Р Е Ш Е Н И Е

Г.М.
19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - М., граждански състав, в открито съдебно заседание на 30 март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЖИВКОВА


В присъствието на секретаря СОНЯ ДИМИТРОВА , като разгледа докладваното от съдията ЖИВКОВА Г.дело № 36 по описа за 2018 година , за да се произнесе, взе предвид следното:


Настоящото производство е образувано по искова молба на Н. П.,ЕГН * от Г. *,У.“*„ № *,В.*,.*,А.*Ч. А. Ч. от АК, срещу ЗД „А.“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. *. и като евентуален иск срещу прекия причинител Т. В.
Предявен е иск на увредения срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите", с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) с цена- 200 000 лева и евентуален иск срещу прекия причинител на деянието за сумата 26 000 лева като част от дължимите 200 000 лева като се претендира и законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумите.
Ищцата Н. П. твърди , че при пътнотранспортно произшествие настъпило на 19.10.2015 г. е причинена смъртта на нейният баща Й.Г. ,ЕГН * вследствие на което търпи неимуществени вреди.На посочената по-горе дата втория ответник Т. В. управлявал автомобил марка „*“ модел „*“ с № * по път //-11.При км.23+00 м. водачът нарушил правилата за движение по пътищата,реализирал ПТП като ударил пешеходеца Й. Г. и причинил смъртта му.По случая е образувано д.п.№769/2015 на РУП Л. и пр.преписка №1121/2015 г. по описа на ОП М..По твърдение на ищцата произшествието е настъпило по изключителна вина на водача ,който грубо е нарушил на ЗДвП, въпреки че е имал обективна възможност да предотврати произшествието.Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал горните нарушения.Смъртта на Й. Г. е настъпило в резултат на уврежданията причинени при ПТП.Ищцата като дъщеря на пострадалият преживяла изключително тежко смъртта му.Между тях съществувала дълбока връзка,взаимно си помагали и подкрепяли материално и морално.Заедно били в най-трудните моменти от своя живот.Внезапната смърт на баща й преобърнала изцяло живота на неговата дъщеря –постоянно плаче, изживява стрес, безпокойство, има изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред настъпилите обстоятелства. Смъртта на баща й причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на ищцата, които продължават и към настоящия момент. Болката от загубата на близък човек е неизмерима.Въпреки това интензитета на така причинените неимуществени вреди,които ще бъдат търпени в продължителен период от време оценява справедливо на сумата от 200 000лева.
Автомобилът марка „*“ модел „*“ с № * към датата на ПТП има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № **валидна от 5.02.2015 г. до 4.02.2016 г. сключена в „З. А.“ Г. *. ,което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.Тъй като застрахователят отказал доброволно да изплати претендираното обезщетение за ищцата се е породил правният интерес от завеждане на настоящите искове .
С оглед гореизложеното моли съда след като установи, че исковата претенция е основателна да осъди главният ответник да заплати на ищцата обезщетение в размер на 200 000.00лева за претърпени от ищцата неимуществени вреди настъпили вследствие причиняване смъртта на баща Й.Г. на 19.10.2015 г. , ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и направените в разноски по делото.
С исковата молба са съединени евентуално двете претенции на ищцата ,първата за осъждане на правно осн.чл.226, ал.2 КЗ на главния ответник „З. А“ Г. *. ,а срещу втория евентуален ответник Т.В. от с. *, оБ. *по евентуално съединения иск за сумата 26 000 лева –частичен от общо дължимите суми от 200 000 лева ,ведно със законната лихва от деня на увреждането по чл.45 ал.1 ЗЗД, за осъждането му, като пряк причинител.
В срока по чл. 367 И чл.373 от ГПК главния ответник -застрахователното дружество З. „А.“ Г. *. Ч. пълномощникът си Ю. Г. С. е подал писмен отговор,с който е оспорил предявения иск по основание и размер. Твърди , на водачът на МПС , не е реализирал виновно и противоправно поведение,в резултат на което да се настъпило ПТП и вредоносният резултат. Намира,че водачът на застрахования автомобил е бил в невъзможност да избегне ПТП ,не носи вина за него ,тъй като не е нарушил правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Алтернативно оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди,като ги намира за неоснователни, прекомерни и неоснователно завишени. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ,като твърди ,че наследодателят на ищцата не е спазил нормите на ЗДв.П, отнасящи се за пешеходците,движил се е по средата на пътното платно, след употреба на алкохол и сам е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорва претенциите за акцисорните искове ,както и датата, от която се дължи обезщетението като твърди ,че съгласно разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от КЗ , същото се дължи Т. месеца от датата на предявяване на доброволната застрахователна претенция. Признава наличието на застрахователно правоотношение по договор за гражданска отговорност за процесния автомобил към датата на настъпване на събитието. Прави искане за събиране на писмени доказателства .Не възразява да бъдат назначени поисканите от ищцата експертизи, с изключение на психиатричната ,като твърди,че след представяне на прокурорската преписка ще формулира допълнителни задачи към вещите лица.
Ответникът по евентуалният иск Т. В. Ч. А. Г. от САК в срока по чл.373 от ГПК е подал писмен отговор, в които заявява неоснователност на исковата претенция. Твърди ,че няма вина за настъпилото ПТП ,поради което и не следва да носи отговорност за това. Поддържа ,че наказателното производство срещу него е прекратено поради липса на престъпление и че в гражданското производство не може да се установява вината му.При условията на евентуалност поддържа съпричиняване от страна на пострадалия,който се е движел по пътното платно след употреба на алкохол.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени съдебно Т. и медицинска експертиза .
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:
Съгласно чл.223, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява Ч. заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспорва и от ответника,че е налице валидно сключена гражданска отговорност по отношение на автомобил марка „*“ модел „*“ с № * към датата на ПТП „Гражданска отговорност“ по полица № **валидна от 5.02.2015 г. до 4.02.2016 г., сключена в „З. А.“ Г. *..
Не се спори също така,че на 19.10.2015 г. е настъпило ПТП , при което е причинена смъртта на Й.Г. ,както и относно обстоятелството,че ищцата е дъщеря на пострадалия .
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:
Видно от събраните доказателства, при настъпилото на 19.10.2015 г. управлявания от Т.В. автомобилът марка „*“ модел „*“ с № * е блъснал пострадалия Й.Г. .От приложените документи установява,че за това деяние е образувано ДП и е налице внесен обвинителен акт в съда,но предвид здравословното състояние на подсъдимия производството по НОХД № 182/2018 г.е спряно.
По делото са назначени Т. съдебно-Т. експертизи/последната е извършена от две вещи лица/,които / с малки различия,установяват механизма за настъпване на ПТП, причините за това и вината за настъпването на катастрофата .
Съдът ще коментира заключението на повторната съдебно-автотехническа експертиза, тъй като това заключение е най-пълно ,обективно и компетентно.
Обсъждайки всички събрани по делото доказателства вещите лица са описали подробно механизма на ПТП-катастрофата е настъпила около 06:20 часа в тъмната част на денонощието извън населено място, по Републикански път II-11 при километър 22+015 с посока от Г. *към Г. *. ,при намалена видимост поради мъгла,посочена в експертизата като „гъста“ . Ограничения на скоростта с пътни знаци в района на пътнотранспортното произшествие няма и позволената максимална скорост на движение на леките автомобили е 90 км/ч. Водачът на автомобила се е движил със скорост 89,1 км/ч .
Опасната зона за пълно спиране на автомобила с максимална интензивност от скоростта на движение преди пътнотранспортното произшествие vA = 24,75 м/сек = 89,1 км/ч е 5*03 = 100,81 м за време t03 = 6,6 сек.
По същото време в същата посока, от Г. *към Г. *., на разстояние 1,93 м вляво от дясната граница на платното за движение, със спокоен ход със скорост vn = 3,2 км/ч = 0,89 м/сек и помагайки си с бастун, се движи пешеходецът Й. Г. на 91 година от с. *, оБ. *, неупотребил алкохол.
Пешеходецът е обут със сив панталон и синя дочена дреха, които не са ярки, но не са и тъмни, първото влошава, а последното подобрява степента на видимостта му през нощта в сравнение с тъмните цветове. Когато автомобилът се намира на разстояние 75 м З. пешеходеца, последният има възможност да възприеме късите светлини на десния фар на автомобила, идващ отзад. До настъпване на удара остава време t7S = 3,03 сек.
През времето за реакция tpn = 1 сек пешеходецът изминава напред път SPU = 0,89 м, обръща се надясно на ъгъл 80 градуси за време to6p = 1,5 сек и тръгва надясно към по-близката, дясната граница на платното за движение. До мига на удара остава време £дв = 0,53 сек и пешеходецът изминава път 5ДВ = 0,47 м, и там настъпва ударът.
Водачът има възможност да отличи в светлините на фаровете на къси светлини пешеходеца, движещ се по пътната лента на нивото на средата на автомобила, когато автомобилът е бил на отстояние от пешеходеца 0ASL = 43,27 м. В този миг пешеходецът е в процес на обръщане надясно и не е тръгнал. Водачът не реагира и след време tSL = 1,75 сек пристига в мястото на удара и между автомобила и пешеходеца настъпва контакт (удар).
Максималната скорост на движение на автомобила, от която той може да спре в границата на разстоянието на видимост на пешеходеца Ол SL = 43,27 м и да предотврати удара, е VAmax = 14,36 м/сек = 51,69 км/ч.
Мястото на удара е в пътната лента на автомобила „*“ и има координати: на 8,00 м след линията на ориентира по дължина; на 1,64 м вляво дясната граница на пътната лента на автомобила.
Скоростта на автомобила „*“ в мига на удара е vAy = 24,75 м/сек = 89,1 км/ч.
В мига на удара пешеходецът е обърнат с дясната си страна срещу идващия автомобил, на около 80 градуси с посока надясно спрямо посоката на огледа. Десният крак на пешеходеца е опорен и затова се получава счупване на костите на дясната подбедрица в горния й край, под коляното. С дясната си ръка пешеходецът се е подпрял на бастуна затова първо се счупва бастунът, а след това - и костите на дясната подбедрица.
Левият крак е изнесен напред за следващата крачка.
Ударът е с челната дясна част на автомобила.
Тъй, като ударът с челната част на автомобила е бил нанесен в части от тялото, разположени под неговия масов център, то първо горната част на тялото получава движение по посока към капака на двигателното отделение на автомобила, като левият и десният крака контактуват помежду си в областта на коленните стави, където се получават кръвонасяданията с дължина 6 см. Тялото се обръща с лице към автомобила и се плъзга по капака на двигателното отделение, при което по предната повърхност на дясната подбедрица от горната й трета надолу към вътрешната повърхност на глезенната става се е получило дълбокото ивицесто охлузване (охлузна рана) на площ с размери около 34/4 см. Тялото контактува с капака на двигателното отделение Ч. дясната част на таза, и след това - с челното стъкло Ч. гръдния кош, достига до предния край на тавана, като контактува с него Ч. дясната част на главата, като при това се е получило и счупването на VI-ти шиен прешлен.
Водачът реагира на удара Ч. завъртване на кормилното колело наляво и влизане в завой наляво и след това — Ч. задействане на спирачната уредба. Началото на видимата част на маневрата „влизане в завой “ наляво е на Бд нм = 24,75 м след мястото на удара. Автомобилът се насочва косо наляво, излиза от платното за движение от лявата му страна, навлиза в затревената площ, оставя две следи в затревената площ и накрая с предната си лява страна се удря в дърво, което го спира в мястото, където е намарен.
През време на движението на автомобила наляво тялото на пешеходеца изпада откъм дясната страна на автомобила, след полет се приземява и удря по очи с пътната настилка, като след плъзгане по нея се установява в мястото, където е намерено.
Видно от заключението, причините за настъпване на катастрофата са както поведението на пострадалия/ движейки се в дясната пътна лента,попътно на автомобила и с гръб към движението на автомобилите ,което не му е позволило своевременно да забележи движещата се кола/ нарушение на чл.108,ал.2 ЗДвП/ , така и действията на водача на автомобила ,който се е движил с позволена, но с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия /нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП/.Последният би могъл да избегне удара ,ако е управлявал със скорост до 51,69 км.ч.,съобразена с разстоянието на видимост на пешеходеца.
Предвид така депозираното заключение е безспорно,че причина за настъпване на катастрофата е и виновното поведение на Т. В. , който е нарушил правилата за движение по пътищата/чл.20,ал.2 ЗДвП // Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява,че непосредствената причина за смъртта на Й.Г. е остра дихателна и сърдечна недостатъчна, развила се на база на травматичен шок от тежка, мозъчна травма с чупване костите на черепа, на гръдния кош, на гръбначния стълб и на таза, както и на крайниците, с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и в гръдната кухина. При огледа и аутопсията върху трупа са установени травматични увреждания от вида на кръвонасядания, охлузвания и драскотини, разкъсно-контузни рани, счупвания на кости, а именно на черепа, на гръбначния стълб, на таза и на крайниците, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в гръдната и коремната кухина, разкъсване на аорта и на меки тъкани. Тези увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила. Като вид, характер и локализация добре отговарят да са получени в условия на станало ПТП, на блъскане на пострадалия като пешеходец от автомобил с последващо падане върху твърда повърхност на пътното платно. Между получените увреждания и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила, за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице, вследствие, на което ищцата е претърпела неимуществени вреди.
Съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Ищцата Н.П. като низходящ на починалия Й.Г. възходящ- попада в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от ответника.
Видно от показанията на разпитаните свидетели В.Г. и С.Г., ищцата се е грижила за своя баща ,живели са в едно домакинство, като отношенията между тях били изключително близки .Същите свиделстват и относно обстоятелството,че ищцата е преживяла изключително тежко смъртта на баща си,променила се като човек,станала мълчалива, избягвала контакти с хора.
В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищеца е била засегната. Смъртта на нейния баща й е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането страдания, а продължават и след това. От събраните по делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищецът е претърпял и продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек .
Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищцата, характера на съществуващите отношения на обич и привързаност между тях , на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 100 000 лева,ведно със законната лихва,считано от деня на увреждането -19.10.2015 г. Съдът намира исковата претенция над този размер до предявения такъв 200 000 лв. за неоснователен ,като съобрази момента на настъпване на ПТП и икономическата обстановка в страната / към 2015 г. минимална работна заплата 380 лв., средна работна заплата в размер на 726,40 лв.по даннни на НСИ ,лимит на отговорност до 2 000000 за неимуществени вреди за всяко пострадало лице/ Съдът съобрази и възрастта на пострадалото лице - същият към момента на инцидента е бил на 91 години .
По отношение на възражението за съпричиняване съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат.
Както бе изложено по-горе, пострадалият е допуснал нарушение на ЗдвП / движейки се в дясната пътна лента,попътно на автомобила и с гръб към движението на автомобилите ,което не му е позволило своевременно да забележи движещата се кола- нарушение на чл.108,ал.2 ЗДвП/. Заключенията на експертите са категорични,че произшествието би било избегнато, ако пострадалият се движеше правомерно ,тъй като би забелязал своевременно всяко насрещно движещо се МПС .
Предвид това съдът намира, че е налице причинна връзка между действията на пострадалия Г. и настъпилият инцидент. С оглед на това МОС намира, че следва да се определи степен на съпричиняване от 50% /петдесет процента/. Така поведението на пострадалия се квалифицира като съпричиняващо във вредоносния резултат и води до извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 от ЗЗД следва да бъде редуцирано, като на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 50 000лв. Над този размер до предявения такъв от 200 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен поради изложените по-горе съображения.
Относно претендираната законна лихва:
Ищецът претендира да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от тях болки и страдания от смъртта на своя баща , настъпила в резултат на причиненото от ПТП , ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 19.10.2015г. Поради основателността на главния иск по чл. 226 от КЗ, следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за законна лихва, която правилно в случая се претендира считано от датата на увреждането . Именно от момента на смъртта , ищцата има право да претендира законна лихва върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е,че източник на задължителното застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" , е сключен валиден договор между застрахования и застрахователя, тъй като само наличието на такъв договор дава основание на увреденото лице, респ. на неговите наследници, да насочи своя иск пряко от застрахователя за търсене както на обезщетение за претърпените вреди, така и на лихви за забава. Договорът за застраховка "Гражданска отговорност" е отговорност за чужди действия и с него застрахователят се задължава да заплати не само обезщетение, но и лихвите за забава върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото увреждане, като аргумент в подкрепа на това разбиране е нормата на чл. 223, ал. 2 от КЗ. Договорът за застраховка не променя началният момент на търсеното обезщетение за забава, т. е. то винаги се дължи от датата на увреждането, в който смисъл е и вече установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ, застрахователят отговаря пред увредения и за лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да е поканен да заплати дължимото, поради което и доколкото застрахованият дължи на увредения лихви за забава от деня на увреждането, дължимото обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от деня на увреждането.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ иск срещу ответника Т. В.:
Съдът намира,че не дължи произнасяне по този иск.Както бе отбелязано по-горе, този иск е предявен като евентуален,в случай,че съдът отхвърли основния иск. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск.В настоящото производство главният иск е уважен,поради което и съдът не следва да се произнесе по иска срещу Т. В..


Относно разноските по делото:

Ищците са освободени частично от внасяне на държавна такса и напълно от разноски и са били защитавани безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да и се присъждат, а такива се следват на А. Ч. - САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съответно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА, а именно сумата 4650 лв. без ДДС и 5580 лв. с ДДС ./на осн. § 2а от Наредба № 1 на ВАС, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение/ определено съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие с уважените искови претенции.
Съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разности съобразно отхвърлената част от иска.
Видно от представения списък и представените доказателства за разноски, ответникът е направил такива в размер на 4485 лв.,от която сума 540 лв. съставлява юрисконсулско възнаграждение .
С оглед приетото по-горе и съобразявайки разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК съдът намира,че ищците следва да заплатят на ответника сумата 2242,85 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Окръжен съд-М. , държавна такса в размер на 2000 лева/ 4% върху уважената част от иска /, тъй като ищците са освободени от заплащането на д.т.за образуване на делото/,както и разноски в размер на 850 лв.
Вторият ответник Т. В. също е направил искане за присъждане на разноски.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Неразглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за предявяването му заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение - отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на нормата на 78,ал.4 ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на неразглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на закона.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан /Определение № 347/10.05.2013 година на ВКС , Второ отделение по ч. т. дело № 17 по описа за 2013г./
Предвид гореизложеното ищецът следва да заплати на ответника Т.В. направените от последния разноски в размер на 3000 лв.,съставляваща заплотено от последния адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „А.“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г. *. да заплати на Н. П.,ЕГН * от Г. *,У.“*„ № *,В.*,.*,А.* СУМАТА 50 000 лева/петдесет хиляди /, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния баща Й.Г. ,причинена от настъпило ПТП на 19.10.2015 г. ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 200 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД „А.“ , ЕИК * да заплати на С. Ч. - САК сумата сумата 4650 лв. без ДДС и 5580 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.П.,ЕГН * да заплати на ЗД „А.“ сумата 2242,85 лв разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА Н.П.,ЕГН * да заплати на Т.В., ЕГН * разноски по водене на делото в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „А.“ , ЕИК * да заплати по сметка на Окръжен съд-М. сумата 2000 лв. държавна такса и 850 лв. разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :