Р Е Ш Е Н И Е

Г.М.,15.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ОКРЪЖЕН СЪД–М.,граждански състав в закрито заседание на четиринадесети октомври през 2019 година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДЕЛИНА ТРОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ДРАГОМИРОВА
АДЕЛИНА ТУШЕВА

като разгледа докладваното от съдия Драгомирова в. Г.д.№ 267 по описа на МОС за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 503, ал. 2, вр. чл. 435 - чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба,подадена от В. А. М. в качеството на съпруг-недлъжник на Д. Г. М.-длъжник по изпълнително дело № *0091 по описа на ЧСИ М.И. срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в изнасяне на първа публична продан на недвижим имот,находящ се в с.Д., О.Я.,обл.М.,представляващ УПИ Х-125 в кв.35 по плана на селото с площ от 1390 кв.м.,заедно с построените в него жилищна сграда с РЗП 65 кв.м.,гараж с РЗП 16 кв.м. ,второстепенна сграда с РЗП 35 кв.м.и всички други подобрения.
Жалбоподателката поддържа, че оспорваните изпълнителни действия са незаконосъобразни, тъй като са извършени без тя да бъде надлежно уведомена от съдебния изпълнител за насрочената публична продан , въпреки че е съсобственик на имота и при нарушаване на правата й като съпруг-недлъжнк в изпълнителното производство. Твърди, че недвижимият имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, е придобит по наследство и давностно владение при съвместно упражняване на владение от нея и съпруга й по време на брака им, поради което имотът не е негова индивидуална собственост, а е в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа, че за осъществените изпълнителни действия е научила случайно три дни преди да подаде жалбата.Като съпруг-недлъжник са нарушени правата й да бъде уведомена за всяко изпълнително действие , насочено върху имот,чийто собственик е. Твърди,че по същото дело са изнесени на публична продан и два апартамента в Г. М..Сочи,че съдебният изпълнител неправомерно е изнесъл на публична продан целия имот , въпреки че е СИО. Счита,че ЧСИ може да продаде само 1/2 ид.ч.от имота ,тъй като тя не е давала писмено съгласие да се продава нейната ид.част,с което е нарушил чл.504,ал.2 вр.с чл.500 от ГПК.С тези доводи иска отмяна на действията на ЧСИ, с които имотът е изнесен на първа по ред публична продан от 01.07.2019г.-01.08.2019г.Прави искане на основание чл.483 от ГПК да се постанови спиране на изпълнението по посоченото изп. дело, обосновано с необходимост от запазване на интересите й като трето лице-недлъжник.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя „. Д.ЕАД и от длъжника Д. Г. М.. На основание чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви,в които изразява становище,че жалбата е частично основателна . Посочва,че изпълнителното дело е образувано по малба на „. Д. ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 28.01.2009г.по ч.Г.д. №50/2009г. на МРС за заплащане на посочените в него суми от длъжника Д. Г. М.. По делото са извършвани изпълнителни действия по отношение на ипотекирани недвижими имоти и на вземания на длъжника.По молба на взискателя през 2018г. е вписана възбрана върху придобит от длъжника по наследство и давностно владение недвижим имот. Извършен е опис на имота и същият е изнесен на публична продан от 01.07.2019г.-01.08.2019г.,обявена за нестанала поради липса на купувачи. ЧСИ изразява становище,че жалбоподателката не притежава 1/2 ид.ч. от имота ,защото е придобит от длъжника по наследство и давностно владение и придобитата по наследство част не е СИО.В нот.акт не е посочено каква част е придобита по наследство и поради това не може да се определи каква ид. част притежава длъжника и каква съпругата-недлъжник.
МОС,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по приложеното копие на изпълнително дело,намира за установено от фактическа страна следното: Изпълнителното прозводство е образувано по молба на „. Д.ЕАД срещу Д. Г. М. по изпълнителен лист от 28.01.2009г.,издаден по ч.Г.д.№ 50/2009г.на МРС за заплащане на сумата 113 020.59 лв.главница по договор за кредит от 19.09.2007г.; 5832.86 лева начислени лихви за периода 21.10.2008г.-21.01.2009г.;2 857.23 лева наказателна лихва за същия период и 4 101.32 лева разноски.В молбата е посочено принудителното изпълнение да бъде осъществено чрез налагане на запор върху получаваните от длъжника трудови възнаграждения.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника,връчена по реда на чл.47 от ГПК.
С молба от 20.07.2018г.взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти в с.Д.,собственост на длъжника,да бъдат извършени описи и оценки,след което да се пристъпи към насрочване на публична продан на всички възбранени имоти, собственост на длъжника ,находящи се в землището на с.Д. ,сред които и процесния имот.
Приложен е нотариален акт № 187,т.Х,рег.№4183,д.№491 /2011г.,с който на основание извършена обстоятелствена проверка и издаденото въз основа на нея постановление ,и на основание чл.79 от ЗС , длъжникът Д. Г. М. е признат за собственик по наследство и давностно владение на процесния имот.
За обезпечение вземането на взискателя върху имота е наложена възбрана,вписана на 26.10.2018г.в СВ-Лом.
С разпореждане от 01.03.2019г.на ЧСИ М.И. е насрочен опис на възбранения имот на 10.04.2019г.,за което са уведомени длъжника Д. Г.М. и взискателя „. ДСК”ЕАД.
На 10.04.2009г.е извършен опис на имота в присъствиенто на длъжника.
Изготвена е оценка на имота,съобщена на длъжника и взискателя.
С разпореждане от 30.05.2019г.ЧСИ М.И. е насрочила първа публична продан на имота от 01.07.2019г.- 01.08.2019г.,която с протокол от 02.08.2019г.е обявена за нестанала поради неявяването на купувачи.
ЧСИ не е изпращал до жалбоподателката съобщения за предприетите действия по отношение на процесния недвижим имот.
Жалбата е подадена на 28.06.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в законоустановения едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.Посочената в жалбата дата на узнаване не се оспорва и по делото няма доказателства жалбоподателката да е узнала за извършените от ЧСИ действия на различна от тази дата.Процесуалната легитимация на жалбоподателката се обуславя от твърденията й,че е съпруга на длъжника и че принудителното изпълнение е насочено върху имот СИО.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Установено е от представеното със жалбата свидетелство за сключване на брак,че жалбоподателката и длъжника по изпълнителното дело са сключили брак през 2003г. От приложения нотариален акт № 187,т.Х,рег.№4183,д.№491/2011г. се установява,че длъжникът е признат за собственик по наследство и давностно владение на имота,върху който е насочено изпълнението,по време на брака му с жалбоподателката. Според чл. 21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити,а с чл.21,ал.3 от СК е въведена оборима презумпция за съвместен принос.Придобиването по давност на вещно право върху недвижим имот също попада под хипотезата на чл. 21 от СК.В случая титула за собственост/нот.акт/не разграничава права ,придобити лично от единия съпруг-длъжника и придобити общо от двамата съпрузи като съпружеска имуществена общност. След като самия титул за собственост не съдържа информация за дял лична собственост на длъжника и имотът е придобит по давност по време на брака му със съпругата-недлъжник,формално е възникнала съпружеска имуществена общност.Чрез проверка в регистъра по чл.19 от СК съдебният изпълнител следва да установи дали имотът е съпружеска имуществена общност/чл.503,ал.1 от ГПК/и при липсата на отбелязване избран режим на имуществени отношения следва да възприеме законовия режим на съпружеска имуществена общност/и за заварените бракове от СК 2009г./. като съобрази и специалната разпоредба на чл.506 от ГПК за равенство на дяловете.
Безспорно е ,че в случая по време на изпълнението съпругата-недлъжник не е уведомявана по реда на чл.503,ал.1 от ГПК от съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху имота и за извършваните изпълнителни действия по отношение на този имот.По този начин тя е била лишена от възможността да защити своя правен интерес ,като упражни правата си по чл.502,ал.1,по чл.503,ал.4 и по чл.505 ,ал.1 от ГПК , в каквато насока са и оплакванията в жалбата. При насочване на изпълнението върху недвижима вещ, обща собственост на съпрузите, съгласно чл. 504, ал. 2 вр.с чл. 500 от ГПК се описва и продава целият имот, само ако съпругът-недлъжник даде писмено съгласие затова. При липсата на такова съгласие се описва целият имот, но се продава само притежаваната от съпруга-длъжник част от имота и съответно само тази част може да бъде придобита от купувача по публичната продан.От приложеното копие на изпълнителното дело е видно,че в случая ЧСИ не е спазил цитираните разпоредби-изнесен е за продан целият имот в режим на съпружеска имуществена общност ,а не само идеалната част на съпруга длъжник.
По тези съображения,съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваните действия като неправилни и незаконосъобразни следва да бъдат отменени.
С оглед гореизложеното, не се налага спиране на производството по изпълнителното дело. Делото следва да бъде върнато на ЧСИ за изпълнение на задълженията му по Глави 43 и 44 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ЧСИ М.И., Рег. № *,с район на действие Окръжен съд-М. по изпълнително дело № *0091 по обявяване и провеждане на първа по ред публична продан на недвижим имот,находящ се в с.Д.,обл.М.,представляващ УПИ Х-125 в кв.35 по плана на селото с площ от 1390 кв.м.,заедно с построените в него жилищна сграда с РЗП 65 кв.м.,гараж с РЗП 16 кв.м.,второстепенна сграда с РЗП 35 кв.м.и всички други подобрения в имота.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: