Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „. А. Б.” , със седалище й адрес на управление в Г. С., Б. “Т. А.” № *, регистрирано по партида в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК: *, представлявано от Р. Г. С. - Главен изпълнителен директор и М. А. Г. - Изпълнителен директор, Ч. пълномощника си Д. Р. А. – юрисконсулт против М. И. Н. - А.,с ЕГН*, от Г. М., У. „Х. А." № *. . *, ап. * за сумата от главница: 75 000 лв. ,лихва за забава: 21 437, 09 лв. ,договорна лихва: 9 108, 05 лв. такси: 1 500 лв с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл. 415 от ГПК.
След размяна на книжата по делото е постъпила молба вх.№ 2384/378372 от 30.06.2021година от М. И. Н. от Г.М. с която е заявила, че оттегля подаденото от нея възражение срещу заповедта за парично задължение въз основа на документ от 14.05.2020година по ч.Г.д.№13770 на Софийски районен съд,38състав и моли настоящето дело да бъде прекратено.
Препис от молбата е изпратена на И. А. Б.” , със седалище й адрес на управление в Г. С..Със становище вх.№2819/378631 от 02.08.2021година ищецът е намерил същата за основателна и също моли съда да прекрати производството по настоящето дело.
МОС след като се запозна подробно с материалите по делото също намира молбата за основателна.
Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.
Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение, независимо дали е ползван образец по Наредба № 6/20.02.08г. Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл.413, ал.1 ГПК.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл.416 ГПК.
Именно в тази хипотеза попада и така предявения иск.Налице е депозирано оттегляне на възражението от длъжника М. И. подадено по ч.Г.д.№13700/2020година по описа на СРС и следва да се приложат последиците на чл.416 от ГПК като заповедта за изпълнение влезе в сила по отношение нея, а настоящето производство по делото бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищеза от воденето му.
Водим от гореизложеното, МОС

О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№19/2021година по описа на МОС поради оттегляне на възражение подадено от М. И. Н. от Г.М. по ч.Г.д.№*година по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.
ПРЕПИС от настоящето определение след влизане в сила да се изпрати по ч.Г.д.№23770/2020година по описа на СРС за прилагане на последиците по чл.416 от ГПК.

СЪДИЯ: