 000 лв за неимуществени вреди от ПТП на 1 април 2019 г. в Румъния (между товарен автомобил ХХХ с ДКН ** и товарен автомобил ХХХ с ДКН **, застрахован при City Ins SA), както и обезщетение от 2 926,85 лв за имуществени вреди от същото ПТП, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения размер до претендирания от 100 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО Б. НА Б. А. З. да плати обезщетение за забавено плащане върху двете обезщетения в размер на законната лихва за периода от 19 февруари 2021 г. до окончателното плащане на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавено плащане за периода от 8 септември 2020 г. до 18 февруари 2021 г.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО Б. НА Б. А. З. да плати по сметка на МОС държавна такса от 3 317 лв, както и 500 лв разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО Б. НА Б. А. ЗА. да плати на адвокат Г. Й. възнаграждение в размер на 6 920 лв на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН *, да плати на СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО Б. НА Б. А. З. 2 734 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ