Решение №

към дело: 20211600100070
Дата: 02/16/2022 г.
Председател:
Членове:
Съдържание

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Монтана, 16. 02. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА - граждански състав - в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав :

Председател : АДЕЛИНА ТУШЕВА
при секретаря Даниела Макавеева като разгледа докладваното от съдията Тушева
търговско дело № 70 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е с правно основание чл. 226 от Кодекса на за застраховането /КЗ/ отменен, във връзка с § 22 от ПЗР на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016г. във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, образувано по искова молба на З. Т. от село *, обл. *срещу ДЗИ„О. з. “ Е. , гр. *, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с цена 199 000 лева и 5 931 лева , ведно със законна лихва от 13.12.2017г.- обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди , претърпени от ПТП с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , сключен на 07.10.2015г. .
Ищецът твърди в исковата си молба , че на 19.06.2016г. в село *, обл. *, към 17,15ч., Ф.В., при управление на лек автомобил марка „ *" с ДК № *, нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в насрещната лента и не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил марка „ *", модел „*" с рег. № *, управляван от ищеца, в следствие на което настъпил силен челен сблъсък между двете МПС. При ПТП-то ищецът ударил главата си в рамката на вратата от лявата страна, както и тялото си. От силния удар автомобилът на ищеца бил увреден до такава степен, че бил оценен от ответника като тотална щета с писмо изх. № А33-0368/24.06.2016г.. На мястото на произшествието била извикана полиция и бил съставен протокол за ПТП № 1370164 от 19.06.2016г.. Ищецът се оплаквал от болки в гърдите и корема, гадене и повръщане, но се прибрал и останал да се лекува вкъщи, предполагайки, че травмите ще отшумят, тъй като не е имал според него сериозни наранявания. През следващите няколко дни след катастрофата ищецът се оплаквал от главоболие, виене на свят, болки в гръдния кош, гадене и повръщане и това наложило постъпване в болница в гр. */ МБАЛ „ С.Н. Ч.“ ЕООД /. Предвид оплакванията на ищеца той бил настанен в хирургично О. за период от 23.06.2016г. до 27.06.2016г. През този болничен престой не били направени томографски или други изследвания на мозъка на ищеца и той бил лекуван консервативно с диагноза: контузия абдоминис торацис. През следващите месеци състоянието на ищеца не се подобрило, той започнал за забравя, да губи ориентация. През втората половина на месец октомври 2016г. започнал да губи често равновесие, станал неадекватен и започнал да говори неразбираемо, имал слабост в крайниците. В периода от 21.10.2016г. до 24.10.2016г. ищецът постъпил отново в болницата в гр. *, в неврологичното О.. Направеното в този период изследване на мозъка Ч. КТ установило кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в челно теменно-слепоочната област, вляво - субдурален хроничен хематом в ляво темпоро - париетално с компресия на ляв страничен вентрикул. След консервативно лечение ищецът бил преместен в клиника по неврохирургия с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт, десностранна хемипареза, субдурален хроничен хематом в ляво темпоро - париетално с компресия на ляв страничен вентрикул. В клиниката по неврохирургия ищецът бил опериран на 26.10.2016г.. По време на операцията бил отворен черепния покрив и бил евакуиран кръвоизлива. На 01.11.2016г. по повод на затягане на следоперативния период с данни за повишено вътречерепно налягане е взето решение за повторно отваряне на черепната кухина / рекраниотомия / . При извършената операция е премахнат наличния епидурален кръвоизлив и освободено повишеното налягане на черепната кухина. Поредното лечение в болница на ищеца било в периода от 07.02.2017г. до 17.02.2017г. в Г. /УМБАЛ „С. А.” /, тъй като две седмици преди това ищецът спрял да се храни, станал отпуснат, и спрял да движи десните си крайници. Ищецът постъпил сомнолентен с частична сензорна афазия, с десностранна хемипареза до плегия за ръката. На 09.02.2017г. ищецът претърпял поредна операция на черепната кухина, при която било извършено свързване / „ Шънт” / между черепната кухина и коремната кухина с цел оттичане /освобождаване/ на ликворната система в черепната кухина. В периода февруари, март и април 2017г. ищецът провеждал рехабилитация в СБПЛР *" ЕООД за лечение на десностранната централна хемипареза, засягаща крайниците. На 11.05.2017г. на ищеца е призната загуба на работоспособността в размер на 92% без чужда помощ, пожизнено, с решение на ТЕЛК № 0740.
Твърди се , че в пряка връзка с гореописаното ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания и свързани с тях усложнения на здравословното си състояние: контузия на корема, гръдния кош и главата, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в челно теменно-слепоочната област, вляво - субдурален хроничен хематом в ляво темпоро - париетално с компресия на ляв страничен вентрикул, десностранна хемипареза, исхемичен инсулт, хидроцефалия, дискоординационен синдром .
При така описаните увреждания и свързаните с тях усложнения ищецът е търпял силни и продължителни болки, увреждане на съзнанието със загуба на памет, равновесие, неспособност за ориентация, увреждане на говор и на двигателни способности в десните крайници, мъчителни болнични престои с проведени три операции на черепа с труден следоперативен период. В момента ищецът не е в състояние да извършва обичайни дейности като шофиране, физическо натоварване, умствено натоварване, следва да се пази от всякакво психическо напрежение. Това състояние ще бъде пожизнено. Ищецът не може да е социално активен и понася тежко физическата си непригодност, смята, че е в ненужна тежест на близките си, тъй като постоянно има нужда от тяхната помощ.
Освен неимуществените вреди, които ищецът търпи от гореописания деликт , той е претърпял и имуществени вреди, представляваща разходи за лечение / импланти и консумативи по повод операциите на черепната кухина/ , изразяващи се в закупуване на 26.10.2016г. и на 21.03.2017г. два броя медицински изделия на стойност съответно 990 лева и 2800 лева, както и закупване на 08.02.2017г. к-т клапа за хидроцефалия с фиксирано налягане на стойност 2141.05 лева.
Ответникът е застраховал със задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите" водачът на автомобил марка „ *" с ДК №*, по полица №06/*57, валидна от 07.10.2015г. до 07.10.2016г. ..
Ищецът е поискал от ответника да му плати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, с молба от 13.12.2017г., като се твърди, че считано от датата на претенцията за плащане ответникът дължи и законна лихва по чл. 429, ал.2, т., във връзка с ал.3 от Кодекса за застраховане, тъй като такава законна лихва дължи застрахованият водач.
До предявяване на иска ответникът е платил доброволно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, което не е достатъчно да репарира в пълна степен причинените вреди. Ищецът счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, причинени му при гореописаното ПТП е в размер на 200 000 лева, като неизплатеното такова е в размер на 199000 лева.
При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата 199000 лева, представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от ПТП на 19.06.2016г., заедно със законната лихва от датата на претенцията за доброволно плащане - 13.12.2017г. до окончателното плащане, сумата 5 931 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /разходи за лечение/, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и всички разноски по водене на делото.
Ответникът оспорва предявените искове за главница и лихва по основание и размер .
Твърди, че за процесното ПТП , по искане на ищеца , е определило и изплатило застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени в общ размер на
1000 лева на 04.01.2018г., с което ищецът се е съгласил.
Твърди се, че относно допълнително претендиралото обезщетение не е налице причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и противоправното поведение на водача, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди . Изложени са доводи, че след 19.06.2016г. ищецът е лекуван в хирургичното О. на болницата в *, където е постъпил на 23.06.2016г., като при снемане анамнезата е заявил, че е пострадал при битов инцидент-падане от каруца и именно след този инцидент започват неврологичните му оплаквания .
Не се оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност, като се оспорва пряката причинно- следствена връзка между вредите на пострадалия, твърдените болки и страдания търпени от него и процесното събитие.
Твърди , че претендираните вреди, и свързаните с тях болки и страдания, са резултат от предходни и/или съпътстващи заболявания и увреждания на пострадалото лице, както и че голяма част от претендираните увреждания, дискомфорт, болки и страдания са резултат от събитие, различно от процесното.
Оспорва обективирания в Протокол за ПТП № 1370164/19.06.2016 г. механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие с твърдения за липса на обвързваща доказателствена сила за този факт , тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта и не е непосредствено възприет от него .
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца като водач на лек автомобил марка „*“ поради непредприемане действия, с които да предотврати ПТП, управлявал е автомобила с несъобразена скорост, не е владеел автомобила постоянно и адекватно,в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Твърди, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на пострадалото лице в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и основната причина за вредоносния резултат. Твърди се съпричиняване поради неизпълнение на лекарските предписания за режим на движение и покой, както и неизпълнение на предписанията за извършване на контролните прегледи в рамките на месец след изписването.Евентуално се твърди , че дори да се установят вреди, резултат от процесното събитие, то вече платеното обезщетение изцяло репарира търпените болки и страдания от ищеца.
Оспорва изцяло акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху застрахователните обезщетения .
Прави възражение за погасяване по давност съгласно чл. 111 от ЗЗД вземането за законна лихва върху допълнително претендираните обезщетения за вреди с доводи, че допълнителното обезщетение е поискано с отделна претенция, отправена към ответника с писмо през месец януари 2021 - 5 години след настъпване на процесното произшествие.
В условията на евентуалност, ако не е настъпила давност , то оспорва размера и началния момент, от който се претендира вземане за законна лихва с доводи, че с искането от януари 2021г. липсва покана за плащане на законна лихва . От друга страна застрахователят не е в забава , когато не са представени доказателства, даващи му възможност да извърши преценка досежно основанието и размера на претенцията, а такива от страна на ищеца не са били представени. В условията на евентуалност поддържа, че законната лихва е с начален момент датата на подаване исковата молба .
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по съдебни – медицинска /СМЕ/ и автотехническа /САТЕ/ експертизи. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 19.06.2016г. в село *, обл. *, към 17,15ч. е настъпило процесното ПТП , при което Ф.В., при управление на лек автомобил марка „ *" с ДК № *, нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в насрещната лента и не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил марка „*", модел „*" с рег. № *, управляван от ищеца, в следствие на което настъпил силен челен сблъсък между двете МПС. При ПТП-то ищецът ударил главата си в рамката на вратата от лявата страна, както и тялото си. От силния удар автомобилът на ищеца бил увреден до такава степен, че бил оценен от ответника като тотална щета с писмо изх. № А33-0368/24.06.2016г./л. 17 от делото/ . На мястото на произшествието била извикана полиция и бил съставен протокол за ПТП № 1370164 от 19.06.2016г.. Образувано е досъдебно производство № 514/2017г. по описа на РУ на МВР *, по което е изготвено на 26.02.2021г. постановление за привличане като обвиняем Ф.В., по повод на което е установено, че лицето е починало на 25.07.2020г. и досъдебното производство е прекратено с постановление от 02.04.2021г., влязло в сила.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа Е. , обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил *Ф.В., който при извършване маневра завой наляво не е пропуснал движещия се в насрещната лента лек автомобил, управляван от ищеца , неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение и между двете МПС е настъпил силен челен удар. Установено е от експертизата , че скоростта на управлявания от ищеца автомобил е била 60 км/ч и при липса на спирачни следи такава е била и към момента на удара. И при движение с разрешената за населеното място 50км/ч ищецът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като действията му при създалата се обстановка са били правилни и липсва причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилото ПТП. Според експертизата ищецът е бил с поставен предпазен колан при управления на автомобила, за което свидетелстват травмите в областта на гръдния кош , като при настъпилия силен челен удар при сумарна скорост на двата автомобил 95 км/ч , предната въздушната възглавница се е отворила и той си е ударил главата в лявата колона на предна лява врата . Коланът е ограничил движението на тялото на водача напред , предвид което и отварянето на въздушната възглавница, както и липсата на странична такава главата му се е отклонила вляво и е достигнала до колоната на предна лява врата.
Ищецът се оплаквал от болки в гърдите и корема, гадене и повръщане, но се прибрал и останал да се лекува вкъщи, предполагайки, че травмите ще отшумят, тъй като смятал , че оплакванията му не са сериозни . Следващите няколко дни изглеждал замаян , говорел несвързано , не искал да общува , все искал да спи, повръщал, видно от показанията на св. А.З., негова дъщеря, поради което и на 23.06.2016г. постъпил в болницата в гр. *. От приложената на л. 18 от делото епикриза, издадена от МБАЛ Св.Н. Ч. гр. *се установява, че на 23.06.2016г. ищецът постъпва в хирургичното О. на болницата след ПТП, с оплаквания от болки в корема с гадене и повръщане, болки в гърдите и кръста. След проведени изследвания и лечение е изписан на 27.06.2016г. без съществени оплаквания с окончателна диагноза контузио абдоминус торацис / контузия на корема и гръдния кош/ . При снемане на анамнезата няма данни за травма на главата , оплаквания от страна на главата и видими мекотъканни травми на главата, поради което и изследвания в тази област на тялото му не са правени. Съдът констатира различие между представената с исковата молба от ищеца епикриза, издадена на 27.06.2016г. от МБАЛ Св.М Ч. и представената такава от ответника въз основа на издадено му съдебно удостоверение , намираща се на л. 219 от делото , в която относно анамнезата е посочено, че постъпва в отделението след падане от каруца и удар/ битова травма / . На какво се дължи това различие по делото не е установено, но съдът приема за достоверна епикризата , представена от ищеца с исковата молба, доколкото приложената такава в досъдебното производство като част от историята на заболяването, служебно изискана , е със същото съдържание /л. 87 от ДП/ . От показанията на св. А.З. не се установява инцидент с каруца, същата заявява, че баща й няма каруца . В амбулатория лист за преглед на ищеца на 23.06.2016г. от личния му лекар /л. 75 от ДП , част от историята на заболяването/ , основание за издаване направление за хоспитализация , в анамнезата са посочени продължаващи болки в гърдите и кръста без да е отбелязан битов инцидент „падане от каруца“ . Дори и да се приеме, че такова действително е имало, то липсват данни, че при това падане ищецът е ударил главата си , след като съобщените болки са само в корема с гадене и повръщане , както и в гърдите и кръста.
След изписването му от болницата на 27.06.2016г. състоянието му не се подобрило , видно от показанията на св. А.З. . Ищецът трудно намирал думи , случило се да не може да намери дома си, бил дезориентиран, апатичен . При посещение в КАТ в началото на юли му прилошало , оплакал се от замъглено зрение , трудно подписал поради слабост в дясната ръка документите за дерегистрация на автомобила. С времето състоянието му се влошило, започнал да прикляка на едната страна, все едно иска да се придържа за нещо , като близките му смятали , че това се дължи на стреса , топлото време и с времето ще отшуми, както им били казали лекарите.
От приложените медицински документи се установява следното:
В периода 10-15.10.2016г. ищецът е лекуван в болницата в гр. *, неврологично О. с диагноза увреждане на лумбо-сакрален плексус двустранно, ЗД. AX. Гонартроза. На 17.10.2016г. и на 21.10.2016г. е преглеждан от кардиолог с оплаквания от световъртеж, загуба на равновесие и падане, проблеми с паметта . В периода 21.10. — 24.10.2016 г. е проведено повторно лечение в MБAЛ „Св. Н.Ч." EOOД — гр. *, неврологично О. с анамнеза , снета по данни на съпругата -загуба на съзнание, слабост в крайниците, световъртеж. За първи път при този болничен престой е извършена компютърна томография /KT/ на главен мoзък от 21.10.2016 г., при която е установено наличие на субдурален хроничен хематом вляво темпоро-париетално с компресия на ляв страничен вентрикул. Поставена му е диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт. Десностранна хемипареза. Субдурален хроничен хематом вляво темпоро-париетално с компресия на ляв страничен вентрикул и е насочен за оперативно лечение . За периода 24.10. -10.11.2016 г. е проведено лечение в УMБAЛ „С.А." — *, Клиника по неврохирургия с анамнеза: постъпва по спешност , преди седмица е паднал от собствен ръст, при което си е ударил главата, на следващия ден отново е паднал, след което е станал неадекватен и започнал да говори неразбираемо. След извършени лабораторни и инструментални изследвания, консултации и предоперативна подготовка, на 26.10. 2016г. е проведено оперативно лечение — левостранна челно- слепоочно-теменна краниотомия. Евакуация на субдурален хроничен хематом. Поради влошаване на състоянието се е наложила втора оперативна интервенция, извършена на 01.11.2016г. /вероятна грешка в датата в епикризата на л. 22-23 от делото, където е посочена дата на втората операция 01.10.2016г./ . Изписан с подобрение на 10.11.2016г. с препоръки за XДP и медикаментозно лечение. За периода 26.01.-07.02.2017г. отново е лекуван в MБAЛ „Св. Н. Ч." EOOД –гр. *, неврологично О. с оплаквания от постоянно главоболие , световътеж, слабост и изтръпване на десни крайници , гаден и повръщане, шум в ушите, като обективно е установена десностранна хемипареза с участие на VII и XII ЧМН, дизартричен говор . Проведено инфузионно и медикаментозно лечение, изписан с подобрение и указание за наблюдение от OПЛ и продължаване на медикаментозното лечение. Последвало е болнично лечение в периода 07.02-17.02.2017г. в УMБAЛ „ С. А." — *, Клиника по неврохирургия, където на 09.02.2017г. отново е опериран с поставен вентрикуло-перитонеален шънт с клапна система за средно налягане Софиса .
Лечението му е продължило в CБПЛP „П." ЕООД за периода 17.02.-24.02.2017г. , където е провеждано комплексно рехабилитационно и медикаментозно лечение .
За периода 21.03. — 30.03.2017 г. е проведено нoвo лечение в УMБAЛ „С.А." — *, Клиника по неврохирургия за затваряне на черепния следоперативен дефект. Опериран е на 23.03.2017г.-Краниопластика с титаниева мрежа.
За периода 31.03. — 15.04.2017 г. е проведено повторно комплексно рехабилитационно и медикаментозно лечение в CБПЛP „П." EOOД, последвано от такова в периода 18.04-25.04.2017г. .
За периода 31.07. - 06.08.2017 г. е проведено поредно лечение в МБАЛ „Св. Н.Ч." EOOД -гр. *, неврологично О., приет по спешност след прилошаване през нощта, кoгaтo се оплакал от силно главоболие, повърнал, има изтръпване и слабост в десните крайници. Изписан с подобрение, контактен, адекватен, с лека левостранна хемипареза и самостоятелна походка тип Вернике- Ман.Дадени указания за XДP и продължаване на медикаментозното лечение, под наблюдение от ОПЛ.Окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт. Десностранна хемипареза. Частична сензо-моторна афазия.
Последвало е ново лечение в периода 23.05. — 28.05.2018 г. в болницата в гр. *поради увреждане на лумбо-сакрален плексус вдясно, Диабетна ретинопатия, Полиартроза.
От заключението на приетата по делото без оспорване комплексна съдебно – медицинската Е., извършена от лекар неврохирург и съдебен лекар се установява , че при процесното ПТП на 19.06.2016 г., ищецът З. T. е получил следните травматични увреждания: Контузия на корема и гръдния кош, без данни за увреда на вътрегръдни и коремни органи. Закрита черепно-мозъчна травма, неуточнена първоначално. Ha 21.10.2016 г., четири месеца след травмата, са установени клинични и KT данни за Субдурален хроничен хематом влявo темпоро-париетално с изразен компресивно-дислокационен синдром и манифестна общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Хематомът е разположен в лявата голямомозъчна хемисфера челно-теменно-слепоочно (т.нар, локализация — oт полюс до полюс, типична за хроничен субдурален хематом) с компресия на ляв страничен вентрикул. Останалите мoзъчни структури са описани в норма за възрастта. Субдурален хематом представлява ограничена колекция от кръв в субдуралното пространство (cavum subdurale), което се намира между дура матер (твърдата мозъчна обвивка) и арахноидеята (паяжовидна мозъчна обвивка). Голяма или малка травма на мозъка от нараняване на главата е най-честата причина за появата му. B редки случаи може да се образува поради неизвестни причини, несвързани с нараняване. Понякога може да се развие и спонтанно.Хроничният субдурален хематом клинично cе изявява след повече от 3 седмици, a понякога и месеци след травмата. Често болните не си спомнят за травмата. Появяват се: силно главоболие, обърканост, апатия, дезориентация, нарушение на паметта, контралатерална хемипареза, по-късно квадрипареза, нарушение на съзнанието до кома. Нетравматичен кръвоизлив може да възникне без директен контакт с увреждащ агент вследствие на рязко спиране по време на шофиране или внезапни промени в посоката на движение с висока скорост. Рискът от усложнения cе увеличава при пациенти в напреднала възраст, с анамнеза за съпътстващи соматични заболявания. Заплахата от смърт продължава дори след отстраняване на кръвоизлива Ч. хирургическа интервенция, тъй като в следоперативния период е възможно увеличаване на мозъчния оток. В заключението е посочено, че получените при ПТП-то увреждания непосредствено след инцидента са свързани с умерено интензивни болки и затруднения движението на снагата. Нарушението на съзнанието се е развило постепенно във времето в резултат на образувалия се и прогресивно нарастващ хроничен субдурален хематом левостранно . Въпреки проведената хирургична интервенция състоянието на пострадалия остава влошено, от една страна поради продължителното компресивно въздействие на хематома върху мозъчната тъкан , и от друга поради развилите се следоперативни усложнения , наложили допълнителни оперативни интервенции , включително с поставяне на клапа за регулиране на вътречерепното налягане . След личен преглед на ищеца, извършен на 21.12.2021г. вещите лица са констатирали , че към настоящия момент ищецът е с нарушено съзнание и невъзстановен . Установено е , че е с увредено О. състояние, контактен, но неадекватен, неориентиран за време и място, емоционално лабилен. Главата е деформирана, с хлътване в лява слепоочна област. B лявата челно-теменно-слепоочна област има белег от неврохирургична оперативна интервенция. Двигателна слабост за четирите крайника, по-изразена за десните, до степен на невъзможен юмручен захват и противопоставяне на палеца на останалите пръсти двустранно. О. повишен мускулун тонус, предимно вдясно. Отслабени надкостно-сукожилни рефлекси дясно повече oт ляво.Говорни нарушения — частична моторна и амнестична афазия. Трудно cc изправя от седнало положение. Вертикален стоеж е нестабилен, до степен на невъзможен с прибрани крака. Самостоятелната походка е забавена, нecигypнa, силно нестабилна. Координационни проби извършва ограничено, с данни за локомоторна и статична
атаксия. Относно възстановителния период в заключението е посочено , че получените гръдна и коремна травми са отзвучали за период около 20 дни без остатъчни явления . Възстановителния период на развилия се вследствие инцидента хематом в голяма степен зависи от вида и срока на проведеното оперативно лечение, настъпилите усложнения , допълнителните оперативни интервенции, както и от наличието на значими придружаващи заболявания-артериална хипертония, захарен диабет, мозъчно съдова болест . Тези фактори са довели при ищеца до един значително удължен и прогресивно утежняващ се възстановителен процес , като състоянието му към момента е тежка инвалидност – в съзнание, но зависим от околните за обслужване . При него е налице клинична картина на посттравматична енцефалопатия тежка степен с квадрипирамиден , дискоординационен и психоорганичен синдром. Пълното му възстановяване е абсолютно невъзможно , а прогнозата за подобрение е неблагоприятна. По делото е безспорно установено от приложените медицински документи и справката от НЗОК, че ищецът е имал предходни заболявания – АХ III степен , сърдечна и мозъчна форма , захарен диабет на инсулинолечение с полиневропатия, макроангиопатия, ретинопатия, мозъчно-съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА от 2008г. с добро възстановяване, спондилоартроза. Всички те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат-хроничен субдурален хематом, така и за значително утежнения възстановителен процес, но самостоятелно тези предходни заболявания не могат да причинят хематома. Ищецът е провеждал системно и адекватно лечение на предходните заболявания . Установеният при ищеца исхемичен мозъчен инсулт е от 2008г. , като нов такъв не настъпил вследствие на инцидента , тъй като това състояние не е с травматична генеза.
Относно давността на хематома като такъв получен при процесното ПТП и диагностициран за първи път на 21.10.2016г. , в съдебно заседание вещото лице Д. Х. М.,неврохирург, пояснява, че същият е установен като хроничен при компютърната томография , разположен в цялата мозъчна хемисфера от полюс до полюс, показателна е големината му –около 1/5 от пространството в черепа, както и установения факт, че е образувана капсула –вътрешна и външна . Такава започва да се развива около 3 седмици след образуване на хематома, когато е фина и тънка, докато при първата операция на ищеца е описана като груба и плътна с дебелина към 1 мл, вътрешна и външна, което сочи на хроничен хематом с давност от месеци. В причинна връзка с установения хроничен хематом вляво са настъпилата десностранна хемипареза , както и хидроцефалията , развила се вследствие мозъчните операции и придружаващите заболявания .
По делото е установено, че към 2012г. ищецът е имал определена 78% трайна нетрудоспособност за срок от една година , видно от приложено експертно решение от 19.12.2012г. на ТЕЛК при МБАЛ *поради заболявания :захарен диабет на инсулинолечение , полиневропатия, макроангиопатия, ретинопатия диабетика, АХ III ст., състояние след исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА /март 2008г. /, спондилоартроза. С експертно решение на същата ТЕЛК от 17.05.2017г. му е определена пожизнено 92% степен на увреждане без чужда помощ с водеща диагноза последици от вътречерепна травма, като освен заболяванията по предходното решение са посочени и състояние след ПТП и ЧМТ, състояние след операция по повод хроничен субдурален хематом вляво , десностранна централна хемипареза лека степен, дискоординационен синдром средно тежка степен .
От приложените фактури и касови бонове /л. 57-59/ се установява, че в периода 26.10.2016-21.03.2017г. ищецът е направил разходи за закупуване на медицински изделия на обща стойност 5931 лева , които са използвани при извършените му оперативни интервенции , свързани са с установените травматични увреждания и извършването им е било наложително , според заключението на СМЕ.
От показанията на св. А. З. , дъщеря на ищеца се установява, че след процесното ПТП баща й започнал трудно да намира думите, бил дезориентиран, на моменти неадекватен , чувствал слабост в дясната си ръка, често му се повръщало, губел равновесие. Всички тези симптоми, описани от свидетелката са типични за наличие на субдурален хематом , видно от заключението на вещите лица по приетата СМЕ. След диагностициране на хематома през октомври 2016г. и извършената в УМБАЛ С. А.по спешност операция баща й се чувствал много зле, не разпознавал близките си, едва си отварял очите , трудно се хранел. След втората операция в същата болница изпитвал силни болки, викал, буйствал , което наложило да бъде връзван, за да не се нарани . След изписването дълго време бил на легло, с катетър , дренаж, с памперси, като грижи за него полагали близките му първоначално в дома на свидетелката в гр. *, а впоследствие и в неговия дом в село *. През декември 2016г. баща й отново се почувствал зле и бил приет в болницата в гр. *, където лекарите им казали, че си отива и да се сбогуват с него. Въпреки това, близките му отново го закарали в болницата в гр. *, където претърпял поредна операция , след която баща й започнал постепенно да се възстановява , разбирал какво се случва , започнало постепенно раздвижване, последвали три престоя за рехабилитация в болницата в *. От залежаването получил рани . След третата рехабилитация започнал да стои, леко да движи ръцете, краката въобще не можел да движи , дясната ръка била тежка и надута като топка. Състоянието му било задоволително, защото можел поне лявата ръка да движи . Дълго време ползвал инвалидна количка. И към настоящи момент дясната му ръка е неизползваема , не може да вдигне или държи нещо с нея. Храни се с лявата ръка. Придвижва се с бастун, бързо се уморява, на моменти е объркан и трудно намира думи, има паметови нарушения, забравя събития. Когато близките му го разхождат носят със себе си сгъваем стол, за да присяда , когато се умори. Трябва много да се внимава да не падне и да удари главата си , което би довело до фатален край. Преди произшествието баща й бил активен, концентриран, грижел се за всичко в дома им – дърва, животни , селскостопанска работа, бил много добър шофьор, като към настоящия момент нищо от това не може да върши . Преживява изключително тежко цялата ситуация , чувства се в тежест на близките си , често плаче .
По молба на ищеца , получена на 13.12.2017г. , ответникът е определил и изплатил на 04.01. 2018г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева относно уврежданията контузия на гръдния кош и корема, като е отказал да определи и изплати обезщетения за вредите в резултата на черепната травма с доводи за неустановена причинна връзка с ПТП-то. По молба на ищеца от 02.02.2018г. за преразглеждане така определеното обезщетение , с писмо от 15.02.2018г. ответникът повторно е отказал определяне на такова .
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил *" с ДК № * е налице застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите- " с период на валидност 07.10.2015г.-07.10.2016г. , сключена с ответното дружество .
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226 от Кодекса на за застраховането /КЗ/ отменен, във връзка с § 22 от ПЗР на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016г. във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, предвид сключения при действието на отменения КЗ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите . Предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя - осъществен деликт в причинна връзка с който ищецът е претърпял увреждания , както и наличие на застрахователно правоотношение не са спорни между страните , доколкото ответникът е определил и заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за травмите –контузия на гръдния кош и корема , както и имуществени вреди за тотално унищожения лек автомобил , собственост на ищеца .
Основният спорен между страните въпрос е налице ли е пряка причинна връзка между процесното ПТП, настъпило на 19.06.2016г. , и уврежданията , установени октомври 2016г. – субдурален хорничен хематом вляво темпоро-париетално с компресия на ляв страничен вентрикул и последвалото му лечение, съответно претърпял ли е ищеца при ПТП-то черепно-мозъчна травма .
Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства , че такава причинно-следствена връзка е установена .
От заключението по приета като обективно и компетентно дадена , неоспорена от страните СМЕ , изготвена на база всички приети по делото медицински документи и след личен преглед на ищеца , безспорно е установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, довела да образуване на субдурален хроничен хематом вляво, диагностициран при проведено за първи път на 21.10.2016г. изследване на мозъка му- компютърна томография. Изводът е обоснован с оглед давността на хематома –хроничен , с голям обем, с установени към 26.10.2016г. при оперативната интервенция за отстраняването му плътни външна и вътрешна капсули с дебелина 1 мл, травматичния характер за възникването на такъв хематом, като изрично е отбелязано, че симптомите за такъв се проявяват в период от 3 седмици до месеци след травмата . Симптоми за такъв са установени в поведението на ищеца след 19.06.2016г. от показанията на св. А.З., както и медицинските документи, а именно силно главоболие, обърканост, апатия, дезориентация, нарушение на паметта, контралатерална хемипареза .
Възраженията на ответника, че причинната връзка е прекъсната предвид данните, че при приемане в болницата в *на 23.09.2016г. , в анамнезата е посочено -падане от каруца, битов инцидент , са неоснователни . Данни за такава анамнеза се съдържат единствено в епикризата от 27.06.2016г., представена от ответника въз основа на издадено му съдебно удостоверение, като в представената такава от ищеца , както и приобщената служебно такава в хода на досъдебното производство е отразено в анамнезата , че постъпва в болницата след ПТП . По делото няма други доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че в периода 19.06.-23.06.2016г. ищецът е претърпял битов инцидент- падане от каруца , като за достоверни съдът приема данни отразени в епикризата от 27.06.2016г., издадена от МБАЛ Св.Н.Ч.ЕООД гр. *, приобщена в хода на досъдебното производство като част от историята на заболяването , служебно изискана от разследващия орган. Доводът, че при постъпване на лечение в УМБАЛ СА гр. *на 24.10.2016г. в анамнезата е отразено „падане от собствен ръст“ също не обосновават извод за прекъсната причинно-следствена връзка , предвид безспорно установеното по делото , че хематомът е хроничен с давност няколко месеца и не би се образувал като такъв за краткото време от съобщеното при приема в болницата - падане преди една седмица, видно от епикризата на л. 22 от делото.
Безспорно е установено по делото, предвид заключението на СМЕ, че предходните заболявания на ищеца , макар и да са довели до утежняване състоянието му, сами по себе си не могат да причинят възникване на хематом.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено по делото, че в причинна връзка с процесното ПТП от 19.06.2016г. ищецът е получил освен безспорните травматични увреждания контузия на корема и гръдния кош, без данни за увреда на вътрегръдни и коремни органи, така и закрита черепно-мозъчна травма, неуточнена първоначално, довела до образуване на субдурален хроничен хематом с последвали три хирургични интервенции, поради които и претенцията за заплащане на вреди е установена по основание .
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия , характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Предвид установените увреждания , тежестта на закритата черепно мозъчна травма с образуване на субдурален хроничен хематом, последвалите три хирургични интервенции , проведените рехабилитации , болките и страдания, които е търпял в едни продължителен период от време , наличието на трайни увреди и съществената промяна в качеството му на живот, неблагоприятната прогноза за възстановяване , възрастта на пострадалия – 66 години към дата на произшествието , както и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – 2016 г., съдът приема сумата 80 000 лева за справедлив размер на обезщетението за физическите болки и психическите страдания .
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат , съдът намира за недоказано от събраните по делото доказателства . От заключението на автотехническата и съдебно-медицинската експертизи е установено, че при произшествието ищецът е бил с поставен предпазен колан, като обективно с поведението си не е допринесъл за настъпването му .
Така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с доброволно платеното такова от ответника в размер на 1000 лева , като предявеният иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди съдът намира за основателен до размер 79 000 лева.
Ищецът претендира плащане на това обезщетение за забава ведно със законна лихва за забава, считано от 13.12.2017г.-датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие с отправена претенция за заплащането им , което съдът приема за основателно. Задължението на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" е да обезщети пострадалия от деянието на застрахования така, както би го обезщетил прекия причинител на вредата. Източникът на задължението на прекия причинител е непозволеното увреждане, при което длъжникът изпада в забава с факта на увреждането, т.е. не е необходима покана, за настъпването на изискуемостта на вземането. Ето защо и обезщетението за забава се дължи от деня на увреждането, макар ответникът в настоящия случай да дължи обезщетението по силата на договора, сключен между него и прекия причинител. Материалното правоотношение е с основание отменения КЗ, действащ до 01.01.2016г., предвид сключване на договора за застраховка на 07.10.2015г. , при действието на този кодекс, който не изисква провеждането на предварителна процедура по сезиране на застрахователя с искане за извънсъдебно плащане . От друга страна не се установява и твърдението на ответника, че за първи път е сезиран с искане за заплащане на допълнително обезщетение едва с молба на ищеца от 01.02.2021г. . Видно от получената на 13.12.2017г. от ответника такава, ищецът изрично е поискал заплащане на обезщетение и за черепно-мозъчната травма, като е последвал изричен отказ на застрахователя , обективиран в писмо от 05.01.2018г. .
Безспорно по делото е установен размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди , разходи за закупуване на медицински изделия на стойност 5931 лева, поради което и искът за заплащане обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен, като обезщетението е дължимо ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, както е поискано от ищеца .
По разноските :
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски .
Установените такива на ищеца са в размер на 500 лева за вещи лица, като с оглед изхода на спора , при 41% уважени претенции, то на ищеца се следва заплащане на 205 лева разноски . Същият е представляван безплатно като материално затруднено лице , като минималният размер адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл. 7,ал. 2 от Наредба №4/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 5510 лева по иска за неимуществени вреди и 626.55 лева по иска за имуществени вреди . На основание чл. 38,ал. 2 от ЗА на адвокатското дружество , осъществило процесуално представителство Ч. съответните адвокати следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 626.55 лева по изцяло уважения иск за имуществени вреди и в размер на 2204 лева съобразно уважения размер на иска за неимуществени вреди или О. сумата 2830.55 лева . Същото следва да се присъди , ведно с ДДС, предвид доказателствата за регистрация на дружеството по ЗДДС или О. дължимата сума адвокатско възнаграждение е в размер на 3396.66 лева .
Ответникът е направил разноски в размер на 1200 лева за вещи лица, 20 лева платени д.т. за 4 броя съдебни удостоверения , както и 6754.34 лева платено А. възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер, според чл. 7,ал.,т.5 от Наредба № 4/2004г. – 5628.62 лева, платено ведно с дължимия ДДС , видно от приложените фактура и платежно нареждане . От О. установените разноски на ответника 7974.34 лева, с оглед изхода на делото се дължи сумата 4 704.86 лева.
Ищецът е освободен от заплаща на дължимата за производството държавна такса на основание чл. 83,ал.2 от ГПК , поради което и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса с оглед уважените искове в размер на 3397.24 лева , както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви, съдът


Р Е Ш И :


ОСЪЖДА ДЗИ –О. З. Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *№ * на основание чл. 226,ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на З. Т., ЕГН *, с адрес село *, обл. *, ул. *№ * по посочената в исковата молба банкова сметка сумата 79 000 лева / седемдесет и девет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 13.12.2017г. , както и сумата 5931 лева /пет хиляди деветстотин тридесет и един лева / обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 19.04.2021г. , настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 19.06.2016г. по вина на водача на лек автомобил „*" с ДК №*, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, КАКТО и сумата 205 лева разноски по делото , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 199 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ДЗИ –О. З.Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *№ * да заплати на основание чл. 38,ал. 2 от ЗА на Адвокатско дружество Й. и Е , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.*№ *,.*,О. * сумата 3396.66 лева с включен ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. Т., ЕГН *, с адрес село *, обл. *, ул. *№ * да заплати на ДЗИ –О. З. Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *№ * сумата 4704.86 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА ДЗИ –О. З. Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *№ * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА сумата 3397.24 лева държавна такса и 5 лева държавна такса при служебно издаване изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. София с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.



СЪДИЯ:


File Attachment Icon
BD71D6C1A19BE7D2C22587EB004CDE4A.rtf