Производството е образувано по искове с правно основание чл. 423 от КЗ, предявени от Д. Ц. Н., Б. Ц. Н. и В. Н. И. срещу Застрахователно дружество „. И. , съединени с исковеза присъждане на законна лихва върху обезщетението.
Ищците Д. Ц. Н. и Б. Ц. Н. твърдят в исковата молба, че на 31 юли 2018 г. на път ІІІ-101 при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на лек авотмобил хх модел хххИ с ДКН Вр 6716СВ, П Д З , пострадал техният баща Ц Н И.. В резултат на получените тежки травми на 6 август 2018 г. той починал. Произшествието е причинено поради виновното поведение на П Д. З Последният е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество.
Ищците заявяват, че са претърпели болки и страдания от загубата на техния баща. Изтъкват, че инцидентът е променил живота им в негативна посока, тъй като те са изгубили опората и подкрепата от своя баща, разчитали са на него въпреки че са пълнолетни. Нелепият начин, по който е загинал, прави скръбта им още по-тежка. Ищците молят да бъде осъдено ЗД „. И. да им плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв за всяка от тях заедно със законна лихва от 6 август 2018 г. – датата на инцидента. Намират, че нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ относно началния момент би намерила приложение, само ако застрахователят е обезщетил пострадалите доброволно. Във всички останали случаи той отговаря както прекият причинител, т.е. лихвата е дължима от момента на причиняване на вредата.
Ищцата В. Н. И. изтъква същите обстоятелства и като посочва, че е съпруга на починалия при ПТП Ц Н И., моли да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв заедно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Описва преживения шок от загубата на своя спътник, изтъква, че продължава да изпитва скръб, животът й е съществено променен, тъй като е лишена от подкрепата на съпруга си. Променила се като станала по-вглъбена, отчуждена и лесно ранима.
Ищците претендират и разноските, направени в исковия процес и оспорват възнаграждението на пълномощника на ответника като прекомерно.
Ответникът по иска ЗД „. И. оспрова исковете. Навежда довод за съпричиняване на увреждането, тъй като пострадалият е бил без предпазен колан, като водач на МПС е допуснал нарушение на правилата за движение – движил се е с несъобразена скорост, не е предприел необходимите маневри за избягване на сблъсъка. При условията на евентуалност въвежда възражение за управление на лекия автомобил от Ц Н. И. след употреба на алкохол и наркотични вещества.
Ответникът оспорва и размера на претендираните обезщетения, като заявява, че той не съответства на критериите за справедлива обезвреда, съответна на тежестта на понесените страдания. Завишеният размер всъщност е предпоставка за неоснователно обогатяване.
По отношение началната дата, от която се дължи законна лихва, ответното застрахователно дружество изтъква, че тя следва да се присъди съобразно правилото на чл. 429, ал. 3 от КЗ – от датата на уведомяване на застрахователя.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по съдебна автотехническа експертиза. МОС обсъди доводите на страните във връзка с представените доказателства и приема за установено следното:
Ищците Д. Ц. Н. и Б. Ц. Н. са дъщери на Ц Н И., а ищцата В. Н. И. е негова съпруга (удостоверение за наследници № 25/2018 г., издадено от Кмета на с. хххх. На 31 юли 2018 г. Ц И. пътувал с лек автомобил по път ІІІ-ххх В К , когато насрещно движещият се лек автомобил ххх с ДКН № ххх, управляван от П Д З навлязъл в неговата лента за движение, последвал сблъсък, при който И. получил тежки травми и на 6 август 2018 г. починал в болница.
С присъда по НОХД № 1189/2020 г. на ОС – Враца П Д. З е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 от НК: на 31 юли 2018 г. е управлявал лекия автомобилхххс ДКН № ххх в нарушение на правилата за движение: с превишена скорост, изгубил напречна устойчивост на автомобила и навлязъл в насрещната лента, където блъснал управлявания от Ц И. лек автомобил, в резултат на което причинил смъртта на И. и на още едно лице. Присъдата е влязла в сила на 22 юни 2022 г.
За управляваното от П Д. З МПС е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество по полица ВG/02/*44, както се установява от приложената справка от Информационния център на ГФ.
От показанията на свидетелките П П и С М се установява, че И., съпругата му, както и двете им дъщери живеели в общо домакинство заедно с децата на двете дъщери. Семейството било сплотено, помагали си взаимно, като Ц И. бил стожерът в семейството. Той осигурявал и средствата за издръжка, тъй като работел само той. Дъщерите се завърнали да живеят в дома на родителите си след неуспешни бракове и се доверявали на своя баща за съвет и подкрепа.
След смъртта на Ц И. трите ищци се чувстват несигурни, без опора и без осигурена издръжка. Трудно приемат загубата му, както свидетелства и Т Г . Здравето на ищцата В. И. се влошило в резултат на тежко преживяната загуба. Двете дъщери продължават да тъгуват за баща си и не успяват да превъзмогнат смъртта му.
При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетението за вредите от ПТП, причинено от застрахован водач на МПС.
П Да З е причинил виновно смъртта на наследодателя на ищците. Влязлата в сила присъда по НОХД № 1189/2020 г. на ВрОС, с която е признат за виновен, е задължителна за гражданския съд относно извършителството, неговата противоправност и вината на делинквента (чл. 300 от ГПК). За причинените вреди водачът на лекия автомобил отговаря като за непозволено увреждане – дължи обезвреда на виновно причинените вреди. Тъй като е била налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност за управлявания от З автомобил, то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество. По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съдът намира, че причинените на Б. Н., Д. Н. и В. И. неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с поведението на водача на лекия автомобил, причинил пътно-транспортното произшестве на 31 юли 2018 г. За понесените вреди виновният дължи обезщетение, което по силата на застрахователния договор следва да се плати от ответното застрахователно дружество.
Двете дъщери на починалия при катастрофата са живели в едно домакинство с баща си, но те са пълнолетни (съответно на 44 и на 42 години), създали са свои деца, т. е. животът им е устроен относително самостоятелно от този на родителите им. Съвместното живеене е създало предпоставка за запазване на близостта с родителя, разчитали са на неговата материална подкрепа. Съдът съобрази данните, че двете дъщери продължават да скърбят за загубата на баща си въпреки изтеклите повече от 4 години, взе предвид и факта, че смъртта е настъпила неочаквано, тъй като пострадалият е бил на 60 години, но здрав и трудоспособен, т.е. не е съществувала обективна прогноза за кратък живот. На всяка от ищците Б. Н. и Д. Н. съдът определя обезщетение по 100 000 лв. Над този размер до претендирания от 200 00 лв за всяка обезщетението би било прекомерно и несъответно на принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД.
На преживялата съпруга следва да се определи обезщетение от 130 000 лв, тъй като по отношение на нея се установяват значително по-тежки вреди: тя изгубва спътника в живота си, влошено е здравословното й състояние в резултат на негативните преживявания след смъртта му. Имала е продължителен брак със съпруга си, като от показанията на свидетелите се установява, че са изградили отношения на взаимност, доверие и подкрепа, поради което съдът приема, че за преживялата съпруга загубата е по-тежка отколкото за двете дъщери.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия. Ответникът е твърдял, че Ц И. е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан, който би могъл да намали вредните последици от удара и така да бъде предотавратен фаталният изход.
В протокола за оглед на местопроизщшествието, съставен от органите на досъдебното производство, не се съдържат данни за положението, в което са намерени предпазните колани след ПТП при извършване на огледа. За установяване на факта дали Ц И. е пътувал с поставен колан съдът използва данните от медицинската експертиза, изготвена от двама лекари от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „хххха“ ЕАД – С.. Експертизата е извършена след аутопия, изпълена от същите лекари, поради което данните за следи по тялото на пострадалия имат характера на констатации, извършени от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което МОС намира, че те могат да бъдат използвани в настоящото производство. При аутопсията лекарите са констатирали, че от лявото рамо през предната повърхност на гръдния кош и средната трета на гръдния кош в дясно има косо ориентирано кръвонасядане с лентовидна форма, наблюдават се охлузвания по протежение на кръвонасядането.
От заключението на автоексперта по техническата експертиза се установява, че при катастрофата ударът е бил насочен перпендикулярно към тялото на пострадалия, травматизиращата сила е действала центростремително, поради което следите по гръдния кош на пострадалия логично са в резултат на врязване на предпазния колан в тялото при рязкото му движение напред. Тези следи по форма и разположение съвпадат с местоположението на поставен предпазен колан. При констатираната сила на удара между двете превозни средства липсата на предпазен колан би довела до незабавна смърт. Съдът намира заключението за обективно и безпристрастно, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и научните данни за ефективността на предпазните колани при ПТП, поради което основава изводите си на него.
От изложеното се опровергава доводът на ответника, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като с поведението си сам е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Не са представени доказателства, от които да се установи допускане на други закононарушения в пряка причинна връзка с полученото от Ц И. увреждания при катастрофата и твърдени в отговора на исковите молби: нито за движение с несъобразена скорост, нито за това да е могъл, но да не е предприел необходимите маневри за избягване на сблъсъка, нито за управление на автомобила в пияно състояние.
Върху присъдените обезщетения застрахователят следва да плати обезщетение за забавено плащане, което съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ е дължимо от момента на уведомяване на застрахователя. Това е станало на 20 септември 2018 г., когато пострадалите са заявиле претенцииите си пред застрахователя, затова МОС осъжда ЗД „. И. да плати върху всяко от обезщетенията лихва за забавено плащане от 20 септември 2018 г. до окончателното изплащане.
Неоснователно е искането да се присъди лихва за забава от датата на увреждането. Обезщетението за забавено плащане се дължи от деня на увреждането при непозволено увреждане. В случая обаче отговорността на застрахователя е договорна – той се е задължил да отговаря за причинени от другиго вреди по силата на договор за застраховка, затова изпада в забава от момента на уведомяването му от самия причинител или от пострадалото лице.
При този изход на процеса ответникът следва да плати по сметка на МОС държавна такса от 4 % върху уважената част от исковете или дължимата такса е 13 200 лв. Ответникът дължи и възстановяване по сметка на съда разноски за експертизи в размер на 184 лв на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответното дружество следва да плати на пълномощника на ищите възнаграждения, както следва: за процесулано представителство на Д. Н. и на Б. Н. по 2 650 лв, а за представителство на В. И. - 9 850 лв. Възнагражденията са изчислени по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху уважената част от исковете.
Ответникът също е заявил искане за присъждане на разноски, а от представения списък по чл. 80 от ГПК е видно, че той е направил такива в размер на 14 625 лв възнаграждение за А. Г. (за което е представен и платежен документ) и 350 лв депозити за възнаграждения на вещите лица, затова МОС осъжда ищците да платят на ЗД „. И. 7 487,50 лв разноски, които са определени съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищците са въвели и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ЗК „. И. . Съдът намира, че хонорарът, платен от ответника, е определен според минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерно висок и не следва да бъде намаляван.
На основание горното МОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „. И. , ЕИК 831830482, представлявано от изп. директори С. Ст. П и К Д. К да плати на Д. Ц. Н., ЕГН *, от с. П. О. М., обезщетение от 100 000 лв за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц Н И., починал в резултат на ПТП от 31 юли 2018 г. (полица № ВG/02/*44) , като отхвърля иска над този размер до претендирания от 200 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „. И. да плати на Д. Ц. Н. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20 септември 2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „. И. , ЕИК 831830482, представлявано от изп. директори С. Ст. П и Крум Д. К да плати на Б. Ц. Н., ЕГН *, от с. П. О. М., обезщетение от 100 000 лв за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц Н И., починал в резултат на ПТП от 31 юли 2018 г. (полица № ВG/02/*44) , като отхвърля иска над този размер до претендирания от 200 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „. И. да плати на Б. Ц. Н. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20 септември 2018 г. до окончателното изплащане.
Присъдените на Б. Ц. Н. и на Д. Ц. Н. суми да се изплатят по банкова сметка с IBAN BG94BPBI 7940 1084 4937 03.
ОСЪЖДА ЗД „. И. , ЕИК 831830482, представлявано от изп. директори С. Ст. П и К Д. К , да плати на В. Н. И., ЕГН *, от с. П. О. М., обезщетение от 130 000 лв за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц Н И., починал в резултат на ПТП от 31 юли 2018 г. (полица № ВG/02/*44) , като отхвърля иска над този размер до претендирания от 200 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „. И. да плати на В. Н. И. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20 септември 2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „. И. да плати по сметка на Окръжен съд – М. държавна такса в размер на 13 200 лв, както и 184 лв разноски.
ОСЪЖДА ЗД „. И. да плати на пълномощника на ищците А. Ст. Ч. възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 15 150 лв общо за осъществено процесуално представителство на трите ищци.
ОСЪЖДА Д. Ц. Н., Б. Ц. Н. и В. Н. И. да платят на ЗД „. И. 7 487,50 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.



СЪДИЯ: