Решение №

към дело: 20201600900226
Дата: 07/29/2022 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

Р Е Ш Е Н И Е
Г.М., 29.07.2022год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД – М., граждански състав, в публичното заседание на 9 юни 2022 год. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА

при секретаря МАДЛЕНА МИТОВА , като разгледа докладваното от съдията Живкова Г.дело № 226 по описа за 2020 год., за да се произнесе,взе предвид следното:
Образувано е по искова молба „. БЪЛГАРИЯ „ ЕООД ,ЕИК 202098422 против „. СПОРТ “ООД,А. Б. С. И А. А. С..
Предявени са субективно съединени искове за установяване съществуването на вземания на ищеца с правно основание чл.422 ,ал.1 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.535 от ТЗ във вр. с чл.485,469 и чл.470 ТЗ за сумата 71 847 евро главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение.
Ищецът твърди, че на 11.05.2007г. е сключен Договор за заемххх„ЕООД и „ ххх“ ООД,по силата на който заемодателят „ххх“ ЕООД е предоставил в заем на ответното дружество сумата 600 000 евро.Съгласно чл.7.1.3 от същия ,за обезпечаване на точното изпълнение на всички дължими договорни суми ,длъжникът е издал в полза на кредитора Записи на заповед-15бр. по един за всяка година от срока на договора.Записът на заповед с падеж на 31.05.14 г./ процесният/ съдържа всички реквизити съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ и е авалиран от двете физически лица-А. С. И А. С.,като авалът отговаря на всички изисквания на чл.483 и чл.484 ТЗ.
На 28.05.2008г. е сключен Договор за цесия между „ххх„ ЕООД и В. С. С., по силата на който дружеството е цедирало на цесионера безвъзмездно своето вземане към „.ххх“ ООД,по Договор за паричен заем от 11.05.2007г.,като вземането е прехвърлено заедно с всички привилегии,принадлежности и учредени обезпечения. На 01.06.2008г. е подписано споразумение между В. С. и ответното дружество ,в което е уточнен размера на дълга , забава в плащанията и начин на погасяване на задължението . На 08.06.2012 г. е сключен Договор за цесия между В. С. и ищцовото дружество ,с който цедентът прехвърля възмездно своето вземане към „. ххх“ ООД.На същата дата е цедирано вземането и на В. С. срещу ответното дружество по Договор за сух лизинг на въздохоплавателно средство от 1.04.2008г. в размер на 223 995,45 евро .За извършените цесии ответното дружество е уведомено Ч. управителя А.С..На 08.06.12 г. е подписан допълнителен погасителен план за разсрочено погасяване само на главницата и договорната лихва от 1 139 553,20 евро,като крайният срок е удължен до 31.12.2024г.,а в същия са направени редица отстъпки от страна на кредитора.Ищецът твърди,че въпреки постигнатите уговорки за облекчения при плащане на заема, ответното дружество не е изпълнявало задълженията си да плаща ежемесечните вноски, като на 16.02.2015 г. е уведомил писмено длъжника,че от дължимите до този момент суми в размер на 131 000 евро са платени 33 057,12 евро .С оглед на това изрично е заявил,че в случай на непогасяване на дължа ще потърси защита на правата си.На 06.10.2015г. кредиторът е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,като на 07.10.2015г. по Г.дело № 1768/2015 г.е издадена и Заповед за незабавно изпълнение за сумата 71 847 евро главница и съответните разноски .Основанието за издаване е чл.417,т.9 ГПК –Запис на заповед с падеж 31.05.2014г. На 01.07.2020 г. предвид продължаващо неплащане повече от половин година е образувано изп.дело .С оглед постъпило възражение е подадена и настоящата искова молба.Предвид гореизложените съображения молят съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане в размер на 71 847 евро главница, ведно със законната лихва,считано от 06.10.2015 г. до окончателното изплащане и му присъди направените разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответниците са получили препис от исковата молба с доказателствата към нея, като в законоустановения срок Ч. своя процесуален представител са представили писмен отговор, в който оспорват изцяло предявения иск по основание и размер . Направени са няколко основни възражения.На първо място се твърди,че настоящият спор не е подсъден на МОС с оглед обстоятелството,че ответникът А.С. е с постоянен адрес Г.П . На второ място се твърди,че Договорът за заем от 11.05.2007г. е обезпечен освен с подписаните Записи на заповед, така и с ипотека върху недвижим имот, т.е. е налице свръх обезпеченост.На трето място се поддържа,че вземането на ищеца не е обявено за предсрочно изискуемо.Ответниците оспорват и действителността на Договора за цесия от 28.05.2008г. като противоречащ на закона,защото е безвъзмезден и не е породил правно действие.Оспорва се действителността и на втория Договор за цесия –от 08.06.2012 г.,тъй като не е заплатена сумата по същия ,т.е. не е влязъл в сила .След като това е така,то предявеният иск е недопустим-предявен от ненадлежен ответник.В отговора е направено и възражение за нищожност на Записа на заповед.Твърди се ,че ищецът е недобросъвестен кредитор,тъй като не е предприел действия до 2020 г. за събиране на вземането,установено през 2015 г.Оспорва се и размера на задължението, като се поддържа,че кредитът е обслужван своевременно и след като падежът не е настъпил,вземането се явява недължимо.Направени са възражения за нищожност на Договора за заем изцяло поради липса на лиценз на дружеството заемодател. Отделно се твърди,че клаузата на т.4.1 от Договора е нищожна,тъй като визира начисляване на лихва върху лихва .
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищецът заявява,че поддържа исковата молба по подробно изложени съображения.Молят съда да обяви за безспорен фактът,че ответното дружество е получило в заем сумата 600 000 евро с оглед заявеното становище от страна на ответниците,които не оспорват този факт.
С представения писмен отговор се поддържат първоначално развитите съображения относно неоснователността на иска, като е направено възражение и за погасяване по давност на задължението,възникнало на основание Договор за сух лизинг от 01.04.2008 г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на делото от фактическа страна е назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, приема за установено следното:
Ищецът хххЕООД в качеството си на търговец със заявление от 06.10.2015г. е поискал от компетентния РС М. да издаде срещу ххх ООД и ответниците като солидарни длъжници заповед за незабавно изпълнение на парично задължение с основание запис на заповед от 01.06.2008г. за сумата 71 847 евро . По заявлението е образувано ч. Г. дело № 1768/2015г. по описа на РС М. и са издадени на 07.10.2015г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. При установено връчване на заповедта за изпълнение на ответниците като длъжници по образуваното изп.дело № 743/2020г. по описа на ЧСИ Мая Иванова , рег. № 748, на 10.08.2020г. , в срок е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК от ответниците , поради което и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, съобщението за което е получил на 15.06.2021г. Исковата молба е подадена Ч. куриер на 19.10.2020 г . , като съгласно чл. 62,ал. 2 от ГПК едномесечният срок по чл. 415, ал.4 от ГПК за предявяване на установителния иск е спазен .
Наличието на подадено в срок възражение от длъжниците в заповедното производство срещу вземането по заповедта за изпълнение и подаване на иска в указния срок обосновава правния интерес от исканото установяване , съответно допустимостта на предявения иск .
От представения в заповедното производство в оригинал запис на заповед се установява, че на 01.06.2008г. в Г. С.хххх ООД Г. М. , Булстат 11561352, представлявано от управител А. Б. С. като издател е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на падежа на записа на заповед , без протест и разноски , сумата 71 847 евро на или на заповедта на В. С. С.. Посочен е падеж 31.05.2014г. и място на плащане Г. Б , Ухххх № 2 . Записът на заповед е подписан от управителя на ххххООД като издател и авалиран от ответниците А. Б. С. и А А. С. в лично качество като физически лица при същите условия . Върху записа на заповед е поставено джиро с дата 08.06.2012г. от В. С. за прехвърлянето му на Г Б ЕООД с всички произтичащи от това права .
По делото е безспорно между страните и е установено от събраните доказателства , че записът на заповед е издаден от А С ООД Г. М. и авалиран от ответниците , за да обезпечи срочното погасяване на задължението на А С ООД по сключен на 11.05.2007г. договор за паричен заем .
Видно от приложения по делото договор за паричен заем от 11.05.2007г. заемодателят хххЕООД , представляван от управител В. С. е предоставил на заемополучателя ххх ООД, представлявано заедно от А. С. и А. С. в заем парична сума в размер на 600 000 евро с цел погасяване на банкови заеми, строеж на летателен център и за оборотни средства със срок на връщане заемната сума 25.05.2022г. при договорена 8 % годишна лихва и едногодишен гратисен период за погасяване на главница съгласно погасителен план , приложение към договора . За обезпечаване точното изпълнение на задълженията по договора ххх е учредило в полза на заемодателя ипотека върху два свои недвижими имоти в Г. М. - УПИ с площ 930 кв.метра и масивна сграда - шивашки цех за парашути с офиси и жилищна част със застроена площ 372.40 кв.метра , като са издадени и 15 броя записи на заповед - по един за всяка година от срока на договора общо на стойност сборът от главницата и договорната лихва за срока на договора, авалирани в лично качество от А. С. и А. А. .
На 01.04.2008г. е сключен Договор за сух лизинг между В. С. С. от една страна и „ххх ООД от друга,по силата на който лизингодателят е предоставил на дружеството въздухоплавателно средство без екипаж при договорена стойност на ВС в размер на 120 000евро/без ДДС/.
На 28.05.2008г. вземанията на ххх ЕООД по договора за заем са прехвърлени, ведно с обезпеченията с писмен договор безвъзмездно на физическото лице В. С. , като в договора за цесия вземането е посочено в общ размер 962 159 евро, от който 600 000 евро главница и 362 159 евро лихва. За извършеното прехвърляне длъжникът ххх ООД е уведомен от ххх ЕООД на 01.06.2008г. На същата дата между В. С. и хххх ООД в Г. С. е сключено споразумение, с което след като са констатирали, че размерът на дълга по договора за заем е 962 159 евро , включващ главница и договорна лихва , както и че е налице неплащане на вноски по погасителния план общо 28 000 евро, конкретно посочени с падежи, са постигнали съгласие забавените вноски да се заплатят в срок до 03.06.2008г. , при което върху същите няма да се начислява неустойка за забава , катоххх ООД издава нови записи на заповед в полза на В. С. за сумата 962 159 евро , авалирани в лично качество от А. и А. Стаменови, като издадените такива в полза нахххЕООД се връщат в оригинал на издателя им . Въз основа на така постигнатото споразумение са издадени 15 броя записи на заповед, един от които е процесния такъв за сумата 71 847 евро.
На 30.11.2009г. в Г. С. между В. С. и хххООД е сключено споразумение към договора за заем от 11.05.2007г., с което са констатирали, че след прехвърляне на вземанията на В. С. , заемополучателят е в забава и не е извършвал никакви плащания на вноски по заема , желае да изпълнява задълженията си, заедно с начислената неустойка за забава страните, платени са само пет вноски по договора в общ размер 20 000 евро с посочени дати на плащане . Констатирали са , че към 30.11.2009г. задълженията са в размер на 987 244.60 евро , формирани от 600 000 евро главница, 269 800.40 евро непросрочена дог.лихва, 92 358.60 евро просрочена дог.лихва и 25 085.60 евро неустойка за забава и са уговорили нов погасителен план за изпълнение за срока на договора с посочване банковата сметка на В. С., по която следва да се плащат погасителните вноски , като останалите клаузи на договора за заем за останали непроменени .
На 08.06.2012г. с писмен договор, вписан в службата по вписвания на 27.06.2012г. , В. С. е прехвърлил на хххх ЕООД вземанията си към ххххх ООД по договора за заем от 11.05.2007г. , ведно с всички привилегии и обезпечения срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 402 000 евро . С договора за цесия прехвърленото вземане е индивидуализирано в общ размер 1 429 837.74 евро съгласно Приложение, неразделна част от договора. Видно от това приложение, размера на вземането е формиран от сумата 987 244.60 евро съгласно споразумението от 30.11.2009г., както и от сумата 442 593.14 евро неустойка за забава , считано от 01.12.2009г. до 08.06.2012г. . За така извършеното прехвърляне длъжникът хххх ООД е уведомен от В. С. на 06.08.2012г.
Междухххх и ххх ООД е подписан нов погасителен план за заплащане главница и договорна лихва по договори за цесия от 08.06.2012г. С този погасителен план е уговорено плащане на вземане от 1 139 553.20 евро на вноски за периода 31.08.2012г. - 31.12.2024г..
Установено е по делото, че с друг договор за цесия , сключен на 08.06.2012г. /л. 53-55 от делото/ххх ЕООД е придобило от В. С. и вземане към хххООД в размер на 223 995.45 евро с основание договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство , сключен на 01.04.2008г. , като вземането е формирано от сумата 152 308.60 евро главница и 71 686.85 неустойка за забава . За това прехвърляне длъжникътхххх ООД е уведомен на 06.08.2012г. /л. 58/ . В погасителния план, подписан между ххх ЕООД и хххт ООД за заплащане на главница и договорна лихва по сключените на 08.06.2012г. договори за цесия вземането от 1 139 553.20 евро е формирано от сумата 987 244.60 евро вземане по договора за заем съгласно споразумение от 30.11.2009г. и от сумата 152 308.60 евро главница по договора за сух лизинг , като в погасителния план не са включени за плащане неустойките за забава по двата договора. Първата вноска по този план е с падеж 31.08.2012г. , поради което и следва да се приеме за подписан от страните по него след уведомяването на 06.08.2012г. на длъжника хххООД за извършените прехвърляния на вземания. По делото е приложена покана от 17.02.2015г. отправена от ххххЕООД до Ава Спорт ООД и физическите лица А. С. и А. С. ,връчена на 19.02.2015 г. , според която по погасителния план са платени само 33 057.12 евро , забавените вноски са общо на стойност 92 942.88 евро , като плащания по главницата не са извършвани . Поискано е плащане на минимум три вноски до 28.02.2015г. с предупреждения, че при неизпълнение кредиторът ще обяви вземанията за предсрочно изискуеми и ще предприеме действия за реализиране дадените обезпечения . По делото няма доказателства тази покана да е получена, както и да са предприети действия по плащане на забавените вноски , поради което и кредиторът е подал на 06.10.2015г. процесното заявление за снабдяване със заповед за изпълнение с основание записа на заповед от 01.06.2008г. , като по издадения му на 07.10.2015г. изпълнителен лист е предприел действия по принудително изпълнение през 2020г. с връчени покани за доброволно изпълнение по изп.дело № 743/2020г. на ЧСИ Мая Иванова на 13.08.2020г. на хххх ООД и на 10.08.2020г. на ответниците по делото.
Безспорно е установено по делото, че на 26.08.2020г. ххх ООД е подало до ОС М. молба за откриване на производство по несъстоятелност, по която е образувано т.дело № 198/2020г. , като с решение от 09.02.2021г. е обявена неплатежоспособността на хххх ООД с начална дата 16.09.2020г. , открито е производство по несъстоятелност със съответните последици , одобрени са с определение от 08.06.2021г. списъци на приети вземания , а с решение от 12.07.2021г. дружеството е обявено в несъстоятелност с постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. В приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ списък на кредитори от страна на ххх ООД е посочен като кредитор ххххЕООД със задължение по заем в размер на 1 133 100.80 лева . В одобрения от съда списък на приети вземания са включени вземания на хххх ЕООД с основание договор за паричен заем от 11.05.2007г. в размер на 1 834 664.10 лева главница и 727 455.06 лева лихви и неустойки.
Така приетото вземане е оспорено от хххх ООД и е предявяван на 15.06.2021г. иск с правно основание чл. 694,ал.1,т.1 от ТЗ за установяване несъществуването му , по който е висящо т.дело № 85/2021г. по описа на МОС, служебно известно на съда , като доводите поддържани в исковата молба , приложена и по настоящето дело , са аналогични на изложените такива от ответниците в настоящето производство.
При служебна справка съдът установи, че в производството по несъстоятелност разпределение на суми, постъпили от осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността не е извършвано.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Предмет на установяване по делото е съществуването на вземането на ищеца в размер на 71 847 евро с основание запис на заповед, издаден на 01.06.2008г. от ххххООД и авалиран от ответниците в лично качество като физически лица , прехвърлен от В. С. в полза на когото е издаден , с джиро от 08.06.2012г. на ищецаххххООД , въз основа на който ищецът се е снабдил с оспорената от ответниците заповед за незабавно изпълнение. Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното, като установителният иск се счита предявен съгласно чл. 422,ал. 1 от ГПК от подаване на заявлението за издаване заповедта за изпълнение, а именно от 06.10.2015г., като в случая от страна на ищеца е спазен срока по чл. 415,ал. 4 от ГПК.
Предвид така очертания предмет на спора в тежест на ищеца е да установи основанието на вземането си - валиден запис на заповед и настъпила изискуемост на задължението по него за плащане на сумата 71 847 евро . Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът - поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед. В случая ищецът е посочил в исковата молба обезпечителния характер на записа на заповед и съществуването на обезпеченото задължение по договора за заем , като връзката между записа на заповед и договора за заем от 11.05.2007г. не е спорна между страните . Следва да се отбележи обаче, че процесният запис на заповед е издаден на 01.06.2008г. от ххх ООД в полза на В. С., след придобиване от него вземането по договор за заем по силата на сключен с първоначалния заемодател ВххххЕООД договор за цесия от 28.05.2008г. и въз основа на подписано от страните ххххи В. С. споразумение от 01.06.2008г., с което са установил помежду си размер на дълга и са се съгласили за издаване на нови записи на заповед и връчне воринла на издадените такива в позла нахххххх ЕООД.
Неоснователно е възражението,че процесната Запис на заповед е нищожна . Същата като едностранна абстрактна сделка отговоря на предвидените за действителността й в чл. 535 от Търговския закон /ТЗ/ форма и съдържание. Има в текста на документа израза „запис на заповед” , безусловно обещание за плащане на сумата 71 847 евро , падеж -31.05.2014г. , място на плащане , името на поемателя , дата и място на издаването , подписи на издателя Ч. управителя му А. С. , както и на авалистите А. С. и А. С.. С подписване записа на заповед ответниците са се съгласили да отговарят за изпълнение на задължението по записа на заповед като поръчители съгласно чл. 483 и чл. 484 във връзка с чл. 537 от ТЗ. Записът на заповед е прехвърлен с джиро на ищеца на 08.06.2012 г. , при условията на чл. 466,ал. 1 от ТЗ , джирото е съобразено с изискването за форма, предвидено в чл. 468,ал. 1 от ТЗ, като с него са прехвърлени на ищеца правата по ценната книга съгласно разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от ТЗ .
От страна на ответниците външната редовност на ценната книга е оспорена с твърдения, че посоченото място на издаване Г. С. не отговаря на действителното такова Г. М. с твърдения, че всички документи между заемодателяхххх ЕООД и ххх ООД са подписвани в Г. М.. Това възражение е неоснователно . Действително договорът за заем от 11.05.2007г. между ххххх ЕООД и хххсключен в Г. М. и вероятно издадени въз основа на този договор като обезпечение на вземането на заемодателя записи на заповед са били издадени в Г. М. . Процесният запис на заповед обаче е издаден на 01.06.2008г. въз основа на сключеното между В. С. ихххх ООД споразумение от 01.06.2008г. , след прехвърляне на вземането по договора за заем , което споразумение е сключено в Г. С. и с него страните изрично са постигнали съгласие в т. 3,б. „ б“ за връщане на предходните записи на заповед и издаване на нови в полза на В. С. . Предвид датата и мястото на сключване на това споразумение, то издаденият въз основа на него запис на заповед от същата дата логично е с място на издаване Г. С.. В съдебно заседание ответниците Ч. своя процесуален представител депозират искане за разпит на свидетели, които да установяват,че на посочената дата същите са били в с.Е поради което и не е възможно процесната ценна книга да е подписана в Г.С., но съдът остави същото без уважение предвид настъпилата преклузия и с оглед обстоятелството,че нито в отговора на ИМ, нито в допълнителния такъв се навеждат твърдения,че е налице антидатиране на датата на съставяне/същите са поддържали,че записът на заповед е подписан в М.,но не и че е на друга дата / .Следва да се отбележи също така, че мястото на издаване не е задължителен реквизит но силата на разпоредбите на чл. 536 от ТЗ - както на ал. 3, така и на ал. 4. Дори и да се приеме, че мястото е различно от Г. С. (т.е. ако се приеме, че е подписан в Г. М., което противоречи на уговореното в чл. 3, б. б) от споразумение от 01.06.2008 г.. или пък изобщо да не е ясно къде е подписан, ако имаме липса на място на издаване), то ще е приложима презумпцията за определянето му по реда на чл. 536, ал. 4 от ТЗ - запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
Падежът е посочен на определен ден - 31.05.2014г. съгласно чл. 487,ал.1,т. 4 във връзка с чл. 537 от ТЗ и с настъпване на този ден вземането е изискуемо, както от издателя, така и от авалистите. Последните като поръчители отговарят за същото, за което отговаря и издателят - чл. 485,ал. 1 от ТЗ и имат качеството на солидарни длъжници - чл. 513 от ТЗ . Авалистът обезпечава задължението на издателя, задължава се да изпълни като него и отговаря от момента на изискуемостта на задължението.
Неоснователно е и възражението на ответниците,че записът на заповед е издаден в противоречие с обезпечителната функция на записа на заповед, заради което е нищожен поради накърняване на добрите нрави.Твърдението им е в насока, че договорът за заем от 2007 г. е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, чиято стойност напълно покрива вземането на кредитора - заемодател, към заемополучателя.Безспорно се установява от извършената съдебно-техническа експертиза,че стойността на ипотекираното имущество не покрива и половината от главницата по дълга .Освен това от представените писмени доказателства се установява безспорно,че при подписване на договора за заем, така и при подписване на споразумението от 01.06.2008 г. ответниците са се съгласили да поемат лична отговорност като авалисти за сумите, коиго, Ч. собственото им дружество „. Спорт“ ООД (н) са получили, и са се съгласили да върнат, с уговорената договорна лихва, както и да учредят ипотека върху недвижим имот. Договорът за заем е сключен по взаимно съгласие на страните, като броят и размерът на предоставените обезпечения са толкова и такива, за какви го страните са се договорили, както в него, така и в последващите го споразумения. /ответниците не оспорват както договора за заем, така и споразуменията към него - нито като авторство, нито като съдържание и пр., в които документи са направени договорките за обезпеченията и за условията за ползване и връщане на заема, респ. последиците от забава.
Предвид установеното по делото валидно възникнало и съществуващо вземане на ищеца към ответниците като солидарни длъжници в размер на 71 847 евро с основание запис на заповед от 01.06.2008г. , изискуемо от 31.05.2013г. , то следва да се обсъди възражението на ответниците за погасяване вземането поради изтекла давност . По отношение процесното вземане е приложима общата пет годишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД , започнала да тече от 31.05.2013г. и към датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на 06.10.2015г. , от която дата съгласно чл. 422,ал.1 от ГПК се счита за предявен настоящият иск , давността не е изтекла , като за периода на висящност на иска давност не тече предвид разпоредбата на чл. 115,ал.1,б. „ж“ от ЗЗД, поради което и възражението за погасяване вземането по записа на заповед поради изтекла давност е неоснователно.


File Attachment Icon
BB3EABC9A3E56AFBC2258891002AC543.rtf