O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ОКРЪЖЕН СЪД - М. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

Председател : АДЕЛИНА ТРОЕВА
Членове: АДЕЛИНА ТУШЕВА
ЕЛИЗАБЕТА КРАЛЕВА

разгледа докладваното от съдията Тушева в.Г. дело № 292 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 78, ал. 7 от ГПК.
По делото е постъпило искане от Националното бюро за правна помощ за присъждане на основание чл. 78,ал. 7 от ГПК във връзка с чл. 27а от Закона за правната помощ / ЗПП/ в полза на Бюрото сумата 450 лева , изплатено на адвокат П. П. като назначен от съда на основание чл. 95 от ГПК процесуален представител на жалбоподателя Е.П. адвокатско възнаграждение .
Съдът намира, че не са налице основания за уважаване на искането.
Делото е приключило с постановено на 17.12.2018г. въззивно решение, с което съдът е потвърдил първоинстанционното решение , съответно подадената от адвокат П. П. като служебен защитник на ищеца в първоинстанционното производство Е. П. въззивна жалба е приета за неоснователна.
При този изход на спора във въззивното производство не са налице основанията , предвидени в чл. 78,ал. 7 от ГПК за възлагане в тежест на насрещната страна по спора направените от НБПП разходи за заплащане адвокатско възнаграждение на назначения на жалбоподателя Е. П. по реда на чл. 95 от ГПК процесуален представител.
Не са налице и основания това възнаграждение да се възложи за плащане на самия жалбоподател , на когото е предоставена правната помощ, тъй като съгласно чл. 94 от ГПК правната помощ по граждански дела е безплатна . Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПП- правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 от закона и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а от ЗПП предвижда изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи.
Уредените в чл. 78 ,ал. 7 от ГПК две хипотези не са такива случаи. В първия случай , ако иска на лицето, на което е предоставена правна помощ е уважен, съответно то има право на разноски, а за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е действително изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение, в ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на в случая и тази хипотеза не е налице, тъй като не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ. Освен това разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото противната страна. Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и страната, на която е предоставена помощ, са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими.
Следва да се приеме , че разпоредбата на чл. 78 ,ал. 7 от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27 а от ЗПП, за разлика от чл. 97,ал. 2 от ГПК – случаят на лишаване от правна помощ и чл. 96,ал. 1, т. 1 от ГПК - хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена, поради което и искането на НБПП за плащане на направените разходи от лицето, на което е предоставена правна помощ е неоснователно.
В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС – определение № 671/11.12.2015г. по ч.Г.д. № 5715/2015г. , III г.о. ; определение № 99/14.04.2016г. по ч.Г.д. № 730/2016г. на I г.о. ; определение № 131 /24.06.2016г. по ч.Г.д. № 2020/2016г. на II г.о. ; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. Г. д. № 2039/2016 г. на Второ ГО на ВКС/ и други.

Водим от гореизложеното , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноските за възнаграждението на адвокат П. П., осъществил процесуалното представителство на жалбоподателя Е. П. по настоящето дело под формата на предоставена правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Г. С. в едноседмичен срок от връчването му на страните и НБПП.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: