Р Е Ш Е Н И Е

16.11. 2022 година ,Г.М.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД М., гражданска колегия в открито заседание на 29септември две хиляди и Д. и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЗАБЕТА КРАЛЕВА

П. секретаря Мадлена Митова в присъствието на прокурора…………………………… като разгледа докладваното от съдията КРАЛЕВА .т.Д.№62 / 2019година по описа на Окръжен съд М., взе предвид:
Настоящото производство е образувано по предявен пряк иск от Д. Ф. от Г.*. и П. Ф. от Г. *. представлявани от А.С.Ч. от САК срещу „ЗАД А.“ , Г.*. с ЕИК *, представлявано от М.И. и В.К.-М. съединен П. условията на евентуалност и срещу Т. В. от с.*., О.*..
Искът е предявен в качеството им на внуци на увреденото лице срещу застрахователя на прекия причинител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, с правно основание чл. 226 ,ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.223 от КЗ/отм/ и чл.86 от ЗЗД. Исковете са предявени като частични в размер на 100000.00лева за всеки един от ищците с цена в размер на 200000.00 лева /по 100000.00 лв. за всеки ищец/.
В условията на евентуалност са предявени и искове срещу прекия причинител на вредата Т. В., с ЕГН * от с.*., О.*. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Исковете са предявени като частични с цена в размер на 52000 лв. /по 26000.00 лв. за всеки ищец/.
В исковата си молба ищците твърдят, че на 19.10.2015г. водачът на МПС марка „*“, модел „*“ с д.к № * Т. В. управлявал превозното средство по път *-*, като П. км. 23+00, в землището на с. *, общ.*, О.*. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП като ударил пешеходеца Й. Г. и причинил смъртта му. Твърдят, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по пътищата. В частност, се твърди, че водачът се е движел с несъобразена скорост спрямо конкретните пътни условия и законови ограничения. Считат, че деянието е извършено П. форма на вината непредпазливост, като водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В резултат на настъпилото ПТП, на Й. Г. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до неговата смърт.
Наведени са доводи за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и дядо им Й., като се твърди, че връзката била много по-силна от обичайната връзка между дядо и внуци. Твърди се, че връзката се изразявала в отношения на близост, взаимна грижа и помощ, подкрепа и доверие. Вследствие на смъртта на Й., ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в емоционална депресия, изживян стрес, потиснатост, безпокойство, изолация и безсъние.
Твърди се, че към момента на настъпване на произшествието водачът, управлявал автомобил марка „*“, модел „*“ с д.к № *, е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №**валидна до 04.02.2016г., по силата на която на основание чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ във вр. с чл.226,ал. 1 от КЗ/отм/ застрахователят е длъжен да покрие в границата на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
В условията на евентуалност, ако не бъде доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение, ищците считат че дължимото обезщетение следва да се изплати директно от прекия деликвент на основание чл. 45 от ЗЗД, поради което в условията на евентуалност предявяват частичен иск срещу прекия причинител на вредата.
Ищците молят съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да осъди ответника „. А.“ по предявените частични искове да им заплати 200000.00 лв. /по 100000.00 лв. за всеки ищец/, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 19.10.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По отношение на предявените П. условията на евентуалност частични искове срещу деликвента, молят съда да постанови решение, с което да осъди Т. В. да им заплати по 26000.00 лв., част от дължимите общо по 200000.00 лв., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 19.10.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът „. А.“ Г.С., Ч. Ю. Г. С., в който се оспорват претенциите по предявените искове по основание и размер.
Признава наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, полица №**, сключен между „. А.“ и собственика на автомобил марка „*“, модел „*“ с д.к № *
Оспорва материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на дядо им Й. Г.. Твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен да се направи изключение относно възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. Твърди се, че не е доказана трайната и дълбока емоционална връзка, която да допусне по изключение внуците да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им.
Оспорва наличието на фактическия състав на непозволено увреждане. Счита, че вредите са недоказани и не могат да бъдат презюмирани. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищците страдат от вътрешна опустошеност, душевни болки и страдания.
Оспорва отговорността на застрахования Т. В. за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че противоправното поведение не е извършено виновно, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази връзка, се навеждат доводи, че водачът на МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, както и че не е нарушил виновно правилата за движение. Счита, че водачът не е имал техническата и професионална възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. По тези причини, счита че не може да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото последната е обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата.
П. условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като счита че последният с поведението си сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл за вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота, извършвайки нарушения на правилата за движение по пътищата – чл. 108, чл. 113, ал.1 ,т.1 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че пострадалият влязъл внезапно на пътното платно, като е предприел пресичане на необозначено за това място. Също така, не е съобразил разстоянието до приближаващия се автомобил и неговата скорост. Освен това, твърди, че пострадалият се е движел по средата на пътното платно, по посока на движение на автомобила. Предвид горното, счита че приноса на пострадалия за настъпване на ПТП-то е значителен.
Прави възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради употреба на алкохол. В тази връзка, доводите са, че алкохолното опиянение е повлияло на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни средства и на възможностите за реакция. Освен това се прави и възражение за допринасяне, като причина се посочва възрастта на пострадалия и неговото здравословно състояние.
Ответникът оспорва, П. условията на евентуалност, претендирания размер на предявените искове. Навежда доводи, че съгласно чл.493а, ал.4 от КЗ/нов/ размерът на обезщетението следва да се определи съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2 на същия член. Счита, че до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката, обезщетението следва да бъде определено в размер до 5000 лева. Отделно от горното, счита че претенциите в исковете са прекомерно завишени и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че следва да се вземе предвид преклонната възраст на пострадалия, както и че ищците, предвид възрастта им, са с укрепнала психика. Твърди, че тези факти следва да обусловят по-малък размер на обезщетението.
Оспорва претенциите по акцесорните искове, като твърди, че неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на обезщетение за забава в размер на законна лихва.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за заплащане на законна лихва от датата на настъпване на събитието. Твърди, че съобразно чл.111, б. „б“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Предвид цитираната разпоредба на закона и предвид датата на настъпване на ПТП-то, счита,че вземането за законна лихва е частично погасено.
Оспорва претенцията за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди, че такива разноски не са действително направени. П. условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на размера адвокатския хонорар, предвид фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото. П. условията на евентуалност, оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като неоснователна и недоказана.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна с произтичащите от това последици, като се присъдят разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът Т. В., с ЕГН *, Ч. А. И.Г., в който се оспорват претенциите по предявените искове, като недопустими и неоснователни.
Оспорва предявените искове като недопустими, тъй като е нарушена местната подсъдност на делото, съобразно разпоредбата на чл. 105 от ГПК. Счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на ОС-В. предвид постоянния му адрес.
Счита, че към датата на процесния инцидент е налице застрахователно покритие по валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, полица №**, сключен между „. А.“ и собственика на автомобил марка „*“, модел „*“ с д.к № *
Оспорва наличието на фактическия състав на непозволено увреждане. Релевира доводи, че в АУАН и Констативния протокол не е установено с каква скорост се е движел автомобилът преди да предизвика произшествието. Твърди, че автомобилът се е движел със скорост, която е била съобразена с пътната обстановка и законовите ограничения.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като твърди, че пострадалият се е движел в нарушение на правилата за движение по пътищата. Доводите в тази връзка са относно несъобразяване с лошите пътни условия – намалена видимост и мокра пътна настилка. Освен това, се твърди, че пострадалият се е движел по осевата линия на пътното платно и по този начин е създал основната предпоставка за осъществяване на произшествието.
Оспорва предявения, П. условията на евентуалност, иск по чл. 45 от ЗЗД като неоснователен. Релевирани за това доводи са липсата на вина на водачът на МПС, тъй като последният се е движел със скорост в законоворегламентираните ограничения и съобразена с пътната обстановка. Твърди, че ПТП-то е настъпило по независещи от водача на МПС обстоятелства – неразумното и противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в движение по пътното платно, несъобразено с правилата за движение и атмосферните условия.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и необоснован. Прави искане да се присъдят разноски.
В резултат на отговорите е постъпила допълнителна искова молба на основание чл. 372, ал. 2 от ГПК, с която се оспорват отговорите на ответниците.
Оспорва се възражението на ответника Т. В. за местна неподсъдност на спора. Твърди, че ОС-М. на основание чл. 115, ал.2 от ГПК е компетентен да разгледа делото, предвид местоизвършване на деянието, представляващо застрахователно събитие.
Ищците оспорват твърдението на ответника Т. В., че последният е реализирал ПТП-то П. липса на вина и противоправност на деянието.
Оспорват твърдението на ответниците относно вината и противоправността на поведението на пострадалия П. ПТП-то.
Оспорват възраженията за съпричиняване, за прекомерност на претендираното обезщетение, както и за липса на емоционална близост между ищците и починалия Й.. Оспорва се и искането за спиране на делото.
В резултат на допълнителната искова молба, на основание чл. 373 от ГПК, е постъпил допълнителен отговор на ответника Т. В., с който признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесното МПС. В него излага доводи, че не са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Допълнителен отговор е постъпил и от ответника „. А.“ , с който заявява,че поддържа всички възражения и оспорвания на исковата претенция, изложени в първоначалния отговор.
В съдебно заседание ищците се представляват от А.Т., която подържа изцяло исковите претенции и моли съда да го уважи така, както са предявение за което са изложени подробно довиди в допълнително представени писмени бележки.
В съдебно заседанието по същество ответникът „ЗД „А.” не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ответника юрисонсулт Г. С. с която поддържа изложените до момента искания и възражения по подробно изложени писмени бележки. Моли съда да бъдат присъдени направените разноски в производството.
Ответникът Т. В. също не се представлява в съдебно заседание и не взима допълнително становище по така предявените срещу него искове в условията на евентуалност.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани заключения на вещи лица, изпълнили съответните експертизи.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правното основание на предявените искове е чл.226 от КЗ /отм/.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
Когато пострадалият е починал, увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в този кръг са включени низходящите и съпругът. Следователно те са материално легитимирани да искат и получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на делинквента.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); , приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира Ч. заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
Установено е по делото, че 19.10.2015г. водачът на МПС марка „*“, модел „*“ с д.к № * Т. В. управлявал превозното средство по път *-*, като П. км. 23+00, в землището на с. *, общ.*, О.**. като нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП като ударил пешеходеца Й. Г. и причинил смъртта му. Същото се установява безспорно и от представените от ищеца и приети като доказателства по делото заверени преписи от материалите по досъдебно производство №769/2015година по описа на РУ на МВРР Г.*, заключението по съдебно-автотехническата експертиза прието в настоящата инстанция и събраните гласни доказателства, а именно показанията на св.М. Ж., който е непосредствен свидетел на инцидента.
Установено е между страните и не се спори за наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, полица №**, сключен между „. А.“ и собственика на автомобил марка „*“, модел „*“ с д.к № * –Н.Н. с период на валидност от 05.02.2015г. до 04.02.2016г., което обстоятелство не се нуждае от доказване.
Спорни по делото са въпросите, свързани с причините за настъпване на произшествието, поради липса на произнасяне на наказателен съд и на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно изчерпателно посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, въпросите за авторството на деянието и вината за инцидента следва да бъдат установени в настоящото производство.
Във връзка с настъпилото произшествие е образувано НДОХ №182/2018година по описа на МОС, което с определение от 18.01.2022година на основание чл.251, ал.1 във вр. с чл.25,ал.1 предл 2 от НПК е спряно поради тежко здравословно състояние на подсъдимия Т. В..
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице О. В. изпълнил съдебно-автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило извън населено място на 19.10.2015г. като водачът на МПС марка „*“, модел „*“ с д.к № * Т. В. управлявал превозното средство по път *-*, като П. км. 23+00, в землището на с. * общ.*, О.*. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП като ударил пешеходеца Й.Г. и причинил смъртта му.Допустима скорост на движение на автомобили от категория С е до 80км/ч извън населено място и няма допълнителни пътни знаци, които допълнително да ограничават скоростта на движение.Произшествието е настъпило през светлата част от денонощието в условията на мокра пътна настилка и намалена видимост-мъгла с видимост до около 50метра.В условията на произшествието водачът е управлявал товарния автомобил със скорост от 98 км/ч на която съответства опасна зона за спиране на автомобила от 109метра.Когато автомобилът се е намирал на отстояние от 50метра от мястото на удара, водачът не е имал техническата възможност да предотврати удара, тъй като мястото на удара ще попадне в опасната зона за спиране на автомобила.От гумите на амтомобила преди мястото на удара не са намерени оставени спирачни следи върху асфалта, а спирачните следи са намерени вляво от пътя в затревената площ.
Пешеходецът се е движил по платното за движение в дясната пътна лента по посока на движението на около 3.00метра вляво от десен ръб на пътя, като е бил длъжен да се движи възможно най- близо до левия ръб впротивоположна посока на движението на превозните средство.
Вещото лице установява, че след възприемане на пешеходеца като опасност със закъснение, водачът отнел газта и автомобила е започнал да се движи равнозакъснително, след което се отклонил вляво, навлязъл в лентата за насрещно движение, преминал косо през нея и излязъл вляво от пътя в тревната площ, където оставил спирачни следи.От мястото на удара до установяване на тялото на пешеходеца в покой на пътя тялото е отхвърлено на 49,50метра.Ударът е настъпил в дясната пътна лента на около 3.00метра вляво от десния ръб на пътя.В резултат на произшествието пешеходецът е починал на място, а по товарния автомобил са нанесени материални щети от удара на тялото на пешеходеца и последвалото блъскане в крайпътното дърво.Скоростта на движение на товарния автомобил в момента на удара е била 96км/ч.
Вещото лице е категорично, че П. управление с техническа съобразена скорост водачът на товарния автомобил ще има възможност в условията на мокра и хлъзгава настилка и намалена видомост-мъгла да упражнява непрекъснат контрол над автомобила си и П. възникналата опасност за движението от пешеходеца на пътя , ще може да намали скоростта и да предприеме действия за аварийно спиране.
От техническа гледна точка П. скорост на движение от 98км/ч водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара.
Механизма на произшествието определя като основни причини за настъпването му неправилно движение на пътното платно от страна на пешеходеца, който е бил длъжен да се движи противоположно на посоката на движение на превозното средство и то най близо до лявата граница на пътя, а не както той се е движил по средата на пътя, около средната разделителна линия.Другата причина за настъпване на произшествието е е управление с превишена и технически несъобразена скорост от водача на товарния автомобил в условията на мокра и хлъзгава настилка и намалена видимост, П. което водачът не е имал възможност да предприеме действия по аварийно спиране.
МОС възприема заключението на вещото лице О. В. като обечктивно и компетентно дадено.
От заключението на вещото лице Д-р П. Г. по изпълнената съдебно-медицинска експертиза се установява, че Й.Г. е починал в резултат на претърпяния инцидент на 19.10.2015годинаа.Причина за настъпването на смъртта е тежка, съчетана черепно-мозъчна травма и гръдно-коремна травма, изразяващи се с нарушение целостта на черепните кости/покрив и основа/, засягане на мозъчни структури, множество счмупвания на ребра-двустранно, по няколко линии на счупване, разкъсване на аортата, счупване на шиен прешлен, тазови кости и крайници.П. наличие на тези увреждания се затруднява функционирането както на мозъчните центрове, така и на сърдечно-съдовата, на дихателната и опорно-двигателна система.Засегнати са основни животоподържащи органи и системи, чието увреждане неминуемо е довело до фаталния край.В заключението си вещото лице е проследило и здравословното състояние на пострадалия през последните десетина години и в заключение е посочил, че всички интервенции които са му извършвани и провеждано лечение със сигурност са намалили съпротивителните сили на организма на Г. за определен период от време, както и функционирането на някои системи и органи, но не може да се направи извод за пряка и директно връзка с настъпването на фаталния край на процесното ПТП през 2015година
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено.
От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на св. В.Г. и С.Г. се установи по категоричен начин, че първоначално дядото Й. е живеел в с.*заедно със своята съпруга.След нейната смърт с оглед възрастта си се е преместил да живее П. родителите на ищците в с.*.П. и Д. живеят в Г.*. в отделни жилища, но са помагали на своята майка да се грижи за дядо им, като са ги посещавали почти ежедневно, пазарували са храна, лекарства и други елементарни нужди, като са помагали и в хигиената.Дядото се е предвижвал с патерици и имал нужда постоянно някой да му помага.Й. е имал и други внуци, но свидетелките не ги познават, тъй като основно ищците са били най близко свързани с дядо си.Свидетелката Г. обяснява, че след инцидента ищците мното тежко са преживяли загубата на дядо си и оттогава са по-различини, отдръпнали са се от хората и са станали по-затворени.
По делото е изслушано е заключение на вещо лице изпълнило съответната съдебно-психологична експертиза.От заключението по нея на вещото лице И. Д. се установя, че в резултат на претърпяната загуба от смъртта на дядо си ищците са преживяли остра сресова реакция.Налице е клинична динамика по отношение на емоционалните реакции на ищците поради инцидента и последвалата смърт на дядо им, но също така в голяма степен и поради притеснението и загрижеността за страданията на майка им.В заключение вещото лице е категорично, че в резултата на психологическото изследване е установена причинна връзка между острата стресова реакция, която ищците са преживели и загубата на Й.Г..МОС възприема заключението като обективно и компетентно дадено.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.).
Ищците са предявили исковата си претенция в качеството на внуци на починалия Й.Г.-техен дядо по майчина линия с наведени доводи, че между тях е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че от неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност неимуществени вреди за тях.Качеството им на внуци се установява от приложените на л.11 и л.12 от делото удостоверение за родствени връзки.
Към момента на предявяване на иска-12.04.2019година действащо е ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Със същото решение е предвидено, че освен посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. лица, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на техен близък по изключение може да получи и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От момента на постановяване на посоченото ТР № 1/21.06.2018 г. ищците се явяват активно легитимиран да получат обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на дядо им, в случай, че бъдат доказани предпоставките за това.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение П. реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда П. доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Измежду най- близките лица са посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за успешно провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри, близки отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са претърпели такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди П. непозволено увреждане онези от близките на починалия, които са били с него в лоши лични отношения.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. За да възникне право на обезщетение за причинени неимуществени вреди в полза на ищцата, както се отбеляза, следва да се проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия в резултат от ПТП и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни морални болки и страдания. Материалноправната легитимация на лицето, което твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право, се основава на действителното съдържание на конкретната поддържана връзка с лицето, за смъртта на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай, въззивният съд намира, че по делото е доказано съществуването на нормални отношения на близост между дядо и внуци, загриженост и взаимопомощ. Не се установяват обаче обстоятелства, обуславящи определяне на търсеното застрахователно обезщетение.Отношенията между ищците и починалия се характеризират с типичните проявления на близка родствена връзка – обич и взаимна подкрепа, но не е установена силна емоционална и духовна привързаност, която да даде по изключение правото на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
В конкретния казус от свидетелските показания не се установява наличието на изключително близка, надхвърляща обичайните роднински отношения между дядо и внуци връзка. Касае се за обичайни отношения между дядо и част от неговите внуци, живеещи в различни населени места и които поддържат нормални топли отношения помежду си.Същите са полагали дължимите грижи към дядо си с оглед възрастта и заболяванията му.Не се установяват житейски обстоятелства или ситуации, които да са довели до силно сближаване между ищците и техния дядо, в степен тя да е изместила родителите на ищците в грижите им, както и да е имала доминиращо присъствие в живота им.
С оглед гореизложеното, МОС намира предявените главни искове изцяло за неоснователни и като такива следва да бъдата отхвърлени.Като таки следва да бъдат отхвърлени и исковете за мораторна лихва.С оглед изхода на делото и приетото от съда наличие на валидно застрахователно покритие на риска „Граждански отговорносто“ по отношение на автомобила, с което е причинено ПТП-то, МОС разгледа искове и намирайки същите за неоснователни ги отхвърля, като на това основание не дължи произнасяне по евентуалния иск, който е приет П. условия, че съдът не приеме наличието на застрахователно правоотношение покриващо риска.Действително Т. Н. не е страна по застрахователния договор с ответното застрахователно дружество, нито е упълномощено лице и съответно няма валидно застрахователно правоотношение между него и „. А.“ , но предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентирано в чл.267,ал.2,т.1 от КЗ/отм./ застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите покрива отговорността, какато на застрахования, така и на ползващото моторното превозно средство лице за причинени на трети лица вреди вследствие на използването на МПС.Предвид гореизложеното, както и по-гопре прие съдът,налице е застрахователно покритие по валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не са налице условията за разглеждане на евентуалния иск и произнасяне по него
С оглед гореприетото за неустановено главно и пълно доказване на дълбока емоционална връзка между ищците и починалия им дядо П. процесното ПТК, както и наличието на продължителни болки и страдания извън обичайните П. загуба на близък родственик, не е налице изключението, визирано в обсъденото ТР, което съдът прилага към спорното правоотношение, даващо основание за присъждане на търсеното обезщетение.
П. този анализ на доказателствата по делото МОС намира исковите претенции за неоснователни и като такива следва да бъда отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото ответниците дължат на ищеца разноски в размер на 1700лева от които 900лева за вещи лица и свидетели и 800лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното МОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Ф. от Г.*. с ЕГН * и П. Ф. от Г. *. с ЕГН * представлявани от А.С.Ч. от САК частични искове срещу „ЗАД А.“ , Г.*. с ЕИК *, представлявано от М. И. и В.К.-М. за да им заплати сумата от 200000.00 лв. /по 100000.00 лв. за всеки ищец/, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 19.10.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Ф. от Г.*. с ЕГН * и П. Ф. от Г. *. с ЕГН * ДА ЗАПЛАТЯТ на„ЗАД А.“ , Г.*. с ЕИК *, представлявано от М. И. и В.. К.-М. сумата от 1700лева разноски по делото от които 900лева възнаграждение за вещи лица и свидетели и 800лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.


СЪДИЯ: