Производството е образувано по искова молба на Б. К. П. от Г. чрез А.Л. С. , с която е предявен иск против неговият работодател "ххххх „Д. С. И. Г. с ЕИК 111047073 за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на трудова злополука в размер на 30 434,74 лева.
По правилата за родова подсъдност /чл. 104, т. 4 от ГПК/ на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена над 25000, 00 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 357 КТ съдът приема, че в случая е касае за трудов спор, повдигнат с предявен иск по чл. 200 КТ, който е родово подсъден на районния съд, независимо от размера на цената на иска. Поради това производството пред настоящия съд следва да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане по подсъдност на Районен съд Монтана.
По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 22/20 г. по описа на Окръжен съд Монтана.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд Монтана по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: