Р Е Ш Е Н И Е

Г.Монтана
22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА, граждански състав, в открито съдебно заседание на 9 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


При секретаря МАДЛЕНА М. ,като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА Г.дело № 27 по описа за 2021 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано е по искова молба на Н. И. М. против З. „ ОЗК –З. Г.С. ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление Г.С. .
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 35 000 лв. обезщетение за претърпени неимущестени вреди ,ведно със законната лихва,считано от деня на увреждането .
Ищецът твърди , че на 05.09.20г. около 7,50 ч. в Г. Л. е настъпило ПТП с участието на л. а. „ХХХ",марка „ХХХ“ с рег. № ***, управляван от М. М. Е. и пешеходката Н. М. , в резултат на което последната е пострадала,като е получила следните увреждания: разкъсвания на влагалището-медиално разкъсване на лява лабия /5-6 см/,разкъсване около клитора/4-5 см/,разкъсване на задна влагалищна стена /4-4 см/,както и разкъсно-контузна рана на главата . Извършена е оперативна обработка на раната на главата и разкъсванията на влагалището са зашити . Болките от получените при инцидента травми били особено интензивни и причини сериозни страдания на ищцата,довели до сериозен дисконфорт ,невъзможност и затруднения за нормално посрещане на битовите нужди .Ищецът поддържа,че вследствие инцидента са настъпили и редица промени в ежедневието-загуба на сън,трудно придвижване,замаяност . Във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 943/20г. по описа на РУ-Лом и преписка № 1560/20г. по описа на РП-Лом .
С оглед обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от виновния водач автомобил е бил застрахован в ответното дружество , е претендирал от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди /Заявление № 99-9901/ 05.02.2021 г./ ,като ответното дружество е отказало да плати обезщетение .Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати исковата сума,ведно със законната лихва,считано от деня на 05.02.21 г. и направените в производството разноски.
Ответникът З. „ ОЗК –З. Ч. своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения,като част от същите се поддържат и в представената писмена защита . На първо място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция ,като се твърди ,че в случая ищецът не е установил претърпените вреди, а с оглед заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза , единственото увреждане,което е в причинно-следствена връзка , е това на главата ,като оздравителния период е в най-лошия случай около две седмици .На второ място се поддържа наличие с оглед обстоятелството,че ищцата също е нарушила ЗДП ,като не е спазила задълженията си като пешеходец. Твърди се,че размерът на претендираните суми са прекомерно завишени с оглед вида на нараняването и настъпилите неимуществени вреди .Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция или евентуално да уважи същата в значително по-нисък размер.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 05.09.20г. около 7,50 ч. в Г. Л. е настъпило ПТП с участието на л. а. „ХХХ",марка „ХХХ“ с рег. № ***, управляван от М. М. Е. и пешеходката Н. М. , в резултат на което последната е пострадала.
Също така от доказателствата по делото се установява,че автомобил л. а. „ХХХ",марка „ХХХ“ с рег. № *** е застрахован при ответното дружество . Отправено е искане за изплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал с мотиви , че ищецът не е представил изискани документи.
Образувано е досъдебно производство № 943/2020 Г. по описа на РУ Лом Ловеч, във връзка с настъпилото ПТП, което е прекратено с Постановление но РП-Лом от 09.08.21 г. поради несъставомерност.
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място в отговора се твърди,че липсва вина на водача на автомобила „ХХХ",марка „ХХХ“ с рег. № ***, /М. М. Е. / , поради което и претенцията е изцяло неоснователна .
Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :
От назначената и извършена автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
Водачът М. Е. е управлявал автомобила си от Г.М. за Г.Л. .Подминавайки бензиностанция „Лукойл“ същият е решил,че трябва да зареди гориво,поради което и спрял в дясното платно за движениеи на заден ход,без да се огледа ,се придвижил към бензиностанцята.В същото време пострадалата ,която се намирала З. спрелия автомобил,тръгнала да пресича,като автомобилът съ задната си част е ударил пешеходката / главата на ищцата се е ударила в областта на задното стъкло ,което е било предварително пукнато/.
Така описаното поведение на водача безспорно съставлява нарушение на ЗДП/чл.40 ЗДП/ .Вещото лице заключава, че ударът е бил предотвратим ,ако водачът на автомобила ,преди да започне движението назад,се е убедил,че няма да застраши останалите участници/ водачът е имал видимост назад, дори и през напуканото стъкло/.
Предвид тези съображения съдът намира за безспорно,че водачът на л.а „ХХХ",марка „ХХХ“ с рег. № *** е виновен за настъпване на произшествието .
На второ място , процесуалният представител на ответното дружество твърди,че вина за настъпване на ПТП има и самата ищца.
Така направеното възражение е основателно .
Видно от заключението на автотехническата експертиза, ищцата е слязла на пътното платно,без да се огледа.На мястото на произшествието не е имало пешеходна пътека или друг знак,даващ предимство на пешеходката ,поради което и същата е допуснала нарушение на чл.113,ал.1,т.1 ЗДП/ преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства/ и чл.114,т.1 ЗДП/да навлизат внезапно на платното за движение/.Ето защо съдът намира,че пострадалата също е допринесла за настъпването на уврежданията,което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението.
На трето място,процесуалният представител на ответника твърди,че в резултат на ПТП единственото увреждане, получено от ищцата , е травмата на главата, но не и разкъсването в областта на клитора.
Така направеното възражение е основателно.
От заключението на съдебната експертиза се установява,че не е възможно да се направи категоричен извод,че именно вследствие ПТП е получено увреждането в половата област.Експертът твърди,че с описания механизъм/сядане върху счупени стъкла/ ,не би могло да се обясни разкъсването на задната стена на влагалището.В съдебно заседание потвърждава това заключение.
По делото липсват каквито и да е доказателства в насока,че това увреждане е получено вследствие описаното ПТП.Нещо повече, от показанията на св.Мл.Е. се установява,че пристигналата на произшествието полицейска група е казала,че жената е изнасилена , и е търсила нейния пътник . Ето защо, с оглед липсата на категоричност на заключението на вещото лице и липсата на други доказателства в тази насока,съдът намира за недоказано твърдението на ищцата/по отношение нараняването в половата област/ същото да е получено в резултат на произшествието.А след като това е така, то не е налице и причинно –следствена връзка между това увреждане и застрахователото събитие.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, Ч. заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД - безспорно установен факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на водача на автомобила Е. .
Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищцата е получила лека телесна повреда-разкъсно-контузна рана на главата около 3-4 см.,която е обработена хирургически.В наличната документация няма категорични данни за отпаднала неврологична симптоматика,няма данни за постъпване в лечебно заведение .Ищецът не е представил никакви доказателства, установяващи претърпени болки и страдания, така че единствено в експертизата се съдържат такива данни .
Съдът намира,че вследствие ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания вследствие психологическата травма/същата е била неадекватна / и увреждането на главата,т.е. налице е неимуществена вреда .
Съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД с оглед установената по-горе фактическа обстановка съдът намира,че ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 1000 лв.С оглед обстоятелството,че същата има вина за настъпването на увреждането ,съдът определя,че съпричиняването от нейна страна е в размер на 50%, следователно дължимото обезщетение е в размер на 500 лв.Над този размер до предявения такъв от 35 000 лв. искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи и лихва,считано от 05.02.21 г./датата на постановяване на отказа/.

Относно разноските по делото:
С оглед на изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата съобразно уважената част на иска направените в производството направените разноски.Същата е представлявана безплатно от А.Я. Д., поради което и ответното дружество следва да заплати на последния възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да заплати на последния сумата 2562 лева.Последният следва да внесе по сметка на Окръжен съд Монтана и ДТ в размер на 50 лв.
Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З. „ ОЗК –З. Г.С. ,ЕИК *** да заплати на Н. И. М. от Г.Л. ,обл.М.,ЕГН * СУМАТА 500 / петстотин / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на 05.09.20г. в Г. Л. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.21 г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 35 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „ ОЗК –З. Г.С. ,ЕИК *** да заплати на А.Я. Д. от САК 300 лв. адвокатско възнаграждение .
З. „ ОЗК –З. Г.С. ,ЕИК *** да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана ДТ в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Н. И. М. от Г.Л. ,обл.М.,ЕГН * да заплати на З. „ ОЗК –З. Г.С. ,ЕИК *** сумата 2562 лв.разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :