О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Г.М.,25.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД-М.,граждански състав в открито заседание на двадесет и пети януари през 2021 година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮДМИЛА ДРАГОМИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АДЕЛИНА ТУШЕВА
ТАНЯ ЖИВКОВА

при секретаря Соня Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия Драгомирова в.ч.Г.д.№ 234/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. М. Г. срещу определение №260032/01.09.2020г., постановено по Г.дело № 1590/2020 г. по описа на Районен съд-М., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди се,че с исковата молба са предявени повече от един иск,в заявлението,което невярно е предписано на него е заявен отказ от един иск, а съдът е прекратил производството по всички предявени искове в противоречие с разпоредбата на чл.233 от ГПК. На следващо място поддържа,че подписът върху молбата с вх. №888186 от 28.08.2020г.за отказ от иска не е положен от него,както и че имената под подписа не са изписани от него.Счита,че районният съд неправилно не е уважил направеното от него оспорване на подписа и съдържанието на молбата за отказ.Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на производството по него.
Насрещната страна е подала отговор,в който изразява становище за нeоснователност на частната жалба.
Съдът,след като съобрази направените доводи и доказателствата по делото,приема следното:
Частната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Производството по Г.д.№ 1590/2020г.по описа на Районен съд-М. е образувано по подадена от Г. М. Г. искова молба с предявени срещу Г. П. Н. обективно съединени искове за прогласяване нищожност на сключени между страните два договори за продажба на наследствени права поради липса на съгласие-чл.26,ал.2,пр.второ от ЗЗД и поради противоречие с морала-чл.26,ал.1 от ЗЗД; за унищожаване на същите договори поради измама-чл.29 от ЗЗД и поради заплаха-чл.30 от ЗЗД; за нищожност на договорите ,обусловена от нищожност на нотариалните удостоверявания поради нарушения на чл.578,ал.4 от ГПК и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за връщане на собствеността и предаване на владението върху имотите и сградите, включени в наследствените му права ,останали от неговите родители , предмет на процесните договори за продажба на наследствени права.
С молба вх.№ 888186/28.08.2020г.Г. М. Г. е заявил,че на основание чл.233 от ГПК се отказва от иска си ,по който е образувано Г.д.№1590/2020г.по описа на МРС срещу Г. П. Н. и моли съда да прекрати производството.
С определение № 260032/01.09.2020г.МРС е прекратил производството по делото поради отказ изцяло от спорното право,заявено от ищеца Г. М. Г. по предявения срещу Г. П. Н....,при съобразяване на правилото,че ищецът може във всяко положение на делото да се откаже от спорното право.Районният съд е приел,че в случая е образувано гражданско дело,не е насрочено първото съдебно заседание относно преценката на съда в определение по реда на чл.140 от ГПК за редовността и допустимостта на предявените искове и от ищеца е заявен отказ от цялото спорно право.
Съгласно чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото.Отказът от иск е валидно изявление на ищеца,с което десезира съда.Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца,не се взема съгласието на противната страна и съдът проверява дали изхожда от легитимно лице и висящ ли е процеса.Последиците от отказа от иска са,че ищецът не може по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право-не може да предяви отново същия иск срещу същия ответник.
Неоснователен е подържания в частната жалба довод,че молбата за отказ от иска не изхожда от ищеца с твърдения,че не са изпълнени/изписани от него трите имена и подписа върху тази молба. В случая подписът ,чиято автентичност се оспорва е нотариално заверен,при което нотариусът по предвидения за това ред е удостоверил , че ищецът е положил подписа си пред него.По искане на частния жалбоподател-ищец по делото е изслушана и съдебно-графическа експертиза за проверка на твърденията му,че трите имена и подписа върху молбата за отказ не са изпълнени от него.От заключението на приетата по делото експертиза се установява категорично,че подписът и имената под подписа върху молба с вх.№888186/28.08.2020г./л.39 от Г.д.№ 1590/2020г. на МРС/за отказ от иска са изпълнени/изписани от ищеца Г. М. Г..В тази насока са и обясненията на частния жалбоподател-ищец , изслушани в проведеното на 25.01.2021г.съдебно заседание, който твърди,че е подал молбата за отказ от иска почти насилствено, под заплашване.Твърденията за опорочаване на волята на ищеца са без значение,тъй като установяването им се извършва в друго производство,а не в производството по обжалване на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска-по този въпрос има трайно установена съдебна практика /определение №229 по ч.Г.д.№181/2012г.на ВКС-IIIг.о.; определение №810 по ч.т.д.№ 650/2011г.на ВКС-IIт.о.,определение № 652 по ч.Г.д.№5364/2015г.на ВКС-IIIг.о.,решение от 13.06.2014г.по Г.д. №796/2012г. на ВКС-IVг.о./.
Неоснователен е и доводът,че районният съд неправилно не е уважил направеното от ищеца оспорване на подписа и съдържанието на молбата за отказ и изричното изявление,че поддържа исковата молба и желае производството по делото да продължи,тъй като молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда на определението за прекратяване на производството на основание чл.233 от ГПК,а в случая оспорването на молбата за отказ и изявлението за продължаване на производството по делото са направени след постановяване на прекратителното определение на МРС.
Въпреки,че молбата за отказ от иска е подписана от ищеца и е адресирана до съда,определението за прекратяване на производството е неправилно,тъй като съдът се е произнесъл при нередовно предявен иск. Както сам е посочил в обжалваното определение,районният съд се е произнесъл по молбата за отказ от иск преди да прецени редовността на исковата молба.С влизане в сила на прекратителното определение по чл.233 от ГПК се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита-той не може да предяви отново същия иск.Отказът поражда сила на пресъдено нещо ,една от последиците на която е непререшаемост на правния спор/арг.чл.233,изр.второ ГПК/.Поради това искът следва да е редовно предявен и да е ясно индивидуализиран с предмет и страни,а в случая един от предявените искове- реваникационният иск е нередовно предявен,тъй като не са индивидуализирани имотите и сградите,предмет на иска-не са посочени конкретните имоти и сгради,чиято ревандикация е поискана,с техните индивидуализиращи белези. Районният съд е следвало да провери редовността на исковата молба и да извърши съответните действия по отстраняване на нередовностите,и едва при редовно предявени искове да се произнесе по молбата за отказ,в каквато насока е и установената по този въпрос съдебна практика,а именно,че процесуалните пречки за разглеждането на иска по същество представляват пречки и за прекратяване на делото поради отказ от иска /определение № 393/ 10.08. 2016г.по ч.Г.д.№3278/2016г.на ВКС-IVг.о.,определение 241/22.05.2015г. по ч.Г.д.№1993/2015г.на ВКС-I г.о./.
Освен изложеното по-горе ,въззивната инстанция не споделя и изводите на районния съд ,че е заявен отказ изцяло от спорното право.За извършването на процесуалните действия е необходимо изразяването на изрична воля ,която не може да се предполага.В нормата на чл.233 от ГПК е посочено,че ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право.В конкретния случай така, както е формулирано заявлението : „...се отказвам от иска,по който е образувано делото“,при предявените обективно съединени искове за нищожност и унищожаемост на процесните договори и ревандикационен иск ,не може да се направи еднозначен и категоричен извод за заявен отказ изцяло от спорното право-пълен отказ от всички предявени искове. Районният съд е следвало да укаже на ищеца да уточни молбата си,като заяви от кой от предявените искове се отказва или отказът касае всички предявени искове и една тогава да се произнесе по молбата за отказ от иска.
По изложените по-горе съображения ,въззивният съд приема,че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното ,Окръжен съд-М.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ изцяло определение № 260032 от 01.09.2020 г. по Г.д. № 1590/2020 г. на Районен съд-М., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 233 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд-М. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: