Производството е образувано по иск на „. П.“ ЕООД, ЕИК *, Г. *., с която срещу ответниците „. БГ“ ЕООД, ЕИК *и „М.“ ЕООД, ЕИК *с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижими имоти (нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2019 г. на нотариус Д.Н., №*в регистъра на нотариалната камара, с район на действие РС-Б., вписан в служба по вписванията при РС-Б., като акт № *, том *, дело № */2019 г.)
Ищецът „. П.“ ЕООД твърди, че първият ответник е негов длъжник съгласно сключения на 23.01.2019 г. договор за периодична продажба с доставка № 54. На 23.01.2019 г. е осъществена продажба на полистирол както следва: GPPS EDISTIR N 3840-1375 кг. при единична цена за кг. без ДДС 2.79 лв.; HIPS EDISTIR R 850E 2S-8775 кг. при единична цена за кг. без ДДС 2.59 лв. и GPPS STYROLUX 3G55-2750 кг. при единична цена за кг. без ДДС 4.74 лв., общо на стойност 47518,20 лв., като стоката е предадена от продавача на купувача с приемо-предавателни протоколи №17544 и №17546/23.01.2019 г. в склад на доставчика на неговия адрес в Г.*. На 13.02.2019 г. купувачът е извършил частично плащане в размер на 3919,70 лева. Твърди се, че остатъкът от задължението в размер на 43598,50 лв. не е платен и се дължи от насрещната страна, а предвид забавата в плащането на цената по доставения полистрол се излагат и доводи за наличие на задължение на стойност 15499,27 лв., представляващо неустойка по договора.
Твърди се, че продажбата на недвижимите имоти, обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2019 г. на нотариус Д. Н., №*, е опит на длъжника да избегне възможността за удовлетворение на ищеца от прехвърленото имущество за реализиране на гореописаното вземане в размер на 43598,50 лв. - главница и 15499,27 лв. - неустойка и съставлява действие, с което длъжникът уврежда кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД, като длъжникът при извършаването му е знаел за увреждането. Също така се навеждат доводи за предполагане знанието за увреждането, тъй като страните по договора за продажба на недвижимите имоти са баща и син, макар и последните да са страни по договора в качеството си на управители и еднолични собственици на капитала на представляваните от тях дружества.
Ищецът „. П.“ ЕООД моли да бъде прогласена относителна недействителност на договора за продажба на недвижми имоти, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявения иск по идентични съображения за неговата неоснователност. В него признават факта на осъществилата се продажба на недвижими имоти, но отричат твърдението, че целта й е да се избегне възможността за удовлетворяване на ищеца за вземането си по търговската сделка от прехвърленото имущество. В тази връзка се релевират доводи, че върху продадените имоти са учредени две договорни ипотеки от 2016 г. и 2017 г. за обезпечаване на вземането на „Тексим банк“ по два договора за банков кредит. Твърди се, че единствено банката може да се удовлетвори от процесните имоти, с оглед учредените върху тях ипотеки, което от своя страна води до извода, че при осъществената продажба на имотите управителят на „. БГ“ не е знаел, че с разпореждането уврежда ищеца. Изтъкват, че дори искът да бъде уважен, ищецът не би могъл да се удовлетвори от имота, предвид факта, че банката е привилегирован кредитор, като също така стойността на имотите е значително по-ниска от тази на обезпечения дълг. Оспорват се и твърденията за знание за увреждане на кредитора. Ответниците считат, че имуществото на длъжника реално не се е намалило, защото последният е получил пари при разпореждането с имотите. Претендират се и разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценката им в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 23.01.2019 г. ищецът е сключил договор с „. БГ“ ЕООД за периодична продажба с доставка. Предмет на договора са пластмасови гранулати, мастербачи и адитиви. Доставчик по договорът е ищецът, а купувач е ответното дружество „. БГ“ ЕООД. В деня на сключване на договора между страните е осъществена продажба на полистирол както следва: GPPS EDISTIR N 3840-1375 кг. при единична цена за кг. без ДДС 2.79 лв.; HIPS EDISTIR R 850E 2S-8775 кг. при единична цена за кг. без ДДС 2.59 лв. и GPPS STYROLUX 3G55-2750 кг. при единична цена за кг. без ДДС 4.74 лв., общо на стойност 47518,20 лв., като стоката е предадена от продавача на купувача с приемо-предавателни протоколи №17544 и №17546/23.01.2019 г. в склад на доставчика на неговия адрес в Г.*..
На 13.02.2019 г. купувачът е извършил частично плащане в размер на 3919,70 лв. Остатъкът от задължението в размер на 43598,50 лв. не е заплатен и се дължи от насрещната страна.
Съобразно забавата в плащането на цената по доставения полистрол ищецът, съгласно чл.7.5 от договора, е издал фактура за неустойка с № */ 28.10.2019 г. на стойност 15499,27 лева.
Неизпълнението от страна на длъжника е основание на предявен иск на 30.10.2019 г. пред ОС-Монтана за заплащане на продажната цена по договора и на неустойката.
На 15.11.2019 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег. № *, дело № */2019 г. на нотариус Д. Н., №*в регистъра на нотариалната камара, с район на действие РС-Б., вписан в служба по вписванията при РС-Б. като акт № *, том*, дело № */2019 г. „. БГ“ ЕООД, Ч. управителя си Г.Г., е продал за цена в общ размер 51000 лв. на купувача „М.“ ЕООД, Ч. управителя си И.Г., следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *по КККР на Г.*., обл. *, с адрес на имота: Г. *., *, целия с площ 1128 кв.м, при съседи *, *, *и *, ВЕДНО с построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *по КККР на Г.*. със застроена площ от 375 кв.м.
Видно от приложено по делото Решение от 06.02.2020 г. по т. д №195/2019 г., влязло в сила на 26.05.2022 г., Окръжен съд-Монтана е осъдил „. БГ“ ЕООД да заплати на „. П.“ ЕООД сумата от 43598,50 лв., представляваща неизплатен остатък от цената на продадените количества полистрол, както и да заплати сумата от 15499,27 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за периодична продажба и доставка №54.
По делото не е спорно, а и видно от приложените два нотариални акта за учредяване на договорна ипотека, че върху процесните недвижими имоти са учредени две договорни ипотеки: на 16 март 2016 г. и на 20 юли 2017 г., като двете са в полза на „Тексимбанк“ , който е отпуснал на „. БГ“ ЕООД два банкови кредита.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Същият представлява предоставена на кредитора възможност да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като допълнителна предпоставка е длъжникът при извършването им да е знаел за увреждането. В тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор на длъжника, извършеното увреждащо действие на длъжника, както и субективния елемент - „знанието за увреждане“. Ответниците следва да докажат своите възражения.
Безспорен факт по делото е сключването на договор за периодична продажба с доставка между „. П.“ ЕООД и „. БГ“ ЕООД на 23.01.2019 г. Задължението на „. БГ“ ЕООД за плащане цената по тази сделка в размер на 43598,50 лв., както и на сумата от 15499,27 лв. неустойка съгласно договора е установено с влязло в сила решение на МОС по т. д. № 195/2019 г.
След възникване на задължението към „. П.“ ЕООД, на 15 ноември 2019 г. „. БГ“ ЕООД е продало на „М.“ ЕООД свои недвижими имоти с идентификатор *по КККР на Г.*. и промишлена сграда с идентификатор *със застроена площ 375 кв. м. Относно този факт е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № */2019 г. на нотариус Д.Н., №*в регистъра на нотариалната камара, с район на действие РС-Б..
Не е спорен и фактът, че управителите на двете дружества, сключили договора за продажба, са баща и син. Родствената връзка не се оспорва от ответниците.
МОС приема, че ищецът безспорно има качеството „кредитор“ по отношение на ответника „. БГ“ ЕООД, като освен това основанието на вземането, размера му и времето на неговото възникване са установени с влязло в сила съдебно решение, задължително за страните и за съда, разглеждащ настоящия спор.
На следващо място, съдът приема, че с осъществяване на процесната разпоредителна сделка ищецът-кредитор е увреден. Увреждащо кредитора действие по смисъла на чл.135, ал. 1 от ЗЗД е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В настоящия случай се касае за затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Въпреки че при продажба на недвижимите имоти се получава насрещна парична престация, то съществува реална възможност от укриване на паричната сума, което ще затрудни удовлетворяването на кредитора. Парите като платежни средства са по-нестабилна величина в сравнение с притежанието на недвижимо имущество, което не може да бъде укрито и в по-пълна степен обезпечава кредитора.
Неоснователни са доводите на ответниците за липса на увреждане, защото върху имотите има наложена ипотека от друг кредитор. Наложеното обезпечение е гаранция за удовлетворяване на друг кредитор и това обезпечение не може да бъде в колизия с обезпечителното действие на Павловия иск, който цели запазване на длъжниковото имущество, което в своята цялост служи за обезпечение на кредитора. До принудително изпълнение Ч. изнасяне на ипотекирания имот на публична продан е възможно изобщо да не се стигне. Това е едно несигурно бъдещо събитие, което не може да обоснове липса на интерес от провеждането на отменителния иск.
Увреждането е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника, поради което се явяват и неоснователни доводите на ответниците по отношение на мотивите за извършаване на разпоредителната сделка. Още повече, тези твърдения не успяха да се докажат дори от показанията на св. Г.Г.. По делото не са ангажирани и писмени доказателства в тази насока.
Спорен между страните е въпросът дали презумпцията на чл.135, ал. 2 от ЗЗД е приложима в настоящия казус, предвид факта, че атакуваната сделка е извършена между юридически лица. По този въпрос МОС намира следното:
Презумпцията, уредена в закона, е за знанието на третото лице, което се намира в определена родствена връзка /съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ с длъжника. Предвид въведената в закона родствена връзка, поначало презумпцията следва да намира приложение, ако длъжникът и третото лице са физически лица. Юридическите лица участват в гражданския оборот Ч. органите си. Тези органи от своя страна се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица, следователно юридическото лице формира воля Ч. представляващите го физически лица. От това следва, че презумпцията е приложима и по отношение на юридически лица. (в този смисъл са Решение № 86 от 30.06.2017 г. на ВКС по Г. д. № 1164/2015 г., IV г. о., ГК , Решение № 163 от 27.07.2011 г. на ВКС по Г. д. № 672/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 120 от 2.02.2000 г. на ВКС по Г. д. № 704/99 г., V г. о.). Доколкото страните по договора за покупко-продажба на процесните недвижими имоти са еднолични дружества с ограничена отговорност, то по смисъла на чл.147, ал. 1 от ТЗ те се управляват и представляват от едноличния собственик на капитала. Предвид гореизложеното, както поради безспорния фактът, че едноличните собственици на капитала, респ. управителите на тези дружества са баща и син, то презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е приложима в случая.
Презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е оборима. В тежест на ответниците е да установят Ч. пълно и главно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. (в същия смисъл Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по Г. д. № 1766/2017 г., III г. о., ГК и Решение № 120 от 3.04.2015 г. на ВКС по Г. д. № 5489/2014 г., IV г. о., ГК). В тази връзка съдът счита, че дадените показания от св. Г.Г. не оборват законовата презумпция за знание. От показанията на свидетеля е видно, че самият той не знае дали управителят на дружеството „. БГ“ ЕООД Г.Г. е споделял със семейството си за финансовите си проблеми. Фрази като „според мен не е споделял, защото е много свит“ /стр.93 от делото/ по никакъв начин не биха могли да оборят презумпцията, те отразяват предположания и преценка на свидетеля, а не обективен факт. Доказателствената тежест изисква да се установят факти, които категорично да изключат възможността дружеството-купувач на недвижимите имоти Ч. управителя си, да е имало знание за увреждането. Показанията на свидетеля Г. са неубедителни, а други доказателства, с които да се обори презумпцията, липсват, затова МОС намира, че последната не е опровергана.
Съобразно изложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ потестативното право на кредитора да поиска обявяване за недействителна по отношение на себе си увреждащата го сделка, сключена между ответниците с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № */2019 г. на нотариус Д. Н., № *в регистъра на нотариалната камара, с район на действие РС-Б..
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат разноските пред настоящата инстанция – 2060 лв. адвокатско възнаграждение и 460 лв. държавна такса.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо „. П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. *., район „*“, ж. к. „*“, У. „.*“ № *договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.11.2019 г., с който „. БГ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. *. У. „*.“ № *, е продал за цена от 51000 лв. на купувача „М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. *, У. „* № *, следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *по КККР на Г.*., обл.*, одобрени със Заповед РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: Г. *., *, целия с площ 1128 кв. м, при съседи *, *, *и *, ВЕДНО с построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *по КККР на Г. *. със застроена площ от 375 кв.м.(нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № */2019 г. на нотариус Д. Н., №*в регистъра на нотариалната камара, с район на действие РС-Б.).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „. БГ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. *. У. „*.“ № *и „М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.*, У. „*“ № *, да заплатят на „. П.“ ЕООД, ЕИК *, Г. *., район „*“,ж. к. „*“, У. „. *“ № *сумата от 2520 лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.



СЪДИЯ: