Съдържание
за да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по протест на РП- Г. и по въззивна жалба на Н. И. срещу Присъда № 38/23.10.2019 г., постановена по НОХД № 355/2018 г. по описа на РС – Л..
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. И. за невинен по повдигнато обвинение по чл.209 ,ал.1 НК. Съдът е отхвърлил и предявения граждански иск от пострадалите Н. И. и М. Г. за сумата 3892,07 лв.,представляваща претърпени имуществени вреди вследствие престъпното деяние.
В протеста на РП –Л. се поддържа,че не са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи извод,че в момента на престъпното деяние подсъдимият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,поради което и атакуваната присъда е неправилна и следва да бъде отменена. В съдебно заседание представителяна на О. П. М. поддържа протеста .
В жалбата на Н.И. се поддържа,че деянието е безспорно установено, поради което и подсъдимият следва да бъде признат за виновен и съответно да бъде уважен и предявения граждански иск.В съдебно заседание същите поддържат жалбата си.
Преди провеждане на открито съдебно заседание е депозиран А. за с. на подсъдимия И. И.,от който се установява,че същият е починал на *** г.
С оглед на така постъпилите данни представителят на прокуратурата взема становище,че производството по делото следва да се прекрати.
Жалбоподателят И. твърди,че жалбата е основателна и искът следва да се уважи спрямо наследниците на починалия подсъдим .
Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните и изложените съображения в жалбите, приема следното:
Производството пред Районен съд Л. е образувано по внесен срещу подсъдимия И. И. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 209,ал.1 НК. Своевременно от първата съдебна инстанция е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалите Н. И. и М. Г. за обезщетение на претърпени имуществени вреди от престъплението, в размер на 3892,07 лв лв., ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. Съобразно направеното искане и в съответствие с процесуалните правила пострадалите са конституирани в качеството на граждански ищец и частен обвинител в хода на наказателното производство.
За да постанови атакуваната присъда,първоинстанционният съд е приел,че подсъдимият И. е действал в състояние на „н.“ по смисъла на чл.33,ал.1 НК ,поради което и не може да бъде наказателноотговорно лице .
Видно от приобщените от въззивния съд писмени доказателства, подс. И. е починал на *** г. С. на подсъдимия е настъпила при висящо наказателно производство, предвид подадената срещу присъдата в законния срок въззивна жалба и протест .
Въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.4 НПК и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като от приложения препис-извлечение от акт за с. се установява, че подсъдимият И. е починал преди да приключи наказателното производство. Налице е основанието на чл. 334, т.4 вр. чл.24, ал.1 т.4 от НПК, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а наказателното производство – прекратено. В тази хипотеза отмяна на постановения от първата инстанция съдебен акт следва не от констатирани в хода на въззивната проверка нарушения, а от с. на привлеченото към наказателна отговорност лице. / Решение №209/27.12.2019 по дело №614/2019 на ВКС, НК, III н.о./
Поради изложеното въззивният съд прие, че се налага да бъде отменена атакуваната присъда, а воденото наказателно производство трябва да бъде прекратено поради настъпила с. на единствения подсъдим по делото.
Съдът следва да обсъди и гражданската част на присъдата, с оглед указанията, дадени с ТР № 1/04.02.2013 г., постановено по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС. В т.2 на цитираното тълкувателно решение е указано на въззивната и касационната инстанции, че следва да се произнесат с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79 от НК настъпи при разглеждане на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено.
За да отхвърли предявения граждански иск,съдът е приел,че в случая липсва деликт ,поради което и не може да бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия.
В чл. 45 от ЗЗД е въведено основно положение, че всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на деликвента е да обори презумпцията за вина. В конкретния случай настоящият състав счита, че са налице категорични данни, изключващи вината на подсъдимия,като съображенията за това са следните:
Видно от заключението на назначената съдебна психиатрична-психологическа експертиза, към датата на извършване на деянието подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертите поясняват компетентно,че същият страда от лека у. и. ,която не му позволява да разбере същността на извършените имотни сделки .
Действително ,представителят на РП-Л. е оспорил това заключение и е поискал назначаване на нова експертиза,като съдът е отклонил това искане като неоснователно.
В случая обаче са налице достатъчно убедителни доказателства, подкрепящи това експертно мнение.
Видно от показанията на разпитаната свидетелка Г.В./л.90/ , заверила пълномощното на л.22 от ДП/с което подсъдимият е упълномощил М.Г. / ,подсъдимият се е държал по начин “...сякаш нищо не разбираше „ ,като се е наложило няколко пъти да поставя елементарни въпроси и се е наложило тя да обясни,че става въпрос за продажба на н.. С. М.Г., разпитан в съдебно заседание ,чиито показания и на досъдебното производство са приобщени като доказателство чрез прочитането им, твърди,че подсъдимият е искал да продаде * дка з. /безспорно з.,която е притежавал по наследство,значително надвишава това количество./ От неговите показания става ясно,че подсъдимият въобще не е бил ориентиран какво притежава и какви са тези документи, които подписва .
Такъв извод се налага и от обясненията на самия подсъдим.Същият твърди,че е продал нещо на с.М.Г., а една част от з. на неговата м. е продадена още през 2004 г. на пострадалия .От неговите обяснения може да се направи извод,че не е разбирал какво точно продава на М.Г. /още повече,че само се е подписвал на представените му документи,без да ги чете/ и въобще какви з. и къде ги е притежавал.
Тези доказателства, тълкувани в контекста на даденото заключение,водят до несъмнения извод,че действително подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.А след като това е така,то не е налице хипотезата на чл.45 ЗЗД,поради което и правилно РС е отхвърлил иска като неоснователен.Ето защо и присъдата в тази част следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 38/23.10.2019 г., постановена по НОХД № 355/2018 г. В ЧАСТТА,с която съдът е признал подсъдимия И. И. за невинен по повдигнато обвинение по чл.209 ,ал.1 НК.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК воденото наказателно производство срещу подсъдимия И. И. .
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 38/23.10.2019 г., постановена по НОХД № 355/2018 г.в ЧАСТТА,с която отхвърлен предявения граждански иск от Н. И. и М. Г. за сумата 3892,07 лв.,представляваща претърпени имуществени вреди вследствие престъпното деяние.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на Република Б. в 15-дневен срок, считано от съобщаването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :