Решение №

към дело: 20201600500254
Дата: 07/22/2022 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

Р Е Ш Е Н И Е
Г.Монтана
22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в публично заседание на 4.07. през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА ТРОЕВА

ЧЛЕНОВЕ : АДЕЛИНА ТУШЕВА
ТАНЯ ЖИВКОВА
при секретарката ПЕТРАНКА АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА В. Г.д. № 254 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 31.07.2020 г. ,постановено по Г. дело № 661 по описа за 2020г. Районен съд-Л. е осъдил Г. Д. „. П.“ - Г. С., представлявана от С. К. - д., със седалище Г. С., Б. „М. Л.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. СУМАТА от 1696,00 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева/, представляваща дължимо д. в. за положен и. т. за периода 12.08.2016г. – 12.08.2019 год., формирана в резултат от преизчисляването на п. н. т. с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на н. часове в д., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска /12.08.2019 год./, до окончателното изплащане, както и сумата от 226,40 лв. /двеста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от изпадането в забава до предявяването на иска.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното Г. Д. „. П.“ .Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, като жалбата е подробно мотивирана. В съдебно заседание П. на жалбоподателя не се явява, но от същия е постъпила подробна писмена защита, в която са доразвити изложените в жалбата доводи . Моли съда да уважи жалбата и отмени атакуваното решение , като присъди на жалбоподателя и разноски за тази инстанция.
Въззиваемият Ч. пълномощника си адв. С.И. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на МРС като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – М., като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество ,същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на РС- Л. е правилно – законосъобразно и обосновано, поради което оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Същото е постановено при напълно и правилно установена фактическа обстановка на база събраните писмени, гласни доказателства и съдебни експертизи. Съдът обстойно е коментирал доказателствата във връзка с динамиката и разнообразието на законодателството за процесния период, вкл. специалните подзаконови нормативни и административни актове, уреждащи материята . Ръководейки се от приложимите законови разпоредби и съобразявайки установените факти, съдът е изложил убедителни съображения за уважаване на предявените искове в посочения размер, които въззивният съд изцяло споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като не намира за нужно да ги повтаря отново. Независимо от това, във връзка с конкретните оплаквания във въззивната жалба, намира за нужно да отбележи и следното:
По делото няма спор, че за процесния период и щецът е служител на М. в Р. Д. „. п.» - Г. Р. като през последните три години изпълнява служебните си задължения на територията на Г. - В., отделение * Г. – Г. Л. на д. «с. п.», на сменен режим от 12-часови смени . По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал т. през н. (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове т., респективно дължи ли се превръщане на ч., положен н. т. в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 1720 ч. н. т.. През този период ответникът не е извършил п. на н. т. в д. с коефициент 1,143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, тези часове н. т. се приравняват на 1965 часа д. т. като размерът на и. т. е 245 часа, който не е заплатен от р.. Н. т. не е приравняван в д.. За исковия период главницата възлиза на 1696,00 лв. брутна сума, а мораторната лихва в размер на 226,40 лв.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на М. следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на д. с. извън редовното р. в., режимът на д., времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗВР, редът за организацията и разпределянето на р. време, за неговото отчитане, за к. на работата на д. с. извън р. работно време, режимът на д., времето за отдих и почивките за д. с. се определят с наредба на министъра на в. р..
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г сочи, че при работа на с. е възможно полагането на т. и през н. между 22,00 и 6,00 ч., като р. часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при с. отчитане на отработеното време общият брой часове положен т. между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен н. т. липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове н. труд в д., (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение д. с. в М. по отношение на другите д. служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата и. редовното р. в., режима на дежурство, времето за отдих и почивките на д. с. в Министерството на в. р.. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната з. (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при с. изчисляване на работното време н. ч. да се превръщат в д. с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на д. и н. р. време, установени за подневно отчитане на р. време за съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на н. труд в д. е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на д. /8 часа/ и н. /7 часа/ р. време. Както бе коментирано по-горе, 1720 часа н. труд , положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на1965 часа и разликата между двете величини дава часовете т., които следва да бъдат заплатени 245 часа, а именно-1696,00 лв.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на и. т. в процесния период, получен след преобразуване на положените часове н. т. в д., се явява доказана по своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание за преобразуването на часовете н. труд в д. с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в М., е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на р. заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Съобразно заключението на вещото лице и с оглед разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗВР и чл.33 ,ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съдът е присъдил и дължимото обезщетение за забавено плащане.
Така формираните изводи не противоречат на решението на съда на ЕС от 24.02.2022год., постановено по дело С-262/2020 /образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в рамките на спор между с. и Г. Д. „П. безопасност и з. на н.“ към М. по повод отчитането и заплащането положените часове н. т./. С посоченото решение не е даден конкретен отговор на въпроса за приложението на общата правна уредба на България в правоотношенията с д. с. /служителите на М./, доколкото тълкуването на национални правни норми не в обхвата на компетентността на СЕС. В решението обаче е прието, че националното ни право видимо изключва д. с. на М. като п. и п. от обхвата на общия правен режим,
който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на н. т., от една страна, а от друга, не предоставя на тези д. с. възможността за преобразуване на н. т. в д.. Също така е посочено, че Директива 2003/88 не налага да се приемат мерки, с които да се установи разлика между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Т.е.
Директивата не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на н. т., при условие че тази продължителност е ограничена в съответствие с изискванията, произтичащи от чл. 8 на Директивата /осем часа/. При всички случаи обаче за тези работници от п. с. като п. и п. трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях н. т., а чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на н. т. от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от п. сектор, включително за п. и п., ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В жалбата се съдържат твърдения за неправилност на решението и в частта досежно присъдения адвокатски хонорар.Съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна .Съдът се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери...,в която е посочено изрично,че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно./безспорно е ,че в настоящото производство са предявени два иска/.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски. В случая е представен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение 700 лв. с отбелязване, че е платено в брой, което следва да се присъди. Възражението за прекомерност е неоснователно, заплатеният адвокатски хонорар е в рамките на предвидения минимум по Наредба №1от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид съображенията,изложени по-горе .
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Предвид гореизложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение на РС- Л. от 31.07.2020 г. ,постановено по Г. дело № 661 по описа за 2020 г.
ОСЪЖДА Г. Д. „. П.“ - Г. С., представлявана от С. К. - д., със седалище Г. С., Б. „М. Л.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. разноски по водене на делото в размер на 700 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.2,т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :


File Attachment Icon
886D603D95250513C225888B003CCF99.rtf