С Присъда на Районен съд Г. Л., постановена на 25.02.2015 г. по НОХД № 12/2015 г. , подсъдимият М. И. Г. от Г. Л., обл. М. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.01.2015 г. около 00,40 ч. в Г. Л., по ул. „Л.К., пред № Х управлявал лек автомобил „Х” с ДК № Х собственост на Г.М.Г., след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 промила – 1,65 промила, установена по надлежния ред с Протокол № 925/06.01.2015 г. на НТЛ при ОД на МВР М., поради което и на основание чл. 343б, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 343г от НК му е наложено и наказание „ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛРЕНИЕ”.
Със същата Присъда по отношение на подс. Г. е определено ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ по НОХД № 30050/2012 г. на РС М.; НОХД № 393/2010 г. на РС В.; НОХД № 222/2010 г. на рС Б.; НОХД № 429/2010 г. на РС Б.; НОХД № 82/2010 хг. На рС Б. и НОХД № 246/2011 г. на РС В. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. НА ОСНОВАНИЕ чл. 68, ал.1 от НК е ПРИВЕДЕНО В ИЗПЪЛНЕНИЕ това ОБЩО НАКАЗАНИЕ, като е постановено то да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в ЗАТВОР.
От така определените наказания са ПРИСПАДНАТИ времето, което подсъдимият е изтърпял от наказанията „лишаване от свобода” и „лишаване от правоуправление по административен ред”.
В срок против горната Присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия М. Г.. В същата развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с предубеденост на съдията, неправилно беседване на гласните доказателства, неправилно установяване часа на извършване на деянието и проведен разпит на непълнолетен свидетел, без присъствието на педагог или психолог. Твърди, че изводите на съда са необосновани и е прието неправилно да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Смята, че осъдителната присъда противоречи и на материалния закон. Моли да бъде отменена изцяло и да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав.
На проведеното пред Окръжен съд М. разпоредително заседание от 18.03.2015 г. е прието, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, поради което на жалбата е даден ход за разглеждане в открито съдебно заседание и за изслушване на страните по доводите в нея.
В производството пред въззивния съд, жалбоподателят лично и чрез защитника си, заявява, че поддържа изцяло доводите си в жалбата и моли да бъдат споделени.
Представителят на О. П. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Предлага да бъде потвърдена присъдата изцяло.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като провери изцяло атакуваната присъда по реда на чл. 313 и сл. от НПК, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок и в съответствие с изискуемото от закона съдържание , поради което се явява допустима.
Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови присъдата си, Районният съд приел от фактическа страна следното: подсъдимият Г. е правоспособен водач на МПС с категории В, М и АМ, като до момента има множество налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. След като употребил алкохол, със свой приятел, вечерта на 02 срещу 03.01.2015 г., отишъл с автомобила си „Х” С ДК№ Х / собственост по документи на друго лице/ в питейно заведение, находящо се в Г. Л., на ул. „Л.К., недалеч от дома му и стопанисвано от свид. Т.Д.. В заведението употребил голямо количество алкохол, станала разправия между него и други присъстващи и след полунощ – на 03.01.2015 г. решил да си тръгне. Качил се в колата си и при опит да направи маневра – завой на ляво за излизане от паркинга, загубил контрол над автомобила си и блъснал челно паркирания в близост Х на св. Д.. След като установил кой е блъснал Х-а му и какви са щетите, около 00,30 ч. св. Д. подал сигнал за случилото се на тел. 112. На сигнала се отзовали служителите на КАТ свидетелите Б. Л. и Д. Ч.. Двамата констатирали повредите по Х-а и след като получили информация от св. Д. кой и как ги е предизвикал, се отправили към дома на подсъдимия, намиращ се наблизо. Там забелязали паркирания „Х” на подсъдимия, установили , че и по този автомобил има щети от удар и се заговорили с близките на Г., който по това време не си бил у дома. Не след дълго го видяли да се прибира пеш към къщи, подкрепян от свой приятел. Г. се оплаквал от болки в крака при получена същата нощ травма. Свидетелите-полицаи го откарали в болницата, където му била указана помощ. Изпробвали го за алкохол с техническо средство, което отчело 1,62 промила в издишания въздух. Издали му талон и за кръвна проба и още в болницата, подсъдимият дал такава. Изследването й отчело алкохолна концентрация в кръвта в размер на 1,65 промила и било закрепено в Протокол № 925 от 06.01.2015 г. на НТЛ при ОД на МВР М.. На нарушителя били съставени два акта за установяване на административни нарушения – единия за шофиране след употреба на алкохол и другия – за множество други нарушения на ЗДП. Била приложена и ПАМ, свързана с изземване на свидетелството му за правоуправление.
Горното първостепенният съд приел за несъмнено установено от неоспорените от страните писмени доказателства, а също и от показанията на свидетелите Б. Л., Д. .Ч., както и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК свидетелски показания на Т. Д. от досъдебното производство. За да провери основателността на възраженията на подсъдимия и защитата му, съдът събрал допълнително гласни доказателства, а сложилите се противоречия в тях, се опитал да отстрани посредством множество очни ставки и събиране на нови писмени доказателства. Беседвайки всички доказателства по делото, съдът не кредитирал показанията на посочените от Г. свидетели, като изложил подробни и аргументирани съображения в тази насока.
Приемайки, че авторството на деянието и всички елементи от фактическия състав на престъплението са несъмнено доказани, съдът признал Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален строг режим в затгвор или затворническо общежитие от закрит тип” и „лишаване от правоуправление на МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА”. При индивидуализиране и на двете наказания, съдът съобразил множеството осъждания на подсъдимия и то преобладаващи за престъпления по транспорта, множеството му административни наказания за нарушения по ЗДП, както и останалите смекчаващи вината обстоятелства. Счел, че наказанието „лишаване от свобода” следва да се търпи ефективно.
При беседване на предходните осъждания на Г., съдът повторил комулацията, направена му по НОХД № 30050/2012 г. по описа на РС М., като повторно определил едно общо наказцание от шест месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Преценил, че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок и ПРИВЕЛ В ИЗПЪЛНЕНИЕ общото наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки изискванията на закона, съдът приспаднал от наказанието „лишаване от свобода” вече изтърпяните части, а от наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” – срока, през който извършителят е бил лишен от това право по административен ред.
При проверка на първоинстанционната присъда по повод въззивната жалба, а и при служебната такава по реда на чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира законови основания за нейната отмяна или изменение. Съображенията за това се свеждат до следното: районният съд е провел едно пълно и всеобхватно съдебно следствие, в рамките на което е събрал всички относими към спора и допустими доказателства, проверил е надлежно възраженията на подсъдимия и е изяснил напълно фактическата обстановка по делото. При това не е допуснал процесуални нарушжения, а камо ли пък съществени такива, за каквито се твърди във въззивната жалба. Не може да бъде споделен упрека на жалбоподателя за пристрастност на първостепенния съд. При проверка на цялото проведено първоинстанционно производство не се констатират действия на съда, които по какъвто и да е начин да накърняват интересите на страните, включително и на подсъдимия. Дадена им е реална възможност да установят с доказателства твърденията си в един състезателен процес, а факта, че при обсъждането на доказателствата не са кредитирани тези, посочени от подсъдимия, не означава, че съдът е предрешил спора в негова вреда. Напровитв – всички събрани писмени и гласни доказателства са били надлежно обсъдени, съдът е посочил конкретно на кои доказателства дава вяра и защо и кои доказателства не кредитира, като и в тази част надлежно е обосновал аргументите си. Извършил е множество очни ставки между свидетелите и между подсъдимия и част от свидетелите. Съпоставил е гласните доказателства с писмените такива и е изложил убедителни, логични и последователни изводи по фактите. В този смисъл липсва и твърдяното съществено процесуално нарушение по повод обсъждането на доказателствата, развивано от жалбоподателя във въззивното производство. Факт е, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е бил разпитан свид. П.П., по отношение на когото при снемане на самоличността е отразено, че е на 17 г., т.е. свид. П. е непълнолетен. В съдебния протокол не е отразено този разпит да е проведен в присъствието на педагог или психолог. Това, по мнение на въззивния съд, не представлява съществено процесуално нарушение, въпреки, че при беседването на доказателствата показанията на този свидетел са били взети предвид. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 140, ал.2 от НПК предвижда разпитите на непълнолетни свидетели да се провеждат в присъствието на педагог, психолог, родител или настойник само тогава, когато съответният орган намери това за необходимо. В конкретния случай явно не е налице подобна необходимост. Свид. П. е на 17 г. – на възраст, близка до пълнолетието, няма данни да са му били задавани подвеждащи въпроси, същият е бил в състояние да възприема обективно обстановката около него и извършения разпит, в хода на наказателния процес и изслушването му като свидетел няма данни върху него да е упражнено влияние или натиск или по какъвто и да е начин да е правен опит за манипулиране. Поради горното и преценката на решаващия съд да го разпита без педагог, психолог или родител не е нарушение на ппроцесуалните правила. Въззивният съд не споделя и твърденията на защита, че не бил установен до минути часа на извършване на деянието – управление на МПС след употреба на алкохол. Подобно възражение е правено пред първоинстанционния съд и той в мотивите към присъдата си аргументирано е отговорил защо не го споделя. Въззивната инстанция се присъединява изцяло към вече изложеното, без да намира за необходимо да го повтаря.
При констатираната липса на процесуални нарушения, Окръжният съд приема за установена фактическата обсатновка такава, каквато е я отразил и първоинстанционния съд. Правилно са кредитирани показанията на двамата свидетели – служители на КАТ, които непротиворечиво и многократно при разпитите си и при очните ставки с тяхно участие са били категорични, че св. Д. им е посочил именно подсъдимия като лицето, управлявало Ф. след употреба на значително количество алкохол; лицето, което при това управление е блъснало Х-а на св. Д. и му е нанесло щети в предната част; че щети от удар е имало и в предната част на управлявания от подсъдимия лек автомобил; че при проверката с техническо средство нощта на инцидента се е установила концентрация на алкохол у подсъдимия над 1,2 промила – достатъчна за ангажиране на наказателната му отговорност. Показанията на тези двама свидетели напълно кореспондират с показанията на св. Д. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред. В хода на съдебното следствие Д. е вече уклончив в показанията си – в смисъл, че не видял точно кой е подкарал колата на подсъдимия и точно кой е блъснал с нея Х-а му. Правилно съдът не е кредитирал тези уклончиви показания, а предаденото по време на досъдебното производство. Там впечатленията на Д. са били най-пресни, най-откровено е предал фактите, без да има възможност да ги осмисля и предава впоследствие така, че да не навреди много на подсъдимия, с когото са съграждани от една улица и на практика живеят заедно. Всички коментирани по-горе гласни доказателства напълно съответстват и на писмените такива, а последните не са и оспорени от страните. Обосновано не са кредитирани показанията на посочените от подсъдимия-жалбоподател свидетели. Лицата П.П., Б. Г. и А. А. са непоследователни и нелогични в показанията си. Предадените от тях факти се разминават съществено: напр. св. П. първо заявява, чме той е карал колата на подсъдимия на излизане от заведението, после пък твърди да е карал свид. Г.. Последният твърди той да е карал автомобила, но да е блъснал задната му част в предната част на Х-а. Доказателствата обаче са категорични, че щетите по ламарините на двете МПС са в предните им части. При този пълен разнобой на предадените от тези трима свидетели факти и обстоятелството, че те са от компанията на подсъдимия и се стремят с показанията си да го отърват от затвора, правилнто не им е дадена вяра.
Като взе предвид изложеното, въззивната инстанция намери, че присъдата на РС е обоснована. Материалният закон е приложен правилно – деянието на жалбоподателя осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК. За него са определени предвидените от закона наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от правоуправление”. При индивидуализиране на тези наказания са съобразени всички обстоятелства с правно значение и отмерения размер на наказанията е съответен на тежестта на престъплението, на обществената му опасност и на високата обществена опасност на самия извършител. Жалбоподателят е осъждан многократно с влезли в сила присъди и то преимуществено – за престъпления по транспорта. Налагани са му различни по вид и тежест наказания и нито едно от тях не му е подействувало възпитателно и възпиращо. При това, правилно е преценено, че настоящето наказание „лишаване от свобода” следва да се търпи ефективно.
За прецизност по отношение на извършеното с присъдата групиране на наказания, въззивният съд намери, че следва да отбележи следното: вярно е, че съгласно т. 3 от ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, първостепенният съд е разполагал с възможността да извърши групиране на наложените по-рано на подсъдимия наказания по влезли в сила присъди, независимо от това, че настоящето деяние не е в съвкупност с тях. Това е сторил и РС с определянето на едно общо наказание при условията на чл. 23-чл. 25 от НК. В случая такова произнасяне е било ненужно, тъй като изискваното от закона групиране вече е било направено по НОХД № 30050/12 на РС М. и то в най-благоприятното за подсъдимия съчетание. След групирането на МРС не е имало основания за ново прегрупиране на наказанията. Настоящето деяние е извършено в рамките на изпитателния срок на това групиране и правилно е приложен чл. 68, ал.1 от НК, като е приведено в изпълнение общото условно наказание. Достатъчно е било решаващият съд само да приложи чл. 68 от НК, без да повтаря комулацията от делото на МРС. Въпреки горното, това „повторение” не се отразява върху процесуалните права на жалбоподателя и не е основание за коригиране на присъдата.
Законосъобразно са определени както режима на първоначално изтърпяване на наказанията, така и затворническото заведение, в което да бъде сторено това, като са съобразени и изискванията на закона за приспадане на вече изтърпяната часто от наказанията.
Предвид изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на Районен съд град Л., постановена на 25.02.2015 г. по НОХД № 12/2015 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна жалба и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :