РЕШЕНИЕ
18.08.2021 г.
Г. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА ТРОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ДРАГОМИРОВА мл. с. ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Соня Д., като разгледа докладваното от младши съдия Петкова въззивно гражданско дело № 62 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и слд. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „. Б. , с ЕИК ***, чрез А. Д. М., срещу Решение № 260069 от 19.10.2020г. по Г.д. № 3008/2017г. по описа на РС-Монтана, с което са отхвърлени изцяло обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „. Б. , ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: Г. С., район В., У. "О." № *, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - Изпълнителни Директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество "М. и Р.", представлявано от А. Д. М., против Е. Г. А., с ЕГН: *, за положително установяване на вземане по извлечение от счетоводните книги от 04.11.2016 г. на Банката към посочения длъжник, за задълженията по: Договор за рефинансиране на потребителски кредити № HL 32113/18.12.2007 година, ведно с прилежащите му: Приложение от 18.12.2007 година, Допълнително споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от 25.03.2010 година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011 година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012 година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително споразумение от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014 година и Допълнително споразумение от 09.01.2015 година, в размер на сумите: 6603, 28 лева - дължима главница за периода от 10.03.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължима главница в размер на 125 584, 97 лв.; 20 760, 83 лева - дължима договорна лихва за периода от 10.01.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължима договорна лихва за този период от 21 671, 84; 774, 57 лева - дължима мораторна лихва за периода от 10.08.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължимо обезщетение за забава в размер на 874, 65 лв.; 847, 15 лева - цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015 година до 29.06.2016 година, за които суми в Заповедното производство по ч.Г. д. № 2352/2016 г. по описа на РС-Г. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 10.11.2016 г. и изпълнителен лист от 10.11.2017 г.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Изложени са подробни аргументи, че съдът е направил неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал и по-конкретно на експертизите по делото, като сгрешил в изводите си относно дължими, недължими и погасени суми по процесния договор за банков кредит. Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, уважаващо въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от А. М., който поддържа въззивната жалба и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. Г. А., с ЕГН: *, чрез А. Д. Д. от САК, с който същата се оспорва. Твърди, че постановеното решение е правилно, обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон. Моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Представя договор за безплатна правна защита и съдействие и моли съдът да присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В открито съдебно заседание въззиваемата не се явява, представлява се от А. Д., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на същата. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от 11.09.2017 г. от ищеца „. Б. , ЕИК:***, против Е. Г. А., с ЕГН: *, с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на 18.12.2007 г., между „. Б. (предишно „. И . Б. ) и кредитополучателите Е. Г. А., ЕГН: * и В. С. А., ЕГН: *, бил сключен Договор за рефинансиране на потребителски кредити № HL 32113/18.12.2007г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 105 000 лева (сто и пет хиляди лева), от които 69 340 лева - за рефинансиране на три кредита, съответно - потребителски кредит с ипотека към ТБ А. , и два потребителски кредита към „. И . Б. и 35 660 лева за текущи нужди, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит, кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „. И . Б. за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от 0.45 пункта (нула цяло и четиридесет и пет стотни пункта). Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в лева е в размер на 7.5% (седем цяло и пет десети процента). Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 (десет) пункта.
Страните уговорили краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви - 240 месеца, считано от датата на откриването на заемна сметка по кредита - 27.12.2007г. Кредитополучателите следвало да погасяват кредита на равни (анюитетни) месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска 875 лева (осемстотин седемдесет и пет лева), във валутата, в която същият е разрешен.
След сключването на договора за кредит кредитополучателите нe били в състояние да изплащат задълженията си по договора, поради което сключили с банката общо дванадесет допълнителни споразумения, приложени към исковата молба. Със споразуменията те са се задължили да заплащат по-ниски месечни вноски, но при увеличен размер на главницата чрез включване в нея на незаплатени възнаградителни лихви и по-високи лихвени проценти.
С нотариална покана, акт 116, том II, рег.№ 8817/2016г., нотариус В. Т., с рег.№ 596 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Г. Монтана, връчена на длъжника лично на 12.09.2016г., „. Б. уведомил длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „. Б. поканила длъжника, в седемдневен срок от получаването ѝ, да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомила, че в противен случай, банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
С оглед горното, било образувано заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 ГПК пред Районен съд - Г. Монтана. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК непогасените вноски по кредита били както следва - 20 непогасени вноски за главница, считано от 10.03.2015 г., 22 непогасени вноски за лихва, считано от 10.01.2015г, със забава в плащането от 667 дни.
Към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника възлизало на 148 978,61 лева (сто четиридесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 04.11.2016г., от които 125 584,97 лева (сто двадесет и пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) - главница за периода от 10.03.2015 г. до 04.11.20176г., 21 671,84 лева (двадесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.01.2015г. до 04.11.2016г., 874,65 лева (осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 10.08.2015г. до 04.11.2016г., 847,15 лева (осемстотин четиридесет и седем лева и петнадесет стотинки) - банкови такси за периода от 12.01.2015г. до 29.06.2016г. Била претендирана и законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на паричното вземане.
Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било поискано ЧАСТИЧНО за сумата в размер на 28 985,83 лева (двадесет и осем хиляди деветстотин осемдеет и пет лева и осемдесет и три стотинки), от които:
- 6 603,28 лева (шест хиляди шестстотин и три лева и двадесет и осем стотинки) - част от дължимата главница за периода от 10.03.2015г. до 04.11.2016г.;
- 20 760,83 лева (двадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки) - част от дължимата договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 04.11.2016г.;
- 774,57 лева (седемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) - част от дължимата мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 10.08.2015Г. до 04.11.2016г.;
- 847,15 лева (осемстотин четиридесет и седем лева и петнадесет стотинки) - цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015г. до 29.06.2016 г., за което било образувано ч.Г.д. 2352/2016г. по описа на състав на Районен съд - Монтана и били издадени заповед за изпълнение от 10.11.2016г., и изпълнителен лист №1798 от 10.11.2016г. за исканата сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 09.11.2016г. до окончателното погасяване на вземането и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 579,72 лева (петстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) и адвокатски хонорар в размер на 1 157,74 лева (хиляда сто петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки).
На 11.03.2015 г. Е. А. и съпругът й В. А. /починал на 22.08.2016 г./ са сезирали Софийски градски съд с главен иск за прогласяване на нищожността на Договора за кредит; евентуални искове за прогласяване на нищожността на клаузи от Допълнителните споразумения, с които се постига анатоцизъм; искове за установяване на недължимост на част от главницата на кредита, на лихви и такси, начислени върху недължимата част от главницата, и на погасени по давност възнаградителни лихви; иск за установяване на недължимост на завишението на начислени възнаградителни лихви, включващ и преюдициалния въпрос относно нищожността поради неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит, уреждащи правото на банката едностранно да променя лихвата по кредита.
По така образуваното гражданско дело било постановено Решение от 09.05.2017 г. по Г. д. № 3176/2015 г. на СГС, I ГО, II състав, частично потвърдено с Решение № 2253/24.08.2018 г. по в. т.д. № 5514/2017 г. на САС, ТК, IX състав, влязло в законна сила. С решението е обявена нищожност по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на клаузи от допълнителните споразумения, с които се постига анатоцизъм. Решението има сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде съобразена при постановяване на решението по настоящото гражданско дело.
По делото са приети основно и допълнително заключение на ССЧЕ. Основното заключение отразява твърденията на ищеца в предоставени справки от банката на вещото лице и в него не е съобразено посоченото влязло в законна сила съдебно решение. Допълнителното заключение е изготвено при съобразяване на влязлото в сила решение, поради което съдът кредитира и съобразява него при постановяване на настоящото си решение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Постановеното решение, преценено служебно при условията на чл. 269 ГПК, е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 вр.чл. 422, ал. 1 от ГПК и е за установяване на наличието на вземания от страна на заявителя против длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Настоящото производство се явява продължение на заповедното производство и има установителен характер. Кредиторът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на спорните вземания.
В допълнителното си заключение вещото лице посочва, че усвоената главница по банковия кредит, договорена в чл. 1 от процесния договор е в размер на 105 000.00 лева и е усвоена на два пъти, както следва: на 27.12.2007 год. е усвоен първият транш в размер на 69 340.00 лева, а на 07.01.2008 год. е усвоен вторият транш в размер на 33 660.00 лева.
За периода от отпускането на банковият кредит до 04.11.2016 год. /към деня на извлечението от счетоводните книги, издадено за подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ са извършени погасителни вноски в размер на 3951.08 лева. Данните са на основа Извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка № HL32113 /приложени към материалите по делото на стр. 27/.
За издължаването на главницата за направени 44 броя плащания по погасителни вноски, като първата от тях е извършена на 28.01.2008 год., а последната на 09.01.2015 год. Общата им сума е в размер 3 951.08 лева.
Съгласно заключението, дължимата непогасена главница към 04.11.2016 год. е 101 048.92 лева.
Според мотивите към постановката по т. 2 на тълкувателно решение № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., главницата по договор за заем/кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от периода на ползване", поради което дори когато е предвидена възможност главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не се променя характера на вземането и последното е едно и също, независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно изискуема главница.
Настоящият съдебен състав съобрази, че предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно даденото разрешение в т .18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл .422, ал .1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Видно от представената от ищеца нот.покана от 12.09.2016 г., уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено лично на длъжника.
От тази дата, всъщност следва да се счита, че кредитът е предсрочно изискуем.
На Банката е дадена законова възможност тя да прецени кога да обяви на длъжника тази предсрочна изискуемост, като в случая банката се е възползвала от тази възможност и е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 12.09.2016 г. По своята същност предсрочната изискуемост е предоставена от закона правна възможност в полза на кредитора за едностранно изменение на договора, при които разсроченото плащане, уговорено в полза на длъжника, отпада.
В конкретния случай въззивният съд намира, че е налице валидна облигационна връзка между кредитодателя и длъжника по сключен между тях договор за кредит. Не се спори между страните, че отпуснатият кредит в размер на 105 000.00 лева е напълно усвоен от кредитополучателя, а последната направена вноска за погасяването му е на 09.01.2015 год. Непогасената главница възлиза на 101048.92 лева. В настоящото производство се претендира установяването на вземания от страна на ищеца против длъжника частично за сумата от 6 603,28 лева - дължима главница за периода от 10.03.2015 година до 04.11.2016 година. Банката законосъобразно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана от 12.09.2016 г., връчена лично на длъжника. Ето защо, съдът намира, че ищецът е доказал по основание и размер претенцията си досежно главния иск и в тази част първоинстанционното решение, като неправилно, следва да бъде отменено.
По отношение на претендираната договорна лихва, съдът намира следното:
Заплащането на лихва от кредитополучателя е престация, съставляваща съществен елемент на договора за банков кредит и представлява дължимото на търговеца възнаграждение за предоставените от него услуги.
В решение № 92/09.09.19 г. по т.д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ т.о. е направено разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер.
В конкретния случай договорната лихва е определена в чл. 3, ал. 1 от Договора за банков кредит № HL32113, като размерът ѝ е равен на БЛП за жилищни кредити, който е в размер на 7.5 на сто към момента на сключване на процесния договор, плюс надбавка от 0.45 пункта или в общ размер на 7.95 на сто.
Съобразявайки именно този лихвен процент, в експертното заключение се посочва, че дължимата договорна лихва за периода от отпускането на банковия кредит до 10.01.2015 година, изчислена без едностранното увеличение на лихвения процент и без да се олихвява увеличението на главницата по процесния договор съобразно съдебните решения на СГС и на САС, е в размер на 41 229.13 лева.
За исковия период, а именно от 11.01.2015 г. до 04.11.2016 г. дължимата договорна лихва, изчислена без едностранното увеличение на лихвения процент и без да се олихвява увеличението на главницата по процесния договор, съобразно съдебните решения на СГС и на САС, е в размер на 14 030.83 лева.
Както се сочи в експертизата, по данни от Подробна справка по Договор за рефинансиране на потребителски кредит № HL32113/18.12.2007 год., приложена към исковата молба, от отпускане на кредита до 10.07.2015 г. погасените договорни лихви са общо 58 350,45 лева, поради което настоящият състав намира, че за исковия период ответницата не е имала непогасени задължения за лихва, а е била надплатила 3 090, 49 лв. под формата на недължими лихви.
Както е приел и районният съд, експертизата е отнесла надплатената сума за лихва от 3 090, 49 лв. за погасяване на лихви за период след исковия и е изчислила, че банката би имала 3 047, 88 лв. вземане за договорни лихви едва към 10.09.2017 г.
Поради гореизложеното, въззивният съд приема, че искът за договорна лихва в размер 20 760, 83 лева за периода от 10.01.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължима договорна лихва за този период от 21 671, 84, се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
По направеното от жалбоподателя възражение досежно претендираните банкови такси:
Съдът намира за правилен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията.
Съгласно чл.4, ал.2 от Договора в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита кредитополучателят заплаща на банката годишната такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата.
Съгласно заключението на вещото лице погасените от длъжника такси до 04.11.2016 година са в размер на 2920.63 лева. Тази сума обаче е формирана върху недължима/увеличена главница и следователно, по разбиране на настоящия състав, платените от длъжника такси са в по-висок размер от реално дължимия. Правилно районният съд е посочил, че е в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на своето вземане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в общ размер от 3094,18 лева за заповедното производство и производството пред двете съдебни инстанции и е представил списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК насрещната страна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 704, 88 лева.
Ответницата претендира разноски в общ размер от 100,00 лева и е представила списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК насрещната страна следва да бъде осъдена да ѝ заплати сумата от 77, 21 лева.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА., на А. Д. З. Д. от САК, рег. номер *, следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство на ответницата съгласно списъка и съобразно уважената част от иска, а именно – сумата от 6 235,53 лева.
Така мотивиран, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260069 от 19.10.2020г. по Г.д. № 3008/2017г. по описа на РС-Монтана В ЧАСТТА, с което са отхвърлени изцяло обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „. Б. , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Г. С., район В., У. "О." № *, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - Изпълнителни Директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество "М. и Р.", представлявано от А. Д. М., против Е. Г. А., с ЕГН: *, за положително установяване на вземане по извлечение от счетоводните книги от 04.11.2016 г. на Банката към посочения длъжник, за задълженията по: Договор за рефинансиране на потребителски кредити № HL 32113/18.12.2007 година, ведно с прилежащите му: Приложение от 18.12.2007 година, Допълнително споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от 25.03.2010 година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011 година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012 година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително споразумение от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014 година и Допълнително споразумение от 09.01.2015 година, в размер на сумите: 6603, 28 лева - дължима главница за периода от 10.03.2015 година до 04.11.2016 година, като част от общо дължима главница в размер на 125 584, 97 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Е. Г. А., с ЕГН: *, дължи на „. Б. , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Г. С., район В., У. "О." № *, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - Изпълнителни Директори, сумата от 6603, 28 лева - дължима главница за периода от 10.03.2015 година до 04.11.2016 година, дължими по силата на договор за рефинансиране на потребителски кредити № HL 32113/18.12.2007 година, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.11.2016г. до окончателното погасяване на вземането
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260069 от 19.10.2020г. по Г.д. № 3008/2017г. по описа на РС-Монтана в останалата част
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. Г. А., с ЕГН: *, да заплати на „. Б. , ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: Г. С., район В., У. "О." № *, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - Изпълнителни Директори, сумата от 704, 88 лева, разноски в заповедното производство и в производствата пред МРС и МОС
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „. Б. , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Г. С., район В., У. "О." № *, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - Изпълнителни Директори, да заплати на Е. Г. А., с ЕГН: *, сумата от 77, 21 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА. „. Б. , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Г. С., район В., У. "О." № *, представлявано от Д. Ш. и П. Д. - Изпълнителни Директори, да заплати на пълномощника на ответницата адвокат Д. З. Д. от САК,рег. № *, сумата от общо 6 235,53 лева за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство и производствата пред МРС и МОС, съобразно представени договори за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: