Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана,02.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД-МОНТАНА,граждански състав в публично заседание на двадесет и шести април през 2021 година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДЕЛИНА ТРОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ДРАГОМИРОВА
мл.с.ПЛАМЕНА ПЕТКОВА

при секретаря Соня Д. ,като разгледа докладваното от съдия Драгомирова в.гр.д.№ 27/2021г., за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260105 от 09.11.2020 г. на Районен съд-Лом по гр. д. № 2064/2018 г.в производство по иск с правно основаниечл.30,ал.3 от ЗС е осъден П.Г. да заплати на Т.П.и Л.П. сумата от 614.27 лв.или по 307.14 в.за веки от тях ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на предявяване на иска-15.10.2018г.до окончателното й изплащане , като е отхвърлен иска по отношение на Ц.П. за сумата от 408.90 лв.,представляваща частично изпълнение в хода на делото , неприето от кредитора.Осъден е П.Г. да заплати на Ц.П. ,Т.П.и Л.П. като наследници на Д.П. сумата от 100.57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 1023.17 лв., считано от датата на изпадането в забава -05.09.2017г.,като над този размер е отхвърлен иска до предявения размер от 208.64 лв.за периода от 14.10.2016г. до 04.09.2017г.като неоснователен.Със същото решение е осъден П.Г. да заплати на Ц.П. ,Т.П. и Л.П. сумата 100.54 лв.разноски по водене на делото съобразно уважената част на исковете.
Решението е обжалвано от Ц.П. в частта ,в която е отхвърлен иска по отношение на нея за сумата от 408.90 лева представляваща частично изпълнение в хода на делото ,неприето от кредитора. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Твърди се,че искът неправилно е отхвърлен по твърденията на ответника,че е бил изпратил пощенски запис на покойния й съпруг. Жалбоподателката поискала от Български пощи преписи от наличните книжа за движението на този пощенски запис ,които са представени по делото.В поканата , получена от съпруга й липсват данни за подател и основание за записа,поради което той не е получил парите ,а скоро след това е починал. По твърденията на ответника,че след това е изпратил нов пощенски запис до нея ,за който тя не е получавала никакво известие ,отишла да потърси информация ,но я уведомили, че записът е върнат на подателя.В тази връзка поискала нов писмен отговор от Български пощи ,от който се установява,че адресът на получателя е сгрешен , известия са изпращани на различни от нейния адреси, а грешно изпратения пощенски запис е само опит на ответника да не плати пълния размер на дължимата сума.Поддържа,че тя не е отказвала изпълнение, а от поисканата допълнително информация от Български пощи се установява,че към 19.02.2020г.пощенският запис вече е бил върнат на ответника и тя е нямало как да го получи.Моли съда да постанови решение,с което да отмени решението в частта,в която е отхвърлен иска по отношение на ищцата Ц.П. за сумата 408.90 лв. и да осъди ответника на основание чл.30,ал.3 от ЗС да и заплати сумата 408.90 лв. ,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Претендира присъждане на деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Въззиваемият П.Г. не е подал писмен отговор на въззивната жалба.В писмено становище и в съдебно заседание въззиваемият Гелков оспорва жалбата.Твърди,че няма пречка жалбоподателката да си получи сумата ,тъй като тя се намира в Български пощи и ако съда отмени решението жалбоподателката ще се обогати неоснователно.
При въззивното разглеждане на делото са събрани нови доказателства-писмо от Български пощи с информация за изпратения на 05.12.2019г.на името на жалбоподателката пощенски запис за сумата 408.90 лв.
МОС провери обжалвания съдебен акт, като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна.
Пред Ломския районен съд Д.П. ,починал в течение на производството и заместен от своите законни наследници Ц.П.,ТП. и Л.П. е предявил иск срещу П.Г. с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за присъждане на припадаща му се част от доход, получен от съсобствени недвижими имоти в размер на 1 023.17 лева,ведно със законната лихва ,считано от 14.10.2016г.до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.Г.е подал писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил иска по размер с твърдения,че делът на ищеца е 11.160 дка и съответно припадащата му се част от дохода е в размер на 408.90 лв.,до който размер е признал иска и която сума твърди,че е заплатил на ищеца.
Районният съд е приел за установено, че страните са съсобственици заедно с други лица по наследство от Н.П. на земеделски земи в землищата на с. * и на с. *, обл. *, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.На земеделските имоти,съсобствени на страните ,с обща площ от 107.564 дка е допусната делба с влязло в сила решение по гр.д.№147/2013г.по описа на РС-Лом,с което правата на Д.П. са определени на 1/6 ид.ч. и 20 дка от нивата от 85.645 дка. През стопанската 2015/16 година имотите са били разпределени за ползване от земеделски производители по реда на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. На 14.10.2016 г. въззивникът П.Г.е получил сумата 3 654,27 лв. рентно плащане за имотите в с. * и сумата 286,64 лв за имотите в с. *, или общо сумата 3 940.91 лв.-по 36.64 лв./дка.С нотариална покана с рег.№*/27.07.2017г.на нотариус с рег.№ * в РНК ,връчена лично на ответника но 28.08.2017г.,първоначалният ищец Д.П. е поканил ответника в 7-дневен срок от получаването на поканата да му изплати полагащата се част от получените суми за имотите за стопанската 2015/2016г.в размер на 894.06 лв.В хода на делото-на 20.12.2018г. ответникът е превел на първоначалния ищец Д.П. /починал на 15.02.2019г./ сумата 408.90 лв. с пощенски запис, която не е изплатена на получателя,била е на съхранение до 09.04.2019г.и на 10.04.2019г.е получена обратно от изпращача.На 05.12.2019г.ответникът е изпратил същата сума с пощенски запис на съпругата на ищеца Ц.П.,конституирана като страна по делото на основание чл.227 от ГПК ,която сума също не е изплатена на получателя и след изтичане на определения срок е оставена на съхранение в пощенската станция,включително и към датата на последното открито заседание по делото.
При така установеното от фактическа страна,районният съд е приел,че получените от ответника суми в общ размер на 3 940.91лв.представляват ползи от общите вещи - наследствени имоти ,съсобствени на страните и останалите наследници на б.собственик Н.П.. Според влязлото в сила решение по допускане на делбата,частта на първоначалния ищец Д.П.от получените от ответника суми за съсобствените им имоти е 1 389.65 лв.,иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата 1 023.17 лв..поради което исковете по чл.30,ал.3 от ЗС следва да бъдат уважени до претендирания размер.
За да отхвърли иска по отношение на Ц.П., районният съд е приел,че в хода на делото ответникът П.Г. е направил опит да изпрати първоначално на ищеца Д.П. ,а впоследствие на заместилата го ищца Ц.П. сумата 408.90 лв.с пощенски запис ,която сума не е получена от тях ,а е оставена на съхранение в пощенска станция,включително към датата на последното открито заседание по делото-19.02.2020г.Съдът е приел,че ищцата Ц. П. е отказала да приеме изпълнението, поради което и на основание чл.95 и сл. от ЗЗД ответникът следва да се освободи от неблагоприятните последици от забавата по отношение на нея.По отношение на останалите ищци,конституирани на мястото на починалия Д.П.- Т.П. и Л.П.,районният съд е уважил иска до размера на остатъка-за сумата 614.27 лв.,или по 307.14 лв.на всеки от тях.
Въззивният съд намира ,че решението в обжалваната част е неправилно.
Получените рентни плащания съставляват граждански плодове от съсобствените имоти. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Приходът от имотите е „полза“ по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС и затова следва да бъде разпределен между всички съсобственици.В случая са налице всички условия за уважаване на иска изцяло,както правилно е приел и районния съд-установена е съсобственост по наследство, получени са граждански плодове от имотите, тези плодове са постъпили в патримониуима само на едни от съсобствениците-П.Г., поради което той дължи припадащите се на останалите съсобственици части от сумите.
По отношение на Ц.П.,съдът е отхвърлил иска с мотиви,че тя е отказала да приеме изпълнението,поради което на основание чл.95 и сл.от ЗЗД ответникът следва да се освободи от неблагоприятните последици на забавата по отношение на нея.
От представеното и прието като доказателство по делото във въззивното производство писмо от 01.02.2021г.на Български пощи се установява,че пощенския паричен превод на сума 408.90 лева,подаден на 05.12.2019г. с подател П.Г. до получател Ц.П. е постъпил за изплащане на 06.12.2019г.Установено е,че на ул. „*“няма блок *, какъвто адрес на получателя е посочен и същия ден на адрес „*“* ,в пощенската кутия на ап.*, с надпис „*“,по реда на непрепоръчаните пратки е доставена покана за пощенския запис.Поради това,че в срока за изплащане пощенският паричен превод не е потърсен,на 27.12.2019г.преводът е върнат за изплащане на подател.Пощенският паричен превод не е потърсен и от подателя за изплащане в определения за това 10-дневен срок и е изпратен на съхранение в отдел „Контрол на паричните преводи и платежните операции“за срок от три години от края на годината на подаването му.На 22.05.2020г.подателят П.Г. е подал заявление за подновяване на срока за изплащане на превода и на 28.05.2020г.сумата от пощенския паричен превод му е изплатена на гише в ПС в гр.*.
Забава на кредитора възниква, когато не приема надлежно предложеното му изпълнение или отказва необходимото съдействие за неговото осъществяване. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане на направено от длъжника предложение за изпълнение.Ако дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава,когато е отказал получаването й неоправдано.Като носимо паричното задължение следва да бъде изпълнено в местожителството на кредитора ,за което същият следва да бъде уведомен. Безспорно е ,че ответникът е изпратил пощенски паричен превод ,но с това не е осъществено постъпването на сумата в патримониума на получателя Ц.П..Дори да се приеме,че е уведомена от Български пощи по посочения в писмото начин,респ. от ответника в проведеното на 10.12.2019г.съдебно заседание ,тя не е била длъжна да приеме изпълнение на част от дължимото съгласно чл.66 от ЗЗД,поради което нормата на чл.95 от ЗЗД не намира приложение.За да е налице забава на кредитора е необходимо длъжникът да е предложил точно изпълнение на задължението си, включително в количествено отношение.Съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не е длъжен да приеме частично плащане ,дори задължението да е делимо,каквито са паричните задължения. Поради това ищцата Ц.П.не е била длъжна да приеме предложеното от ответника частично плащане,което значително се отклонява от пълния размер на дължимата сума и не е изпаднала в забава на кредитора.
Неоснователно се поддържа от въззиваемия П.Г. в писменото му становище и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, че сумата от пощенския паричен превод може да бъде получена от ищцата от Български пощи и при отмяна на решението в тази му част,би се стигнало до неоснователно обогатяване,тъй като Ц.П. би могла своевременно да е получила сумата и втори път да я получи по решението на съда. Изрично в писмото е посочено и към него е приложен документ-разписка, от които се установява,че сумата е получена обратно от изпращача П.Г. на 28.05.2020г.по подадено от него заявление за подновяване на срока на изплащане на пощенския паричен превод , фактически сумата е получена обратно от изпращача преди постановяване на обжалваното решение на 09.11.2020г.
Като е отхвърлил предявения иск по чл.30,ал.3 от ЗС по отношение на Ц.П. ,районният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение. Поради това решението в обжалваната част следва да бъде отменено и спорът следва да се разреши по същество от въззивния съд, като ответникът П.Г.следва да бъде осъден на основание чл.30,ал.3 от ЗС да заплати на Ц. П. сумата от 408.90 лева,ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-15.10.2018г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът по въззивната жалба П.Г. следва да бъде осъден да заплати на Ц.П. направените във въззивното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 325,00 лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260105/09.11.2020г. по гр.д. №2064/2018г. на Районен съд-Лом В ЧАСТТА,в която е отхвърлен иска с право основание чл.30,ал.3 от ЗС по отношение на Ц.П. за сумата от 408.90 лева ,представляваща частично изпълнение в хода на делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Г. ,ЕГН *,от гр.*, ул. „*“№*,вх.*,ет.*,ап.* да заплати на Ц.П., ЕГН *,от гр.*,ул. „*“ №*,ет.*,ап.* ,на основание чл.30,ал.3 от ЗС сумата от 408.90 лева /четиристотин и осем лв. и 90 ст./,ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-15.10.2018г.до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата 325.00 лева / триста двадесет и пет лева /, разноски за производството пред настоящата инстанция.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: