Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.
По делото е постановено на 26.06.2024г. решение, с което по въззивна жалба на Л Т М , заместен в хода на делото поради смърт от наследници Г Л М и А Л М съдът е изменил решението на РС Л. от 01.07.2019г., постановено по Г. дело № 1662/2017г. , В ЧАСТТА ОТНОСНО допуснатия до делба недвижим имот НИВА от 88,060 дка, четвърта категория, имот № 009007, ЕКАТГЕхххх по картата на землището на село М , представляващ към настоящия момент поземлен имот с идентификатор ххххпо одобрената за землището на село М наххххг. КККР с площ по КК 88077 кв.м, като ДОПУСКА ДЕЛБА върху 64537/88077 идеални части от имота при правата, така както са посочени в решението, а върху 23540/88077 идеални части от същия имот А Л М и Г Л М като наследници на Л. Т М са с права по 1/2 идеална част. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С молба от 05.07.2024г. , в срока за обжалване на решението, А Л М и Г Л М са поискали от съда да допълни решението си като им присъди направените от наследодателя им и от тях разноски за въззивното и първоинстанционното производство.
Останалите страни по делото, при редовно връчен препис от молбата, не са изразили становище.
Съдът намира искането за присъждане на разноски за допустимо, но неоснователно.
Обжалваното решение на ЛРС е постановено в първа фаза на делбено производство като с него е допусната делба върху недвижими земеделски имоти, останали в наследство от Н М . Решението е обжалвано от съделителя Л Т М в частта относно допуснатия до делба недвижим имот нива от 88.060 дка с твърдения за наличието на завещание от 1931 г., с което наследодателят Н Р М е завещал на внуците си Т Л М /баща на жалбоподателя/ и Ц М пет земеделски имоти с обща площ 23.540 дка , които към настоящия момент са част от допуснатия до делба имот – нива с площ 88.060 дка , което завещание не е съобразено от съда при определяне правата на страните.
За да уважи жалбата и измени обжалваното решение относно правата на страните по отношение процесния имот съдът е съобразил влязло в сила на 30.12.2023г. в хода на въззивното производство решение по иск с правно основание чл. 14,ал.4 ЗСПЗЗ на Л Т М постановено по искова молба, предявена от него на 02.08.2019г., след подаване въззивната жалба, както и издадено въз основа на това съдебно решение, решение от 12.04.2024г. на ОбСЗ В , т.е нови доказателства, представени от жалбоподателя в хода на въззивното производство, които не са съществували към момента на постановяване обжалваното решение и подаване на жалбата и които доказателства не са оспорени от въззиваемите.
Отговорността на страните за разноски, уредена в чл. 78 ГПК, зависи от изхода на спора, като предполага неоснователно предизвикан такъв. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото, т. е. по правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор.
В случая предвид новите доказателства , представени от жалбоподателя, първоинстанционното решение е изменено в частта относно правата на страните по отношение процесния недвижим имот, което изменение не е обусловено от процесуалното поведение на насрещните по жалбата страни, останалите съделители в производството, съответно същите не носят отговорност за разноските, направени от жалбоподателя. Независимо от горното , то единствени установени във въззивното производство разноски на жалбоподателя са внесена държавна такса в размер на 25 лева.
Не са налице основания за присъждане на разноски на жалбоподателя, направени в първоинстанционното производство. На такива същият би имал право при отхвърляне предявеният срещу него иск за делба, а в случая наличието на съсобственост и основателност иска за делба са установени, в която хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 355 ГПК. От друга страна първоинстанционното решение е изменено относно правата на Л Т М , респективно правоприемниците му на основание нови писмени доказателства, установяващи право на собственост, които не са съществували в хода на първоинстанционното производство, в която хипотеза и при липса на оспорване на тези доказателства от останалите съделители, не са налице основания за възлагане в тяхна тежест разноските, които Л. М. е направил в хода на първоинстанционното производство.
Предвид гореизложеното искането за допълване въззивното решение с присъждане направени от жалбоподателя и правоприемниците му разноски се явява неоснователно.
При тези мотиви и на основание чл. 248,ал.1 ГПК Окръжен съд- М.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 05.07.2024г. на А Л М и Г Л М за допълване решение от 26.06.2024г. на Окръжен съд М. по в.Г.дело № 271/2019г. с присъждане направените разноски за въззивното и първоинстанционното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: